Прилики между Българо-византийски войни и Крум
Българо-византийски войни и Крум има 29 общи неща (в Юнионпедия): Кубер, Кардам, Константинопол, Плиска, Покръстване на България, Одрин, Омуртаг, Аварски хаганат, Адрианопол, Никифор I Геник, Струма, Стара планина, Средновековие, София, Тракия, Тревненски проход, Тервел, Маркели, Македония (област), Мала Азия, Михаил I Рангаве, Мизия, Месемврия, Източна Тракия, Битка при Версиникия, Византия, Дунав, Лъв V Арменец, 22 юни.
Кубер
Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.
Българо-византийски войни и Кубер · Крум и Кубер ·
Кардам
Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.
Българо-византийски войни и Кардам · Кардам и Крум ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Българо-византийски войни и Константинопол · Константинопол и Крум ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Българо-византийски войни и Плиска · Крум и Плиска ·
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
Българо-византийски войни и Покръстване на България · Крум и Покръстване на България ·
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Българо-византийски войни и Одрин · Крум и Одрин ·
Омуртаг
Омурта̀г е български владетел, син на Крум.
Българо-византийски войни и Омуртаг · Крум и Омуртаг ·
Аварски хаганат
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.
Аварски хаганат и Българо-византийски войни · Аварски хаганат и Крум ·
Адрианопол
#виж Одрин.
Адрианопол и Българо-византийски войни · Адрианопол и Крум ·
Никифор I Геник
Никифор I Геник (Νικηφόρος Α΄; * 760; † 26 юли 811), наричан по-рядко Никифор I Логотет, е византийски император управлявал от 31 октомври 802 до смъртта си на 26 юли 811 година.
Българо-византийски войни и Никифор I Геник · Крум и Никифор I Геник ·
Струма
Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.
Българо-византийски войни и Струма · Крум и Струма ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Българо-византийски войни и Стара планина · Крум и Стара планина ·
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Българо-византийски войни и Средновековие · Крум и Средновековие ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Българо-византийски войни и София · Крум и София ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Българо-византийски войни и Тракия · Крум и Тракия ·
Тревненски проход
Тревненският проход е планински проход (седловина) в централната част на Тревненска планина (част от Средна Стара планина, в Община Трявна, област Габрово и Община Мъглиж, област Стара Загора. Проходът е с дължина 37,7 km и е един от най-дългите старопланински проходи. Надморската височина на седловината – 962 m. Свързва източната част на Казанлъшката котловина при село Дъбово на юг с долината на Дряновска река (от басейна на Янтра) при град Плачковци на север. Проходът започва на 335 m н.в., на около 1 km североизточно от гара Дъбово и се насочва на север, нагоре по долината на Ветренска река (Попска река, ляв приток на Тунджа). Минава последователно през селата Яворовец и Радунци и в северната част на село Борущица твърдата настилка (асфалт) свършва. От там, на протежение от 6,5 km до гара Кръстец (Област Габрово) по пътя могат да преминават само автомобили с висока проходимост. След гара Кръстец проходът продължава отново с асфалтова настилка и след 2,3 km достига седловината при 962 m н.в. От там започва спускане по северния склон на Тревненска планина и след 8,3 km в южната част на град Плачковци, на 525 m н.в. проходът завършва. През прохода на протежение от 38,3 km преминава участък от третокласния Републикански път III-609 (от km 0 до km 138,3) село Дъбово – Трявна – Дряново – село Буря. Поради неизградения участък от 6,5 km между село Борущица и гара Кръстец, тясната и силно разбита асфалтова настилка проходът е малко използван. На седловината, на юг се отделя път, който по долината на Мъглижка река минава през село Селце и слиза в Казанлъшката котловина при град Мъглиж. През прохода, успоредно на пътя с множество тунели и „осморки“ преминава и участък (гара Плачковци – гара Дъбово) от жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
Българо-византийски войни и Тревненски проход · Крум и Тревненски проход ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Българо-византийски войни и Тервел · Крум и Тервел ·
Маркели
Водоотбранителна кула на крепостта Маркели Маркели или Маркелли (на гръцки Μαρκέλλαι, Маркеле) е късноантична и средновековна византийска крепост, която днес се намира на територията на община Карнобат в България, на около 7,5 километра от град Карнобат.
Българо-византийски войни и Маркели · Крум и Маркели ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Българо-византийски войни и Македония (област) · Крум и Македония (област) ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Българо-византийски войни и Мала Азия · Крум и Мала Азия ·
Михаил I Рангаве
Михаил I Рангаве (Μιχαήλ Α΄ Ραγκαβές) е византийски император от 811 до 813 г.
Българо-византийски войни и Михаил I Рангаве · Крум и Михаил I Рангаве ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българо-византийски войни и Мизия · Крум и Мизия ·
Месемврия
#виж Несебър.
Българо-византийски войни и Месемврия · Крум и Месемврия ·
Източна Тракия
Източна Тракия (Doğu Trakya; Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале.
Българо-византийски войни и Източна Тракия · Източна Тракия и Крум ·
Битка при Версиникия
Битката при Версиникия е битка между българи и византийци, състояла се на 22 юни 813 г.
Битка при Версиникия и Българо-византийски войни · Битка при Версиникия и Крум ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Българо-византийски войни и Византия · Византия и Крум ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Българо-византийски войни и Дунав · Дунав и Крум ·
Лъв V Арменец
Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 до смъртта си през 820.
Българо-византийски войни и Лъв V Арменец · Крум и Лъв V Арменец ·
22 юни
22 юни е 173-тият ден в годината според григорианския календар (174-ти през високосна година).
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българо-византийски войни и Крум са по-чести
- Какви са приликите между Българо-византийски войни и Крум
Сравнение между Българо-византийски войни и Крум
Българо-византийски войни има 315 връзки, докато Крум има 62. Тъй като те са по-чести 29, индекса Jaccard е 7.69% = 29 / (315 + 62).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българо-византийски войни и Крум. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: