Прилики между Виа Диагоналис и Тракия
Виа Диагоналис и Тракия има 11 общи неща (в Юнионпедия): Османска империя, Одрин, Странджа, Стара планина, Хемимонтус, Мидия (Турция), Мизия, Места, Вардар, Дунав, Егейско море.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виа Диагоналис и Османска империя · Османска империя и Тракия ·
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Виа Диагоналис и Одрин · Одрин и Тракия ·
Странджа
Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.
Виа Диагоналис и Странджа · Странджа и Тракия ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Виа Диагоналис и Стара планина · Стара планина и Тракия ·
Хемимонтус
Хемимонтус или Хемимонтум, Хемимонт (Haemimontus или Haemimontium) е римска провинция, обособена като административно подразделение на новосъздадения диоцез Тракия през 294 г.
Виа Диагоналис и Хемимонтус · Тракия и Хемимонтус ·
Мидия (Турция)
Мидия (Kıyıköy, Къйъкьой, старо: Midye, Midieh, Μήδεια, Мидия) е градче в Лозенградския вилает (Къркларели), Източна Тракия, Турция.
Виа Диагоналис и Мидия (Турция) · Мидия (Турция) и Тракия ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Виа Диагоналис и Мизия · Мизия и Тракия ·
Места
Места (Νέστος, Нестос) е река в Южна България, област Благоевград и Северна Гърция, област Източна Македония и Тракия.
Виа Диагоналис и Места · Места и Тракия ·
Вардар
Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.
Вардар и Виа Диагоналис · Вардар и Тракия ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виа Диагоналис и Дунав · Дунав и Тракия ·
Егейско море
#пренасочване Бяло море.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Виа Диагоналис и Тракия са по-чести
- Какви са приликите между Виа Диагоналис и Тракия
Сравнение между Виа Диагоналис и Тракия
Виа Диагоналис има 168 връзки, докато Тракия има 104. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 4.04% = 11 / (168 + 104).
Препратки
Тази статия показва връзката между Виа Диагоналис и Тракия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: