Съдържание
91 отношения: Кралство Франция, Кастел Нуово, Катерина Сфорца, Катерина Гонзага ди Джорджо, Катедрала Свети Гатиан (Тур), Карл II Савойски, Карл III Савойски, Кадастър, Константин Комнин Арианит, Палацо Мадама и Крепост на Ахая, Палацо Медичи-Рикарди, Пиер II (Бретан), Пиер II дьо Бурбон, Пиер Терай, сеньор дьо Баяр, Пиеро II Злочестия, Площад Синьория, Пеладжо Паладжи, Асканио Мария Сфорца, Агостино Барбариго, Алфонсина Орсини, Алфонсо II Неаполитански, Александър VI, Амадей IX Савойски, Антонио Алберико II Маласпина, Анна (Бретан), Родолфо Гонзага, Сфорца, Санча Арагонска, Списък на херцозите на Немур, Списък на владетелите на Неаполското кралство, Списък на владетелите на Милано, Списък на владетелите на Ле Бо, Франсоа II (Бретан), Франсоа дьо Бурбон-Вандом, Франческо I Сфорца, Франческо II Гонзага, Франческо Мария Сфорца, Филиберт II Савойски, Филип II Савойски, Флорентинска република, Флорентински ренесанс, Фернандес де Кордоба, Шарл VIII (Франция), Шарлота Савойска, Шенонсо (замък), Маргарита Австрийска (1480 – 1530), Марин Санудо, Максимилиан I, Мирен договор от Като Камбрези (1559), Микеланджело Буонароти, ... Разширете индекс (41 Повече ▼) »
Кралство Франция
Кралство Франция (на старофренски: Reaume de France; Royaume de France) е кралство, съществувало през Средновековието и ранното съвремие и е една от най-мощните държави в Европа от края на Средновековието.
Виж Шарл VIII и Кралство Франция
Кастел Нуово
Кастел Нуово (Castel Nuovo), наричан още Маскио Анжуйно, е исторически средновековен и ренесансов крепостен замък, както и един от символите на град Неапол.
Катерина Сфорца
Катерина Сфорца (Caterina Sforza, * ок. 1463, † 28 май 1509) е господарка на Имола и графиня на Форли, първо като съпруга на Джироламо Риарио, а след това – като регентка на първородния им син Отавиано Риарио.
Виж Шарл VIII и Катерина Сфорца
Катерина Гонзага ди Джорджо
Катерина Гонзага ди Джорджо (* в Новелара, † 16 век) е италианска благородничка, известна с красотата си и с това, че е била любовница на някои могъщи мъже от онова време: кралят на Неапол Фердинандо II Арагонски, известен като Ферандино, владетелят на Флоренция Пиеро Злочестия и кралят на Франция Шарл VIII.
Виж Шарл VIII и Катерина Гонзага ди Джорджо
Катедрала Свети Гатиан (Тур)
Катедралата „Св.
Виж Шарл VIII и Катедрала Свети Гатиан (Тур)
Карл II Савойски
Карл Йоан Амадей Савойски (Carlo Giovanni Amedeo di Savoia), известен и като Карл II Савойски (Carlo II di Savoia; * 23 юни 1489, Торино, Савойско херцогство; † 16 април 1496, Кралски замък на Монкалиери, пак там), е 6-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница, титулярен крал на Кипър, Йерусалим и Армения (1490 – 1496).
Виж Шарл VIII и Карл II Савойски
Карл III Савойски
Карл III (II) Савойски, наречен „Добрият“ (Carlo III di Savoia detto il Buono; Charles II de Savoie dit le Bon; * 10 октомври 1486 в замъка на Шазе ан Бюже, Савойско херцогствоДнес замъкът се нарича Шато дьо Шазе сюр Ен (Château de Chazey-sur-Ain).
Виж Шарл VIII и Карл III Савойски
Кадастър
Кадастрална карта Pielnia, Подкарпатско войводство, Полша Када̀стърът по начало е опис, регистър на поземлените имоти в дадена страна.
Константин Комнин Арианит
Да не се бърка с Константин Арианит. Константин Комнин Арианит (Kostandin Arianiti, Costantino Cominato Arianiti) (1456–1530) е средновековен албански благородник.
Виж Шарл VIII и Константин Комнин Арианит
Палацо Мадама и Крепост на Ахая
Палацо Мадама и Крепост на Ахая (на италиански: Palazzo Madama e Casaforte degli Acaja) е архитектурно-исторически комплекс, разположен на централния площад Кастело в град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Шарл VIII и Палацо Мадама и Крепост на Ахая
Палацо Медичи-Рикарди
Палàцо „Мèдичи-Рикàрди“ (Palazzo Medici Riccardi) е ренесансов дворец във Флоренция, Италия, построен между 1444 и 1460 г.
Виж Шарл VIII и Палацо Медичи-Рикарди
Пиер II (Бретан)
Пиер II Бретански, наречен Простоватия (Pierre II de Bretagne dit le Simple„ * 7 юли 1418, † 22 септември 1457 в Нант), е херцог на Бретан (1450 – 1457), граф на Монфор-л’Амори и титулярен граф на Ричмънд от 1450 г.
Виж Шарл VIII и Пиер II (Бретан)
Пиер II дьо Бурбон
Пиер II дьо Бурбон (* 1 декември 1438, † 10 октомври 1503, Замък на Мулен) e 7-и херцог на Бурбон от 1488 г., херцог на Оверн, граф на Ла Марш, граф на Клермон ан Бовези, на Л’Ил Журден, на Форез и на Жиан, виконт на Тоар, на Карла и на Мюра, господар на Божьо, княз на Домб, барон на Роане, регент на Франция.
Виж Шарл VIII и Пиер II дьо Бурбон
Пиер Терай, сеньор дьо Баяр
Пиер Терай дьо Баяр, портрет от неизв. художник Пиер Терай дьо Баяр (на френски Pierre Terrail, seigneur de Bayard) (1473 или 1476 – 30 април 1524) е легендарен френски рицар.
Виж Шарл VIII и Пиер Терай, сеньор дьо Баяр
Пиеро II Злочестия
Пиеро II ди Лоренцо де Медичи Глупавия или Злочестия (Piero II de’ Medici, Piero di Lorenzo de' Medici, il Fatuo o lo Sfortunato, * 15 февруари 1472 във Флоренция, † 28 декември 1503 в река Гариляно при Минтурно) от фамилията Медичи е владетел на Флоренция от 1492 до 1494 г.
Виж Шарл VIII и Пиеро II Злочестия
Площад Синьория
Площад „Синьория“ (Piazza della Signoria, Пиàца дела Синьорѝя) e централният площад на град Флоренция, Италия, седалището на гражданската власт и сърцето на социалния живот на града.
Виж Шарл VIII и Площад Синьория
Пеладжо Паладжи
Пелàджо Палàджи (или Пеладжи, също и Филѝпо Пелàджи Палàджи) (на италиански: Pelagio Palagi, anche Pelagi o Filippo Pelagi Palagi) е италиански художник, скулптор, архитект, дизайнер на мебели, интериорен декоратор и колекционер на антики.
Виж Шарл VIII и Пеладжо Паладжи
Асканио Мария Сфорца
Асканио Мария Сфорца (Ascanio Maria Sforza, * 3 март 1455 в Кремона, Миланско херцогство, † 28 май 1505 в Рим, Папска държава) от фамилията Сфорца е кардинал на Римокатолическата църква от 1484 г.
Виж Шарл VIII и Асканио Мария Сфорца
Агостино Барбариго
Агостино Барбариго (Agostino Barbarigo) е 74–ти венециански дож от 1486 до 1501 г.
Виж Шарл VIII и Агостино Барбариго
Алфонсина Орсини
Алфонсѝна Орсѝни (Alfonsina Orsini, * 1472 в Неапол, Неаполитанско кралство; † 7 февруари 1520, Рим, Папска държава) от фамилията Орсини е чрез женитба с Пиеро Злочестия господарка на Флоренция от 1487 до 1503 г., майка на Лоренцо II де Медичи и баба на френската кралица Катерина де Медичи.
Виж Шарл VIII и Алфонсина Орсини
Алфонсо II Неаполитански
Алфонсо II „Кривогледия“ (Alfonso II di Napoli, detto il Guercio; 4 ноември 1448, Неапол, Неаполитанско кралство; † 19 ноември 1495, Месина, Сицилианско кралство) от династията династията Трастамара (в Неапол наричана обикновено Арагонска), е херцог на Калабрия (4 ноември 1448 – 27 юни 1458) и след това крал на Неапол (25 януари 1494 – 23 януари 1495).
Виж Шарл VIII и Алфонсо II Неаполитански
Александър VI
Александър VI (Alexander PP.; до интронизацията – Родриго Борджия (Rodrigo Borgia) или „де Борха“ – от Rodrigo de Borja i Borja; е римски папа, представител на династията на Борджиите, заемал Светия престол 11 години – от 11 август 1492 до смъртта си на 18 август 1503 г.
Амадей IX Савойски
Амадей IX Савойски Блаженият (Amedeo IX di Savoia, il Beato; * 1 февруари 1435, крепост на Тонон, Франция; † 30 март 1472, Верчели, Италия) е 3-ти херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, на Мориен и на Ница (1465 – 1472), блажен на Католическата църква.
Виж Шарл VIII и Амадей IX Савойски
Антонио Алберико II Маласпина
Антòнио Алберѝко II Маласпѝна (* ср. XV век, † 13 април 1519 в Маса, Маркграфство Маса, синьория Карара, Монета и Авенца) е италиански благородник, маркиз на Фосдиново и господар на Маса и Карара.
Виж Шарл VIII и Антонио Алберико II Маласпина
Анна (Бретан)
Анна Бретанска, а също и Анна Бретонска (Anne de Bretagne, Anna Vreizh; * 25 януари 1477, Нант; † 9 януари 1514), е потомствена херцогиня на Бретан и кралица на Франция чрез двата си последователни брака за двама френски крале Шарл VIII и Луи XII.
Родолфо Гонзага
Родолфо Гондзага (Rodolfo Gonzaga; * 18 април 1452 в Мантуа; † убит 6 юли 1495 във Форново ди Таро) от фамилията Гондзага е маркиз на Кастильоне деле Стивиере, Кастел Гофредо, Солферино, господар на Лудзара (от 1494) и на Повильо (1539 – 1553).
Виж Шарл VIII и Родолфо Гонзага
Сфорца
Сфорца е италианско благородническо семейство.
Санча Арагонска
Санча Арагонска (* 1478, Гаета, Неаполитанско кралство; † 1506, Неапол) е принцеса на Скуилаче (в Херцогство Калабрия) и графиня на Алвито.
Виж Шарл VIII и Санча Арагонска
Списък на херцозите на Немур
195x195пкс Между 12 и 13 век Синьория Немур в историческата провинция Гатине, днешна Франция е във владение на Дом Вилбеон, чийто представител Готие е маршал на Франция в средата на 13 век.
Виж Шарл VIII и Списък на херцозите на Немур
Списък на владетелите на Неаполското кралство
Това е хронологичен списък на суверените на Неаполското кралство от неговото създаване до официалното му обединение с Кралство Сицилия в Кралство на двете Сицилии.
Виж Шарл VIII и Списък на владетелите на Неаполското кралство
Списък на владетелите на Милано
Списъкът на владетелите на Милано съдържа маркграфовете, херцозите и другите владетели на Милано от X век до 1859 г., когато Милано става част от Ломбардия и влиза в състава на Сардинското кралство.
Виж Шарл VIII и Списък на владетелите на Милано
Списък на владетелите на Ле Бо
Герб на господарите на Ле Бо Господарите на Ле Бо (на модерен окситански del Bauç, на староокситански: dels Baus) представляват една от най-могъщите фамилии в средновековен Долен Прованс.
Виж Шарл VIII и Списък на владетелите на Ле Бо
Франсоа II (Бретан)
Франсоа II дьо Дрьо (на бретонски: Frañsez II; * 23 юни 1433, замък на Клисон, † 9 септември 1488, замък на Куерон) е херцог на Бретан, граф на Монфор-Л’Амори и граф на Ричмънд от 1458 г., господар на Гудан, Шатор, Клисон и Есар, граф д’Етам (1438 – 1478), граф дьо Вертю от Дом дьо Дрьо-Дом Монфор-л’Амори.
Виж Шарл VIII и Франсоа II (Бретан)
Франсоа дьо Бурбон-Вандом
Франсоа I дьо Бурбон-Вандом (* 1470, Вандом, † 30 октомври 1495, Верчели) e френски аристократ, 3-ти граф на Вандом от 1477 г., господар на Епернон.
Виж Шарл VIII и Франсоа дьо Бурбон-Вандом
Франческо I Сфорца
Франческо Сфорца (Francesco Sforza, * 23/24 юли 1401 в Сан Миниато в провинция Пиза, † 6 или 8 март 1466 в Милано, Миланско херцогство) е 4-ти херцог на Милано като Франческо I Сфорца от 25 март 1450 г.
Виж Шарл VIII и Франческо I Сфорца
Франческо II Гонзага
Франческо II Гонзага или Джанфранческо II Гонзага (Francesco II Gonzaga, Gianfrancesco II Gonzaga, * 10 август 1466 в Мантуа, † 29 март 1519 в Мантуа) от рода Гонзага е от 1484 г.
Виж Шарл VIII и Франческо II Гонзага
Франческо Мария Сфорца
Франческо Мария Сфорца, нар.
Виж Шарл VIII и Франческо Мария Сфорца
Филиберт II Савойски
Филиберт II Савойски, наричан Красивия или Добрия (Philibert II de Savoie, le Beau, на италиански: Filiberto II di Savoia detto il Bello, * 10 април 1480 в замъка на Пон д’Ен, Кралство Франция; † 10 септември 1504, пак там) е 8-и херцог на Савоя (1497 – 1504), принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница, титулярен крал на Кипър и на Йерусалим (1497 – 1504).
Виж Шарл VIII и Филиберт II Савойски
Филип II Савойски
Филип II Саво́йски, по-късно наречен Безземни (* 5 февруари 1438 или 15 ноември 1443 в замъка на Шамбери, † 7 ноември 1497, пак там), е родоначалник на Савоя-Брес – кадетски клон на Савойската династия и 7-и херцог на Савоя (1496 – 1497).
Виж Шарл VIII и Филип II Савойски
Флорентинска република
Флорентинската република (Respublica Florentina; Repubblica fiorentina) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г.
Виж Шарл VIII и Флорентинска република
Флорентински ренесанс
Пролет'', (около 1478 г.). Ренесансът като фигуративен стил е официално роден във Флоренция – град, който често е наричан негова люлка.
Виж Шарл VIII и Флорентински ренесанс
Фернандес де Кордоба
Фернандес де Кордоба (Gonzalo Fernández de Córdoba y Aguilar) е испански генерал.
Виж Шарл VIII и Фернандес де Кордоба
Шарл VIII (Франция)
#пренасочване Шарл VIII.
Виж Шарл VIII и Шарл VIII (Франция)
Шарлота Савойска
Шарлота Савойска (Charlotte de Savoie; * 11 ноември 1441, Савоя, Савойско херцогство; † 1 декември 1483, Амбоаз, Кралство Франция) е принцеса от Савойската династия и кралица на Франция като втора съпруга на Луи XI.
Виж Шарл VIII и Шарлота Савойска
Шенонсо (замък)
Замъкът Шенонсо – централният вход Замъкът Шенонсó (Château de Chenonceau) е един от най-красивите замъци в т.
Виж Шарл VIII и Шенонсо (замък)
Маргарита Австрийска (1480 – 1530)
Маргарита Австрийска или Маргарета (Margarete von Österreich; * 10 януари 1480, Брюксел; † 1 декември 1530, Мехелен) от рода Хабсбурги, е чрез женитба княгиня на Астурия и по-късно херцогиня на Савоя.
Виж Шарл VIII и Маргарита Австрийска (1480 – 1530)
Марин Санудо
Марин Санудо (оригиналният вариант на името на венецианското наречие е Marin Sanudo, а италианизираната форма е Marino Sanuto) е венециански историк и сенатор.
Максимилиан I
Максимилиан I (Maximilian I, „der letzte Ritter“, * 22 март 1459, † 12 януари 1519, Велс, Горна Австрия) е от 1477 г.
Мирен договор от Като Камбрези (1559)
Мирният договор от Като Камбрези (Traités du Cateau-Cambrésis, Pace di Cateau-Cambrésis) от 2 – 3 април 1559 г.
Виж Шарл VIII и Мирен договор от Като Камбрези (1559)
Микеланджело Буонароти
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа.
Виж Шарл VIII и Микеланджело Буонароти
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Виж Шарл VIII и Миланско херцогство
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век.
История на Пиемонт
Пиемонт на днешната карта на Италия Древната история на Пиемонт включва поредица от събития, засягащи територията на региона от Старокаммената епоха насам, които са силно повлияни от съседните страни.
Виж Шарл VIII и История на Пиемонт
История на Франция
Човешкото присъствие в рамките на днешната френска територия е много древно.
Виж Шарл VIII и История на Франция
История на Милано
Милано (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Виж Шарл VIII и История на Милано
История на Италия
Карта на Италия Векове наред Италия е географско понятие, регион, а не название на държава.
Виж Шарл VIII и История на Италия
Италиански ренесанс
Италианският ренесанс е най-ранното проявление на общия европейски Ренесанс, период на голяма културна промяна и постижения.
Виж Шарл VIII и Италиански ренесанс
Италиански ренесансов портрет
''Портрет на юноша с медал на Козимо Медичи'' (1470 – 1477), Уфици (Флоренция) Италианският ренесансов портрет е тема на един от най-плодотворните периоди в историята на развитието на портретния жанр – време, в което в западноевропейското изкуство възниква реалистичният портрет.
Виж Шарл VIII и Италиански ренесансов портрет
Италиански войни
Италиански войни се наричат серия конфликти, засягащи Италия в края на ХV и началото на ХVІ в.
Виж Шарл VIII и Италиански войни
Инокентий VIII
Инокентий VIII (Innocentius P.P. VIII), роден Джовани Батиста Чибо (Giovanni Battista Cybo; * 1432, Генуа, Генуезка република; † 25 юли 1492, Рим, Папска държава), е глава на Римокатолическата църква от 1484 г.
Виж Шарл VIII и Инокентий VIII
Жилбер дьо Бурбон-Монпансие
Жилбер дьо Бурбон-Монпансие (* 1443; † 15 октомври 1496, Поцуоли) e френски благородник, 5-и граф на Монпансие (1486 – 1496), 13-и дофин на Оверн, граф на Клермон (1486 – 1496), вицекрал на Неаполитанското кралство (1495 – 1496).
Виж Шарл VIII и Жилбер дьо Бурбон-Монпансие
Бургундски войни
Бургундските земи по времето на Шарл Смели (в оранжево) Бургундските войни (1474—1477 г.) се нарича серия от конфликти между Бургундското херцогство от една страна и Швейцарската конфедерация в съюз с императора на Свещената римска империя от друга.
Виж Шарл VIII и Бургундски войни
Бука (крепост)
Бука (Κάστρο της Μπούκας) e османско военно укрепление от първостепенна важност на входа на Амбракийския залив, край Превеза.
Виж Шарл VIII и Бука (крепост)
Банка на Медичите
Банката на Медичите е най-голямата и известна банка в Европа през XV век, активна от 1397 до 1494 г.
Виж Шарл VIII и Банка на Медичите
Битка при Анядело
Битката при Анядело (Agnadello) е част от Третата италианска война (Войната на лигата от Камбре).
Виж Шарл VIII и Битка при Анядело
Битка при Форново
Битката при Форново (Battaglia di Fornovo) е най-важното сражение от Първата италианска война.
Виж Шарл VIII и Битка при Форново
Бианка Мария Сфорца
Бианка Мария Сфорца (Bianca Maria Sforza, също Maria Blanca Sforza; * 5 април 1472, Милано, Миланско херцогство; † 31 декември 1510, Инсбрук, Ерцхерцогство Австрия) е чрез брак кралица на Германия и Италия, ерцхерцогиня на Австрия (1494 – 1510), императрица на Свещената Римска империя (1508 – 1510), херцогиня на Савоя като втора съпруга на император Максимилиан I.
Виж Шарл VIII и Бианка Мария Сфорца
Бона Савойска
Бона Савойска (Bona di Savoia; * 10 август 1449 в замъка в Авиляна, Савойско херцогство, † 17 ноември 1503 във Фосано, пак там) от Савойската династия е чрез брак херцогиня на Милано и регентка на сина си Джан Галеацо Мария Сфорца след убийството на съпруга ѝ.
Беатриче д’Есте
Беатриче д’Есте (Beatrice d’Este, * 29 юни 1475 Замъка на Есте във Ферара, Херцогство Ферара, † 2 януари 1497 в Милано, Миланско херцогство) от Дом Есте е принцеса от Ферара и чрез женитба херцогиня на Милано и херцогиня на Бари.
Виж Шарл VIII и Беатриче д’Есте
Белмонте Калабро
Белмо̀нте Ка̀лабро (Belmonte Calabro, на местен диалект Bellimunti, Белимунти) е село и община в Южна Италия, провинция Козенца, регион Калабрия.
Виж Шарл VIII и Белмонте Калабро
Валоа (династия)
Валоа (Valois) е френска династия крале, произхождаща от Капетингите.
Виж Шарл VIII и Валоа (династия)
Готическа архитектура
Реймската катедрала, Франция Реймската катедрала Готическата архитектура е архитектурен стил, който процъфтява през Късното средновековие.
Виж Шарл VIII и Готическа архитектура
Гонзага (род)
Гонзàга / Гондзàга (Gonzaga) са едно от най-известните княжески семейства в Европа, главни герои на италианската и европейската история от XIV до XVIII век.
Джулиано II де Медичи
Джулиàно ди Лорèнцо де Мèдичи (Giuliano di Lorenzo de' Medici, Duca di Nemours) (* 12 март 1479, Флоренция, Флорентинска република; † 17 март 1516, пак там) е един от тримата сина на Лоренцо Великолепни и херцог на Немур от 1515 г., господар на Флоренция от 1513 г.
Виж Шарл VIII и Джулиано II де Медичи
Джан Галеацо Мария Сфорца
Джан Галеацо Мария Сфорца (Gian Galeazzo Maria Sforza, * 20 юни 1469 в замъка на Абиатеграсо, Миланско херцогство, † 21 октомври 1494 в Павия, пак там) от фамилията Сфорца е 6-и херцог на Милано (1476 – 1494) и господар на Генуа (1488 – 1494).
Виж Шарл VIII и Джан Галеацо Мария Сфорца
Джан Джакомо Тривулцио
Джан Джакомо Тривулцио (Gian Giacomo Trivulzio) (1440 или 1448 - 1518) е италиански кондотиер на френска служба, участвал в няколко битки по време на Италианските войни.
Виж Шарл VIII и Джан Джакомо Тривулцио
Джироламо Савонарола
Джироламо Савонарола (Girolamo Maria Francesco Matteo Savonarola) е италиански свещеник от Ордена на доминиканците, който се установява във Флоренция в последните години на държавника Лоренцо де Медичи и играе разрушителна роля за града като център на ренесансовото изкуство.
Виж Шарл VIII и Джироламо Савонарола
Джовани Пико дела Мирандола
Джовани Пико дела Мирандола (Giovanni Pico della Mirandola; Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.
Виж Шарл VIII и Джовани Пико дела Мирандола
Джовани Сфорца
Джовани Сфорца (Giovanni Sforza, * 5 юли 1466 в Пезаро, † 27 юли 1510, пак там) е италиански кондотиер, господар на Пезаро и Градара от 1483 г.
Виж Шарл VIII и Джовани Сфорца
Джовани де Медичи
Джовани ил Пополано, портрет от Филипино ЛипиДжовàни ди Пиерфранчèско де Мèдичи, от 1494 г.
Виж Шарл VIII и Джовани де Медичи
Есте (династия)
225x225пкс Дом Есте е една от най-дълго просъществувалите европейски династии.
Виж Шарл VIII и Есте (династия)
Ерколе I д’Есте
Еркòле I д’Есте (Ercole I d’Este, Ercole di Ferrara; * 24 октомври 1431, Ферара, Херцогство Ферара, † 25 януари 1505, пак там), нар.
Виж Шарл VIII и Ерколе I д’Есте
Лъв X
Лъв X (Leo PP.), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (Giovanni di Lorenzo de' Medici; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г.
Лудвиг Савойски
Лудвиг Савойски, наричан „Щедрият“ (Lodovico di Savoia, Ludovico di Savoia, il Generoso; * 21 февруари 1413. s. 350, « Louis Ier de Savoie (1413- 1465) Né en 1413 », Женева. p. Louis de Savoie.; † 29 януари 1465, Лион), от Савойската династия, е 2-ри херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница, и Хранител на Светата плащеница от 1440 г.
Виж Шарл VIII и Лудвиг Савойски
Лудовико Мария Сфорца
Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, Миланско херцогство, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г.
Виж Шарл VIII и Лудовико Мария Сфорца
Луи XII
Луи XII (Louis XII de France; * 27 юни 1462; † 1 януари 1515) е крал на Франция в периода 7 април 1498 – 1 януари 1515 от Орлеанския клон на династията Валоа.
Луиза Савойска
Луиза Савойска (* 11 септември 1476 Замък на Пон д'Ен в днешен Ен, † 25 септември 1531 Гре сюр Лоен в днешен Сен е Марн) е принцеса на Савоя, съпруга на граф Шарл Орлеански-Ангулем, майка на френския крал Франсоа I и на писателката Маргарита Наварска.
Виж Шарл VIII и Луиза Савойска
Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи
Лорèнцо ди Пиерфранчèско де Мèдичи, наречен от 1494 г.
Виж Шарл VIII и Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи
Лоренцо де Медичи (Великолепни)
Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г.
Виж Шарл VIII и Лоренцо де Медичи (Великолепни)
30 юни
30 юни е 181-вият ден в годината според григорианския календар (182-ри през високосна година).
7 април
7 април е 97-ият ден в годината според григорианския календар (98-и през високосна година).