Велики географски открития и Тяншан

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Велики географски открития и Тяншан

Велики географски открития vs. Тяншан

договора от Тордесиляс Велики географски открития е понятие, с което се назовава дълъг процес по откриване и изследване на непознатите дотогава части от планетата от гледна точка на средновековните европейци. Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.

Китай

Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.

Велики географски открития и Китай · Китай и Тяншан · Виж повече »

Пьотър Семьонов-Тяншански

Пьотър Петрович Семьонов-Тяншански (Пётр Петрович Семёнов Тян-Шанский) е руски географ, ботаник, ентомолог, пътешественик-изследовател, държавен деятел.

Велики географски открития и Пьотър Семьонов-Тяншански · Пьотър Семьонов-Тяншански и Тяншан · Виж повече »

Азия

Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.

Азия и Велики географски открития · Азия и Тяншан · Виж повече »

Николай Пржевалски

#пренасочване Николай Пържевалски.

Велики географски открития и Николай Пржевалски · Николай Пржевалски и Тяншан · Виж повече »

Джунгария

Джунгария (Джунгарска равнина) (от Зүүнгар — «лява ръка»; Жоңғария; Жуңгарстан; 準噶爾 (Zhǔngáěr); на уйгурски Җуңғар ойманлиғи / جۇڭغار ئويمانلىغى) е историко-географска област в Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион и частично в Казахстан и Монголия.

Велики географски открития и Джунгария · Джунгария и Тяншан · Виж повече »

Лобнор

Сателитна снимка на езерото Лобноро с форма на ухо (на снемката северът е наляво) Лобнор (също Лоп Нур, Луобубо и Ло пу по – всичките означаващи „Езерото Лоп“) (لوپنۇر; 台特马湖) са група безотточни, солени езера в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион). Обща площ около 3100 km². Езерото Лобнор е разположено в източната част на Таримската равнина, в пустинята Такламакан, на около 780 m н.в. Местоположението, размерите, очертанията и степента на соленост на езерото силно се променят, което е обусловено главно от изменението на количеството постъпваща в него вода и миграцията на устиевите участъци на двете подхранващи го реки Кончедаря и Тарим. През 9 – 10 век площта на Лобнор е достигала до 14 000 km, но ръстът на напояваните земи l басейните на Тарим и Кончедаря е способствал за намаляване на неговите размери, обем и контури. Максималната площ на съвременното езеро е около 3100 km², дължина над 100 km и средна дълбочина около 1 m. Около цялото езеро са разположени обширни тинести солончаци и блата, а по време на маловодни периоди цялото езеро се разпада на отделни водни басейна, които пресъхват ако сушата продължи по дълго и се покриват с дебела солена кора. От ноември до март Лобнор замръзва, а по-голямата му част замръзва до дъно. В отделни години, вследствие на миграцията на устиевите части на река Тарим, водите ѝ не достигат до езерото, отклоняват се на юг, и, сливайки се с река Черчен напълват езерото Карабуранкьол (Каракошун), което се намира на около 100 – 150 km югозападно от съвременния Лобнор. През 1876 г., когато видния руски географ и пътешественик Николай Пржевалски изследва и картира този район езерото Карабуранкьол е с много големи размери и той го приема за езерото Лобнор (в действителност по това време поради високото ниво на водите двете езера са били едно цяло). Изучаването на езерото е способствало за решаване на проблема с блуждаещите реки и езера в Централна Азия.

Велики географски открития и Лобнор · Лобнор и Тяншан · Виж повече »