Съдържание
40 отношения: Краеведство, Критические исследования об истории болгар, Първа българска граматика, Прабългаристика, Произход на прабългарите, Поликарп Патарски, Поп Паскал, Отношения между България и Гърция, Очерк путешествия по Европейской Турции, Русини, Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите, Старобългарски език, Стоянчо Ахтар, Силистра, Спас Зафиров, Сергей Аксаков, Тибава, История на Тесалия, Иван Шопов (библиограф), Иван Денкоглу, Българска диалектология, Българска литература, Български буквар (Бусилин), Българи в Тесалия, Българистика, Боян Мага, Ботьо Петков, Васил Априлов, Васил Ненович, Васил Берон, Влахо-български грамоти, Велика България (политическа концепция), Венелин, Венелин (име), Габрово, Етнография на България, Елена Мутева, 1802, 22 септември, 26 март.
Краеведство
Краеведството или краезнанието е наука, занимаваща се с изучаване на дадено населено място.
Виж Юрий Венелин и Краеведство
Критические исследования об истории болгар
„Критическия изследования об истории болгар“ (в превод от руски език Критически изследвания върху историята на българите) е книга на украинския учен Юрий Венелин.
Виж Юрий Венелин и Критические исследования об истории болгар
Първа българска граматика
Първата българска граматика е учебник, издаден през 1835 г.
Виж Юрий Венелин и Първа българска граматика
Прабългаристика
Прабългаристиката е дял от ориенталистиката, който изучава историята на прабългарите и техния език.
Виж Юрий Венелин и Прабългаристика
Произход на прабългарите
Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ.
Виж Юрий Венелин и Произход на прабългарите
Поликарп Патарски
Поликарп Патарски или Патароликийски (Πολύκαρπος Πατάρων) е български книжовник и духовник, епископ патарски, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя.
Виж Юрий Венелин и Поликарп Патарски
Поп Паскал
Поп Паскал – добруджански просветител и възрожденец е роден през 1776 г.
Отношения между България и Гърция
Цар Фердинанд в Солун пред сградата на българското командване в града, декември 1912 г. Българо-гръцките отношения в най-ново време датират от края на XVIII век и са изпълнени с едно невъзможно сътрудничество на едно проблемно съжителство на Балканите.
Виж Юрий Венелин и Отношения между България и Гърция
Очерк путешествия по Европейской Турции
„Очерк путешествия по Европейской Турции“ (в оригинал на стария руски правопис „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“, в превод на български „Очерк за пътешествие по Европейска Турция“) е книга на видния руски славист Виктор Григорович, отпечатана на руски език в 1848 година в Казан.
Виж Юрий Венелин и Очерк путешествия по Европейской Турции
Русини
Русини (карпато-русини) или рутени е общото наименование на няколко съвременни етнически групи, които говорят русински език.
Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите
„Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к россиянам) е руска книга, издадена в три тома през периода 1829-1841 година.
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Юрий Венелин и Старобългарски език
Стоянчо Ахтар
Стефан Пенев (Пенювич), известен като Стоянчо Ахтар е български възрожденски общественик, книжовник и революционер.
Виж Юрий Венелин и Стоянчо Ахтар
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Спас Зафиров
Спас (Сотир) Зафиров е възрожденски учител, роден и израсъл в град Пещера.
Виж Юрий Венелин и Спас Зафиров
Сергей Аксаков
Сергей Тимофеевич Аксаков (1 октомври 1791, Уфа – 12 май 1859, Москва) е руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик.
Виж Юрий Венелин и Сергей Аксаков
Тибава
Ти́бава (Тибава; Havasalja; Nagytibava) е село в Свалявски район на Закарпатска област.
История на Тесалия
Географски граници на областта Историята на Тесалия датира от около 2500 г. пр.н.е., като преди идването на ахейците е населявана от предгръцки племена.
Виж Юрий Венелин и История на Тесалия
Иван Шопов (библиограф)
Иван Василев Шопов е български библиограф.
Виж Юрий Венелин и Иван Шопов (библиограф)
Иван Денкоглу
Иван Николаевич Денкоглу (рожденото му име е Иван Ненов Денков; 30 ноември 1781 – 16 май (или 13 май) 1861) е български предприемач и меценат през Възраждането.
Виж Юрий Венелин и Иван Денкоглу
Българска диалектология
Българската диалектология е наука, изучаваща диалектите на българския език, тяхното райониране, езикови особености, взаимно влияние и развитие.
Виж Юрий Венелин и Българска диалектология
Българска литература
Българска литература наричаме литературата, писана на български език от времето на неговото възникване като книжовен език до наши дни.
Виж Юрий Венелин и Българска литература
Български буквар (Бусилин)
„Български буквар“ е буквар, написан през 1844 г.
Виж Юрий Венелин и Български буквар (Бусилин)
Българи в Тесалия
Българите в Тесалия или тесалийските българи са българско население, обитавало географската област Тесалия в днешна Гърция, от края на VI до началото на XX в.
Виж Юрий Венелин и Българи в Тесалия
Българистика
Българистика е научноизследователска област, акцентираща основно върху българския език (вкл. неговата история, старобългарски език и т.н.), българската литература и обхващаща още по-разширено българската култура (вкл.
Виж Юрий Венелин и Българистика
Боян Мага
Боян Мага, също срещан и като Баян, Боян Магесник, а и с християнското си име Вениамин, е син на цар Симеон I. Описван е от средновековните книжовници като човек, умеещ да се превръща във вълк и владеещ чудодейни сили.
Ботьо Петков
Ботьо Петков Тачев, наричан даскал Ботю, е български просветен деец и учител.
Виж Юрий Венелин и Ботьо Петков
Васил Априлов
Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.
Виж Юрий Венелин и Васил Априлов
Васил Ненович
Васил Ненович (ок. 1790 – след 1850) е български филолог, възрожденец и просветител.
Виж Юрий Венелин и Васил Ненович
Васил Берон
Васил Хаджистоянов Берон е български лекар, просветен деец и археолог, редовен член на Българското книжовно дружество.
Виж Юрий Венелин и Васил Берон
Влахо-български грамоти
Влахо-българските грамоти и хронологично следващите ги влахо-молдовски грамоти са паметници на българския език и средновековната история от земите на днешна Румъния, създадени най-вече от влашките и молдовските войводи в периода ХIV-ХVII век на влахо-молдовска редакция на старобългарския език.
Виж Юрий Венелин и Влахо-български грамоти
Велика България (политическа концепция)
Карта на Българската екзархия (1870 – 1913). Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано 250п Националния военноисторически музей в София, възстановена в 2017 г.
Виж Юрий Венелин и Велика България (политическа концепция)
Венелин
Венелин може да се отнася за.
Венелин (име)
Венелѝн е лично име, което означава венец на славянски, появило се в България към края на османската власт и произлиза от фамилното име на украинския писател историк Юрий Венелин.
Виж Юрий Венелин и Венелин (име)
Габрово
Га̀брово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово.
Етнография на България
Етнографията на България е научна област, изучаваща етнографията на България и българите.
Виж Юрий Венелин и Етнография на България
Елена Мутева
Елена Стефанова Му̀тева е първата българска поетеса, преводачка и фолклористка.
Виж Юрий Венелин и Елена Мутева
1802
1802 (MDCCCII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
22 септември
22 септември е 265-ият ден в годината според григорианския календар (266-и през високосна година).
Виж Юрий Венелин и 22 септември
26 март
26 март е 85-ият ден в годината според григорианския календар (86-и през високосна година).