Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Българска архитектура и Варна

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Българска архитектура и Варна

Българска архитектура vs. Варна

Архитектурата заема важно място в културното развитие на народите, населявали българските земи. Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.

Прилики между Българска архитектура и Варна

Българска архитектура и Варна има 12 общи неща (в Юнионпедия): Пловдив, Одеса, Одесос, Никола Лазаров, Русе, Римски терми (Варна), София, Мизия, България, Варненски свободен университет, Византия, 7 век.

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Българска архитектура и Пловдив · Варна и Пловдив · Виж повече »

Одеса

Одески национален академичен театър за опера и балет Одеса (Одеса) е град в Украйна на Черно море.

Българска архитектура и Одеса · Варна и Одеса · Виж повече »

Одесос

Одесос (Ὀδησσός, Odessus) е град, създаден през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.) от милетски колонисти, близо до съществувало от по-рано тракийско селище.

Българска архитектура и Одесос · Варна и Одесос · Виж повече »

Никола Лазаров

Никола Иванов Лазаров е български архитект, едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на България.

Българска архитектура и Никола Лазаров · Варна и Никола Лазаров · Виж повече »

Русе

Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.

Българска архитектура и Русе · Варна и Русе · Виж повече »

Римски терми (Варна)

Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България.

Българска архитектура и Римски терми (Варна) · Варна и Римски терми (Варна) · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Българска архитектура и София · Варна и София · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Българска архитектура и Мизия · Варна и Мизия · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Българска архитектура · България и Варна · Виж повече »

Варненски свободен университет

Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ е най-големият частен университет в България със седалище в гр.

Българска архитектура и Варненски свободен университет · Варна и Варненски свободен университет · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Българска архитектура и Византия · Варна и Византия · Виж повече »

7 век

VІІ век започва на 1 януари 601 г.

7 век и Българска архитектура · 7 век и Варна · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Българска архитектура и Варна

Българска архитектура има 175 връзки, докато Варна има 362. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 2.23% = 12 / (175 + 362).

Препратки

Тази статия показва връзката между Българска архитектура и Варна. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: