Българо-сръбски войни (Средновековие) и Самуил

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Българо-сръбски войни (Средновековие) и Самуил

Българо-сръбски войни (Средновековие) vs. Самуил

Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др. Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Калоян

Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Калоян · Калоян и Самуил · Виж повече »

Котор

Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Котор · Котор и Самуил · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил · Виж повече »

Пресиян

Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Пресиян · Пресиян и Самуил · Виж повече »

Пресиан

#пренасочване Пресиян.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Пресиан · Пресиан и Самуил · Виж повече »

Преспа (средновековен град)

#пренасочване Преспа (град).

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Преспа (средновековен град) · Преспа (средновековен град) и Самуил · Виж повече »

Пелопонес

Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Пелопонес · Пелопонес и Самуил · Виж повече »

Охрид

Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Охрид · Охрид и Самуил · Виж повече »

Адрианопол

#виж Одрин.

Адрианопол и Българо-сръбски войни (Средновековие) · Адрианопол и Самуил · Виж повече »

Стефан Душан

Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Стефан Душан · Самуил и Стефан Душан · Виж повече »

Тесалия

Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Тесалия · Самуил и Тесалия · Виж повече »

Теодора Косара

Теодора Косара е българска княгиня.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Теодора Косара · Самуил и Теодора Косара · Виж повече »

Улцин

Улцин (Улцињ; Ulqini) е град в южната част на Черна гора.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Улцин · Самуил и Улцин · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Македония (област) · Македония (област) и Самуил · Виж повече »

Иван Владислав

#пренасочване Йоан Владислав.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Иван Владислав · Иван Владислав и Самуил · Виж повече »

Иван Владимир

Княз Иван Владимир, почитан от църквата като Свети Йоан Владимир (Jovan Vladimir; Jon Vladimir), е княз на сръбското княжество Дукля, обявен след смъртта му от православната църква за светец.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Иван Владимир · Иван Владимир и Самуил · Виж повече »

Битоля

Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.

Битоля и Българо-сръбски войни (Средновековие) · Битоля и Самуил · Виж повече »

Дубровник

Дубрòвник (Dubrovnik; Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Дубровник · Дубровник и Самуил · Виж повече »

Далмация

Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.

Българо-сръбски войни (Средновековие) и Далмация · Далмация и Самуил · Виж повече »