Прилики между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Душан
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Душан има 15 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Пелопонес, Охрид, Рашка (държава), Сърбия, Стефан Милутин, Стефан Дечански, Самуил, Смилец, Тесалия, Македония (област), Михаил III Шишман, Второ българско царство, Дубровник, Девол (град).
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Първа българска държава · Първа българска държава и Стефан Душан ·
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Пелопонес · Пелопонес и Стефан Душан ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Охрид · Охрид и Стефан Душан ·
Рашка (държава)
#пренасочване Велико княжество Сърбия.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Рашка (държава) · Рашка (държава) и Стефан Душан ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Сърбия · Стефан Душан и Сърбия ·
Стефан Милутин
#виж Стефан II Милутин.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Милутин · Стефан Душан и Стефан Милутин ·
Стефан Дечански
#пренасочване Стефан Урош III.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Дечански · Стефан Дечански и Стефан Душан ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Самуил · Самуил и Стефан Душан ·
Смилец
Смѝлец e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Смилец · Смилец и Стефан Душан ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Тесалия · Стефан Душан и Тесалия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Македония (област) · Македония (област) и Стефан Душан ·
Михаил III Шишман
#виж Михаил III Шишман Асен.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Михаил III Шишман · Михаил III Шишман и Стефан Душан ·
Второ българско царство
#пренасочване Втора българска държава.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Второ българско царство · Второ българско царство и Стефан Душан ·
Дубровник
Дубрòвник (Dubrovnik; Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Дубровник · Дубровник и Стефан Душан ·
Девол (град)
Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава.
Българо-сръбски войни (Средновековие) и Девол (град) · Девол (град) и Стефан Душан ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Душан са по-чести
- Какви са приликите между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Душан
Сравнение между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Душан
Българо-сръбски войни (Средновековие) има 76 връзки, докато Стефан Душан има 123. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 7.54% = 15 / (76 + 123).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Душан. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: