Прилики между Вестготи и Готи
Вестготи и Готи има 42 общи неща (в Юнионпедия): Кралство Астурия, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Панония, Пиренейски полуостров, Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров, Авксентий, Аларих I, Никюп, Никополис ад Иструм, Никея, Разграбване на Рим (410), Римска империя, Созомен, Септимания, Тулуза, Тракия, Толедско кралство, Теофил, Филосторгий, Фотий, Цезар (титла), Максимиан, Мизия, Методий, Испанска марка, Испания, Италия, Илирия, Битка при Адрианопол (378), ..., Библия, Вулфила, Валент (Римска империя), Византийска империя, Вестготско кралство, Велико преселение на народите, Галия, Дунав, Дакия, Диоклециан, Деций, Йорданес. Разширете индекс (12 Повече ▼) »
Кралство Астурия
Кралство Астурия (Reino de Asturias) е историческа държава в северозападната част на Иберийския полуостров, основана през 718 г.
Вестготи и Кралство Астурия · Готи и Кралство Астурия ·
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Вестготи и Константин-Кирил Философ · Готи и Константин-Кирил Философ ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Вестготи и Константинопол · Готи и Константинопол ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Вестготи и Панония · Готи и Панония ·
Пиренейски полуостров
Физическа карта на Пиренейския полуостров Пиренейският полуостров, Иберийският полуостров или Иберия (на португалски и Península Ibérica) е голям полуостров в Южна Европа.
Вестготи и Пиренейски полуостров · Готи и Пиренейски полуостров ·
Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров
#пренасочване Арабско завоюване на Иберийския полуостров.
Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров и Вестготи · Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров и Готи ·
Авксентий
Авксентий от Дуросторум или Меркурин (Auxentius von Dorostorum; Auxentius of Durostorum; или Mercurinus; втората половина на 4 век) e ученик на готския апостол Вулфила и епископ на Дуросторум (Доросторум), днешна Силистра, България.
Авксентий и Вестготи · Авксентий и Готи ·
Аларих I
АларихI (Alarich I., лат.: Alaricus; * около 370 г. на остров Пойке; † 410 г. при Косенца, Калабрия, Италия) е първият със сигурност известен крал на вестготите (визиготите), управлявал от 395 до 410 г., и първият герман, превзел Рим.
Аларих I и Вестготи · Аларих I и Готи ·
Никюп
Никюп е село в Северна България.
Вестготи и Никюп · Готи и Никюп ·
Никополис ад Иструм
Фронтон с релефно изображение Една от главните улици с посока север-юг Cloaka maxima (Главен отходен канал на града) Никополис ад Иструм („Град на победата при Истер (Дунав)“) е античен римски град в днешната Централна Северна България.
Вестготи и Никополис ад Иструм · Готи и Никополис ад Иструм ·
Никея
Никея (Νίκαια) е античен и средновековен град в Мала Азия, чийто наследник е съвременният град Изник, Турция.
Вестготи и Никея · Готи и Никея ·
Разграбване на Рим (410)
Разграбването на Рим (24— 26 август 410) е дело на готите.
Вестготи и Разграбване на Рим (410) · Готи и Разграбване на Рим (410) ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Вестготи и Римска империя · Готи и Римска империя ·
Созомен
Созомен (Salamanes Hermeias Sozomenos, Σωζομενός; * 400; † 450) e историк на християнската църква и юрист.
Вестготи и Созомен · Готи и Созомен ·
Септимания
Септимания (Septimania; Septem Provinciarum) е историческа територия в Югозападна Франция (приблизително съвпада със съвременния район Лангедок-Русийон), разположена по брега на Средиземно море от вливането на Рона до Пиренеите.
Вестготи и Септимания · Готи и Септимания ·
Тулуза
''Капитолият'', сградата на общината в Тулуза, построена през 18 век Тулуза (Toulouse, Тулуз; Tolosa) е град в Югозападна Франция с население около 466 297 души и 1 312 304 души за градската агломерация (2014).
Вестготи и Тулуза · Готи и Тулуза ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Вестготи и Тракия · Готи и Тракия ·
Толедско кралство
Толедското кралство (Reino de Toledo) e кралство на вестготите в Испания от 507 до 725 г.
Вестготи и Толедско кралство · Готи и Толедско кралство ·
Теофил
Теофил е мъжко име.
Вестготи и Теофил · Готи и Теофил ·
Филосторгий
Филосторгий (Φιλοστοργιος) е късноантичен църковен историк.
Вестготи и Филосторгий · Готи и Филосторгий ·
Фотий
#пренасочване Фотий I Константинополски.
Вестготи и Фотий · Готи и Фотий ·
Цезар (титла)
Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.
Вестготи и Цезар (титла) · Готи и Цезар (титла) ·
Максимиан
Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г.
Вестготи и Максимиан · Готи и Максимиан ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Вестготи и Мизия · Готи и Мизия ·
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Вестготи и Методий · Готи и Методий ·
Испанска марка
Испанската марка (Marca Hispanica, Gothien), наричана и Готия, е политическо-военен граничен регион на Франкската империя на Иберийския полуостров.
Вестготи и Испанска марка · Готи и Испанска марка ·
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
Вестготи и Испания · Готи и Испания ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Вестготи и Италия · Готи и Италия ·
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
Вестготи и Илирия · Готи и Илирия ·
Битка при Адрианопол (378)
Битката при Адрианопол на 9 август 378 г.
Битка при Адрианопол (378) и Вестготи · Битка при Адрианопол (378) и Готи ·
Библия
Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.
Библия и Вестготи · Библия и Готи ·
Вулфила
Вулфила (Vʊlfila / Wulfila), в източниците се среща също като Улфила или Урфила (Ουλφίλας, Ουρφίλας; Ulfila, Gulfila; * ок. 310/311; † 383), гот или половин гот, е първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език (виж Библията на Улфила).
Вестготи и Вулфила · Вулфила и Готи ·
Валент (Римска империя)
Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година.
Валент (Римска империя) и Вестготи · Валент (Римска империя) и Готи ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Вестготи и Византийска империя · Византийска империя и Готи ·
Вестготско кралство
Вестготски крале; от ''Crónica Albeldense/Codex Vigilanus'' (976) Вестготското кралство (Regnum Gothorum) е историческа държава, просъществувала за период от три века (418 – 721) на територията на днешна югозападна Франция и Иберийския полуостров.
Вестготи и Вестготско кралство · Вестготско кралство и Готи ·
Велико преселение на народите
Миграции 2 – 5 век. Карта на света през 820 г. Великото преселение на народите е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера.
Велико преселение на народите и Вестготи · Велико преселение на народите и Готи ·
Галия
Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.
Вестготи и Галия · Галия и Готи ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Вестготи и Дунав · Готи и Дунав ·
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Вестготи и Дакия · Готи и Дакия ·
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Вестготи и Диоклециан · Готи и Диоклециан ·
Деций
#виж Деций Траян.
Вестготи и Деций · Готи и Деций ·
Йорданес
Йорданес е остготски историк от 6 век, живял в Мизия.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Вестготи и Готи са по-чести
- Какви са приликите между Вестготи и Готи
Сравнение между Вестготи и Готи
Вестготи има 124 връзки, докато Готи има 126. Тъй като те са по-чести 42, индекса Jaccard е 16.80% = 42 / (124 + 126).
Препратки
Тази статия показва връзката между Вестготи и Готи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: