Прилики между Василий II Българоубиец и Петър I (България)
Василий II Българоубиец и Петър I (България) има 12 общи неща (в Юнионпедия): Крумова династия, Калоян, Константин VIII, Константинопол, Първа българска държава, Преслав, Никифор II Фока, Роман I Лакапин, Ирина Лакапина, Император на Византия, Борис II, Византия.
Крумова династия
ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.
Василий II Българоубиец и Крумова династия · Крумова династия и Петър I (България) ·
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Василий II Българоубиец и Калоян · Калоян и Петър I (България) ·
Константин VIII
Константин VIII (Κωνσταντίνος Η΄; * 960; † 15 ноември 1028) е византийски император (1025 – 1028).
Василий II Българоубиец и Константин VIII · Константин VIII и Петър I (България) ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Василий II Българоубиец и Константинопол · Константинопол и Петър I (България) ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Василий II Българоубиец и Първа българска държава · Петър I (България) и Първа българска държава ·
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Василий II Българоубиец и Преслав · Петър I (България) и Преслав ·
Никифор II Фока
Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.
Василий II Българоубиец и Никифор II Фока · Никифор II Фока и Петър I (България) ·
Роман I Лакапин
Роман I Лакапин (Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος; Romanus I Lecapenus) е византийски император от 920 до детронирането си на 16 декември 944 година.
Василий II Българоубиец и Роман I Лакапин · Петър I (България) и Роман I Лакапин ·
Ирина Лакапина
Мария-Ирина Лакапина (Μαρία/Ειρήνη Λακαπηνή, Irene Lekapene; † ок. 966) е византийска принцеса и българска царица, съпруга на цар Петър I.
Василий II Българоубиец и Ирина Лакапина · Ирина Лакапина и Петър I (България) ·
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
Василий II Българоубиец и Император на Византия · Император на Византия и Петър I (България) ·
Борис II
Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г.
Борис II и Василий II Българоубиец · Борис II и Петър I (България) ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Василий II Българоубиец и Византия · Византия и Петър I (България) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Василий II Българоубиец и Петър I (България) са по-чести
- Какви са приликите между Василий II Българоубиец и Петър I (България)
Сравнение между Василий II Българоубиец и Петър I (България)
Василий II Българоубиец има 151 връзки, докато Петър I (България) има 57. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 5.77% = 12 / (151 + 57).
Препратки
Тази статия показва връзката между Василий II Българоубиец и Петър I (България). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: