Прилики между Велбъжд и Кюстендилска епархия
Велбъжд и Кюстендилска епархия има 34 общи неща (в Юнионпедия): Кюстендил, Кюстендил и Кюстендилско, Кюстендилски санджак, Кастория, Католическа църква, Калиник Велбъждски, Калоян, Калоянова уния, Константинопол, Първа българска държава, Пауталия, Охридска архиепископия, Алексий I Комнин, Анастасий Велбъждски, Никифор Велбъждски, Неманичи, Скопие, Цариградска патриаршия, Мануил I Комнин, Инокентий III, Борилов синодик, Василий I Български, Василий II Българоубиец, Византия, Велбъждско деспотство, Велбъждко деспотство, Григорий Велбъждски, Гавраил Велбъждски, Димитър Ангелов (историк), Димитрий Велбъждски, ..., Епархийски списъци, Епифаний Велбъждски, Йордан Иванов, Йоан Велбъждски. Разширете индекс (4 Повече ▼) »
Кюстендил
Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.
Велбъжд и Кюстендил · Кюстендил и Кюстендилска епархия ·
Кюстендил и Кюстендилско
„Кюстендил и Кюстендилско“ e сборник от статии и изследвания в чест на 100-годишнината от основаването на читалището в Кюстендил (1869-1969).
Велбъжд и Кюстендил и Кюстендилско · Кюстендил и Кюстендилско и Кюстендилска епархия ·
Кюстендилски санджак
''Кюстендил'', 1690 г., гравюра върху мед от Я. Хоревайн Кюстендилският санджак е административно-териториална единица в Османската империя по време на османското владичество в България.
Велбъжд и Кюстендилски санджак · Кюстендилска епархия и Кюстендилски санджак ·
Кастория
#виж Костур (град).
Велбъжд и Кастория · Кастория и Кюстендилска епархия ·
Католическа църква
Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 млрд.
Велбъжд и Католическа църква · Католическа църква и Кюстендилска епархия ·
Калиник Велбъждски
Калиник Велбъждски (края на XIII век – XIV век) е български духовник, епископ на Велбъжд.
Велбъжд и Калиник Велбъждски · Калиник Велбъждски и Кюстендилска епархия ·
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Велбъжд и Калоян · Калоян и Кюстендилска епархия ·
Калоянова уния
Калояновата уния е договаряне между папа Инокентий III и българския цар Калоян през 1204 г.
Велбъжд и Калоянова уния · Калоянова уния и Кюстендилска епархия ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Велбъжд и Константинопол · Константинопол и Кюстендилска епархия ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Велбъжд и Първа българска държава · Кюстендилска епархия и Първа българска държава ·
Пауталия
Хипотетична възстановка на градската територия на Пауталия Пауталия и още Улпия Пауталия е един от големите антични римски градове в провинция Тракия на мястото на днешния гр.
Велбъжд и Пауталия · Кюстендилска епархия и Пауталия ·
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриархСамуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Велбъжд и Охридска архиепископия · Кюстендилска епархия и Охридска архиепископия ·
Алексий I Комнин
Алексий I Комнин (Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г.
Алексий I Комнин и Велбъжд · Алексий I Комнин и Кюстендилска епархия ·
Анастасий Велбъждски
Анастасий Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд.
Анастасий Велбъждски и Велбъжд · Анастасий Велбъждски и Кюстендилска епархия ·
Никифор Велбъждски
Никифор Велбъждски е византийски духовник, епископ на Велбъжд от XI век.
Велбъжд и Никифор Велбъждски · Кюстендилска епархия и Никифор Велбъждски ·
Неманичи
Неманичите или Неманчите са средновековна сръбска династия управлявала Рашка.
Велбъжд и Неманичи · Кюстендилска епархия и Неманичи ·
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Велбъжд и Скопие · Кюстендилска епархия и Скопие ·
Цариградска патриаршия
#пренасочване Вселенска патриаршия.
Велбъжд и Цариградска патриаршия · Кюстендилска епархия и Цариградска патриаршия ·
Мануил I Комнин
Мануил Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г.
Велбъжд и Мануил I Комнин · Кюстендилска епархия и Мануил I Комнин ·
Инокентий III
Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.
Велбъжд и Инокентий III · Инокентий III и Кюстендилска епархия ·
Борилов синодик
Борѝлов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век.
Борилов синодик и Велбъжд · Борилов синодик и Кюстендилска епархия ·
Василий I Български
Василий I Български е първият глава (1186-1232) на възстановената самостоятелна българска църква след освобождението от византийско владичество.
Василий I Български и Велбъжд · Василий I Български и Кюстендилска епархия ·
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Василий II Българоубиец и Велбъжд · Василий II Българоубиец и Кюстендилска епархия ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Велбъжд и Византия · Византия и Кюстендилска епархия ·
Велбъждско деспотство
Велбъждското деспотство, още и Велбъждско княжество (1371-1395), е самостоятелно феодално владение с център Велбъжд, дн.
Велбъжд и Велбъждско деспотство · Велбъждско деспотство и Кюстендилска епархия ·
Велбъждко деспотство
#виж Велбъждско деспотство.
Велбъжд и Велбъждко деспотство · Велбъждко деспотство и Кюстендилска епархия ·
Григорий Велбъждски
Григорий Велбъждски е български духовник, епископ на Велбъжд.
Велбъжд и Григорий Велбъждски · Григорий Велбъждски и Кюстендилска епархия ·
Гавраил Велбъждски
#пренасочване Гавриил Велбъждски.
Велбъжд и Гавраил Велбъждски · Гавраил Велбъждски и Кюстендилска епархия ·
Димитър Ангелов (историк)
Димитър Симеонов Ангелов е български историк.
Велбъжд и Димитър Ангелов (историк) · Димитър Ангелов (историк) и Кюстендилска епархия ·
Димитрий Велбъждски
Димитрий Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд.
Велбъжд и Димитрий Велбъждски · Димитрий Велбъждски и Кюстендилска епархия ·
Епархийски списъци
Епархийските списъци (Notitiae Episcopatuum) са официални документи на източноправославните патриаршии, съдържащи изброяване и йерархия на всички епископски седалища в съответната патриаршия – архиепископии, митрополии, техните суфрагантни епископии.
Велбъжд и Епархийски списъци · Епархийски списъци и Кюстендилска епархия ·
Епифаний Велбъждски
Епифаний Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд.
Велбъжд и Епифаний Велбъждски · Епифаний Велбъждски и Кюстендилска епархия ·
Йордан Иванов
Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 година.
Велбъжд и Йордан Иванов · Йордан Иванов и Кюстендилска епархия ·
Йоан Велбъждски
Йоан Велбъждски (XII век) е византийски духовник, епископ на Велбъжд.
Велбъжд и Йоан Велбъждски · Йоан Велбъждски и Кюстендилска епархия ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Велбъжд и Кюстендилска епархия са по-чести
- Какви са приликите между Велбъжд и Кюстендилска епархия
Сравнение между Велбъжд и Кюстендилска епархия
Велбъжд има 93 връзки, докато Кюстендилска епархия има 87. Тъй като те са по-чести 34, индекса Jaccard е 18.89% = 34 / (93 + 87).
Препратки
Тази статия показва връзката между Велбъжд и Кюстендилска епархия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: