Александър (Византийска империя) и Константин VII Багренородни

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Александър (Византийска империя) и Константин VII Багренородни

Александър (Византийска империя) vs. Константин VII Багренородни

Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок. Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Александър (Византийска империя) и Първа българска държава · Константин VII Багренородни и Първа българска държава · Виж повече »

Николай Мистик

#виж Николай I Мистик.

Александър (Византийска империя) и Николай Мистик · Константин VII Багренородни и Николай Мистик · Виж повече »

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Александър (Византийска империя) и Симеон I · Константин VII Багренородни и Симеон I · Виж повече »

Император на Византия

Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.

Александър (Византийска империя) и Император на Византия · Император на Византия и Константин VII Багренородни · Виж повече »

Зоя Карбонопсина

Зоя Карбонопсина (Ζωή Καρβωνοψίνα, Зоя Въгленоока или Черноока) е византийска императрица, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ.

Александър (Византийска империя) и Зоя Карбонопсина · Зоя Карбонопсина и Константин VII Багренородни · Виж повече »

Лъв VI Философ

Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.

Александър (Византийска империя) и Лъв VI Философ · Константин VII Багренородни и Лъв VI Философ · Виж повече »