Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Юпитер (планета)

Index Юпитер (планета)

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.

Съдържание

  1. 300 отношения: HIP 13044 b, IUS, Mu Arae d, OGLE-TR-122b, OGLE-TR-56b, S/2011 J 1, S/2011 J 2, STS-34, STS-41, The Serpent's Egg, VV Цефей, Within the Realm of a Dying Sun, WOH G64, Купести облаци, Кристиан Хюйгенс, Касини-Хюйгенс, Карл Сейгън, Карме, Карме (спътник), Карпо (спътник), Кайла (спътник), Калдена (спътник), Калисто, Калисто (спътник), Калихора (спътник), Калироя (спътник), Калика (спътник), Калес (пояснение), Кирил Попов, Класификация на метеоритите, Клайд Томбо, Космонавтика, Кохаб, Коре (спътник), Козирог (зодия), Козимо II де Медичи, Колонизация на Церера, Комета, Пръстени на Юпитер, Праксидика (спътник), Природа, Приливна сила, Паситея (спътник), Пасифая (спътник), Парижка обсерватория, Пионер (програма), Пионер 10, Пионер 11, Пиер Гасенди, Планета, ... Разширете индекс (250 Повече ▼) »

HIP 13044 b

HIP 13044 b е екзопланета, подобна на Юпитер, от системата HIP 13044q, отстояща на около 2000 светлинни години от Слънчевата система по направление на съзвездието Пещ.

Виж Юпитер (планета) и HIP 13044 b

IUS

IUS Описание Предназначение ускорителен блок Статус неактивен Националност САЩ Оператор 22п USAF Производител Боинг Технически данни Тяга 185 kN Маса 2380 кг.

Виж Юпитер (планета) и IUS

Mu Arae d

Художествена представа за Mu Arae d в Celestia μ Arae d e екзопланета в системата на звездата μ Arae (Мю от Жертвеник).

Виж Юпитер (планета) и Mu Arae d

OGLE-TR-122b

OGLE-TR-122b е най-малката известна звезда (2005 г.), без да се броят кафявите джуджета.

Виж Юпитер (планета) и OGLE-TR-122b

OGLE-TR-56b

OGLE-TR-56b е екзопланета, намираща се 1500 парсека в съзвездието Стрелец.

Виж Юпитер (планета) и OGLE-TR-56b

S/2011 J 1

S/2011 J 1 е нерегулярен външен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и S/2011 J 1

S/2011 J 2

S/2011 J 2 е нерегулярен външен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и S/2011 J 2

STS-34

STS-34 e тридесет и първата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и пети полет на совалката Атлантис.

Виж Юпитер (планета) и STS-34

STS-41

STS-41 e тридесет и шестата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и единадесети полет на совалката Дискавъри.

Виж Юпитер (планета) и STS-41

The Serpent's Egg

The Serpent's Egg („Змийското яйце“) е четвъртият студиен албум на австралийското неокласическо/даркуейв/ню ейдж дуо Дед Кен Денс, издаден на 24 октомври 1988 г.

Виж Юпитер (планета) и The Serpent's Egg

VV Цефей

Размера на VV Цефей в сравнение със Слънцето VV Цефей сравнена със Слънчевата система VV Цефей е червен хипергигант и втората по големина известна звезда.

Виж Юпитер (планета) и VV Цефей

Within the Realm of a Dying Sun

Within the Realm of a Dying Sun („В кралството на умиращото слънце“) е третият студиен албум на австралийското даркуейв/ню ейдж дуо Дед Кен Денс, издаден на 28 юли 1987 г.

Виж Юпитер (планета) и Within the Realm of a Dying Sun

WOH G64

Художествено представяне на прахов диск около WOH G64 WOH G64 е червен хипергигант и петата по-големина известна звезда.

Виж Юпитер (планета) и WOH G64

Купести облаци

Купести области, погледнати от отгоре. ''Cumulus mediocris''. ''Cumulus congestus''. Купести облаци над Бретан. Купестите облаци (cumulus) са облаци, които на пръв поглед имат плоска основа и често са описвани като „пухкави“, „памучни“ или „меки“ наглед.

Виж Юпитер (планета) и Купести облаци

Кристиан Хюйгенс

Кристиан Хюйгенс (Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.

Виж Юпитер (планета) и Кристиан Хюйгенс

Касини-Хюйгенс

Касини-Хюйгенс е космически апарат, съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция (ИКА).

Виж Юпитер (планета) и Касини-Хюйгенс

Карл Сейгън

Карл Едуард Сейгън (Carl Edward Sagan) e американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката.

Виж Юпитер (планета) и Карл Сейгън

Карме

Карме е името на.

Виж Юпитер (планета) и Карме

Карме (спътник)

Карме е естествен спътник на Юпитер, носещ името на Карме, — майка от Зевс на Бритомартис.

Виж Юпитер (планета) и Карме (спътник)

Карпо (спътник)

Карпо е естествен спътник на Юпитер, открит от екип астрономи от Хавайския университет с ръководител Скот Шепърд през 2003 г.

Виж Юпитер (планета) и Карпо (спътник)

Кайла (спътник)

Кайла е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Кайла (спътник)

Калдена (спътник)

Калдена е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Калдена (спътник)

Калисто

* За спътника на Юпитер вижте Калисто.

Виж Юпитер (планета) и Калисто

Калисто (спътник)

Калисто е вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система.

Виж Юпитер (планета) и Калисто (спътник)

Калихора (спътник)

Калихора е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Калихора (спътник)

Калироя (спътник)

Калироя е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Калироя (спътник)

Калика (спътник)

Калика е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Калика (спътник)

Калес (пояснение)

Калес (Cales, Calais, Calès, Kales, Kale) може да се отнася за.

Виж Юпитер (планета) и Калес (пояснение)

Кирил Попов

Кирил Атанасов Попов е един от най-видните български математици, академик на БАН.

Виж Юпитер (планета) и Кирил Попов

Класификация на метеоритите

Класификацията на метеоритите е основната рамка, по която работят специалистите, изучавайки метеоритите, паднали на Земята.

Виж Юпитер (планета) и Класификация на метеоритите

Клайд Томбо

Клайд Уѝлям То̀мбо (Clyde William Tombaugh) е американски астроном, известен най-вече с откриването на Плутон през 1930 г.

Виж Юпитер (планета) и Клайд Томбо

Космонавтика

Космонавтиката (κόσμος – космос, вселена, и ναυτική  – мореплаване), също астронавтика, е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати.

Виж Юпитер (планета) и Космонавтика

Кохаб

Кохаб (β на Малка мечка) е втората най-ярка звезда в съзвездието Малка мечка след Полярната звезда.

Виж Юпитер (планета) и Кохаб

Коре (спътник)

Коре също познат като Юпитер XLIX е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Коре (спътник)

Козирог (зодия)

Козирог (Capricorn) е десетият зодиакален знак.

Виж Юпитер (планета) и Козирог (зодия)

Козимо II де Медичи

Козимо II де Медичи (Cosimo II de' Medici; * 12 май 1590, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 28 февруари 1621, пак там) е велик херцог на Тоскана (1609 -1621).

Виж Юпитер (планета) и Козимо II де Медичи

Колонизация на Церера

Хъбъл Колонизация на Церера – един от потенциално възможните проекти за колонизация на космоса.

Виж Юпитер (планета) и Колонизация на Церера

Комета

Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.

Виж Юпитер (планета) и Комета

Пръстени на Юпитер

Схема на пръстеновата система на Юпитер и четирите основни компонента Пръстените на Юпитер са система планетарни пръстени около планетата Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Пръстени на Юпитер

Праксидика (спътник)

Праксидика е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Праксидика (спътник)

Природа

Природата в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят.

Виж Юпитер (планета) и Природа

Приливна сила

Юпитер Приливната сила е вторичен ефект от силата на тежестта (гравитацията) и е причина за приливите.

Виж Юпитер (планета) и Приливна сила

Паситея (спътник)

Паситея е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Паситея (спътник)

Пасифая (спътник)

Пасифая е естествен спътник на Юпитер открит през 1908 г.

Виж Юпитер (планета) и Пасифая (спътник)

Парижка обсерватория

Парижката обсерватория Парижката обсерватория (Observatoire de Paris) е астрономическа обсерватория в Париж, създадена през 1667 г.

Виж Юпитер (планета) и Парижка обсерватория

Пионер (програма)

Плутон. Програмата Пионер (Pioneer program) е американска космическа програма за изследване на планетите в Слънчевата система от безпилотни космически апарати.

Виж Юпитер (планета) и Пионер (програма)

Пионер 10

Пионер 10 Пионер 10 (Pioneer 10) е първият космически апарат, който прекосява астероидния пояс и посещава една от външните планети на Слънчевата система – Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Пионер 10

Пионер 11

Пионер 11 (Pioneer 11) e втория космически апарат прекосил астероидния пояс и първият посетил Сатурн.

Виж Юпитер (планета) и Пионер 11

Пиер Гасенди

Пиер Гасенди (Pierre Gassendi) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик.

Виж Юпитер (планета) и Пиер Гасенди

Планета

Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.

Виж Юпитер (планета) и Планета

Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

Планетариумът на Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“ (ВВМУ) е най-големият на Балканския полуостров и е една от най-впечатляващите забележителности на град Варна.

Виж Юпитер (планета) и Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

Планетарен пръстен

пръстените на Сатурн. Планетарен пръстен е образувание или система от образувания във формата на плосък диск около дадена планета, съставено от космически междупланетарен прах, лед и газове.

Виж Юпитер (планета) и Планетарен пръстен

Планетно ядро

Планетарното ядро съставлява най-вътрешния слой (слоеве) на една планета.

Виж Юпитер (планета) и Планетно ядро

Пояс на Кайпер

Поясът на Кàйпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ от Слънцето с инклинация, близка до еклиптиката.

Виж Юпитер (планета) и Пояс на Кайпер

Портрет на Галеацо Санвитале

„Портрет на Галеацо Санвитале“ (Ritratto di Galeazzo Sanvitale) е картина на италианския художник Пармиджанино от 1524 г.

Виж Юпитер (планета) и Портрет на Галеацо Санвитале

Подземни води

Подземните води е събирателно понятие за водите, съдържащи се в земната кора в почвите, скалите и пукнатините.

Виж Юпитер (планета) и Подземни води

Полярен вихър

Полярният вихър е област с ниско налягане, намираща се близо до един от земните полюси.

Виж Юпитер (планета) и Полярен вихър

Полукс (звезда)

Полукс (β Geminorum, Бета от Близнаци) е звезда гигант с оранжев оттенък на около 34 светлинни години от Слънцето в съзвездието Близнаци.

Виж Юпитер (планета) и Полукс (звезда)

Период на въртене

В астрономията период на въртене е времето, за което един астрономически обект прави пълно завъртане около своята ос на въртене.

Виж Юпитер (планета) и Период на въртене

Ортосия

Ортосия може да се отнася до.

Виж Юпитер (планета) и Ортосия

Ортосия (спътник)

Ортосия е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Ортосия (спътник)

Орбитален резонанс

Юпитер. Орбитален резонанс в небесната механика настъпва, когато тела в орбита упражняват периодично гравитационно въздействие едно върху друго, обикновено защото техните орбитални периоди имат съотношение, което е малко цяло число.

Виж Юпитер (планета) и Орбитален резонанс

Орбитален период

Орбиталният период е времето, необходимо на дадено небесно тяло да извърши пълно завъртане по своята орбита.

Виж Юпитер (планета) и Орбитален период

Обсерватория „Каменско плато“

Обсерваторията „Каменско плато“ се намира в планински район на Казахстан, на 11 км от столицата Алмати.

Виж Юпитер (планета) и Обсерватория „Каменско плато“

Обсерватория Аси-Турген

Куполът на Карл Цайс-1000 Еднометровият Карл Цайс-1000 Аси-Турген е астрономическа обсерватория в Казахстан, с най-добрите астроклиматични условия в страната.

Виж Юпитер (планета) и Обсерватория Аси-Турген

Одисей (мисия)

„Одисей“ по време на тестове „Одисей“ (Ulysses) е автоматична космическа сонда конструиран е с цел изследване на непознатите региони в космоса около полюсите на Слънцето.

Виж Юпитер (планета) и Одисей (мисия)

Окултация

Окултация на звезда от Луната. Окултация (покритие) е явление, при което отдалечен астрономически обект бива изцяло или частично закрит от друг, по-близък до наблюдателя.

Виж Юпитер (планета) и Окултация

Океан

Южен. Океан (Ωκεανός, бог Океан от древногръцката митология) е голям соленоводен басейн, основен елемент на хидросферата на планетата.

Виж Юпитер (планета) и Океан

Оле Рьомер

Оле Кристенсен Рьомер (Ole Christensen Rømer) е датски астроном.

Виж Юпитер (планета) и Оле Рьомер

Астрофизичен институт „Фесенков“

Астрофизичният институт „Василий Фесенков“ (АФИФ) е водеща научна организация за фундаментални изследвания в областта на астрономията и астрофизиката в Казахстан.Той е дъщерно дружество на Националния център за космически изследвания и технологии към Аерокосмическия комитет на Република Казахстан.

Виж Юпитер (планета) и Астрофизичен институт „Фесенков“

Астробиология

Астробиологията представлява мултидисциплинарна наука.

Виж Юпитер (планета) и Астробиология

Астрономически обект

Астрономически обект или небесен обект е естествено физическо тяло, асоциация или структура, която съществува в наблюдаваната вселена.

Виж Юпитер (планета) и Астрономически обект

Астероид

Диаграма на астероидите. В бяло е астероидният пояс между Марс и Юпитер, а в зелено – други астероидни групи Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето.

Виж Юпитер (планета) и Астероид

Астероиден пояс

Юпитер Астероидният пояс е област в Слънчевата система, простираща се най-общо между орбитите на Марс и Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Астероиден пояс

Атлас V

Ракетата Атлас V е ракета-носител за еднократна употреба, която преди се е произвеждала от Локхийд Мартин, а сега се произвежда от образуваната от Локхийд Мартин и Боинг корпорация, наречена United Launch Alliance.

Виж Юпитер (планета) и Атлас V

Атмосфера

Тънкослойната атмосфера на Марс Атмосфера (ατμός – па̀ра, изпарение; σφαῖρα – кълбо, сфера) е общото наименование на слоя газове, обгръщащ небесно тяло с достатъчно голяма маса, като например планети.

Виж Юпитер (планета) и Атмосфера

Архи (спътник)

Архи е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Архи (спътник)

Автоматична междупланетна станция

АМС Луна 1, достигнала първа в света втора космическа скорост и напуснала зоната на притегляне на ЗемятаBrian Harvey, ''Russian planetary exploration: history, development, legacy, prospects''. Springer, 2007, p.26.

Виж Юпитер (планета) и Автоматична междупланетна станция

Автоноя (спътник)

Автоноя е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Автоноя (спътник)

Адрастея

Адрастея може да се отнася до.

Виж Юпитер (планета) и Адрастея

Адрастея (спътник)

Адрастея е вторият най-близък естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Адрастея (спътник)

Алдебаран

Алдебаран (α Tauri, Алфа от Бик) е звезда червен гигант от първа величина.

Виж Юпитер (планета) и Алдебаран

Алдебаран b

Алдебаран b е екзопланета, която обикаля около червения гигант Алдебаран и се намира на 65 светлинни години от Земята в съзвездието Бик.

Виж Юпитер (планета) и Алдебаран b

Амалтея

Тази статия може да се отнася до.

Виж Юпитер (планета) и Амалтея

Амалтея (спътник)

Амалтея е третият най-вътрешен естествен спътник на Юпитер и петият по ред на откриване.

Виж Юпитер (планета) и Амалтея (спътник)

Антарес

Антарес (α Scorpii, Алфа от Скорпион) е червен свръхгигант и най-ярката звезда в съзвездието Скорпион и петнадесетата най-ярка звезда на нощното небе (понякога се посочва като петнадесета, ако двете най-ярки компоненти на четворната звезда Капела се броят за една звезда).

Виж Юпитер (планета) и Антарес

Ананке

Ананке може да се отнася до.

Виж Юпитер (планета) и Ананке

Ананке (спътник)

Ананке е естествен спътник на Юпитер, открит през 1951 г.

Виж Юпитер (планета) и Ананке (спътник)

Аойда (спътник)

Аойда е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Аойда (спътник)

Наклон на оста (астрономия)

Наклонът на оста на Земята е около 23,4°. Наклон на оста е астрономически термин, отнасящ се до ъгъла, сключен между оста на въртене на дадено небесно тяло и нормалата на неговата орбитална равнина.

Виж Юпитер (планета) и Наклон на оста (астрономия)

Нощ

Звездна нощ в Танзания. делтата му през нощта. Токио през нощта. Нощ се нарича тази част от денонощието, през която е тъмно, т.е.

Виж Юпитер (планета) и Нощ

Нови хоризонти

Лого на мисията Пътят на космическия кораб към 1 април 2018 г. „New Horizons“ (или Ню Хърайзънз, в превод Нови хоризонти) е роботизиран космически апарат на NASA, който на 14 юли 2015 г.

Виж Юпитер (планета) и Нови хоризонти

Нептун (планета)

Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея.

Виж Юпитер (планета) и Нептун (планета)

Разреден диск

Разреденият диск е част от Слънчевата система, включваща планетоиди на орбита отвъд пояса на Кайпер.

Виж Юпитер (планета) и Разреден диск

Рак (зодия)

Рак (Cancer) е четвъртата поред зодия от зодиака.

Виж Юпитер (планета) и Рак (зодия)

Риби (зодия)

Рибите (Pisces) са дванадесетият (последният) астрологичен знак на зодиака, който произхожда от съзвездието Риби.

Виж Юпитер (планета) и Риби (зодия)

Рио Тинто

Рио Тинто (Río Tinto – „Червена река“) е река в югозападната част на Испания, която извира от планината Сиера Морена в Андалусия.

Виж Юпитер (планета) и Рио Тинто

Съобщение от Аресибо

Това е съобщението с добавен цвят за да се различават по-добре отделните части. Двоичното съобщение всъщност не носи никаква информация за цвят. Съобщението от Аресибо е радиосъобщение, изпратено в Космоса по време на церемонията по случай ремонтирането на радиотелескопа Аресибо на 16 ноември 1974 г.

Виж Юпитер (планета) и Съобщение от Аресибо

Съединение (астрономия)

Европейската южна обсерватория Съединение е термин от небесната механика, който обозначава момента, в който две или повече небесни тела имат една и съща ректасцензия (тогава се наблюдава съединение по ректасцензия) или еклиптична дължина (съединение по еклиптична дължина).

Виж Юпитер (планета) и Съединение (астрономия)

Супернова на Кеплер

SN 1604, известна още като Звездата на Кеплер, Новата на Кеплер (или Свръхновата на Кеплер) е Свръхнова тип Ia, възникнала в Млечния път, в съзвездието Змиеносец.

Виж Юпитер (планета) и Супернова на Кеплер

Стрелец (зодия)

Стрелец (Sagittarius) е деветият от зодиакалните знаци в астрологията, свързан с едноименното съзвездие – Стрелец.

Виж Юпитер (планета) и Стрелец (зодия)

Стенли Кубрик

Стенли Кубрик (Stanley Kubrick) е американски режисьор, сценарист, продуцент и фотограф, живял през голяма част от кариерата си във Великобритания.

Виж Юпитер (планета) и Стенли Кубрик

Среща с Медуза

Среща с Медуза (A Meeting with Medusa) е научно-фантастична новела от Артър Кларк, написана през 1971 и публикувана за първи път в Плейбой.

Виж Юпитер (планета) и Среща с Медуза

Сатурн (планета)

Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.

Виж Юпитер (планета) и Сатурн (планета)

Саратовски метеорит

Саратовският метеорит е каменен метеорит от клас хондрити.

Виж Юпитер (планета) и Саратовски метеорит

Светлина

Лъч светлина в Каньон на антилопата, САЩ Светлината е електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия за човешкото око диапазон на електромагнитния спектър, приблизително от 400 до 750 nm.

Виж Юпитер (планета) и Светлина

Сихаил

Архангел Сихаил пред Свети Сисиний (руска икона от средата на XIX век) Сихаил („спътник Божий“) е архангел-херувим в кабалистичната и християнската ангелология.

Виж Юпитер (планета) и Сихаил

Сириус

Орион (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, Бетелгейзе и Процион) образуват Зимния триъгълник. Художествено изображение на Сириус А и Б Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона.

Виж Юпитер (планета) и Сириус

Силена (спътник)

Силена е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Силена (спътник)

Символи на планети

Символ на планета или планетарен символ е графичен символ, използван в астрологията и астрономията за представяне на класическа планета (видима с невъоръжено око), включително Слънцето и Луната или една от съвременните планети.

Виж Юпитер (планета) и Символи на планети

Симон Мариус

Симон Мариус (Simon Marius) е германски астроном, математик, лекар и издател на календари, изследвал Юпитер и неговите спътници.

Виж Юпитер (планета) и Симон Мариус

Синхронно въртене

Вляво: Синхронно въртене на Луната – тя се завърта около оста си за същото време, необходимо ѝ да завърши една орбита около Земята. Вдясно: пример за несинхронно въртене, когато спътникът показва постепенно цялата си повърхност Синхронно въртене е термин, с който в астрономията се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на орбита около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът А е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло Б.

Виж Юпитер (планета) и Синхронно въртене

Синопа

Тази статия може да се отнася до.

Виж Юпитер (планета) и Синопа

Синопа (спътник)

Синопа е естествен спътник на Юпитер, носещ името на Синопа, дъщеря на Азоп, от древногръцката митология.

Виж Юпитер (планета) и Синопа (спътник)

Скот Шепърд

Скот С.

Виж Юпитер (планета) и Скот Шепърд

Скорост на светлината

Слънчевата светлина изминава разстоянието от Слънцето до Земята за около 8 минути и 17 секунди Скоростта на светлината (означение c) е физична константа, която играе важна роля в много области на физиката.

Виж Юпитер (планета) и Скорост на светлината

Слънчев радиус

Слънчев радиус е измервателна единица в астрономията.

Виж Юпитер (планета) и Слънчев радиус

Слънчева система

своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.

Виж Юпитер (планета) и Слънчева система

Слънчева маса

Бетелгайзе (11,6 ± 5,0 ''M☉'') и синята Pistol Star (27,5 ''M☉''). Концентричните овали показват размера на орбитите на Нептун (синьо), Юпитер (червено) и Земя (сиво).

Виж Юпитер (планета) и Слънчева маса

Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита

По-долу е представен списък на обекти в хелиоцентрична орбита.

Виж Юпитер (планета) и Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита

Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности

ровър на Марс Лунар Роувър от мисия Аполо 15, изоставен на лунната повърхност Титан 75px Списък на обекти с човешки произход на Венера 75px Списък на обекти с човешки произход на Луната 75px Списък на обекти с човешки произход на Марс.

Виж Юпитер (планета) и Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности

Списък на обектите в Слънчевата система

Списък на обектите в Слънчевата система с диаметър от поне 500 km.

Виж Юпитер (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система

Списък на обектите в Слънчевата система по радиус

Списък на обектите в Слънчевата система по радиуса в намаляващ размер.

Виж Юпитер (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по радиус

Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето

Списък на разстоянието на основните обекти в Слънчевата система до Слънцето.

Виж Юпитер (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето

Списък на обектите в Слънчевата система по маса

Списък на обектите в Слънчевата система по маса в намаляващ ред.

Виж Юпитер (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по маса

Спонда (спътник)

Спонда е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Спонда (спътник)

Седмица

Се́дмицата или архаично неделя е единица за време, по-дълга от един ден и по-къса от един месец.

Виж Юпитер (планета) и Седмица

Сененмут

Сененмут (Сенемут, Сенмут) (буквално „брат на майката“) е древноегипетски архитект, астроном и политик, един от най-могъщите, високопоставени и известни служители по време на ХVІІІ династия.

Виж Юпитер (планета) и Сененмут

Тритон (спътник)

Тритон е най-големият естествен спътник на Нептун.

Виж Юпитер (планета) и Тритон (спътник)

Троянски астероиди

Троянските астероиди са малки небесни тела, които гравитират в динамично равновесие около точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система.

Виж Юпитер (планета) и Троянски астероиди

Троянски астероиди на Нептун

Троянските астероиди на Нептун (англ. Neptune trojan) е група астероиди от пояса на Кайпер, които се движат по орбитата на Нептун на 60° преди и на 60° след планетата, всяка една от тяхна 5 милиарда километра от Нептун.

Виж Юпитер (планета) и Троянски астероиди на Нептун

Тропопауза

Тропопаузата се намира по-високо при тропиците, отколкото при полюсите. Тропопауза е границата в земната атмосфера между тропосферата и стратосферата.

Виж Юпитер (планета) и Тропопауза

Тайгета (спътник)

Тайгета е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Тайгета (спътник)

Титан (спътник)

Титан е най-големият спътник на Сатурн и втори по големина в Слънчевата система след Юпитеровия Ганимед.

Виж Юпитер (планета) и Титан (спътник)

Тихо Брахе

Тихо Брахе (Tycho Brahe) е известен датски астроном и алхимик.

Виж Юпитер (планета) и Тихо Брахе

Тибетски календар

Тибетският календар е лунен календар, според който тибетската година се състои от дванадесет или тринадесет лунни месеца, всеки от които започва и свършва при новолуние.

Виж Юпитер (планета) и Тибетски календар

Тива (спътник)

Тива е четвъртият по отдалеченост естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Тива (спътник)

Тиона (спътник)

Тиона е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Тиона (спътник)

Точки на Лагранж

Контур на потенциала за комбинация от гравитационни и центробежни сили. Оцветените стрелки указват градиент към точките (червено) или обратно (син). Точките на Лагранж в класическата небесна механика задават частен случай на устойчиво разположение за три тела.

Виж Юпитер (планета) и Точки на Лагранж

Технологии във филма 2001: Космическа одисея

Музейна реплика на модел ''Discovery one'', основен космически кораб, представен през ''2001''. В научно-фантастичния филм „2001: Космическа одисея“ са представени множество измислени бъдещи технологии, които се оказват като предсказание в светлината на последвалите събития по света.

Виж Юпитер (планета) и Технологии във филма 2001: Космическа одисея

Тегло

Теглото се дефинира от физиката като силата на тежестта (гравитационната сила съгласно закона за всеобщото привличане), упражнявана върху тяло с маса m намиращо се в дадено гравитационно поле.

Виж Юпитер (планета) и Тегло

Телксиноя (спътник)

Телксиноя е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Телксиноя (спътник)

Телескоп

Телескопът (други имена: далекоглед, остар. пусула (от итал. bossola – компас)), е уред за наблюдаване на астрономически обекти.

Виж Юпитер (планета) и Телескоп

Темисто (спътник)

Темисто е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Темисто (спътник)

Урсиди

Урсидите са метеорен поток носещ името на своята радиантна точка, която се намира близо до звездата Бета Малка мечка (Кохаб) в съзвездието Малка мечка (англ. Ursa Minor).

Виж Юпитер (планета) и Урсиди

Уран (планета)

Уран е седмата планета от Слънчевата система.

Виж Юпитер (планета) и Уран (планета)

Уан Джъни

Уан Джъни е учена и астрономка от династията Цин.

Виж Юпитер (планета) и Уан Джъни

Убо Окелс

Убо Йоханес Окелс е холандски физик и бивш астронавт на ESA.

Виж Юпитер (планета) и Убо Окелс

Форма на Земята

дясно Форма на Земята е термин за формата на земната повърхност в геодезията и астрономията, който се отнася до размера и формата, използвани за моделиране на Земята.

Виж Юпитер (планета) и Форма на Земята

Фобос-грунт

Фобос-грунт е руска сонда до Фобос, един от спътниците на Марс.

Виж Юпитер (планета) и Фобос-грунт

Фомалхаут

Фомалхаут (α Piscis Austrini; Алфа от Южна риба) е най-ярката звезда в съзвездието Южна риба и една от най-ярките звезди в нощното небе.

Виж Юпитер (планета) и Фомалхаут

Храм на Артемида (Ефес)

Храмът на Артемида в Ефес – въображаем изглед от Мартен ван Хермскерк, 1572 г. Статуя на Артемида – римско копие от 1 век на култовата статуя от Храма в Ефес Храмът на Артемида в Ефес (Artemision, ὁ ναὸς τῆς Ἀρτέμιδος Ἐφεσίης, ὁ ἐν Ἐφέσῳ ναὸς τῆς Ἀρτέμιδος, τὸ Ἀρτεμίσιον Ἐφέσιον; Templum Dianae Ephesi(n)ae или Artemisium Ephesi(n)um) е древногръцки храм, най-големият през античността и едно от Седемте чудеса на античния свят.

Виж Юпитер (планета) и Храм на Артемида (Ефес)

Хафт пейкар

„Хафт пейкар“ (هفت پیکر) или „Бахрамнаме“ (بهرام‌نامه – „Книга за Бахрам“) е стихотворен епос на персийски средновековен поет Низами Ганджеви.

Виж Юпитер (планета) и Хафт пейкар

Харпалика (спътник)

Харпалика е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Харпалика (спътник)

Харпалика (пояснение)

Харпалика (Ἁρπαλύκη, Harpalyke) може да се отнася за.

Виж Юпитер (планета) и Харпалика (пояснение)

Хидротермален комин

Хидротермален комин в Атлантическия океан. Звук на хидротермален комин. Хидротермален комин е отвор в повърхността на планета, от който излиза геотермално затоплена вода.

Виж Юпитер (планета) и Хидротермален комин

Хималия

* За спътника на Юпитер вижте Хималия.

Виж Юпитер (планета) и Хималия

Хималия (спътник)

Хималия е естествен спътник на Юпитер, открит от Чарлс Дилон Перин в обсерваторията Лик през 1904 г.

Виж Юпитер (планета) и Хималия (спътник)

Химия

Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.

Виж Юпитер (планета) и Химия

Хермипа (спътник)

Хермипа е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Хермипа (спътник)

Хегемона (спътник)

Хегемона е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Хегемона (спътник)

Хейл-Боп

Снимка на кометата Хейл-Боп (C/1995 O1) е името на най-наблюдаваната комета на XX век и една от най-ярките за десетилетия.

Виж Юпитер (планета) и Хейл-Боп

Хелий

Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.

Виж Юпитер (планета) и Хелий

Хелика (спътник)

Хелика е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Хелика (спътник)

Цивилизация на маите

Цивилизацията на маите е мезоамериканска цивилизация, създадена от народа на маите, и известна със своята идеографска писменост – единствената известна напълно развита писмена система в предколумбова Америка, както и със своето изкуство, архитектура, математика, календар и астрономична система.

Виж Юпитер (планета) и Цивилизация на маите

Цикли на Миланкович

''Ледена сърцевина Восток'' brВертикалната сива линия обозначава съвременните условия Циклите на Миланкович описват съвкупното влияние на промените в движенията на Земята върху климата ѝ в продължение на хиляди години.

Виж Юпитер (планета) и Цикли на Миланкович

Церера (планета джудже)

Церѐра (означение като малка планета 1 Ceres, символ) е най-малката позната планета джудже в Слънчевата система и единствената, която се намира в астероидния пояс.

Виж Юпитер (планета) и Церера (планета джудже)

Шумер

Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.

Виж Юпитер (планета) и Шумер

Шумейкър-Леви 9

Следите от ударите на Шумейкър-Леви 9 по Юпитер Разпадащата се комета Шумейкър-Леви 9 Шумейкър-Леви 9 (номенклатурно име: D/1993 F2) е комета, която не орбитира около Слънцето, а около газовия гигант Юпитер, в чиято орбита е била прихваната 25-30 години преди датата на откриването.

Виж Юпитер (планета) и Шумейкър-Леви 9

Юпитер

Юпитер (латински Iuppiter) може да се отнася за.

Виж Юпитер (планета) и Юпитер

Юпитероподобна планета

Юпитер Името Юпитероподобна планета се отнася до четирите газови гиганти в Слънчевата система – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Виж Юпитер (планета) и Юпитероподобна планета

Японски календар

Японският календар е система за отчитане на времето, която произлиза основно от китайския календар, но притежава и много особености, произлизащи от японската история и традиции.

Виж Юпитер (планета) и Японски календар

Маса

Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.

Виж Юпитер (планета) и Маса

Мардук

Мардук (Клинопис: 𒀭𒀫𒌓 dAMAR.UTU; шумерски: amar utu.k „теле на слънцето; слънчево теле“; класически сирийски: ܡܪܘܿܕ݂ܵܟܼ (Mrōḏāḵ), еврейски: מְרֹדַךְ, съвременен: Mərōdaḵ, тибирийски: Merōḏaḵ) е бог от древна Месопотамия и божество покровител на град Вавилон.

Виж Юпитер (планета) и Мардук

Маринър

Изстрелване на Маринър 1 Маринър 1 и 2 в Космоса Маринър 3 и 4 Маринър 5 Маринър 9 Маринър 10 Програмата Маринър (Mariner program) е програма ръководена от американската космическа агенция НАСА за изстрелване на серия от автоматични космически сонди за изследване на планетите Марс, Венера и Меркурий.

Виж Юпитер (планета) и Маринър

Магнитосфера

Художествено изображение на слънчевия вятър и магнитосферата на Земята. Почти нищо от показаното не се вижда с невъоръжено око. Магнитосфера е област от пространството около астрономически обект (небесно тяло), в която е зададено магнитното поле на това тяло.

Виж Юпитер (планета) и Магнитосфера

Малка планета

Малка планета е термин, отнасящ се за астероиди и транснептунови обекти в Слънчевата система на орбита около Слънцето, но значително по-малки от планетите.

Виж Юпитер (планета) и Малка планета

Многогодишно растение

Бръшлянът е многогодишно растение. Многогодишните растения са онези растения, които живеят в продължение на повече от две години.

Виж Юпитер (планета) и Многогодишно растение

Мнема (спътник)

Мнема е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Мнема (спътник)

Метан

Метанът е химично съединение с формула CH4.

Виж Юпитер (планета) и Метан

Метида (спътник)

Метис е най-вътрешният от естествените спътници на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Метида (спътник)

Мегаклита (спътник)

Мегаклита е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Мегаклита (спътник)

Международна година на астрономията

За Международна година на астрономията, с решение на Общото събрание на ООН, е обявена 2009.

Виж Юпитер (планета) и Международна година на астрономията

Менора

Реплика на храмовата менора в Стария град на Йерусалим Менората (менорах)Речник на термини на изкуството/Едуард Луси Смит/ИК „Петър Берон“/1996/стр.112 (מְנוֹרָה, менора̀, букв. – светилник) e еврейски седемсвещник, един от най-старите символи в юдаизма, останал трайна емблема на еврейския народ през вековете.

Виж Юпитер (планета) и Менора

История на астрономията

Астрономията като наука за движението и свойствата на небесните тела е една от най-древните естествени науки.

Виж Юпитер (планета) и История на астрономията

История на Земята

Геоложки часовник, който представлява различните епохи на Земята и тяхната относителна продължителност Историята на Земята описва най-важните събития и фазите на цялостното развитие и на еволюцията, които са се състояли на планетата Земя след формирането ѝ.

Виж Юпитер (планета) и История на Земята

Исоноя (спътник)

Исоноя е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Исоноя (спътник)

Изследване на Нептун

Нептун Апаратът Вояджър 2 Изследването на Нептун започва със сондата Вояджър 2, която посещава планетата на 25 август 1989 г.

Виж Юпитер (планета) и Изследване на Нептун

Изследване на Уран

Уран, заснет от 18 млн. km Изследването на Уран е осъществено единствено чрез сондата Вояджър 2, като няма планирани други посещения от космически апарати.

Виж Юпитер (планета) и Изследване на Уран

Имануил Великовски

Имануи́л Велико́вски (Immanuel Velikovsky) е писател от руско-еврейски произход, най-известен като представител на „Катастрофизма“.

Виж Юпитер (планета) и Имануил Великовски

Индекс на подобие на Земята

Индексът на подобие на Земята (Earth Similarity Index, съкратено ESI) е индекс, показващ годността на дадена планета или луна за живот.

Виж Юпитер (планета) и Индекс на подобие на Земята

Инклинация

Орбиталните елементи Инклинацията или наклон на орбитата е един от шестте орбитални параметри, описващи формата и ориентацията на орбитата на дадено небесно тяло.

Виж Юпитер (планета) и Инклинация

Железни метеорити

Мбози'' с тегло 16 тона (1930, Танзания) Железния метеорит ''Murnpeowie'' с тегло 1,14 тона (1909, Австралия) Най-големият известен фрагмент от метеорита ''Мон-Дьо'' с тегло 435 кг.

Виж Юпитер (планета) и Железни метеорити

Задкиил

Архангел Задкиил предотвратява принасянето на сина на Авраам в жертва на Бога Задкиил (צדקיאל – „праведност Божия“) е архангел на свободата, щедростта и милосърдието в кабалистичната ангелология.

Виж Юпитер (планета) и Задкиил

Закон на Тициус-Боде

Законът на Тициус-Боде е хипотеза, базираща се на емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, което е доказано от Йохан Тициус през 1772 г.

Виж Юпитер (планета) и Закон на Тициус-Боде

Звезда

Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.

Виж Юпитер (планета) и Звезда

Звезда на Барнард

Звездата на Барнард е червено джудже на около 6 светлинни години от Земята в съзвездието Змиеносец.

Виж Юпитер (планета) и Звезда на Барнард

Земно ускорение

Градиент на гравитационното поле на АнтарктидаЗемно ускорение (наречено още гравитационно ускорение или ускорение при свободно падане и означавано с буквата g) се отнася до гравитационната сила на привличане, която изпитват всички тела в близост до земната повърхност.

Виж Юпитер (планета) и Земно ускорение

Земеподобна планета

Земеподобна планета е планета, изградена предимно от силикатни скали.

Виж Юпитер (планета) и Земеподобна планета

Буря

Бурята е метеорологично явление, свързано със силно раздвижване на атмосферата, засягащо земната повърхност.

Виж Юпитер (планета) и Буря

Близкоземни астрономически обекти

Траектория на околоземния астероид 2011 MD, преминал на 12000 km от повърхността на Земята на 27 юни 2011 Към близкоземните астрономически обекти се причислява всяко тяло от Слънчевата система (астероид, комета, метеороид), което преминава в диапазона между 0,983 до 1,3 а.е.

Виж Юпитер (планета) и Близкоземни астрономически обекти

Близнаци (зодия)

Близнаци е третият от дванадесетте зодиакални знака в астрологията.

Виж Юпитер (планета) и Близнаци (зодия)

Борис Комитов

Борис Петров Комитов е български геофизик и астроном.

Виж Юпитер (планета) и Борис Комитов

Божествена комедия

Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.

Виж Юпитер (планета) и Божествена комедия

Бетелгейзе

Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.

Виж Юпитер (планета) и Бетелгейзе

Белоградчишка обсерватория

Астрономическа обсерватория – Белоградчик е една от двете обсерватории на Института по астрономия при Българска академия на науките, наред с Национална астрономическа обсерватория - Рожен.

Виж Юпитер (планета) и Белоградчишка обсерватория

Вулкан

Вулканът Колима в Мексико Димящ вулкан в Аляска Лава в Хаваи Вулканично езеро, национален парк Вирунга, Конго Вулканът е геоложка формация, цепнатина на повърхността на земната кора или на друга планета, която позволява изтичане на лава, вулканична пепел и газове от магмената камера под повърхността.

Виж Юпитер (планета) и Вулкан

Вулкан (хипотетична планета)

Вулкан на литографска карта от 1846https://www.loc.gov/resource/g3180.ct003790 LOC file of the solar system, as seen in 1846 Вулкан е малка хипотетична планета, за която през 19 век се е смятало, че се намира между Меркурий и Слънцето.

Виж Юпитер (планета) и Вулкан (хипотетична планета)

Втора космическа скорост

Втора космическа скорост е физическа величина, която при дадено гравитационно поле и определено положение в него представлява минималната скорост, която трябва да има обект без допълнителна тяга, намиращ се в това положение, за да преодолее полето и да се отдалечи до безкрайност.

Виж Юпитер (планета) и Втора космическа скорост

Време (метеорология)

Гръмотевична буря над Мадейра Метеорологичното време е съвкупността от метеорологични явления, които се случват в атмосферата на дадено място и в даден момент от времето, и по-конкретно онези, които се случват в хидросферата и тропосферата на Земята.

Виж Юпитер (планета) и Време (метеорология)

Василий Фесенков

Василий Григориевич Фесенков (Васи́лий Григо́рьевич Фесе́нков) е руски астроном, доктор по физико-математическите науки, академик на Академия на науките на СССР, един от основателите на руската астрофизика.

Виж Юпитер (планета) и Василий Фесенков

Валхала

Илюстрация на Валхала от седемнадесети век. Вратите се охраняват от Хеймдал Валхала (на Староскандинавски/Нордически: Valhǫll – Дворец на загиналите) е небесен чертог, намиращ се в Асгард (един от деветте свята в скандинавската митология, в който живеят боговете аси), в който според древните скандинавски митове живеят ейнхерерите (einherjar – ед.ч.) – повалените в битка доблестни воини.

Виж Юпитер (планета) и Валхала

Вирга

Вирга от слоесто-дъждовни облаци. Вирга от високо-купести облаци. Вирга (virga – клонка, вейка) е видима ивица от валеж, който пада от облак, но се изпарява или сублимира, преди да е достигнал земята.

Виж Юпитер (планета) и Вирга

Вилем де Ситер

Вилем де Сѝтер (Willem de Sitter) е нидерландски астроном, космолог и математик.

Виж Юпитер (планета) и Вилем де Ситер

Восток (езеро)

Местонахождение на езерото Восток Художествено представяне на напречен разрез на езерото. Езерото Восток е най-голямото от почти 400 известни подледникови езера в Антарктика.

Виж Юпитер (планета) и Восток (езеро)

Вояджър 1

Вояджър 1 (Voyager 1) е автоматичен космически апарат, изследвал външните части на Слънчевата система.

Виж Юпитер (планета) и Вояджър 1

Вояджър 2

Вояджър 2 (Voyager 2) е космически апарат, изстрелян на 20 август 1977 г.

Виж Юпитер (планета) и Вояджър 2

Вода

Водàта е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят.

Виж Юпитер (планета) и Вода

Венера (планета)

Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология.

Виж Юпитер (планета) и Венера (планета)

Гуру

Гуру (на санскрит: गुरू) е индуистки религиозен учител.

Виж Юпитер (планета) и Гуру

Гръмотевична буря

Гръмотевична буря над София Типична пролетна гръмотевична буря над поле Лятна гръмотевична буря в гората Гръмотевичната буря е буря, която се характеризира с наличието на мълнии и придружаващите ги гръмотевици.

Виж Юпитер (планета) и Гръмотевична буря

Група на Карме (спътници)

Групата на Карме е група от естествени спътници на Юпитер, намиращи се на сходни орбити около планетата — с голяма полуос между 22,9 и 24,1 милиона km, инклинация между 164,9° и 165,5° и ексцентрицитет между 0,23 и 0,27 (с един спътник който е изключение).

Виж Юпитер (планета) и Група на Карме (спътници)

Група на Пасифая (спътници)

Групата на Пасифая е група от естествени спътници на Юпитер, намиращи се на сходни орбити около планетата — с голяма полуос между 22,8 и 24,1 милиона km, инклинация между 144,5° и 158,3° и ексцентрицитет между 0,25 и 0,43.

Виж Юпитер (планета) и Група на Пасифая (спътници)

Група на Амалтея (спътници)

Групата на Амалтея е група от четири естествени спътници на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Група на Амалтея (спътници)

Група на Ананке (спътници)

Групата на Ананке е група от естествени спътници на Юпитер, намиращи се на сходни орбити около планетата — с голяма полуос между 19,3 и 22,7 милиона km, инклинация между 145,7° и 154,8° и ексцентрицитет между 0,02 и 0,28.

Виж Юпитер (планета) и Група на Ананке (спътници)

Група на Хималия (спътници)

Групата на Хималия е група от естествени спътници на Юпитер, намиращи се на сходни орбити около планетата — с голяма полуос между 11,15 и 11,75 милиона km, инклинация между 26,6° и 28,3° и ексцентрицитет между 0,11 и 0,25.

Виж Юпитер (планета) и Група на Хималия (спътници)

Градско омайниче

Градското омайниче (Geum urbanum) е многогодишно растение от семейство Розови (Rosaceae), което расте на сенчести места (като горски склонове и близо до живи плетове) в Европа и Близкия изток.

Виж Юпитер (планета) и Градско омайниче

Газов гигант

Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заеман от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.

Виж Юпитер (планета) и Газов гигант

Галактика

Сблъсък на галактики NGC 2207 и IC 2163. След милиарди години ще оцелее само едната от тях. Смята се, че по-голямата NGC 2207 (ляво) ще погълне по-малката IC 2163. Галактика (Γαλαξίας – Млечен път) е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма, а също и невидима тъмна материя.

Виж Юпитер (планета) и Галактика

Галилео (космически апарат)

Галилео е автоматичен космически апарат, изпратен по програма на НАСА за изследване на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Галилео (космически апарат)

Галилео Галилей

Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.

Виж Юпитер (планета) и Галилео Галилей

Галилееви спътници

Калисто Галилееви луни или Галилееви спътници се наричат четирите от 79 естествени спътника на планетата Юпитер, открити от Галилео Галилей на 7 януари 1610 година, или малко дни по-рано.

Виж Юпитер (планета) и Галилееви спътници

Ганимед

Ганимед може да се отнася за.

Виж Юпитер (планета) и Ганимед

Ганимед (спътник)

Вътрешната структура на Ганимед Ганимед е спътник на планетата Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Ганимед (спътник)

Година

Календар Година е орбиталният период от време на Земята, движеща се около Слънцето.

Виж Юпитер (планета) и Година

Голямо тъмно петно

Голямото тъмно петно заснето от ''Вояджър 2'' Голямото тъмно петно е било петно на планетата Нептун, подобно на Голямото червено петно на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Голямо тъмно петно

Голямо червено петно

Голямото червено петно снимано от Вояджър 1 през 1979 г. Снимка на Юпитер от Пионер 10, показваща по-ярко оцветено Голямо червено петно, 1974 г. Приблизително сравнение със Земята.

Виж Юпитер (планета) и Голямо червено петно

Геометрия

Илюстрация на теоремата на Дезарг Геометрията (γεωμετρία; от γῆ-, „земя“, и μέτρον, „измерване“) е клон на математиката, един от най-ранните, наред с аритметиката.

Виж Юпитер (планета) и Геометрия

Драконова буря

Драконовата буря в южното полукълбо на Сатурн Драконова буря (наречена така през 2004 г. заради необикновената си форма) е името, дадено на голяма, ярка конвекционна буря на южното полукълбо на планета Сатурн.

Виж Юпитер (планета) и Драконова буря

Джузепе Пиаци

Джузепе Пиаци Джузепе Пиаци (Giuseppe Piazzi) е италиански католически свещеник от Театинския орден, математик и астроном.

Виж Юпитер (планета) и Джузепе Пиаци

Джовани Доменико Касини

Джовани Доменико Касини (Giovanni Domenico Cassini; Jean-Dominique Cassini) е италиански астроном, инженер и астролог, работил през втората половина от живота си във Франция.

Виж Юпитер (планета) и Джовани Доменико Касини

Дева (зодия)

Дева (Virgo) е шестият знак от дванадесетте знаци в астрологията, свързан със съзвездието Дева.

Виж Юпитер (планета) и Дева (зодия)

Деймос (спътник)

Деймос (Δείμος – „ужас“) е по-малкият и по-отдалечен от двата спътника на Марс.

Виж Юпитер (планета) и Деймос (спътник)

Ден

Завъртането на Земята в продължение на един ден Карта на дневната светлина на Земята Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта Денят е единица за измерване на време, равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето.

Виж Юпитер (планета) и Ден

Естествен спътник

Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета.

Виж Юпитер (планета) и Естествен спътник

Естествени спътници на Юпитер

Юпитер има 95 известни естествени спътници.

Виж Юпитер (планета) и Естествени спътници на Юпитер

Етна (спътник)

Етна е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Етна (спътник)

Ефект Нова земя

Ефект Нова земя Ефект Нова земя е полярно оптично явление, забелязано край архипелага Нова земя в Северния ледовит океан.

Виж Юпитер (планета) и Ефект Нова земя

Ефективна температура

Ефективната температура на дадено небесно тяло (например звезда или планета) е температурата на абсолютно черно тяло, което би излъчило същото количество електромагнитно лъчение.

Виж Юпитер (планета) и Ефективна температура

Еринома (спътник)

Еринома е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Еринома (спътник)

Евридома (спътник)

Евридома е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Евридома (спътник)

Европа (спътник)

Европа е четвъртият по големина естествен спътник на Юпитер и най-малкият от четирите галилееви луни.

Виж Юпитер (планета) и Европа (спътник)

Европа (пояснение)

Европа (εὐρίς eurís; ὤψ ops; Europa) може да се отнася за.

Виж Юпитер (планета) и Европа (пояснение)

Еванта (спътник)

Еванта е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Еванта (спътник)

Евкелада (спътник)

Евкелада е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Евкелада (спътник)

Евпория (спътник)

Евпория е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Евпория (спътник)

Едуард Емерсън Барнард

Едуард Емерсън Барнард (Edward Emerson Barnard) е американски астроном, член на Националната академия на науките на САЩ.

Виж Юпитер (планета) и Едуард Емерсън Барнард

Екзопланета

450px Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т.е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето).

Виж Юпитер (планета) и Екзопланета

Елара (спътник)

Елара е естествен спътник на Юпитер, открит от Чарлс Дилън Перин в обсерваторията Лик през 1905 г.

Виж Юпитер (планета) и Елара (спътник)

Елонгация

Елонгация на вътрешна и външна планета Елонгация като понятие в астрономията е ъгълът, гледан от Земята, заключен между Слънцето, Земята и трето тяло (планета или Луната), т.е., ъгълът Слънце-Земя-планета.

Виж Юпитер (планета) и Елонгация

Лаборатория за реактивно движение

Лабораторията за реактивно движение (известна със съкращението JPL) e изследователски център на НАСА, разположен в градовете Пасадена и Ла Каньяда Флинтридж (La Cañada Flintridge), близо до Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.

Виж Юпитер (планета) и Лаборатория за реактивно движение

Ламбертова конформна конична проекция

Карта в Ламбертова конформна конична проекция със стандартни паралели при 20°N и 50°N Ламбертовата конформна конична проекция (LCC) е конична картографска проекция, често използвана в авиационните карти.

Виж Юпитер (планета) и Ламбертова конформна конична проекция

Лизитея

Тази статия може да се отнася до.

Виж Юпитер (планета) и Лизитея

Лизитея (спътник)

Лизитея е естествен спътник на Юпитер, открит от Сет Барнс Никълсън през 1938 г.

Виж Юпитер (планета) и Лизитея (спътник)

Леда

Леда може да се отнася до.

Виж Юпитер (планета) и Леда

Леда (спътник)

Леда е естествен спътник на Юпитер, открит от Чарлс Ковал в обсерваторията Паломар на 14 септември 1974 г.

Виж Юпитер (планета) и Леда (спътник)

Леден гигант

Леденият гигант е голяма планета, съставена главно от елементи, по-тежки от водород и хелий, като например кислород, въглерод, азот и сяра.

Виж Юпитер (планета) и Леден гигант

Йо (спътник)

Йо е най-вътрешният от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система с диаметър от около 3500 km.

Виж Юпитер (планета) и Йо (спътник)

Йохан Кеплер

Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.

Виж Юпитер (планета) и Йохан Кеплер

Йохан Енке

Йохан Франц Енке (Johann Franz Encke) е германски астроном, известен с откриването на първата късопериодична комета.

Виж Юпитер (планета) и Йохан Енке

Йокаста (спътник)

Йокаста е естествен спътник на Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и Йокаста (спътник)

108 Хекуба

(108) Хекуба е астероид от основния пояс в Слънчевата система, чието средно движение е два пъти по-голямо от средното движение на планетата Юпитер.

Виж Юпитер (планета) и 108 Хекуба

11 януари

11 януари е 11-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Юпитер (планета) и 11 януари

11852 Шумен

11852 Шумен е астероид от основния пояс.

Виж Юпитер (планета) и 11852 Шумен

13 януари

13 януари е 13-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Юпитер (планета) и 13 януари

16 юли

16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна година).

Виж Юпитер (планета) и 16 юли

166 Родопа

Родопа (Rhodope) е астероид, открит на 15 август 1876 г.

Виж Юпитер (планета) и 166 Родопа

1I/Оумуамуа

1I/ʻOumuamua (Оумуамуа) е междузвезден обект, преминал еднократно през Слънчевата система.

Виж Юпитер (планета) и 1I/Оумуамуа

2 януари

2 януари е 2-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Юпитер (планета) и 2 януари

2 март

2 март е 61-вият ден в годината според григорианския календар (62-ри през високосна година).

Виж Юпитер (планета) и 2 март

2001: Космическа одисея

„2001: Космическа одисея“ или „Одисея в космоса“ (2001: A Space Odyssey) е научнофантастичен филм от 1968 година, режисиран от Стенли Кубрик, и един от един от най-влиятелните филми в жанра и в историята на киното въобще.

Виж Юпитер (планета) и 2001: Космическа одисея

2015

2015 (MMXV) е обикновена година, започваща в четвъртък според григорианския календар.

Виж Юпитер (планета) и 2015

21 септември

21 септември е 264-тият ден в годината според григорианския календар (265-и през високосна година).

Виж Юпитер (планета) и 21 септември

22 юли

22 юли е 203-тият ден в годината според григорианския календар (204-ти през високосна).

Виж Юпитер (планета) и 22 юли

23 ноември

23 ноември е 327-ият ден в годината според григорианския календар (328-и през високосна).

Виж Юпитер (планета) и 23 ноември

27 януари

27 януари е 27-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Юпитер (планета) и 27 януари

29 септември

29 септември е 272-рият ден в годината според григорианския календар (273-ти през високосна година).

Виж Юпитер (планета) и 29 септември

2I/Борисов

2I/Борисов, с първоначално означение C/2019 Q4 (Borisov) е първата открита междузвездна комета и вторият междузвезден обект (след междузвездния астероид 1I/Оумуамуа), който е регистриран да преминава през нашата Слънчева система.

Виж Юпитер (планета) и 2I/Борисов

3 декември

3 декември е 337-ият ден в годината според григорианския календар (338-и през високосна година).

Виж Юпитер (планета) и 3 декември

343743 Кюркчиева

343743 Кюркчиева (предварителни означения 2008 SJ232.

Виж Юпитер (планета) и 343743 Кюркчиева

46P/Виртанен

Кометата Виртанен (малката точка в следата), заснета през 2001 г. 46P/Виртанен е късопериодична комета с орбитален период около Слънцето 5,44 години.

Виж Юпитер (планета) и 46P/Виртанен

5 (число)

Пет е естествено число, предхождано от четири и следвано от шест.

Виж Юпитер (планета) и 5 (число)

5020 Азимов

5020 Азимов (5020 Asimov) е астероид, открит на 2 март 1981 г.

Виж Юпитер (планета) и 5020 Азимов

588 Ахил

588 Ахил е първият открит троянски астероид в Слънчевата система.

Виж Юпитер (планета) и 588 Ахил

67P/Чурюмов-Герасименко

Кометата Чурюмов-Герасименко. Снимката е направена през 2014 г. Кометата 67P/Чурюмов – Герасименко (англ. 67P/Churyumov–Gerasimenko) е късопериодична комета, чийто орбитален период около Слънцето е 6 години и 7 месеца.

Виж Юпитер (планета) и 67P/Чурюмов-Герасименко

7 януари

7 януари е 7-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Юпитер (планета) и 7 януари

7 декември

7 декември е 341-вият ден в годината според григорианския календар (342-ри през високосна).

Виж Юпитер (планета) и 7 декември

8 юли

8 юли е 189-ият ден в годината според григорианския календар (190-и през високосна).

Виж Юпитер (планета) и 8 юли

85 Йо

85 Йо е голям, тъмен астероид от клас C в основния пояс.

Виж Юпитер (планета) и 85 Йо

9 септември

9 септември е 252-рият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна година).

Виж Юпитер (планета) и 9 септември

, Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Планетарен пръстен, Планетно ядро, Пояс на Кайпер, Портрет на Галеацо Санвитале, Подземни води, Полярен вихър, Полукс (звезда), Период на въртене, Ортосия, Ортосия (спътник), Орбитален резонанс, Орбитален период, Обсерватория „Каменско плато“, Обсерватория Аси-Турген, Одисей (мисия), Окултация, Океан, Оле Рьомер, Астрофизичен институт „Фесенков“, Астробиология, Астрономически обект, Астероид, Астероиден пояс, Атлас V, Атмосфера, Архи (спътник), Автоматична междупланетна станция, Автоноя (спътник), Адрастея, Адрастея (спътник), Алдебаран, Алдебаран b, Амалтея, Амалтея (спътник), Антарес, Ананке, Ананке (спътник), Аойда (спътник), Наклон на оста (астрономия), Нощ, Нови хоризонти, Нептун (планета), Разреден диск, Рак (зодия), Риби (зодия), Рио Тинто, Съобщение от Аресибо, Съединение (астрономия), Супернова на Кеплер, Стрелец (зодия), Стенли Кубрик, Среща с Медуза, Сатурн (планета), Саратовски метеорит, Светлина, Сихаил, Сириус, Силена (спътник), Символи на планети, Симон Мариус, Синхронно въртене, Синопа, Синопа (спътник), Скот Шепърд, Скорост на светлината, Слънчев радиус, Слънчева система, Слънчева маса, Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита, Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности, Списък на обектите в Слънчевата система, Списък на обектите в Слънчевата система по радиус, Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето, Списък на обектите в Слънчевата система по маса, Спонда (спътник), Седмица, Сененмут, Тритон (спътник), Троянски астероиди, Троянски астероиди на Нептун, Тропопауза, Тайгета (спътник), Титан (спътник), Тихо Брахе, Тибетски календар, Тива (спътник), Тиона (спътник), Точки на Лагранж, Технологии във филма 2001: Космическа одисея, Тегло, Телксиноя (спътник), Телескоп, Темисто (спътник), Урсиди, Уран (планета), Уан Джъни, Убо Окелс, Форма на Земята, Фобос-грунт, Фомалхаут, Храм на Артемида (Ефес), Хафт пейкар, Харпалика (спътник), Харпалика (пояснение), Хидротермален комин, Хималия, Хималия (спътник), Химия, Хермипа (спътник), Хегемона (спътник), Хейл-Боп, Хелий, Хелика (спътник), Цивилизация на маите, Цикли на Миланкович, Церера (планета джудже), Шумер, Шумейкър-Леви 9, Юпитер, Юпитероподобна планета, Японски календар, Маса, Мардук, Маринър, Магнитосфера, Малка планета, Многогодишно растение, Мнема (спътник), Метан, Метида (спътник), Мегаклита (спътник), Международна година на астрономията, Менора, История на астрономията, История на Земята, Исоноя (спътник), Изследване на Нептун, Изследване на Уран, Имануил Великовски, Индекс на подобие на Земята, Инклинация, Железни метеорити, Задкиил, Закон на Тициус-Боде, Звезда, Звезда на Барнард, Земно ускорение, Земеподобна планета, Буря, Близкоземни астрономически обекти, Близнаци (зодия), Борис Комитов, Божествена комедия, Бетелгейзе, Белоградчишка обсерватория, Вулкан, Вулкан (хипотетична планета), Втора космическа скорост, Време (метеорология), Василий Фесенков, Валхала, Вирга, Вилем де Ситер, Восток (езеро), Вояджър 1, Вояджър 2, Вода, Венера (планета), Гуру, Гръмотевична буря, Група на Карме (спътници), Група на Пасифая (спътници), Група на Амалтея (спътници), Група на Ананке (спътници), Група на Хималия (спътници), Градско омайниче, Газов гигант, Галактика, Галилео (космически апарат), Галилео Галилей, Галилееви спътници, Ганимед, Ганимед (спътник), Година, Голямо тъмно петно, Голямо червено петно, Геометрия, Драконова буря, Джузепе Пиаци, Джовани Доменико Касини, Дева (зодия), Деймос (спътник), Ден, Естествен спътник, Естествени спътници на Юпитер, Етна (спътник), Ефект Нова земя, Ефективна температура, Еринома (спътник), Евридома (спътник), Европа (спътник), Европа (пояснение), Еванта (спътник), Евкелада (спътник), Евпория (спътник), Едуард Емерсън Барнард, Екзопланета, Елара (спътник), Елонгация, Лаборатория за реактивно движение, Ламбертова конформна конична проекция, Лизитея, Лизитея (спътник), Леда, Леда (спътник), Леден гигант, Йо (спътник), Йохан Кеплер, Йохан Енке, Йокаста (спътник), 108 Хекуба, 11 януари, 11852 Шумен, 13 януари, 16 юли, 166 Родопа, 1I/Оумуамуа, 2 януари, 2 март, 2001: Космическа одисея, 2015, 21 септември, 22 юли, 23 ноември, 27 януари, 29 септември, 2I/Борисов, 3 декември, 343743 Кюркчиева, 46P/Виртанен, 5 (число), 5020 Азимов, 588 Ахил, 67P/Чурюмов-Герасименко, 7 януари, 7 декември, 8 юли, 85 Йо, 9 септември.