Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Шляхта

Index Шляхта

Представител на полската шляхта Полски кафтан Шля́хта (szlachta, произхожда или от старо-високонемското slahta – род, или Schlacht – сражение) е названието на дворянството в Кралство Полша, Великото литовско княжество, а после и в Люблинската уния и Жечпосполита.

Съдържание

  1. 44 отношения: Liberum veto, Кралство Литва, Каспер Несецки, Казашко хетманство, Кодак (крепост), Константин Калинин, Пьотър Драверт, Пулави, Пантелеймон Кулиш, Потоп (роман), Полско-турска война (1672–1676), Помешчик, Остоя (благороднически герб), Август Залески, Адам Йежи Чарториски, Александър Андреевич Безбородко, Аполинарий Горавски, Руско-турска война (1768 – 1774), Регистърно казачество, Станислав Шушкевич, Станислав Жулкевски, Станислав Войчеховски, Тадеуш Розвадовски, Урсула Ледуховска, Хетман на Запорожката войска, Хенрик Сенкевич, Хенрик Добжански, Чека, Шляхтич, Яким Сомко, Ян Черски, Ян Длугош, Михаил Чайковски, Иван Мазепа, Изабеля Чарториска, Зигмунт Врублевски, Барска конфедерация, Белина (герб), Витолд Пилецки, Генерална старшина, Демянки (Брянска област), Етнически малцинства в Полша, Луцка и Волинска епархия, Левенка (Стародубски окръг).

Liberum veto

„Liberum veto“ е политически принцип в Жечпосполита, според който всеки отделен представител на Сейма може да се противопостави на решенията на мнозинството.

Виж Шляхта и Liberum veto

Кралство Литва

Самостоятелно Литовско кралство проъществува за кратко двукратно в европейската история.

Виж Шляхта и Кралство Литва

Каспер Несецки

Каспер Несецки (Kasper Niesiecki; 31 декември 1682 г. — 9 юли 1744 г., гр. Краснистав) е полски генеалог, хералдист, йезуит, лексикограф, писател, теолог и проповедник.

Виж Шляхта и Каспер Несецки

Казашко хетманство

Казашко хетманствоТерминът „хетманство“, „хетманщина“ или „хетманат“, особено в руските източници, се отнася до казашките полкове в Левобрежна Украйна, които от 1667 г.

Виж Шляхта и Казашко хетманство

Кодак (крепост)

''Койдак''. Фрагмент от исторически план Кода́к или Койдак // Военная энциклопедия: / под ред.

Виж Шляхта и Кодак (крепост)

Константин Калинин

Константин Алексеевич Калинин е съветски пилот, инженер и авиоконструктор, живял и работил в началото на 20 в.

Виж Шляхта и Константин Калинин

Пьотър Драверт

Пьотър Людовикович Драверт (Пётр Людо́викович Дра́верт) е руски учен, професор по геология, минералогия и геохимия, етнограф, краевед, изследовател на Сибир, писател и поет.

Виж Шляхта и Пьотър Драверт

Пулави

Пула̀ви (Puławy) е град в Източна Полша, Люблинско войводство.

Виж Шляхта и Пулави

Пантелеймон Кулиш

Пантелеймон Кулиш (Пантелеймон Куліш; р. 7 август 1819, село Воронеж, Глуховски уезд, Черниговска губерния, Руска империя – п. 14 февруари 1897, хутор Мотроновка (Мотронивка), Борзнянски уезд, Черниговска губерния, Руска империя) е украински писател, поет, публицист, етнограф, един от водачите на украинското национално движение през XIX век.

Виж Шляхта и Пантелеймон Кулиш

Потоп (роман)

Потоп (Potop) е исторически роман от полския автор и Нобелов лауреат Хенрик Сенкевич, публикуван за първи път през 1886.

Виж Шляхта и Потоп (роман)

Полско-турска война (1672–1676)

Полско-турската война (1672 – 1676) или Втората полско-турска война е война между Полско-литовската държава и Османската империя като част от Голямата турска война.

Виж Шляхта и Полско-турска война (1672–1676)

Помешчик

крепостическия бит. От близкото минало“'' от Николай Неврев (1866 г.; Москва, Третяковска галерия) показва как един помешчик продава на друг своите крепостни селяни.

Виж Шляхта и Помешчик

Остоя (благороднически герб)

 Остоя е полски благороднически герб, който вероятно произхожда от сарматска тамга с оглед на факта, че кралската сарматска династия е използвала Драконов щандарт.

Виж Шляхта и Остоя (благороднически герб)

Август Залески

Август (Ау̀густ) Залѐски, герб Любич (August Zaleski) е полски политик и дипломат, шарже д'афер в Швейцария (1918 – 1919), посланик в Гърция (1920 – 1921), посланик в Италия (1922 – 1926), министър на външните работи (1926 – 1932, 1939 – 1941), президент на Полша в изгнание (1947 – 1972).

Виж Шляхта и Август Залески

Адам Йежи Чарториски

А̀дам Йѐжи Чарторѝски (Adam Jerzy Czartoryski) е полски шляхтич, княз, представител на магнатския род Чарториски, със собствен герб – разновидност на Погон, полски и руски политик.

Виж Шляхта и Адам Йежи Чарториски

Александър Андреевич Безбородко

Граф, после светейши княз Александър Андреевич Безбородко (роден на 14 мартЮл (25 март)Грег. 1747 г.1747 г. – съгласно Голямата съветска енциклопедия, 1746 г. – съгласно Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон.

Виж Шляхта и Александър Андреевич Безбородко

Аполинарий Горавски

Аполинарий Гилярович Горавски (Апалінарый Гіляравіч Гараўскі) е беларуски художник.

Виж Шляхта и Аполинарий Горавски

Руско-турска война (1768 – 1774)

Руско-турската война от 1768 – 1774 г. (на турски език: 1768 – 1774 Osmanlı-Rus Savaşı) е една от ключовите по значение войни между Русия, с подкрепящите я Дания, Британия и Италия (херцогство Тоскана) от една страна, и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява Южна Украйна, Северен Кавказ и Крим.

Виж Шляхта и Руско-турска война (1768 – 1774)

Регистърно казачество

ЯнИнтервалII Кажимеж isbn.

Виж Шляхта и Регистърно казачество

Станислав Шушкевич

Станислав Станиславович Шушкевич (Станісла́ў Станісла́вавіч Шушке́віч) е беларуски политик и учен.

Виж Шляхта и Станислав Шушкевич

Станислав Жулкевски

Станѝслав Жулкѐвски (Stanisław Żółkiewski) е полски шляхтич и военен, представител на магнатския род Жулкевски, герб „Любич“, от 1618 г.

Виж Шляхта и Станислав Жулкевски

Станислав Войчеховски

Станѝслав Войчехо̀вски, герб Наленч (Stanisław Wojciechowski) е полски политик и обществен деец, министър на вътрешните работи (1919 – 1920), втори президент на Полша (1922 – 1926).

Виж Шляхта и Станислав Войчеховски

Тадеуш Розвадовски

Тадѐуш Йо̀рдан Розвадо̀вски (Tadeusz Jordan Rozwadowski)(19 май 1866 – 18 октомври 1928) е полски пълководец, дипломат и политик, служил в австро-унгарската армия, a след това и в полската армия.

Виж Шляхта и Тадеуш Розвадовски

Урсула Ледуховска

Урсула (Уршу̀ля) Ледухо̀вска, с рождено име Юлия Ма̀рия Ха̀лка–Ледуховска (Urszula Ledóchowska, Julia Maria Halka-Ledóchowska) е полска монахиня, светица на католическата църква, основателка на Конгрегацията на сестрите урсулинки на Умиращото Сърце Исусово.

Виж Шляхта и Урсула Ледуховска

Хетман на Запорожката войска

Хетман на Запорожката войска, официално – Хетман на Малорусия, Хетман на Украйна или Хетман на Русите, по-често просто хетман – първоначално е титлата на командващия Регистърното казачество (т.

Виж Шляхта и Хетман на Запорожката войска

Хенрик Сенкевич

Хѐнрик А̀дам Алекса̀ндер Пюс Сенкевич (Шенкѐвич), герб Ошик (Henryk Adam Aleksander Pius Sienkiewicz) е полски писател, автор на исторически романи, публикувани в подлистници и популярни и до днес („С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп“, „Quo vadis?“, „Кръстоносци“).

Виж Шляхта и Хенрик Сенкевич

Хенрик Добжански

Хе́нрик Добжа́нски (псевдоним „Хубал“) (Henryk Dobrzański „Hubal“, 22 юни 1896, Ясло – 30 април 1940, Анелин под Опочно) – полски офицер и спортист.

Виж Шляхта и Хенрик Добжански

Чека

Членове на президиума на Чека (от ляво надясно): Яков Петерс, Йосиф Уншлихт, Абрам Беленки (седнал), Феликс Дзержински, Вячеслав Менжински, 1921 г. Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа (Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем), съкратено ВЧК и по-известна като Чека, е първата от поредица съветски тайни полиции.

Виж Шляхта и Чека

Шляхтич

#виж Шляхта.

Виж Шляхта и Шляхтич

Яким Сомко

Якѝм Сомко̀ (Яким Сомко) е високопоставен украински военен и политически деец, временен хетман на Левобрежна Украйна.

Виж Шляхта и Яким Сомко

Ян Черски

Ян Черски (Jan Czerski; Иван Дементьевич Черский / Ян Доминикович Черский; Ян Дамінікавіч Чэрскі) е полскиJohn J. Stephan, The Russian Far East: A History, Stanford University Press, 1994, ISBN 0-8047-2701-5, геолог и палеонтолог на руска служба, изследовател на Сибир, участник в Януарското въстание.

Виж Шляхта и Ян Черски

Ян Длугош

Ян Длу̀гош (Jan Długosz; Ioannes Dlugossius) е полски историк, духовник, географ и дипломат – герб Венява.

Виж Шляхта и Ян Длугош

Михаил Чайковски

Михаил (Мѝхал) Чайко̀вски (Michał Czajkowski; Михаил Станиславович Чайковский, известен още като Садък Паша и Чайка Чайковски) е полски писател, въстаник и офицер, османски паша.

Виж Шляхта и Михаил Чайковски

Иван Мазепа

Ива́н Степа́нович Мазе́па (Мазепа-Колединский; Іван Степанович Мазепа) е украински хетман на васалната на Московското царство Левобрежна Украйна и глава на Казашкото хетманство от 1687 до 1708 година.

Виж Шляхта и Иван Мазепа

Изабеля Чарториска

Изабеля (Елжбета) Дорота Чарторѝска, с родово име Флѐминг (Izabela Czartoryska, Elżbieta Dorota Flemming) е полска шляхтичка от периода на Просвещението, княгиня, писателка, меценатка, колекционерка, съпруга на полския политик и държавник княз Адам Кажимеж Чарториски.

Виж Шляхта и Изабеля Чарториска

Зигмунт Врублевски

Зѝгмунт Фльорѐнти Врублѐвски (Zygmunt Florenty Wróblewski; Сигизмунд Флорентий Антонович Врублевский) е полски физик и революционер, участник в полското Януарско въстание (1863 – 1864) и преподавател в Ягелонския университет (1882 – 1888).

Виж Шляхта и Зигмунт Врублевски

Барска конфедерация

Конфедерацията от Бар (Konfederacja barska) е сдружение на реформаторски настроени полски шляхтичи, образувано в крепостта Бар в Подолието през 1768 г.

Виж Шляхта и Барска конфедерация

Белина (герб)

Белина (алтернативни изписвания: Beliny, Bilina, Bylina, Byliny) е полски благороднически герб.

Виж Шляхта и Белина (герб)

Витолд Пилецки

Вѝтолд Пилѐцки (Witold Pilecki) е полски военен ротмистър, лагерист от Аушвиц, офицер от главния щаб на Армия Крайова и участник във Варшавското въстание.

Виж Шляхта и Витолд Пилецки

Генерална старшина

Генерална старшина се нарича висшата държавна администрация на Казашкото хетманство през XVII – XVIII век.

Виж Шляхта и Генерална старшина

Демянки (Брянска област)

Демянки (Демьянки) е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.

Виж Шляхта и Демянки (Брянска област)

Етнически малцинства в Полша

Табела в беларуска Полша на кирилица и латиница Населението на Полша след Втората световна война е почти етнически хомогенно в резултат на Холокоста, на радикално променените граници, депортациите, поръчани от съветски органи, които желаят да се отстранят значителните полски малцинства от Литва, Беларус и Украйна и депортирането на украинците от Полша.

Виж Шляхта и Етнически малцинства в Полша

Луцка и Волинска епархия

Луцка и Волинска епархия е историческа епархия на Галицката, а след това на Киево-литовската митрополия на Вселенската патриаршия.

Виж Шляхта и Луцка и Волинска епархия

Левенка (Стародубски окръг)

Левенка е село в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.

Виж Шляхта и Левенка (Стародубски окръг)