Прилики между Велбъжд и Стефан Душан
Велбъжд и Стефан Душан има 12 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Анна Тертер, Неманичи, Рашка (държава), Стефан Дечански, Средновековие, Самуил, Скопие, Македония (област), Иван Асен II, Византия.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Велбъжд и Константинопол · Константинопол и Стефан Душан ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Велбъжд и Първа българска държава · Първа българска държава и Стефан Душан ·
Анна Тертер
Анна Тертер е българска принцеса, кралица на Сърбия (1284 – 1299), трета съпруга на крал Стефан II Милутин, и византийска деспина.
Анна Тертер и Велбъжд · Анна Тертер и Стефан Душан ·
Неманичи
Неманичите или Неманчите са средновековна сръбска династия управлявала Рашка.
Велбъжд и Неманичи · Неманичи и Стефан Душан ·
Рашка (държава)
#пренасочване Велико княжество Сърбия.
Велбъжд и Рашка (държава) · Рашка (държава) и Стефан Душан ·
Стефан Дечански
#пренасочване Стефан Урош III.
Велбъжд и Стефан Дечански · Стефан Дечански и Стефан Душан ·
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Велбъжд и Средновековие · Средновековие и Стефан Душан ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Велбъжд и Самуил · Самуил и Стефан Душан ·
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Велбъжд и Скопие · Скопие и Стефан Душан ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Велбъжд и Македония (област) · Македония (област) и Стефан Душан ·
Иван Асен II
Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.
Велбъжд и Иван Асен II · Иван Асен II и Стефан Душан ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Велбъжд и Стефан Душан са по-чести
- Какви са приликите между Велбъжд и Стефан Душан
Сравнение между Велбъжд и Стефан Душан
Велбъжд има 93 връзки, докато Стефан Душан има 123. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 5.56% = 12 / (93 + 123).
Препратки
Тази статия показва връзката между Велбъжд и Стефан Душан. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: