Прилики между Вестготи и Вулфила
Вестготи и Вулфила има 21 общи неща (в Юнионпедия): Константин-Кирил Философ, Константинопол, Патриарх, Атанарих, Арий, Авксентий, Александрия, Никюп, Никополис ад Иструм, Никея, Римска империя, Созомен, Теофил, Филосторгий, Фотий, Мизия, Методий, Библия, Дунав, Евсевий Никомидийски, Йорданес.
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Вестготи и Константин-Кирил Философ · Вулфила и Константин-Кирил Философ ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Вестготи и Константинопол · Вулфила и Константинопол ·
Патриарх
„Дверите на Свети Петър“, Цариград Патриарх(на гръцки πατριάρχης; от πατήρ – ‚баща‘/‚отец‘ и αρχης – ‚първенец‘, ‚вожд‘) е титла в Библията: патриархДавид (Деяния 2,29), патриархАвраам (Послание до евреите 7,4).
Вестготи и Патриарх · Вулфила и Патриарх ·
Атанарих
Атанарих(Athanarich; Atanaricus; † 21 януари 381, Константинопол) е син на Аорик и брат на Рокест, който е баща на АларихI. В периода (365 – 381), той е вожд на тервингите.
Атанарих и Вестготи · Атанарих и Вулфила ·
Арий
Арий е древноримски християнски теолог, основоположник на арианството.
Арий и Вестготи · Арий и Вулфила ·
Авксентий
Авксентий от Дуросторум или Меркурин (Auxentius von Dorostorum; Auxentius of Durostorum; или Mercurinus; втората половина на 4 век) e ученик на готския апостол Вулфила и епископ на Дуросторум (Доросторум), днешна Силистра, България.
Авксентий и Вестготи · Авксентий и Вулфила ·
Александрия
Александрия (الإسكندرية – al-’Iskandariya, إسكندريه – Eskendereyya, Ἀλεξάνδρεια, ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия.
Александрия и Вестготи · Александрия и Вулфила ·
Никюп
Никюп е село в Северна България.
Вестготи и Никюп · Вулфила и Никюп ·
Никополис ад Иструм
Фронтон с релефно изображение Една от главните улици с посока север-юг Cloaka maxima (Главен отходен канал на града) Никополис ад Иструм („Град на победата при Истер (Дунав)“) е античен римски град в днешната Централна Северна България.
Вестготи и Никополис ад Иструм · Вулфила и Никополис ад Иструм ·
Никея
Никея (Νίκαια) е античен и средновековен град в Мала Азия, чийто наследник е съвременният град Изник, Турция.
Вестготи и Никея · Вулфила и Никея ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Вестготи и Римска империя · Вулфила и Римска империя ·
Созомен
Созомен (Salamanes Hermeias Sozomenos, Σωζομενός; * 400; † 450) e историк на християнската църква и юрист.
Вестготи и Созомен · Вулфила и Созомен ·
Теофил
Теофил е мъжко име.
Вестготи и Теофил · Вулфила и Теофил ·
Филосторгий
Филосторгий (Φιλοστοργιος) е късноантичен църковен историк.
Вестготи и Филосторгий · Вулфила и Филосторгий ·
Фотий
#пренасочване Фотий I Константинополски.
Вестготи и Фотий · Вулфила и Фотий ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Вестготи и Мизия · Вулфила и Мизия ·
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Вестготи и Методий · Вулфила и Методий ·
Библия
Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.
Библия и Вестготи · Библия и Вулфила ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Вестготи и Дунав · Вулфила и Дунав ·
Евсевий Никомидийски
Евсевий Никомидийски (Ευσέβιος ο Νικομηδείας, според различните транскрипции на български може да се срещне и като „Никомидейски“ или „Никомедейски“) е важен християнски църковен деятел, епископ, патриархна Константинопол.
Вестготи и Евсевий Никомидийски · Вулфила и Евсевий Никомидийски ·
Йорданес
Йорданес е остготски историк от 6 век, живял в Мизия.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Вестготи и Вулфила са по-чести
- Какви са приликите между Вестготи и Вулфила
Сравнение между Вестготи и Вулфила
Вестготи има 124 връзки, докато Вулфила има 52. Тъй като те са по-чести 21, индекса Jaccard е 11.93% = 21 / (124 + 52).
Препратки
Тази статия показва връзката между Вестготи и Вулфила. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: