Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Църковнославянски език

Index Църковнославянски език

Старобългарският език или църковнославянският език е основният богослужебен език на част от православните църкви, главно в Източна и Югоизточна Европа.

Съдържание

  1. 49 отношения: Ѡ, Ѻ, Ҁ, Кастро Вали, Килийно училище, Княжество Влахия, Кодове на езици, Православна охридска архиепископия, Острожка библия, Атанас Павлов, Аврамов сборник, Агни Партене, Нягое I Басараб, Ръжево Конаре, Руска азбука, Руска граматика, Руска православна църква зад граница, Руски език, Рашко Заеков, Стефан Сърбин, Сръбско царство, Славянски езици, Списък на езици, използващи кирилица, Украинска гръкокатолическа църква, Христо Кодов, Хоругва, Църковнославянски, Църковен славянски език, Черковно-славянски език, Черковнославянски език, Ы, Южнославянски езици, Яким Маленков, Михаил Маджаров (свещеник), Методий, Мелетий Спандонидис, История на християнството, История на Копривщица, Български език, Брестка уния, Богослужебен език, Богородица (химн), Богородице Дево, Васил Априлов, Великденски поздрав, Глагол-гак, Димитър Ангелов (свещеник), Левобрежна Украйна, Йоаким Кърчовски.

Ѡ

Ѡ, ѡ или Омега е буква от старобългарската и църковнославянска азбука.

Виж Църковнославянски език и Ѡ

Ѻ

Ѻ, ѻ или Кръгла омега е знак от църковнославянската азбука и е вариант на кирилското О.

Виж Църковнославянски език и Ѻ

Ҁ

Копа (ҁ) е знак от църковнославянската азбука, която била създадена по подобие на гръцката буква Копа.

Виж Църковнославянски език и Ҁ

Кастро Вали

Кастро Вали (или Долината на Кастро, Кастровска долина, на английски: Castro Valley) е населено място в окръг Аламида, в района на залива на Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ.

Виж Църковнославянски език и Кастро Вали

Килийно училище

Килийното училище в с. Боженица днес е превърнато в музей Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост.

Виж Църковнославянски език и Килийно училище

Княжество Влахия

Княжество Влахия или Влашкото княжество (църковносл. Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, на старорумънски език: Цѣ́ра Рȣмѫнѣ́скъ (Ця́ра Румъня́скъ)) е самостоятелно, сравнително и относително административно образувание на/във Влашко просъществувало в периода 1330 – 1861, т.е.

Виж Църковнославянски език и Княжество Влахия

Кодове на езици

Кодовете на езиците са кратки буквени, цифрови или комбинирани кодове за представяне на езици при обработка на данни и комуникация.

Виж Църковнославянски език и Кодове на езици

Православна охридска архиепископия

Православната охридска архиепископия (Православна Охридска Архиепископија) е автономна православна църква в Северна Македония, под юрисдикцията на Сръбската православна църква, съществувала от 2002 до 2023 година.

Виж Църковнославянски език и Православна охридска архиепископия

Острожка библия

Острожката библия е първата печатна библия на руски език, съдържаща всички текстове на Библията, записани на кирилица.

Виж Църковнославянски език и Острожка библия

Атанас Павлов

Век“, Цариград, брой 40, 12 октомври 1874 г. Атанас Павлов, известен като поп Ташо, е български свещеник и деец на българското възраждане в Мелнишко.

Виж Църковнославянски език и Атанас Павлов

Аврамов сборник

Аврамовият сборник е българска ръкописна книга от 1674 година, съставена и илюстрирана от свещеника Аврам Димитриевич.

Виж Църковнославянски език и Аврамов сборник

Агни Партене

Нотация на мелодия и акорди за химна.Melody based on the notation due to http://newbyz.org/agniparthene.pdf Nancy Chalker Takis (2006) Агни Партене (на гръцки), преведено „О, чиста Дево“ или „О, Дево чиста“, е гръцки мариански химн, съставен от св.

Виж Църковнославянски език и Агни Партене

Нягое I Басараб

Нягое Басараб V (Neagoe Basarab) е княз на Влашко от 1512 до 1521 г.

Виж Църковнославянски език и Нягое I Басараб

Ръжево Конаре

Ръжево Конаре е село в Южна България, в община Калояново, област Пловдив.

Виж Църковнославянски език и Ръжево Конаре

Руска азбука

Съвременната ру̀ска а̀збука е вариант на българската азбука – т.

Виж Църковнославянски език и Руска азбука

Руска граматика

Руската граматика прилага индоевропейска склонителна структура, но със значително приспособяване.

Виж Църковнославянски език и Руска граматика

Руска православна църква зад граница

Руска църква на Света Троица в Белград. Задграничната руска православна църква (Руска православна задгранична църква, Русская православная церковь заграницей (РПЦЗ); Russian Orthodox Church Outside of Russia (ROCOR)) е автономна православна екзархия под юрисдикцията на Руската православна църква.

Виж Църковнославянски език и Руска православна църква зад граница

Руски език

Ру̀ски езѝк – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света.

Виж Църковнославянски език и Руски език

Рашко Заеков

Рашко Стоянов Заеков е от онези народни деятели, посветили целия си живот на духовното и освободително израстване на българите, първият народен будител в следосвобожденската история на село Душанци.

Виж Църковнославянски език и Рашко Заеков

Стефан Сърбин

Кир Стефан Сърбин (Стефан Србин/Stefan Srbin; Kir Stefan der Serbe; * ок. 1360; † ок. 1430) e сръбско православен монах.

Виж Църковнославянски език и Стефан Сърбин

Сръбско царство

Цар Стефан Душан Цар Стефан Урош Сръбско царство (Srpsko carstvo), е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната сръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през XIV век и се разпростира в земи, населени със сърби, българи, гърци, албанци и власи (във и от Велика Влахия).

Виж Църковнославянски език и Сръбско царство

Славянски езици

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.

Виж Църковнославянски език и Славянски езици

Списък на езици, използващи кирилица

Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата.

Виж Църковнославянски език и Списък на езици, използващи кирилица

Украинска гръкокатолическа църква

Украинската гръкокатолическа църква (Ecclesia Graeco-Catholica Ucrainae; Українська греко-католицька церква, съкратено УГКЦ) или Униатска църква (Унійна церква) е местната католическа църква от византийски обред (източнокатолическа), имаща статут на върховна архиепископия, действаща в Украйна (без територията на Закарпатието, където действа отделната Мукачевска епархия, принадлежаща към Русинската гръкокатолическа традиция) и в повечето държави с голяма украинска диаспора.

Виж Църковнославянски език и Украинска гръкокатолическа църква

Христо Кодов

Христо Николов Кодов е виден български славист, литературен историк и палеограф, роден на 15 (28) август 1901 г.

Виж Църковнославянски език и Христо Кодов

Хоругва

Великденска процесия с хоругви, на заден план (1880-83 Иля Репин)Хору̀гва, също лития, е църковно знаме,https://rechnik.chitanka.info/w/хоругва използвано в източноправославните и източнокатолическите църкви.

Виж Църковнославянски език и Хоругва

Църковнославянски

#виж Църковнославянски език.

Виж Църковнославянски език и Църковнославянски

Църковен славянски език

#виж Църковнославянски език.

Виж Църковнославянски език и Църковен славянски език

Черковно-славянски език

#виж Църковнославянски език.

Виж Църковнославянски език и Черковно-славянски език

Черковнославянски език

#виж Църковнославянски език.

Виж Църковнославянски език и Черковнославянски език

Ы

Ы, ы е буква от кирилицата.

Виж Църковнославянски език и Ы

Южнославянски езици

Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици.

Виж Църковнославянски език и Южнославянски езици

Яким Маленков

Гробът на Наум Якимов Маленков в двора на „Света Богородица Каменско“ Йоаким (Яким) Маленков е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Църковнославянски език и Яким Маленков

Михаил Маджаров (свещеник)

Михаил Димитров Маджаров е виден копривщенски свещеник, дядо на Михаил Маджаров, протойерей и архийерейски наместник в Копривщица.

Виж Църковнославянски език и Михаил Маджаров (свещеник)

Методий

Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.

Виж Църковнославянски език и Методий

Мелетий Спандонидис

Драганашкия манастир от 1868 година с името на митрополит Мелетий Рашко-Призренски Будисавския манастир от 1874 година с името на митрополит Мелетий Рашко-Призренски Мелетий (Μελέτιος, Мелетиос, Мелетије, Мелетие) е гръцки духовник, рашко-призренски митрополит на Цариградската патриаршия от 1854 до 1895 година.

Виж Църковнославянски език и Мелетий Спандонидис

История на християнството

ΙΧΘΥϹ ΖΩΝΤΩΝ („риба на живите“), предшественик на символа Ихтис Историята на християнството се отнася до християнската религия, християнските страни и църквата с нейните различни деноминации, от I век до наши дни.

Виж Църковнославянски език и История на християнството

История на Копривщица

Счетоводният тефтер (кодекс) на храмовете „Успение на Пресветая Богородица“ и „Свети Николай“ в град Копривщица, започнат от църковния епитроп Грую Попгенчович.

Виж Църковнославянски език и История на Копривщица

Български език

Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.

Виж Църковнославянски език и Български език

Брестка уния

калвинисти Брестката уния е решение на редица епископи на Киевската митрополия на Вселенската патриаршия, начело с митрополита Михаил Рогоза, да приемат католическата доктрина и по-специално номинално върховенството на папата, но при запазване византийската литургична традиция и църковнославянския език.

Виж Църковнославянски език и Брестка уния

Богослужебен език

Богослужебният език (наричан също и литургичен език, свещен език, църковен език) е езикът на който се води богослужението (литургията); създава се религиозна/църковна литература; води се църковната канцелария, а понякога се използва и за религиозно образование.

Виж Църковнославянски език и Богослужебен език

Богородица (химн)

„Богородица“ (Bogurodzica) е полска религиозна песен, както и най-старият записан полски поетичен текст с мелодия.

Виж Църковнославянски език и Богородица (химн)

Богородице Дево

''Благовещение'', XVIII век, Патмос. Архангел Гавриил предава на св. Богородица свитък с приветствени слова, които бележат началото на ''Богородице Дево'' Богородице Дево или Похвална песен в чест на Пресвета Богородица (църк.-слав.Богородице ДѢво) – е православна молитва, изпълнявана и като песнопение, чиято основа идва от приветствието на Архангел Гавриил към Богородица на Благовещение (Лука 1:28).

Виж Църковнославянски език и Богородице Дево

Васил Априлов

Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Виж Църковнославянски език и Васил Априлов

Великденски поздрав

Руската империя от началото на 20 век. Великденският поздрав е обичай, разпространен сред православните, древноизточни и други християнски общности, които се поздравяват в първия ден на Великден.

Виж Църковнославянски език и Великденски поздрав

Глагол-гак

Зацепване на глагол-гака Глагол-гак (pelican hook, slip-hook) – подвижен гак, който в работно положение удържа за специално звено верига.

Виж Църковнославянски език и Глагол-гак

Димитър Ангелов (свещеник)

Димитър Ангелов, известен като Хаджи поп Димитър или Черешничкият поп, е български свещеник, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.

Виж Църковнославянски език и Димитър Ангелов (свещеник)

Левобрежна Украйна

Левобрежна УКрайна (XVII – XVIII век) Левобрежна Украйна (Лівобере́жна Україна) е административно-политическо образувание на левия бряг на р.

Виж Църковнославянски език и Левобрежна Украйна

Йоаким Кърчовски

Йоаким Кърчовски, също и Хаджи Яким, Даскал Яким, Яким Монах, е български възрожденски духовник, книжовник, просветен деец и учител, родоначалник на българската печатна книжнина.

Виж Църковнославянски език и Йоаким Кърчовски