Съдържание
18 отношения: Палацо Векио, Андреа Паладио, Национален музей Барджело, Свети Петър (Рим), Скулптура, Тинторето, Флорентински ренесанс, Флоренция, Якопо Тати, Якопо д'Антонио Тати, Бартоломео Аманати, Библиотека Марчана, Венеция, Лъв X, Лоренцино де Медичи, Лоренцо Лото, 2 юли, 27 ноември.
Палацо Векио
Палàцо Вèкио (Palazzo Vecchio, буквално Стар дворец), се намира на пл. „Синьория“ във Флоренция, Италия, и е седалище на Oбщината.
Виж Якопо Сансовино и Палацо Векио
Андреа Паладио
Андреа ди Пиетро де ла Гондола (Andrea di Pietro della Gondola), по-известен като Паладио, е най-значителният ренесансов архитект от Северна Италия, считан от мнозина за твореца, оказал най-силно влияние върху класическата архитектура след ренесанса.
Виж Якопо Сансовино и Андреа Паладио
Национален музей Барджело
Националният музей „Барджело“ (Museo nazionale del Bargello) е музей във Флоренция, Италия, посветен на скулптурата, който е част от Mузеите „Барджело“ заедно с параклисите на Медичите, Орсанмикеле, Палацо Даванцати и Палацо Мартели.
Виж Якопо Сансовино и Национален музей Барджело
Свети Петър (Рим)
Базиликата „Свети Петър“ (Basilica Sancti Petri; Basilica di San Pietro) е католическа църква във Ватикана в град Рим.
Виж Якопо Сансовино и Свети Петър (Рим)
Скулптура
Рядка бронзова скулптура на атлет победител от Класическия период. Пиета'' на Микеланджело Буонароти. Скулптурата е вид изящно изкуство, чиито произведения се изработват в обемна пространствена форма от твърди или пластични материали.
Виж Якопо Сансовино и Скулптура
Тинторето
Я̀копо Тинторѐто (Jacopo Tintoretto; * септември или октомври 1518, Венеция, Венецианска република, † 31 май 1594, пак там), псевдоним на Якопо Кòмин (Jacopo Comin), наричан още Якопо Робу̀сти (Jacopo Robusti), е италиански живописец, един от най-талантливите представители на Венецианската школа и последният голям художник на италианския Ренесанс.
Виж Якопо Сансовино и Тинторето
Флорентински ренесанс
Пролет'', (около 1478 г.). Ренесансът като фигуративен стил е официално роден във Флоренция – град, който често е наричан негова люлка.
Виж Якопо Сансовино и Флорентински ренесанс
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Виж Якопо Сансовино и Флоренция
Якопо Тати
#виж Якопо Сансовино.
Виж Якопо Сансовино и Якопо Тати
Якопо д'Антонио Тати
#виж Якопо Сансовино.
Виж Якопо Сансовино и Якопо д'Антонио Тати
Бартоломео Аманати
Бартоломео Аманати (Bartolomeo Ammanati) е един от най-плодовитите флорентински скулптори и архитекти в стила маниеризъм.
Виж Якопо Сансовино и Бартоломео Аманати
Библиотека Марчана
Библиотека Марчана, построена от Якопо Сансовино Библиотеката Марчана (Biblioteca Nazionale Marciana, Biblioteca Marciana, Libreria Marciana, Libreria Sansoviniana, Libreria Vecchia, Libreria di San Marco) е сред най-големите библиотеки на Италия.
Виж Якопо Сансовино и Библиотека Марчана
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Лъв X
Лъв X (Leo PP.), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (Giovanni di Lorenzo de' Medici; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г.
Лоренцино де Медичи
Лорèнцо (Лоренцѝно) ди Пиерфранчèско де Мèдичи, наречен също Лоренцàчо (Lorenzo di Pierfrancesco de’ Medici, Lorenzino, Lorenzaccio de' Medici; * 22 март 1514, Флоренция, Флорентинска република; † 26 февруари 1548, Венеция, Венецианска република) е политик, писател и драматург, представител на кадетската линия на Медичите – Пополано (или Требио), убиец на братовчед си – великия херцог на Флоренция Алесандро де Медичи.
Виж Якопо Сансовино и Лоренцино де Медичи
Лоренцо Лото
Лоренцо Лото (Lorenzo Lotto; * 1480, Венеция, Венецианска република, †, 1556/1557, Лорето (Марке)) е италиански художник от периода на Късния ренесанс.
Виж Якопо Сансовино и Лоренцо Лото
2 юли
2 юли е 183-тият ден в годината според григорианския календар (184-ти през високосна).
27 ноември
27 ноември е 331-вият ден в годината според григорианския календар (332-ри през високосна).