Съдържание
81 отношения: ?, Капитан дядо Никола, Кирил Ботев, Константин Никифоров, Конрад Хейер, Панайот Дворянов, Артур Кьониг, Адолф Адам, Амадео Авогадро, Антон Франгя, Никола Рясков, Никола Генев, Николай Лобачевски, Райна Княгиня, Робърт Пири, Роберт Шуман, Стоян Михайловски, Свищов, Спас Вацов, Спиро Гулабчев, Франк Билингс Келог, Фридрих Клуге, Фридрих Грюнангер, Филип Петен, Хайнрих Хайне, Шумен, Шарл Жерар, Щерьо Михайлов, Марин Маринов (офицер), Макс Уле, Макс Щирнер, Михаил Врубел, Михаил Воронцов (офицер), Иван Сарафов, Иван Урумов, Иван Франко, Иван Мърквичка, Илия Кърчовалията, Зигмунд Фройд, Върбан Винаров, Високосна година, започваща във вторник, Джордж Бърнард Шоу, Димитър Мишев (публицист), Димитър Благоев, Луи Франше д'Еспере, Лиман Франк Баум, Лом, 10 май, 12 юни, 13 септември, ... Разширете индекс (31 Повече ▼) »
- 1856 година
?
#виж Въпросителен знак.
Виж 1856 и ?
Капитан дядо Никола
Никола Филиповски известен като Капитан дядо Никола е български революционер.
Виж 1856 и Капитан дядо Никола
Кирил Ботев
Братя Ботеви: Христо (отгоре), Стефан, Боян и Кирил (отдолу, от ляво надясно), 1876 г. Домът на Иванка Ботева и сина ѝ Кирил на ул. „Шипка“ в София Паметната плоча на дома му в София Кирил Ботев Петков е български офицер (генерал-лейтенант) и държавен деец.
Константин Никифоров
Константин Никифоров Попконстантинов е български офицер от артилерията, майор, първият българин военен министър (1885 – 1886).
Виж 1856 и Константин Никифоров
Конрад Хейер
Конрад Хейер (Conrad Heyer) е американски фермер и ветеран от Американска война за независимост.
Панайот Дворянов
Панайот Дворянов е български офицер, участник във войните за национално обединение, известен с успешната защита на Белоградчик от сърбите през 1885 година.
Артур Кьониг
Артур Кьониг (Arthur König) е германски физиолог.
Адолф Адам
Адо̀лф Шарл Ада̀м (Adolphe Charles Adam) е френски композитор и критик.
Амадео Авогадро
#пренасочване Амедео Авогадро.
Антон Франгя
Антон Янев Франгя е български адвокат и политик от Прогресивнолибералната партия.
Никола Рясков
Никола Марков Рясков е български военен деец, генерал-майор, известен като създател на българската артилерия.
Никола Генев
Никола Генев Колчев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Николай Лобачевски
Николай Иванович Лобачевски (на руски Николай Иванович Лобачевский) е руски математик, създател на неевклидовата геометрия на Лобачевски.
Райна Княгиня
Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, широко известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка.
Робърт Пири
Робърт Едуин Пири (Robert Edwin Peary) е американски военноморски офицер, полярен изследовател, извършил няколко експедиции до Арктика в края на XIX и началото на XX век.
Роберт Шуман
Ро̀берт Шу̀ман (Robert Schumann) е германски композитор и пианист, сред най-видните представители на романтизма от първата половина на XIX век, както и популярен музикален критик.
Стоян Михайловски
Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет.
Свищов
Свищо̀в (изписване към 1873 година: Свѣщовъ) е град в област Велико Търново, разположен на река Дунав в Централна Северна България.
Виж 1856 и Свищов
Спас Вацов
Спас Вацов Киров е български метеоролог, климатолог и сеизмолог, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България.
Спиро Гулабчев
Спиридон (Спиро) Константинов Гулабчев е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството един от първите идеолози на анархизма в България.
Франк Билингс Келог
Франк Билингс Келог (Frank Billings Kellogg) е американски политик и дипломат.
Виж 1856 и Франк Билингс Келог
Фридрих Клуге
ФридрихКлуге (Friedrich Kluge, 1856 – 1926) е езиковед с принос към немската филология.
Фридрих Грюнангер
ФридрихГрюнангер (Friedrich Grünanger) e архитект от немско–трансилвански произход, живял и работил в България.
Филип Петен
Анри Филип Бенони Омер Петен (Henri Philippe Benoni Omer Pétain) е френски офицер – дивизионен генерал и маршал, политик – министър на отбраната и министър без портфейл, държавник – държавен глава на Френската държава.
Хайнрих Хайне
Кристиан Йохан ХайнрихХайне (Christian Johann Heinrich Heine), роден като Хари Хайне (Harry Heine) е сред най-значимите немски поети на XIX век.
Шумен
Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.
Виж 1856 и Шумен
Шарл Жерар
Шарл Фредерик Жерар (Charles Frédéric Gerhardt) е химик от Елзас и франция.
Щерьо Михайлов
Щерьо Михайлов ЦигудевскиЕнциклопедия България, том 5, Българска академия на науките, София, 1986, стр.
Марин Маринов (офицер)
Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).
Виж 1856 и Марин Маринов (офицер)
Макс Уле
Макс Уле на пределна възраст Макс Уле е германски антрополог, археолог.
Виж 1856 и Макс Уле
Макс Щирнер
Йохан Каспар Шмит (Johann Caspar Schmidt), известен с псевдонима си Макс Щирнер (Max Stirner), е германски философ младохегелианец, теоретик на анархизма.
Михаил Врубел
Михаил Александрович Врубел (Михаил Александрович Врубель) е руски художник символист.
Михаил Воронцов (офицер)
Михаил Семьонович Воронцов (Михаил Семёнович Воронцов) е руски княз, офицер, фелдмаршал.
Виж 1856 и Михаил Воронцов (офицер)
Иван Сарафов
Иван Константинов Сарафов (Иван Константинович Сарафов) е опълченец-поборник, офицер от Българската армия (генерал-майор) и в Руската армия (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската война и Първата световна война.
Иван Урумов
Иван Киров Урумов е български ботаник, учител и действителен член на БКД.
Иван Франко
Иван Яковлевич Франко́ е украински писател, поет, публицист, критик, икономист и политически активист.
Иван Мърквичка
Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička – Ян Вацлав Мърквичка) е български художник от чешки произход.
Илия Кърчовалията
Илия Аргиров, известен като Кърчовалията, Джутю или Дедо Илия, е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Зигмунд Фройд
Зигмунд Фройд (Sigmund Freud, 1856 – 1939) е австрийски невролог и психолог, основател на психоанализата, която е сред основните течения в психотерапията.
Върбан Винаров
Върбан Николов Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България.
Високосна година, започваща във вторник
Това е календарът за високосна година, започваща във вторник.
Виж 1856 и Високосна година, започваща във вторник
Джордж Бърнард Шоу
Джордж Бърнард Шоу (George Bernard Shaw) е виден ирландски писател – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж 1856 и Димитър Мишев (публицист)
Димитър Благоев
Димитър Благоев Николов, наричан от последователите си Дядото, е български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров – Българската социалдемократическа партия.
Луи Франше д'Еспере
Маршал Луи Феликс Мари Франсоа Франше д'Еспере́ (Louis Félix Marie François Franchet d'Espèrey) е френски висш офицер, командвал силите на Антантата на Балканите в края на Първата световна война.
Виж 1856 и Луи Франше д'Еспере
Лиман Франк Баум
Лиман Франк Баум (Lyman Frank Baum) е американски писател, създател на едно от най-обичаните класически произведения на детската литература, „Вълшебникът от Оз“.
Лом
Лом е град в област Монтана, Северозападна България.
Виж 1856 и Лом
10 май
10 май е 130-ият ден в годината според григорианския календар (131-ви през високосна).
Виж 1856 и 10 май
12 юни
12 юни е 163-тият ден в годината според григорианския календар (164-ти през високосна).
Виж 1856 и 12 юни
13 септември
13 септември е 256-ият ден в годината според григорианския календар (257-и през високосна година).
14 юни
14 юни е 165-ият ден в годината според григорианския календар (166-и през високосна).
Виж 1856 и 14 юни
15 май
15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).
Виж 1856 и 15 май
17 февруари
17 февруари е 48-ият ден в годината според григорианския календар.
18 януари
18 януари е 18-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж 1856 и 18 януари
18 май
18 май е 138-ият ден в годината според григорианския календар (139-и през високосна година).
Виж 1856 и 18 май
19 февруари
19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар.
19 август
19 август е 231-вият ден в годината според григорианския календар (232-ри през високосна).
Виж 1856 и 19 август
2 август
2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна).
Виж 1856 и 2 август
20 април
20 април е 110-ият ден в годината според григорианския календар (111-и през високосна година).
Виж 1856 и 20 април
21 юни
21 юни е 172-рият ден в годината според григорианския календар (173-ти през високосна година).
Виж 1856 и 21 юни
22 декември
22 декември е 356-ият ден в годината според григорианския календар (357-и през високосна).
23 април
23 април е 113-ият ден в годината според григорианския календар (114-и през високосна година).
Виж 1856 и 23 април
23 март
23 март е 82-рия ден в годината според григорианския календар (83-ти през високосна година).
Виж 1856 и 23 март
24 февруари
24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар.
24 април
24 април е 114-ият ден в годината според григорианския календар (115-и през високосна).
Виж 1856 и 24 април
25 януари
25 януари е 25-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж 1856 и 25 януари
25 март
25 март е 84-тият ден в годината според григорианския календар (85-и през високосна година).
Виж 1856 и 25 март
25 май
25 май е 145-ият ден в годината според григорианския календар (146-и през високосна година).
Виж 1856 и 25 май
26 юли
26 юли е 207-ият ден в годината според григорианския календар (208-и през високосна).
Виж 1856 и 26 юли
26 юни
26 юни е 177-ият ден в годината според григорианския календар (178-и през високосна).
Виж 1856 и 26 юни
27 август
27 август е 239-ият ден в годината според григорианския календар (240-и през високосна година).
Виж 1856 и 27 август
29 юли
29 юли е 210-ият ден в годината според григорианския календар (211-ви през високосна година).
Виж 1856 и 29 юли
3 май
3 май е 123-тият ден в годината според григорианския календар (124-ти през високосна).
Виж 1856 и 3 май
31 октомври
31 октомври е 304-тият ден в годината според григорианския календар (305-и през високосна).
5 декември
5 декември е 339-ият ден в годината според григорианския календар (340-и през високосна).
5 март
5 март е 64-тият ден в годината според григорианския календар (65-и през високосна година).
Виж 1856 и 5 март
6 август
6 август е 218-ият ден в годината според григорианския календар (219-и през високосна година).
Виж 1856 и 6 август
6 декември
6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-ви през високосна).
6 май
6 май е 126-ият ден в годината според григорианския календар (127-и през високосна).
Виж 1856 и 6 май
7 януари
7 януари е 7-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж 1856 и 7 януари
9 юли
9 юли е 190-ият ден в годината според григорианския календар (191-ви през високосна).
Виж 1856 и 9 юли
Вижте също
1856 година
- 1856