Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Александър (Византийска империя) и Симеон I

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Александър (Византийска империя) и Симеон I

Александър (Византийска империя) vs. Симеон I

Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок. Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Прилики между Александър (Византийска империя) и Симеон I

Александър (Византийска империя) и Симеон I има 7 общи неща (в Юнионпедия): Константин VII Багренородни, Първа българска държава, Абасидски халифат, Славяни, Зоя Карбонопсина, Византийска империя, Лъв VI Философ.

Константин VII Багренородни

Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.

Александър (Византийска империя) и Константин VII Багренородни · Константин VII Багренородни и Симеон I · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Александър (Византийска империя) и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I · Виж повече »

Абасидски халифат

Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.

Абасидски халифат и Александър (Византийска империя) · Абасидски халифат и Симеон I · Виж повече »

Славяни

Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на ранното средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език.

Александър (Византийска империя) и Славяни · Симеон I и Славяни · Виж повече »

Зоя Карбонопсина

Зоя Карбонопсина (Ζωή Καρβωνοψίνα, Зоя Въгленоока или Черноока) е византийска императрица, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ.

Александър (Византийска империя) и Зоя Карбонопсина · Зоя Карбонопсина и Симеон I · Виж повече »

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Александър (Византийска империя) и Византийска империя · Византийска империя и Симеон I · Виж повече »

Лъв VI Философ

Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.

Александър (Византийска империя) и Лъв VI Философ · Лъв VI Философ и Симеон I · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Александър (Византийска империя) и Симеон I

Александър (Византийска империя) има 33 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 3.57% = 7 / (33 + 163).

Препратки

Тази статия показва връзката между Александър (Византийска империя) и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: