Прилики между Българска архитектура и Плиска
Българска архитектура и Плиска има 6 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Русе, България, Варна, Голяма базилика в Плиска, 7 век.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Българска архитектура и Първа българска държава · Плиска и Първа българска държава ·
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Българска архитектура и Русе · Плиска и Русе ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Българска архитектура · България и Плиска ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Българска архитектура и Варна · Варна и Плиска ·
Голяма базилика в Плиска
Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Българска архитектура и Голяма базилика в Плиска · Голяма базилика в Плиска и Плиска ·
7 век
VІІ век започва на 1 януари 601 г.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българска архитектура и Плиска са по-чести
- Какви са приликите между Българска архитектура и Плиска
Сравнение между Българска архитектура и Плиска
Българска архитектура има 175 връзки, докато Плиска има 65. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 2.50% = 6 / (175 + 65).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българска архитектура и Плиска. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: