Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Чандра

Index Чандра

Художествено изображение на „Чандра“ на фона на мъглявина Рентгеновата обсерватория „Чандра“ е изкуствен астрономически спътник на Земята, оборудван с космически телескоп.

Съдържание

  1. 16 отношения: GRB 020813, IUS, M16, M74, M82, STS-93, Квинтет на Стефан, Обсерватория, Астрономически спътник, Сириус, Списък на полетите по програма „Спейс шатъл“, Топло-гореща междугалактична среда, Телескоп, Хъбъл (космически телескоп), Звезда, 1999.

GRB 020813

GRB 020813 е гама експлозия (GRB) регистрирана на 13 август 2002 г.

Виж Чандра и GRB 020813

IUS

IUS Описание Предназначение ускорителен блок Статус неактивен Националност САЩ Оператор 22п USAF Производител Боинг Технически данни Тяга 185 kN Маса 2380 кг.

Виж Чандра и IUS

M16

дясно Мъглявината Орел, позната още като М16, и NGC 6611, е разсеян звезден куп, намиращ се по посока на съзвездието Змия (съзвездие).

Виж Чандра и M16

M74

M74 M74 (NGC628) е фронтално разположена спирална галактика, разположена по посока на съзвездието Риби.

Виж Чандра и M74

M82

Галактиката М82 през Спицър и Чандра M82 (NGC3034) е галактика с активно звездообразуване, намираща се на 12 млн.

Виж Чандра и M82

STS-93

STS-93 e деветдесет и петата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и двадесети и шести полет на совалката Колумбия.

Виж Чандра и STS-93

Квинтет на Стефан

Хъбъл, 1 юли 2009 Квинтетът на Стефа̀н е визуално струпване на пет галактики, четири от които образуват първата компактна група галактики, откривана някога.

Виж Чандра и Квинтет на Стефан

Обсерватория

Европейската южна обсерватория Обсерваторията (observer – „наблюдавам“) е място, предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления.

Виж Чандра и Обсерватория

Астрономически спътник

Астрономически спътник, космическа обсерватория или космически телескоп е инструмент в космоса, предназначен за наблюдаване и изследване на космически обекти.

Виж Чандра и Астрономически спътник

Сириус

Орион (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, Бетелгейзе и Процион) образуват Зимния триъгълник. Художествено изображение на Сириус А и Б Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона.

Виж Чандра и Сириус

Списък на полетите по програма „Спейс шатъл“

Това е списък на стартовете и орбиталните полети на космическите совалки в хронологичен ред.

Виж Чандра и Списък на полетите по програма „Спейс шатъл“

Топло-гореща междугалактична среда

Компютърна симулация, показваща разпределението на топло-горещия междугалактичен газ Топло-гореща междугалактична среда (Warm-hot intergalactic medium; съкратено WHIM) е хипотетична среда, съставена от рядка, топла до гореща (105 до 107 К) плазма, която според космолозите съществува в пространствата между галактиките и съдържа 40 – 50% от барионната „нормална материя“ във Вселената на настоящата епоха.

Виж Чандра и Топло-гореща междугалактична среда

Телескоп

Телескопът (други имена: далекоглед, остар. пусула (от итал. bossola – компас)), е уред за наблюдаване на астрономически обекти.

Виж Чандра и Телескоп

Хъбъл (космически телескоп)

Космически телескоп Хъбъл (Hubble Space Telescope, HST) е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименуван в чест на Едуин Хъбъл.

Виж Чандра и Хъбъл (космически телескоп)

Звезда

Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.

Виж Чандра и Звезда

1999

Пълното слънчево затъмнение от 1999 година, погледнато от България. 1999 (MCMXCIX) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.

Виж Чандра и 1999