Виа Диагоналис и Хемимонтус

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Виа Диагоналис и Хемимонтус

Виа Диагоналис vs. Хемимонтус

Късната античност Виа Милитарис (Via militaris) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол. Хемимонтус или Хемимонтум, Хемимонт (Haemimontus или Haemimontium) е римска провинция, обособена като административно подразделение на новосъздадения диоцез Тракия през 294 г.

Одрин

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.

Виа Диагоналис и Одрин · Одрин и Хемимонтус · Виж повече »

Августа Траяна

Августа Траяна е названието на античен град в римската провинция Тракия, днес Стара Загора.

Августа Траяна и Виа Диагоналис · Августа Траяна и Хемимонтус · Виж повече »

Адрианопол

#виж Одрин.

Адрианопол и Виа Диагоналис · Адрианопол и Хемимонтус · Виж повече »

Анхиало

Анхиало (Αγχίαλος) е античното селище, което днес носи името град Поморие.

Анхиало и Виа Диагоналис · Анхиало и Хемимонтус · Виж повече »

Никополис ад Иструм

Фронтон с релефно изображение Една от главните улици с посока север-юг Cloaka maxima (Главен отходен канал на града) Никополис ад Иструм („Град на победата при Истер (Дунав)“) е античен римски град в днешната Централна Северна България.

Виа Диагоналис и Никополис ад Иструм · Никополис ад Иструм и Хемимонтус · Виж повече »

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Виа Диагоналис и Стара планина · Стара планина и Хемимонтус · Виж повече »

Тракия (римска провинция)

Тракия (Provincia Thracia; ἐπαρχία Θρᾳκῶν) е провинция на Римската империя, сформирана през 46 г.

Виа Диагоналис и Тракия (римска провинция) · Тракия (римска провинция) и Хемимонтус · Виж повече »

Ямбол

Я̀мбол е град в Югоизточна България.

Виа Диагоналис и Ямбол · Хемимонтус и Ямбол · Виж повече »

Марцианополис

#пренасочване Марцианопол.

Виа Диагоналис и Марцианополис · Марцианополис и Хемимонтус · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Виа Диагоналис и Мизия · Мизия и Хемимонтус · Виж повече »

Виа Понтика

Виа Понтика (Via Pontica, Черноморски път) е древен римски път, който минава покрай Черно море.

Виа Диагоналис и Виа Понтика · Виа Понтика и Хемимонтус · Виж повече »