Съдържание
129 отношения: Карел Шкорпил, Кнут Хамсун, Произход на видовете, Павел Христов (генерал), Павел Милюков, Панайот Пеев, Панайот Бърнев, Петър Марков, Петер Густав Льожон Дирихле, Обикновена година, започваща в събота, Артър Конан Дойл, Аврам Аврамов, Айзъмбард Кингдъм Брънел, Александър фон Хумболт, Александър Попов (физик), Александър Теодоров-Балан, Александру Авереску, Алексис дьо Токвил, Анри Бергсон, Анастас Бендерев, Никола Начов, Никола Рибаров, Никола Желявски, Никола Димков, Радко Димитриев, Стефан Николов (полковник), Стефан Тошев, Стефан Михайляну, Стефан Ильев, Стефан Богориди, Сванте Август Арениус, Тодор Мирчов, Тодор Йончев, Теодор Теодоров, Уошингтън Ървинг, Френсис Макклинток, Христо Паков, Христо Петрунов, Чарлз Дарвин, Янко Драганов, Марселин Деборд-Валмор, Мария Павловна, Макрий Негриев, Мито Орозов, Мирче Ацев (революционер), Изъмбард Кингдъм Брунел, Жорж Сьора, Зигмунт Крашински, Божидар Прокич, Болград, ... Разширете индекс (79 Повече ▼) »
- 1859 година
Карел Шкорпил
Гробът на Карел Шкорпил, Плиска Карел Шкорпил (Karel Škorpil) е чешко-български археолог и музеен деец, академик на БАН (1918), създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на останките от първата българска столица Плиска.
Кнут Хамсун
Кнут Хамсун (Knut Hamsun) е сред най-значимите норвежки писатели, носител на Нобелова награда за литература през 1920 г.
Произход на видовете
„Произходът на видовете“ (The Origin of Species) е научен труд, публикуван от британския естественик Чарлз Дарвин (1809 – 1882 г.) през 1859 г.
Виж 1859 и Произход на видовете
Павел Христов (генерал)
#пренасочване Павел Христов (офицер).
Виж 1859 и Павел Христов (генерал)
Павел Милюков
Павел Николаевич Милюков (Павел Николаевич Милюков) е руски историк, публицист и политик, един от водачите на Конституционно-демократическата партия и на руската емиграция след Гражданската война.
Панайот Пеев
Панайот Янков Пеев е български офицер (генерал-майор).
Панайот Бърнев
Панайот Вичев Бърнев е български офицер (генерал-лейтенант), началник на 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война.
Петър Марков
Петър Радушков Марков е български офицер (генерал от кавалерията), командир на Лейбгвардейския конен полк (1886 – 1908), инспектор на конницата (май 1908 – април 1910) и дълги години генерал-адютант на цар Фердинанд.
Петер Густав Льожон Дирихле
Йохан Петер Густав Льожон Дирихле (Johann Peter Gustav Lejeune Dirichlet) е германски математик, на когото се приписва съвременната формална дефиниция на понятието функция.
Виж 1859 и Петер Густав Льожон Дирихле
Обикновена година, започваща в събота
Това е календарът за обикновена година, започваща в събота.
Виж 1859 и Обикновена година, започваща в събота
Артър Конан Дойл
Сър Артър Игнейшъс Конан Дойл (Sir Arthur Ignatius Conan Doyle) е британски писател, по образование лекар, автор на романи и разкази.
Аврам Аврамов
Аврам Николов Аврамов е български офицер (полковник), интендант на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война в периода от октомври 1912 до 1913, когато опълчението е изтеглено в София и разпуснато.
Айзъмбард Кингдъм Брънел
#виж Изъмбард Кингдъм Брунел.
Виж 1859 и Айзъмбард Кингдъм Брънел
Александър фон Хумболт
ФридрихХайнрихАлександър фон Хумболт (Friedrich Heinrich Alexander von Humboldt) е германски естественик, пътешественик-изследовател и географ, който основава полето на биогеография на растенията,, biologyreference.com по-малък брат на пруския министър и лингвист Вилхелм фон Хумболт.
Виж 1859 и Александър фон Хумболт
Александър Попов (физик)
Александър Степанович Попов е руски физик.
Виж 1859 и Александър Попов (физик)
Александър Теодоров-Балан
Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките.
Виж 1859 и Александър Теодоров-Балан
Александру Авереску
Маршал Александру Авереску (Alexandru Averescu) е румънски офицер и политик.
Виж 1859 и Александру Авереску
Алексис дьо Токвил
Алексис Шарл Анри Морис Клере дьо Токвил (Alexis Charles-Henri-Maurice Clérel de Tocqueville; 29 юли 1805, Париж – 16 април 1859, Кан) е френски политически мислител и историк, известен със своите творби „Демокрацията в Америка“ (появила се в два тома 1835 и 1840) и „Старият режим и Революцията“ (1856).
Анри Бергсон
Анри Бергсон (Henri Bergson) е френски мислител, една от най-изтъкнатите фигури в европейската философия, особено влиятелен през първата половина на XX век, Нобелов лауреат за литература за 1927 година, член на Френския институт и Френската академия на науките.
Анастас Бендерев
Анастас Тодоров Бендѐрев е български и руски офицер, генерал-лейтенант.
Никола Начов
Никола Енев Начов е български писател, историк, библиограф и етнограф, академик.
Никола Рибаров
Никола Илиев Рибаров е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, началник 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война, български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914 – 1918).
Никола Желявски
Никола Петров Желявски е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 1-ва пехотна дивизия през Междусъюзническата война (1913), началник на тиловото управление на 3-та армия и на 3-та дивизионна област през Първата световна война (1915 – 1918).
Никола Димков
Корица на второто издание на „Звезда на съгласието“ Никола Стоянов Димков е български инженер и общественик, автор на „Звезда на съгласието“ – проект за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите в света.
Радко Димитриев
Радко Русков Димитриев е български офицер, генерал-лейтенант.
Стефан Николов (полковник)
Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лойола, Скендер бег, Тепайволци е български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж 1859 и Стефан Николов (полковник)
Стефан Тошев
Стефан Тошев Тошев е български офицер, генерал от пехотата, герой от Първата световна война.
Стефан Михайляну
„Изследване върху диалекта на румънците от Македония“, 1889 „Македоно-румънски речник“, 1901 Стефан Михайляну (Ştefan Mihăileanu, Щефан Михайляну) е румънски лингвист, публицист и издател, убит е при атентат на Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Стефан Ильев
Стефан Лазаров Ильев (среща се и като Ильов) е български офицер (генерал-майор), началник на Щаба на армията в периода 18 февруари 1900 – 1904 г.
Стефан Богориди
Княз Стефан Богориди (роден Стойко Цонков Стойков, Στέφανος Βογορίδης, Стефанос Вогоридис, Stefanaki Bey, Стефанаки бей, Ştefan Vogoride) е висш османски държавник от български произход.
Сванте Август Арениус
Сванте Август Арениус (Svante August Arrhenius) е шведски учен, ръководител на Нобеловия институт в Стокхолм и професор в Шведската кралска академия по физикохимия.
Виж 1859 и Сванте Август Арениус
Тодор Мирчов
Тодор Мирчов, познат и като Тодор Димов, е копривщенски първенец и благодетел, член на църковното настоятелство и виден спомоществувател на училищата и храмовете.
Тодор Йончев
Тодор Йончев е български учител и общественик, роден на 9 декември 1859 г.
Теодор Теодоров
Теодор Иванов Теодоров е български политик, водач на Народната партия.
Уошингтън Ървинг
Уошингтън Ървинг (Washington Irving) е сред ранните американски писатели, наричан е Баща на американския разказ (1783 – 1859).
Френсис Макклинток
#пренасочване Франсис Макклинток.
Христо Паков
Христо Костакиев Паков (Христофор Константинов Паков) е български офицер (генерал-майор).
Христо Петрунов
Христо Николов Петрунов е български офицер (генерал-майор), командир на 1-ви конен полк по време на Сръбско-българската война (1885), заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война (1912 – 1913), началник на Македонската полева подвижна конница през Междусъюзническата война (1913) и началник на 3-та дивизионна област по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Чарлз Дарвин
Чарлз Робърт Дарвин (Charles Robert Darwin) е английски учен и естествоизпитател, живял през XIX век.
Янко Драганов
Янко Драганов Драганов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, участник във войните за национално обединение.
Марселин Деборд-Валмор
Марселин Деборд-Валмор (Marceline Desbordes-Valmore) е френска поетеса и оперна певица от периода на романтизма.
Виж 1859 и Марселин Деборд-Валмор
Мария Павловна
Мария Павловна (16 февруари 1786 – 23 юни 1859) е велика руска княгиня – третата дъщеря на руския император Павел I и София Доротея Вюртембергска Мария Павловна е родена в Санкт Петербург, но отрасва в Павловск.
Макрий Негриев
Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев Фръчковски е дърворезбар от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Мито Орозов
Мито Петров Орозов е български предприемач, основоположник на модерното коларство в България.
Мирче Ацев (революционер)
#пренасочване Мирче Ацев.
Виж 1859 и Мирче Ацев (революционер)
Изъмбард Кингдъм Брунел
Ѝзъмбард Кѝнгдъм Брюнѐл (Isambard Kingdom Brunel) (9 април 1806 – 15 септември 1859) е британски строителен инженер.
Виж 1859 и Изъмбард Кингдъм Брунел
Жорж Сьора
Жорж Сьора (Georges Pierre Seurat) е френски художник и теоретик, разработил и създал поантилизма, което го нарежда (заедно с Пол Синяк) сред основателите на неоимпресионизма.
Зигмунт Крашински
Зѝгмунт Крашѝнски, с рождено име Наполѐон Станѝслав Лю̀двик Зѝгмунт Крашѝнски, герб Шлеповрон (Zygmunt Krasiński, пълно име: Napoleon Stanisław Adam Ludwik Zygmunt Krasiński; 19 февруари 1812 Париж – 23 февруари 1859, Париж) е полски поет и драматург, считан за един от тримата великите полски поети в епохата на романтизма наред с Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.
Божидар Прокич
Божидар Прокич (Божидар Прокић) е сръбски историк медиевист известен със спорните си трудове за българския цар Самуил и неговата държава.
Болград
Болград е град в Украйна, административен център на Болградски район, Одеска област.
Виж 1859 и Болград
Болградска гимназия
Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ е първата българска гимназия от Възраждането и се намира в Болград, Украйна.
Виж 1859 и Болградска гимназия
Бончо Балабанов (генерал-майор)
Бончо Калинов Балабанов е български офицер (генерал-майор), инспектор на артилерията през Балканската война (1912 – 1913).
Виж 1859 и Бончо Балабанов (генерал-майор)
Бончо Боев
Бончо Ненков Боев е български финансист и икономист.
Васил Кутинчев
Васил Иванов Кутинчев е български офицер, генерал от пехотата, заемал редица висши военни длъжности и участвал в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 – 1918).
Васил Делов
Васил Петров Делов е български офицер, генерал-майор.
Вилхелм Грим
Вилхелм Грим (Wilhelm Karl Grimm) е германски филолог и литератор, автор на приказки и поговорки.
Веранъс Алва Мур
Веранъс Алва Мур (Veranus Alva Moore) е американски бактериолог и патолог.
Вернер фон Хейденстам
Карл Густаф Вернер фон Хейденстам (Carl Gustaf Verner von Heidenstam) е шведски писател – поет и романист, член на Шведската академия от 1912 година, лауреат на Нобелова награда за литература за 1916 г.
Виж 1859 и Вернер фон Хейденстам
Георги Абаджиев (офицер)
Георги Киров Абаджиев е опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант).
Виж 1859 и Георги Абаджиев (офицер)
Георги Рафаилович
Георги Рафаилович е далматински протойерей, проповедник, образователен деец и издател.
Георги Янков
Георги Николаев Янков е опълченец – поборник, български офицер, полковник, юрист.
Георги Марчин
Георги Николов Марчин е български офицер (генерал-майор), командир на 2-ра бригада на 8-а пехотна дивизия през Балканската война (1912 – 1913).
Джордж Кързън
Джордж Натаниъл Кързън (George Nathaniel Curzon; роден в село Кедлъстън на 11 януари 1859, починал на 20 март 1925 в Лондон) е английски лорд, вицекрал на Индия от 1899 до 1905 г.
Джон Браун
Джон Браун (John Brown) е борец за освобождение на чернокожите в САЩ.
Джеръм К. Джеръм
Джеръм Клапка Джеръм (среща се и като Джером Клапка Джером) (Jerome Klapka Jerome) е английски писател и драматург, най-популярен с хумористичните си романи и разкази.
Димитър Папрадишки
Димитър Андонов Папрадишки е един от последните професионални български зографи, а също така един от първите български нерелигиозни художници.
Димитър Тончев
През 1915 г. в Берлин Димитър Стоянов Тончев е български юрист и политик.
Димитър Яблански
В Шуменския затвор, заедно с други лидери на опозицията през 1923 година Димитър Марков Минчев, по-късно сам променил името си на Димитър Яблански (1858 – 1937), е български офицер, финансист и политик.
Димитър Вълнаров
Димитър Стефанов Вълнаров е български офицер (генерал-майор).
Добри Петков
Добри Петков Петков е български офицер, полковник и държавен деец.
Едмунд Хусерл
Едмунд Густав Албрехт Хусерл (Edmund Gustav Albrecht Husserl; р. 8 април 1859 г. – п. 28 април 1938 г.) е германски философ, считан за основател на феноменологията.
Людвик Заменхоф
Лю̀двик Ла̀заж Замѐнхоф (Ludwik Łazarz Zamenhof; Ludoviko Lazaro Zamenhof), с рождено име Елиезер Леви Заменхоф (לײזער לוי זאַמענהאָף/Eliezer Lewi Samenhof), е полски лекар офталмолог, езиковед и полиглот от еврейски произход, създател на международния език есперанто.
Луи Мажорел
Луи Мажорел (Louis Majorelle, 26 септември 1859 г. – 15 януари 1926 г.) е френски декоратор и дизайнер на мебели.
1 август
1 август е 213-ият ден в годината според григорианския календар (214-и през високосна).
Виж 1859 и 1 август
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
Виж 1859 и 1 март
1 май
1 май е 121-вият ден в годината според григорианския календар (122-ри през високосна).
Виж 1859 и 1 май
10 април
10 април е 100-тният ден в годината според григорианския календар (101-ви през високосна година).
Виж 1859 и 10 април
11 януари
11 януари е 11-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж 1859 и 11 януари
11 октомври
11 октомври е 284-тият ден в годината според григорианския календар (285-и през високосна).
12 декември
12 декември е 346-ият ден в годината според григорианския календар (347-и през високосна).
13 април
13 април е 103-тият ден в годината според григорианския календар (104-ти през високосна).
Виж 1859 и 13 април
14 септември
14 септември е 257-ият ден в годината според григорианския календар (258-и през високосна година).
14 октомври
14 октомври е 287-ият ден в годината според григорианския календар (288-и през високосна година).
15 септември
15 септември е 258-ият ден в годината според григорианския календар (259-и през високосна година).
15 август
15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).
Виж 1859 и 15 август
15 декември
15 декември е 349-ият ден в годината според григорианския календар (350-и през високосна).
15 май
15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).
Виж 1859 и 15 май
16 септември
16 септември е 259-ият ден в годината според григорианския календар (260-и през високосна).
16 април
16 април е 106-ият ден в годината според григорианския календар (107-и през високосна).
Виж 1859 и 16 април
16 декември
16 декември е 350-ият ден в годината според григорианския календар (351-ви през високосна година).
16 март
16 март е 75-ият ден в годината според григорианския календар (76-и през високосна).
Виж 1859 и 16 март
17 септември
17 септември е 260-ият ден в годината според григорианския календар (261-ви през високосна година).
18 декември
18 декември е 352-рият ден в годината според григорианския календар (353-ти през високосна).
18 октомври
18 октомври е 291-вият ден в годината според григорианския календар (292-ри през високосна година).
19 февруари
19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар.
2 декември
2 декември е 336-ият ден в годината според григорианския календар (337-и през високосна година).
2 май
2 май е 122-рият ден в годината според григорианския календар (123-ти през високосна).
Виж 1859 и 2 май
20 септември
20 септември е 263-тият ден в годината според григорианския календар (264-ти през високосна).
20 февруари
20 февруари е 51-вият ден в годината според григорианския календар.
20 октомври
20 октомври е 293-тият ден в годината според григорианския календар (294-ти през високосна година).
22 юли
22 юли е 203-тият ден в годината според григорианския календар (204-ти през високосна).
Виж 1859 и 22 юли
22 май
22 май е 142-рият ден в годината според григорианския календар (143-ти през високосна).
Виж 1859 и 22 май
23 юли
23 юли е 204-тият ден в годината според григорианския календар (205-и през високосна).
Виж 1859 и 23 юли
23 юни
23 юни е 174-тият ден в годината според григорианския календар (175-и през високосна година).
Виж 1859 и 23 юни
23 февруари
23 февруари е 54-тият ден в годината според григорианския календар.
23 април
23 април е 113-ият ден в годината според григорианския календар (114-и през високосна година).
Виж 1859 и 23 април
24 септември
24 септември е 267-ият ден в годината според григорианския календар (268-и през високосна).
24 ноември
24 ноември е 328-ият ден в годината според григорианския календар (329-и през високосна).
25 февруари
25 февруари е 56-ият ден в годината според григорианския календар.
25 март
25 март е 84-тият ден в годината според григорианския календар (85-и през високосна година).
Виж 1859 и 25 март
26 септември
26 септември е 269-ият ден в годината според григорианския календар (270-и през високосна).
27 януари
27 януари е 27-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж 1859 и 27 януари
27 март
27 март е 86-ият ден в годината според григорианския календар (87-и през високосна година).
Виж 1859 и 27 март
27 октомври
27 октомври е 300-ият ден в годината според григорианския календар (301-ви през високосна).
28 ноември
28 ноември е 332-рият ден в годината според григорианския календар (333-ти през високосна).
29 август
29 август е 241-вият ден в годината според григорианския календар (242-ри през високосна).
Виж 1859 и 29 август
29 март
29 март е 88-ият ден в годината според григорианския календар (89-и през високосна година).
Виж 1859 и 29 март
3 април
3 април е 93-тият ден в годината според григорианския календар (94-ти през високосна).
Виж 1859 и 3 април
3 март
3 март е 62-рият ден в годината според григорианския календар (63-ти през високосна година) и е национален празник на България от 1880 г.
Виж 1859 и 3 март
4 август
4 август е 216-ият ден в годината според григорианския календар (217-и през високосна).
Виж 1859 и 4 август
5 май
5 май е 125-ият ден в годината според григорианския календар (126-и през високосна година).
Виж 1859 и 5 май
6 юли
6 юли е 187-ият ден в годината според григорианския календар (188-и през високосна).
Виж 1859 и 6 юли
6 май
6 май е 126-ият ден в годината според григорианския календар (127-и през високосна).
Виж 1859 и 6 май
7 юли
7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна година).
Виж 1859 и 7 юли
7 септември
7 септември е 250-ият ден в годината според григорианския календар (251-ви през високосна).
7 ноември
7 ноември е 311-ият ден в годината според григорианския календар (312-ри през високосна).
Виж 1859 и 7 ноември
8 април
8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).
Виж 1859 и 8 април
9 септември
9 септември е 252-рият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна година).
9 декември
9 декември е 343-тият ден в годината според григорианския календар (344-ти през високосна).
Вижте също
1859 година
- 1859