По-бързо от браузъра!Прилики между Велики географски открития и Китай
Велики географски открития и Китай има 19 общи неща (в Юнионпедия): Кунлун, Канада, Панама, Азия, Амур, Русия, Тяншан, Тихи океан, Тибет, Филипини, Хуанхъ, Хималаи, Япония, Маршалови острови, Монголия, Меконг, Индия, Джън Хъ, Лобнор.
Кунлун
Кунлун (昆仑山脉, كۇئېنلۇن تاغ تىزمىسى, ཁུ་ནུ་རི་རྒྱུད།) е една от най-големите по площ планинска система в Азия.
Велики географски открития и Кунлун · Китай и Кунлун ·
Канада
Кана̀да (Canada,; Canada) е най-голямата по площ държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север.
Велики географски открития и Канада · Канада и Китай ·
Панама
Република Панама (República de Panamá) е най-южната държава в Централна Америка.
Велики географски открития и Панама · Китай и Панама ·
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Азия и Велики географски открития · Азия и Китай ·
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амур и Велики географски открития · Амур и Китай ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Велики географски открития и Русия · Китай и Русия ·
Тяншан
Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.
Велики географски открития и Тяншан · Китай и Тяншан ·
Тихи океан
Тихият океан е най-големият по площ и дълбочина океан на Земята.
Велики географски открития и Тихи океан · Китай и Тихи океан ·
Тибет
Знаме на Тибет между 1912 и 1950. Тази версия е въведена от тринадесетия Далай Лама през 1912. Тя още се използва от тибетското правителство в изгнание, но е забранена в Китайската народна република. Тибет (བོད་ – Бод („Земя на снеговете“); 西藏; Xīzàng – Сидзан) е географска област в Централна Азия, разположена на Цинхай-Тибетското плато.
Велики географски открития и Тибет · Китай и Тибет ·
Филипини
Република Филипини (Republika ng Pilipinas; The Republic of the Philippines) е страна в Югоизточна Азия, състояща се от 7107 острова, около 700 от които – населени.
Велики географски открития и Филипини · Китай и Филипини ·
Хуанхъ
Хуанхъ (黃河; Huáng Hé, „Жълта река“) е втората по дължина река в Китай (след Яндзъ) и седмата най-дълга река в света.
Велики географски открития и Хуанхъ · Китай и Хуанхъ ·
Хималаи
Хималаите или Хималая (санскрит: हिमालय, урду: ہمالیہ; от санскритската дума хима (сняг) + алая (дом), което буквално означава „домът на снега“) е планинска верига в Индийския субконтинент, разположена на територията на Пакистан, Индия, Китай, Непал и Бутан, между Индо-Гангската равнина на юг, Тибетската планинска земя на север.
Велики географски открития и Хималаи · Китай и Хималаи ·
Япония
Япония (日本, Нихон или Нипон, букв. „Място, където изгрява слънцето“, официално: '日本国',, буквален превод: „Държавата Япония“) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия.
Велики географски открития и Япония · Китай и Япония ·
Маршалови острови
Република Маршалови острови е островна държава в Микронезия.
Велики географски открития и Маршалови острови · Китай и Маршалови острови ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Велики географски открития и Монголия · Китай и Монголия ·
Меконг
Меконг (ແມ່ນ້ຳຂອງ, Меэ Нам Кхонг; មេគុង; Sông Cửu Long, Къулонг; རྫ་ཆུ་, Дза Чу; 澜沧江, Ланцандзян) е голяма река в Югоизточна Азия.
Велики географски открития и Меконг · Китай и Меконг ·
Индия
Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; Republic of India), е държава в Южна Азия.
Велики географски открития и Индия · Индия и Китай ·
Джън Хъ
Джън Хъ е китайски мореплавател, дипломат, адмирал и придворен евнухот ранната империя Мин.
Велики географски открития и Джън Хъ · Джън Хъ и Китай ·
Лобнор
Сателитна снимка на езерото Лобноро с форма на ухо (на снемката северът е наляво) Лобнор (също Лоп Нур, Луобубо и Ло пу по – всичките означаващи „Езерото Лоп“) (لوپنۇر; 台特马湖) са група безотточни, солени езера в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион). Обща площ около 3100 km². Езерото Лобнор е разположено в източната част на Таримската равнина, в пустинята Такламакан, на около 780 m н.в. Местоположението, размерите, очертанията и степента на соленост на езерото силно се променят, което е обусловено главно от изменението на количеството постъпваща в него вода и миграцията на устиевите участъци на двете подхранващи го реки Кончедаря и Тарим. През 9 – 10 век площта на Лобнор е достигала до 14 000 km, но ръстът на напояваните земи l басейните на Тарим и Кончедаря е способствал за намаляване на неговите размери, обем и контури. Максималната площ на съвременното езеро е около 3100 km², дължина над 100 km и средна дълбочина около 1 m. Около цялото езеро са разположени обширни тинести солончаци и блата, а по време на маловодни периоди цялото езеро се разпада на отделни водни басейна, които пресъхват ако сушата продължи по дълго и се покриват с дебела солена кора. От ноември до март Лобнор замръзва, а по-голямата му част замръзва до дъно. В отделни години, вследствие на миграцията на устиевите части на река Тарим, водите ѝ не достигат до езерото, отклоняват се на юг, и, сливайки се с река Черчен напълват езерото Карабуранкьол (Каракошун), което се намира на около 100 – 150 km югозападно от съвременния Лобнор. През 1876 г., когато видния руски географ и пътешественик Николай Пржевалски изследва и картира този район езерото Карабуранкьол е с много големи размери и той го приема за езерото Лобнор (в действителност по това време поради високото ниво на водите двете езера са били едно цяло). Изучаването на езерото е способствало за решаване на проблема с блуждаещите реки и езера в Централна Азия.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Велики географски открития и Китай са по-чести
- Какви са приликите между Велики географски открития и Китай
Сравнение между Велики географски открития и Китай
Велики географски открития има 337 връзки, докато Китай има 226. Тъй като те са по-чести 19, индекса Jaccard е 3.37% = 19 / (337 + 226).
Препратки
Тази статия показва връзката между Велики географски открития и Китай. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
