По-бързо от браузъра!
33 отношения: Кур (град), Консул (Древен Рим), Публий Ведий Полион, Октавиан Август, Аугсбург, Норик, Нерон Клавдий Друз, Римската империя, Реция, Секст Проперций, Тирол, Тиберий, Швейцария, Марк Ливий Друз Либон, Ирод Велики, Иродиади, Бавария, Виа Клавдия Августа, Германик, Елегия, Луций Калпурний Пизон Понтифекс, Луций Мунаций Планк, 14 г. пр.н.е., 16 г. пр.н.е., 19, 24 май, 28, 50, 50 г. пр.н.е., 6, 8 г. пр.н.е., 87 г. пр.н.е., 9 г. пр.н.е..
Кур (град)
Хур или Кур (на стандартен немски Chur, на немски се произнася; Coire, Коар, Coira, Койра, на романш Cuira, Куойра, на швейцарски немски, Хуур) е град в Швейцария, столица на кантон Граубюнден и административен център на едноименната община Кур в окръг Плесур.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Кур (град) · Виж повече »
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Консул (Древен Рим) · Виж повече »
Публий Ведий Полион
Публий Ведий Полион (Publius Vedius Pollio; † 15 пр.н.е.) е син на освободен роб и приятел на римския император Август.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Публий Ведий Полион · Виж повече »
Октавиан Август
Октавиан Август (IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS) е първият римски император.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Октавиан Август · Виж повече »
Аугсбург
Сградата на кметството в Аугсбург Аугсбург (Augsburg) е град в Германия, провинция Бавария с население 267 121 жители (2009).
New!!: 15 г. пр.н.е. и Аугсбург · Виж повече »
Норик
Норик (Noricum) е историкогеографски район, разположен между горното течение на реките Драва и Дунав, който от края на 1 век пр.н.е. е императорска провинция на Римската империя.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Норик · Виж повече »
Нерон Клавдий Друз
Нерон Клавдий Друз Германик, роден като Децим Клавдий Друз и понякога наричан Друз, Друз I, Друз Клавдий Нерон, или Друз Стари е най-малкият син на Ливия, съпругата на император Август и нейния първи съпруг Тиберий Клавдий Нерон.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Нерон Клавдий Друз · Виж повече »
Римската империя
#виж Римска империя.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Римската империя · Виж повече »
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Реция · Виж повече »
Секст Проперций
Секст Аврелий Проперций (Sextus Aurelius Propertius, 50 г. пр.н.е.-15 г. пр.н.е.) е древноримски елегически поет.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Секст Проперций · Виж повече »
Тирол
Тиро̀л (Tirol; Tirolo) е историческа област в Северна Италия и Западна Австрия.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Тирол · Виж повече »
Тиберий
Тиберий Юлий Цезар Август (Tiberius Julius Caesar Augustus), роден като Тиберий Клавдий Нерон е римски император от 18 септември 14 до 16 март 37.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Тиберий · Виж повече »
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Швейцария · Виж повече »
Марк Ливий Друз Либон
Марк Ливий Друз Либон (Marcus Livius Drusus Libo) е политик на ранната Римска империя.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Марк Ливий Друз Либон · Виж повече »
Ирод Велики
Ирод I Велики (Ἡρῴδης), е от 37 пр.н.е.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Ирод Велики · Виж повече »
Иродиади
Джеймс Тисо – Ирод Велики Иродиадите (Herodianer) са управляваща (царска) династия в Юдея, която под патронажа на древния Рим управлява Юдея, или част от нейната територия в периода 37 г. пр. Хр. – 76 г.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Иродиади · Виж повече »
Бавария
Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern, произношение или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km². Столица на провинцията е Мюнхен.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Бавария · Виж повече »
Виа Клавдия Августа
Камък на ''Via Claudia Augusta'' при Унтердисен, Ландсберг ам Лех, Бавария Виа Клавдия Августа (Via Claudia Augusta) е важен римски път, който свързвал река По в Северна Италия с Реция, територия в днешна Южна Германия.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Виа Клавдия Августа · Виж повече »
Германик
Германик Юлий Цезар (Germanicus Julius Caesar) е виден римски пълководец през ранната Римска империя, член е на Юлиево-Клавдиевата династия и законен наследник на император Тиберий.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Германик · Виж повече »
Елегия
„Елегията“ (1899), худ. Уилям Адолф Бугеро Елегията (от старогр. ἐλεγείᾱ) е жанр в лирическата поезия, който възниква в Древна Гърция като стихотворение в дистихони (двустишия) с различно съдържание, например възхвала на граждански или военни добродетели, жалба за паднал боец.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Елегия · Виж повече »
Луций Калпурний Пизон Понтифекс
Луций Калпурний Пизон Цезонин (Lucius Calpurnius Piso Caesoninus; * 48 пр.н.е.; † 32 г.), наричан Понтифекс, за да се различава от роднините си със същото име, е римски политик по времето на Август и Тиберий.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Луций Калпурний Пизон Понтифекс · Виж повече »
Луций Мунаций Планк
Луций Мунаций Планк (Lucius Munatius Plancus; ок. 87 пр.н.е.– ок. 15 пр.н.е.) е древноримски политик, сенатор, консул през 42 пр.н.е., както и цензор през 22 пр.н.е., заедно с Емилий Лепид.
New!!: 15 г. пр.н.е. и Луций Мунаций Планк · Виж повече »
14 г. пр.н.е.
14 (четиринадесетата) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в четвъртък или петък, или високосна година, започваща в сряда, четвъртък или петък по юлианския календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 14 г. пр.н.е. · Виж повече »
16 г. пр.н.е.
16 (шестнадесетата) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в понеделник, вторник или сряда, или високосна година, започваща в понеделник или вторник по юлианския календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 16 г. пр.н.е. · Виж повече »
19
19 (деветнайсета) година е обикновена година, започваща в неделя по юлианския календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 19 · Виж повече »
24 май
24 май е 144-тият ден в годината според григорианския календар (145-и през високосна година).
New!!: 15 г. пр.н.е. и 24 май · Виж повече »
28
28 (двадесет и осма) година е високосна година, започваща в четвъртък по юлианския календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 28 · Виж повече »
50
50 (петдесета) година е обикновена година, започваща в четвъртък по юлианския календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 50 · Виж повече »
50 г. пр.н.е.
50 (петдесетта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 50 г. пр.н.е. · Виж повече »
6
6 (шеста) година е обикновена година, започваща в петък по юлианския календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 6 · Виж повече »
8 г. пр.н.е.
8 (осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в петък или събота, или високосна година, започваща в четвъртък по юлианския календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 8 г. пр.н.е. · Виж повече »
87 г. пр.н.е.
87 (осемдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 87 г. пр.н.е. · Виж повече »
9 г. пр.н.е.
9 (девета) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в сряда, четвъртък, петък или високосна година, започваща в четвъртък по юлианския календар.
New!!: 15 г. пр.н.е. и 9 г. пр.н.е. · Виж повече »
