Прилики между Българска архитектура и Трявна
Българска архитектура и Трявна има 11 общи неща (в Юнионпедия): Котел, Пловдив, Стара Загора, София, Тракия, Мизия, България, Боженците, Втора българска държава, Варна, Габрово.
Котел
Ко̀тел е град, разположен в Източна България.
Българска архитектура и Котел · Котел и Трявна ·
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Българска архитектура и Пловдив · Пловдив и Трявна ·
Стара Загора
Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България.
Българска архитектура и Стара Загора · Стара Загора и Трявна ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Българска архитектура и София · София и Трявна ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Българска архитектура и Тракия · Тракия и Трявна ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българска архитектура и Мизия · Мизия и Трявна ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Българска архитектура · България и Трявна ·
Боженците
Божѐнците (Боженци) е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
Боженците и Българска архитектура · Боженците и Трявна ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
Българска архитектура и Втора българска държава · Втора българска държава и Трявна ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Българска архитектура и Варна · Варна и Трявна ·
Габрово
Га̀брово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българска архитектура и Трявна са по-чести
- Какви са приликите между Българска архитектура и Трявна
Сравнение между Българска архитектура и Трявна
Българска архитектура има 175 връзки, докато Трявна има 180. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 3.10% = 11 / (175 + 180).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българска архитектура и Трявна. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: