Българските земи под османско владичество и Военноукрепително дело в българските земи

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Българските земи под османско владичество и Военноукрепително дело в българските земи

Българските земи под османско владичество vs. Военноукрепително дело в българските земи

Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя. Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.

Търновград

#виж Велико Търново.

Българските земи под османско владичество и Търновград · Военноукрепително дело в българските земи и Търновград · Виж повече »

Черна вода (град)

Черна вода (Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.

Българските земи под османско владичество и Черна вода (град) · Военноукрепително дело в българските земи и Черна вода (град) · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Българските земи под османско владичество и Мизия · Военноукрепително дело в българските земи и Мизия · Виж повече »

Бяло море

Бяло море или Егейско море (или Егѣйско море; Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг.

Българските земи под османско владичество и Бяло море · Бяло море и Военноукрепително дело в българските земи · Виж повече »

Влашко

Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.

Българските земи под османско владичество и Влашко · Влашко и Военноукрепително дело в българските земи · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Българските земи под османско владичество и Дунав · Военноукрепително дело в българските земи и Дунав · Виж повече »

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Българските земи под османско владичество и Добруджа · Военноукрепително дело в българските земи и Добруджа · Виж повече »

14 век

14 век започва на 1 януари 1301 г.

14 век и Българските земи под османско владичество · 14 век и Военноукрепително дело в българските земи · Виж повече »