Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Вестготи и Тервинги

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Вестготи и Тервинги

Вестготи vs. Тервинги

Корона на вестготите (653 – 672), намерена в Испания. Национален археологически музей на Испания Вестготите, наричани също визиготи (Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi), което буквално означава западни готи, са един от двата клона на готите, наред с остготите, сиреч източните готи. Тервингите (Tervingi, Teruingi, Thervingi; мн.ч. "Tervings" или "Thervings") са готско племе, обитавало Дунавската равнина и земите, разположени западно от р.

Прилики между Вестготи и Тервинги

Вестготи и Тервинги има 6 общи неща (в Юнионпедия): Атанарих, Фритигерн, Мизия, Битка при Адрианопол (378), Вулфила, Дунав.

Атанарих

Атанарих(Athanarich; Atanaricus; † 21 януари 381, Константинопол) е син на Аорик и брат на Рокест, който е баща на АларихI. В периода (365 – 381), той е вожд на тервингите.

Атанарих и Вестготи · Атанарих и Тервинги · Виж повече »

Фритигерн

Фритигерн (Fritigern, Fritigernus, Frithugarnis; * първата половина на 4 век, † ок. 382) е тервингски (вестготски) съдия и военачалник.

Вестготи и Фритигерн · Тервинги и Фритигерн · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Вестготи и Мизия · Мизия и Тервинги · Виж повече »

Битка при Адрианопол (378)

Битката при Адрианопол на 9 август 378 г.

Битка при Адрианопол (378) и Вестготи · Битка при Адрианопол (378) и Тервинги · Виж повече »

Вулфила

Вулфила (Vʊlfila / Wulfila), в източниците се среща също като Улфила или Урфила (Ουλφίλας, Ουρφίλας; Ulfila, Gulfila; * ок. 310/311; † 383), гот или половин гот, е първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език (виж Библията на Улфила).

Вестготи и Вулфила · Вулфила и Тервинги · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Вестготи и Дунав · Дунав и Тервинги · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Вестготи и Тервинги

Вестготи има 124 връзки, докато Тервинги има 15. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 4.32% = 6 / (124 + 15).

Препратки

Тази статия показва връзката между Вестготи и Тервинги. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: