Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Византийска империя

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Византийска империя

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа vs. Византийска империя

Каменният вал при крепост № 6 между Кюстенджа и Мурфатлар Каменният вал Каменният вал в Българска ранносредновековна отбранителна система Българският средновековен каменен вал в Северна Добруджа е триелементна укрепена линия от епохата на Първото българско царство в Северна Добруджа. Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Прилики между Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Византийска империя

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Византийска империя има 6 общи неща (в Юнионпедия): X век, Константинопол, Първа българска държава, Средновековие, Черно море, Дунав.

X век

#виж 10 век.

X век и Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа · X век и Византийска империя · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Константинопол · Византийска империя и Константинопол · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Първа българска държава · Византийска империя и Първа българска държава · Виж повече »

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Средновековие · Византийска империя и Средновековие · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Черно море · Византийска империя и Черно море · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Дунав · Византийска империя и Дунав · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Византийска империя

Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа има 31 връзки, докато Византийска империя има 298. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 1.82% = 6 / (31 + 298).

Препратки

Тази статия показва връзката между Български средновековен каменен вал в Северна Добруджа и Византийска империя. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: