Прилики между Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Военноукрепително дело в българските земи
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Военноукрепително дело в българските земи има 13 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Пъкуюл луй Соаре, Палисада, Онгъл, Аспарух, Северна Добруджа, Черна вода (град), Черно море, България, Византийска империя, Дунав, Дръстър, 9 век.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Първа българска държава · Военноукрепително дело в българските земи и Първа българска държава ·
Пъкуюл луй Соаре
План на българската крепост Медальон, открит на острова Пъкуюл луй Соаре (Păcuiul lui Soare) е остров на Румъния в река Дунав, на около 15 километра североизточно от Силистра срещу селището Остров в Северна Добруджа.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Пъкуюл луй Соаре · Военноукрепително дело в българските земи и Пъкуюл луй Соаре ·
Палисада
келтско село Палисада (честокол, стобор) е дървена или метална ограда – стена с разнообразна височина, която обикновено се използва като фортификация-защитно съоръжение.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Палисада · Военноукрепително дело в българските земи и Палисада ·
Онгъл
Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Онгъл · Военноукрепително дело в българските земи и Онгъл ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа · Аспарух и Военноукрепително дело в българските земи ·
Северна Добруджа
Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Северна Добруджа · Военноукрепително дело в българските земи и Северна Добруджа ·
Черна вода (град)
Черна вода (Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Черна вода (град) · Военноукрепително дело в българските земи и Черна вода (град) ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Черно море · Военноукрепително дело в българските земи и Черно море ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа · България и Военноукрепително дело в българските земи ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Византийска империя · Византийска империя и Военноукрепително дело в българските земи ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Дунав · Военноукрепително дело в българските земи и Дунав ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Дръстър · Военноукрепително дело в българските земи и Дръстър ·
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
9 век и Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа · 9 век и Военноукрепително дело в българските земи ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Военноукрепително дело в българските земи са по-чести
- Какви са приликите между Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Военноукрепително дело в българските земи
Сравнение между Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Военноукрепително дело в българските земи
Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа има 31 връзки, докато Военноукрепително дело в българските земи има 145. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 7.39% = 13 / (31 + 145).
Препратки
Тази статия показва връзката между Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Военноукрепително дело в българските земи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: