Съдържание
13 отношения: Кажимеж Нич, Казански университет, Анатолий Генко, Род (граматика), Стефан Младенов, Хенрик Улашин, Ян Бодуен дьо Куртене, Макс Фасмер, Миколай Крушевски, Измаил Срезневски, Бронислав Вечоркевич, Ватрослав Облак, Витолд Дорошевски.
Кажимеж Нич
Кажѝмеж Игна̀ци Нич (Kazimierz Ignacy Nitsch) е полски езиковед, полонист и славист, професор, историк на полския език, диалектолог и лексиколог, дългогодишен преподавател по славянска филология в Ягелонския университет (1911 – 1917, 1920 – 1939, 1945 – 1953).
Виж Ян Бодуен де Куртене и Кажимеж Нич
Казански университет
Казанският (Приволжки) федерален университет (Казанский (Приволжский) федеральный университет; Qazan (İdel buye) federal' universitetı) е разположен в град Казан, Татарстан, Руска федерация.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Казански университет
Анатолий Генко
Анато̀лий Нѐсторович Гѐнко (16 ноември 1896 г., Санкт Петербург – 26 декември 1941, Ленинград) е руски и съветски езиковед, кавказовед, историк, етнограф, първият изследовател на абазините, убихите, хиналугците, цахурите.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Анатолий Генко
Род (граматика)
Родът е граматическа категория на имената в някои езици.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Род (граматика)
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Стефан Младенов
Хенрик Улашин
Хѐнрик Ула̀шин (Henryk Ułaszyn) е полски езиковед славист, професор, специалист в областта на общата фонология и морфология и историческа фонетика на полския език, преподавател в Лвовския, Познанския и Лодзкия университет, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Хенрик Улашин
Ян Бодуен дьо Куртене
#пренасочване Ян Бодуен де Куртене.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Ян Бодуен дьо Куртене
Макс Фасмер
Макс Ю́лиус Фри́дрихФа́смер (Max Johann Friedrich Vasmer; Максимилиан Романович Фасмер) е изявен учен на ХХ век – славист и лингвист.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Макс Фасмер
Миколай Крушевски
Мико̀лай Крушѐвски, герб Хабданк (Mikołaj Kruszewski; Никола́й Вячесла́вович Круше́вский) е полско-руски езиковед, индоевропеист, славист и теоретик на езикознанието, професор, преподавател по сравнителна граматика и санскрит в Казанския университет, съавтор на теорията за фонемите.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Миколай Крушевски
Измаил Срезневски
Изма̀ил Ива̀нович Срезнѐвски (Измаил Иванович Срезневский) е руски филолог славист, етнограф, палеограф, професор в Санктпетербургския университет, академик на Петербургската академия на науките, откривател и издател на редица древнославянски ръкописи, сред които „Савина книга“.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Измаил Срезневски
Бронислав Вечоркевич
Бронѝслав Вечоркѐвич (Bronisław Wieczorkiewicz) е полски езиковед полонист, социолингвист, професор, специалист в областта лексикологията, лексикографията и културата на речта на полския език, преподавател във Варшавския университет, където в периода 1968 – 1969 година е декан на Факултета по полска и славянска филология, член на Полската академия на науките.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Бронислав Вечоркевич
Ватрослав Облак
Ва̀трослав Игна̀ций О̀блак (Vatroslav Ignacij Oblak) е виден словенски австрийски славист от ΧΙΧ век, специалист по словенските диалекти и сравнителна славянска филология и езикознание.
Виж Ян Бодуен де Куртене и Ватрослав Облак
Витолд Дорошевски
Вѝтолд Ян Дорошѐвски (Witold Jan Doroszewski) е полски езиковед лексикограф, полонист и славист, теоретик на езика, професор, дългогодишен преподавател във Варшавския университет (1924 – 1969) и ръководител на Катедрата по полски език, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, член на Варшавското научно дружесво, чуждестранен член на Българската академия на науките, председател на Международния комитет на славистите (1968 – 1975), основател на Варшавската лингвистична школа, известен като главен редактор на единадесеттомния „“ (Słownik języka polskiego, 1958 – 1969).