Прилики между Велбъжд и Скопие
Велбъжд и Скопие има 10 общи неща (в Юнионпедия): Крали Марко, Калоян, Първа българска държава, Охридска архиепископия, Стефан II Милутин, Цариградска патриаршия, Македония (област), Иван Асен II, Борис I, Вардар.
Крали Марко
Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.
Велбъжд и Крали Марко · Крали Марко и Скопие ·
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Велбъжд и Калоян · Калоян и Скопие ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Велбъжд и Първа българска държава · Първа българска държава и Скопие ·
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриархСамуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Велбъжд и Охридска архиепископия · Охридска архиепископия и Скопие ·
Стефан II Милутин
Стефан Урош II Милутин е сръбски крал от династията Неманичи, управлявал от 1282 до 1321.
Велбъжд и Стефан II Милутин · Скопие и Стефан II Милутин ·
Цариградска патриаршия
#пренасочване Вселенска патриаршия.
Велбъжд и Цариградска патриаршия · Скопие и Цариградска патриаршия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Велбъжд и Македония (област) · Македония (област) и Скопие ·
Иван Асен II
Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.
Велбъжд и Иван Асен II · Иван Асен II и Скопие ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Борис I и Велбъжд · Борис I и Скопие ·
Вардар
Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Велбъжд и Скопие са по-чести
- Какви са приликите между Велбъжд и Скопие
Сравнение между Велбъжд и Скопие
Велбъжд има 93 връзки, докато Скопие има 231. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 3.09% = 10 / (93 + 231).
Препратки
Тази статия показва връзката между Велбъжд и Скопие. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: