По-бързо от браузъра!Прилики между Василий II Българоубиец и Константин VII Багренородни
Василий II Българоубиец и Константин VII Багренородни има 13 общи неща (в Юнионпедия): Крит, Киевска Рус, Константинопол, Първа българска държава, Петър I (България), Анастасо-Теофано, Роман I Лакапин, Роман II (Византийска империя), Свещена Римска империя, Сирия, Месопотамия, Император на Византия, Византия.
Крит
Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.
Василий II Българоубиец и Крит · Константин VII Багренородни и Крит ·
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Василий II Българоубиец и Киевска Рус · Киевска Рус и Константин VII Багренородни ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Василий II Българоубиец и Константинопол · Константин VII Багренородни и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Василий II Българоубиец и Първа българска държава · Константин VII Багренородни и Първа българска държава ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Василий II Българоубиец и Петър I (България) · Константин VII Багренородни и Петър I (България) ·
Анастасо-Теофано
Теофанό (Θεοφανώ), по рождение Анастасό (Αναστασώ), е византийска императрица, съпруга на първо на император Роман II от Македонската династия, а след убийството му – на заменилия го на престола Никифор II Фока.
Анастасо-Теофано и Василий II Българоубиец · Анастасо-Теофано и Константин VII Багренородни ·
Роман I Лакапин
Роман I Лакапин (Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος; Romanus I Lecapenus) е византийски император от 920 до детронирането си на 16 декември 944 година.
Василий II Българоубиец и Роман I Лакапин · Константин VII Багренородни и Роман I Лакапин ·
Роман II (Византийска империя)
Роман II (Ρωμανός Β΄; * 938; † 963) е византийски император (василевс), управлявал Византия от 9 ноември 959 до смъртта си на 15 март 963.
Василий II Българоубиец и Роман II (Византийска империя) · Константин VII Багренородни и Роман II (Византийска империя) ·
Свещена Римска империя
Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.
Василий II Българоубиец и Свещена Римска империя · Константин VII Багренородни и Свещена Римска империя ·
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Василий II Българоубиец и Сирия · Константин VII Багренородни и Сирия ·
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Василий II Българоубиец и Месопотамия · Константин VII Багренородни и Месопотамия ·
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
Василий II Българоубиец и Император на Византия · Император на Византия и Константин VII Багренородни ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Василий II Българоубиец и Византия · Византия и Константин VII Багренородни ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Василий II Българоубиец и Константин VII Багренородни са по-чести
- Какви са приликите между Василий II Българоубиец и Константин VII Багренородни
Сравнение между Василий II Българоубиец и Константин VII Багренородни
Василий II Българоубиец има 151 връзки, докато Константин VII Багренородни има 40. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 6.81% = 13 / (151 + 40).
Препратки
Тази статия показва връзката между Василий II Българоубиец и Константин VII Багренородни. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
