Съдържание
117 отношения: Pater Patriae, Quo vadis (роман), Куропалат, Кар (римски император), Карин, Констант, Константин I, Константин II (император), Константин V Копроним, Константин Дука Багренородни, Константина, Констанций I Хлор, Констанций II, Кесар, Първа българска държава, Паладий (пояснение), Пертинакс Цезар, Османска династия, Одоакър, Август (титла), Агрикола (консул 421 г.), Агило, Агенарих, Алексиада, Аманд (узурпатор), Андроник Дука (братовчед на Михаил VII), Анна Комнина, Нумериан, Нигриниан, Никифор (кесар), Никифор Вриений, Никифор Вриений Стари, Никифорица, Нобилисимус, Рогерий (син на Дагоберт), Роже дьо Фльор, Рение Монфератски, Суомар, Страстната седмица, Средновековна сръбска аристокрация, Сатурнин Секунд Салуций, Салически франки, Салонин, Солунско кралство, Секст Фурний Публиан, Тит Флавий Цезар, Тиберий II, Тервел, Тела, Флавий Патриций, ... Разширете индекс (67 Повече ▼) »
Pater Patriae
Pater Patriae („Баща на отечеството“) е древноримска почетна титла, давана от Сената за изключителни заслуги пред Републиката или Империята.
Виж Цезар (титла) и Pater Patriae
Quo vadis (роман)
Quo vadis (Powieść z czasów Nerona; от латински „Къде отиваш“) е исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич от 1895 г.
Виж Цезар (титла) и Quo vadis (роман)
Куропалат
Куропалат (Kuropalates; Curopalates; ж.ф.: kouropalatissa; на гръцки: κουροπαλάτης, Kouropalates; от лат.: cura palatii, на бг.: управител на двореца) е висша византийска титла, придворен чин.
Кар (римски император)
Марк Аврелий Кар (Marcus Aurelius Carus) е римски император в периода 282 – 283 г.
Виж Цезар (титла) и Кар (римски император)
Карин
Марк Аврелий Карин (Marcus Aurelius Carinus) е римски император от 282 до 285 година.
Констант
Флавий Юлий Констант (Flavius Julius Constans) е римски император (333 – 350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.
Константин I
Флавий Валерий Аврелий Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus); (27 февруари 280 г.Рождените дати варират, но съвременни масови източници използват 274 г., например, Encyclopedia Britannica, 2007 Online edition; и „Constantine“, Dictionary of the Middle Ages, volume 3, 1983.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
Виж Цезар (титла) и Константин I
Константин II (император)
Флавий Клавдий Константин Младши (Flavius Claudius Constantinus Iunior), или Константин ІІ е римски император (314 – 340), най-възрастният син на император Константин I Велики и Фауста.
Виж Цезар (титла) и Константин II (император)
Константин V Копроним
Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).
Виж Цезар (титла) и Константин V Копроним
Константин Дука Багренородни
Константин Дука Багренородни (Konstantin Dukas Porphyrogennetos,; * ок. 1074, † 12 август 1095/1097 г.) е византийски съимператор от около 1074 до 1078 и от 1081 до 1087/1088 г.
Виж Цезар (титла) и Константин Дука Багренородни
Константина
Константина (наричана още Констанция и Константиана; родена след 307/преди 317 – починала 354) е най-възрастната дъщеря на римския император Константин I и втората му съпруга Фауста, дъщеря на император Максимиан.
Виж Цезар (титла) и Константина
Констанций I Хлор
Флавий Валерий Констанций (Flavius Valerius Constantius), е римски император от тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан.
Виж Цезар (титла) и Констанций I Хлор
Констанций II
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Виж Цезар (титла) и Констанций II
Кесар
#виж Цезар (титла).
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Цезар (титла) и Първа българска държава
Паладий (пояснение)
Паладий (Palladius; Παλλάδιον) може да се отнася за.
Виж Цезар (титла) и Паладий (пояснение)
Пертинакс Цезар
Пертинакс Цезар или Публий Хелвий Пертинакс (Pertinax Caesar; Publius Helvius Pertinax; * 180; † 212, Рим) e син на римския император Пертинакс и Флавия Тициана.
Виж Цезар (титла) и Пертинакс Цезар
Османска династия
Османска династия (Osmanlı Hanedanı, Osmanoğulları) е династията на султаните на Османската империя.
Виж Цезар (титла) и Османска династия
Одоакър
Флавий Одоакър или Одоакер (Odovacar, Odovacer, Odowac, Flavius Odovacar, Odovacer или Fl.; * 433, † 15 март 493, Равена) е римски войник, който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (rex Italiae).
Август (титла)
Почетното име Август (Augustus, за „Възвишеният“) е дадено през 27 г. пр. Хр. за пръв път на Октавиан, основателят на принципата.
Виж Цезар (титла) и Август (титла)
Агрикола (консул 421 г.)
Флавий Юлий Агрикола (Flavius Iulius Agricola; * 373 г.; † сл. 421 г.) е политик на Западната Римска империя през началото на 5 век.
Виж Цезар (титла) и Агрикола (консул 421 г.)
Агило
Агило (Agilo) е висш римски военачалник от Късната Античност.
Агенарих
Агенарих(Agenarichus, Serapio; Agenarich) е крал на алеманите през 4 век.
Алексиада
„Алексиада“ (оригинално заглавие Αλεξιάς; Алексиас) е средновековен биографичен исторически труд в 15 тома, написан от византийската принцеса Анна Комнина (1083 – 1153), който отразява управлението на баща ѝ – император Алексий I Комнин, управлявал Визанитйската империя в периода (1081 – 1118).
Аманд (узурпатор)
Аманд или Гней Силвий Аманд (Amandus, Gnaeus Silvius Amandus) e вожд на багаудите в Галия и узурпатор (285 – 286) през началото на управлението на римския император Диоклециан.
Виж Цезар (титла) и Аманд (узурпатор)
Андроник Дука (братовчед на Михаил VII)
Андроник Дука (Ανδρόνικος Δούκας; Andronikos Dukas; Andronicus Ducas; * ок. 1050; † 14 октомври 1077) от византийската династична фамилия Дука е византийски държавник, генерал, протовестиарий на Византия.
Виж Цезар (титла) и Андроник Дука (братовчед на Михаил VII)
Анна Комнина
А̀нна Ко̀мнина (Άννα Κομνηνή) е византийска принцеса, писател и историк.
Виж Цезар (титла) и Анна Комнина
Нумериан
Марк Аврелий Нумериан (Marcus Aurelius Numerianus) е римски император в периода декември 283 – ноември 284 г.
Нигриниан
Марк Аврелий Нигриниан (Nigrinian; Marcus Aurelius Nigrinianus; * ок. 283 г.; † 284/285 г.) е вероятно син на римския император Карин и съпругата му Магния Урбика.
Никифор (кесар)
Никифор (Nikephoros; Nicephorus, Nicephoros; * ок. 756/758, Константинопол, † след 812, Афазия?) от Исаврийската династия, е византийски принц и от 2 април 769 г.
Виж Цезар (титла) и Никифор (кесар)
Никифор Вриений
Никифор Вриений Млади (Νικηφόρος Βρυέννιος) е византийски военачалник, политик и историк.
Виж Цезар (титла) и Никифор Вриений
Никифор Вриений Стари
Никифор Вриений Стари (Νικηφόρος Βρυέννιος ο πρεσβύτερος; Nicephorus Bryennius; † сл. 1094 вероятно в Адрианопол/Одрин) е византийски генерал/военачалник и узурпатор против император Михаил VII Дука (упр.
Виж Цезар (титла) и Никифор Вриений Стари
Никифорица
Никифорица (на средногръцки: Νικηφορίτζης; Nikephoritzes; Nikephoros; † 1078 на остров Оксея/Сивриада) е византийски влиятелен чиновник, финансов министър по време на управлението на император Михаил VII Дука (упр.
Виж Цезар (титла) и Никифорица
Нобилисимус
Nobilissimus (Nobilissimus; ж.р.: Nobilissima; на Византийски гръцки: nōbelissimos; νωβελίσσιμος) е едно от най-важните императорски титулувания в късната Римска империя и Византийската империя.
Виж Цезар (титла) и Нобилисимус
Рогерий (син на Дагоберт)
Рожер, или още Рогерий, син на Дагоберт, е нормански магнат, който дезертира във Византийската империя, където постъпва на служба при император Алексий I Комнин (управлявал 1081 – 1118).
Виж Цезар (титла) и Рогерий (син на Дагоберт)
Роже дьо Фльор
Роже дьо Фльор (Ruggiero da Fiore; Rutger von Blum; Ruggero Flores) е рицар тамплиер, авантюрист и водач на каталанската компания, живял в края на 13 и началото на 14 век.
Виж Цезар (титла) и Роже дьо Фльор
Рение Монфератски
Рение Монфератски или Райнер Монфератски (Ranieri di Monferrato, * ок. 1162, † 1183) от фамилията Алерамичи е кесар на Византия от 1180 г.
Виж Цезар (титла) и Рение Монфератски
Суомар
Суомар (Suomarius; Suomar) е крал на алеманите през 4 век.
Страстната седмица
Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията, Велика неделя) е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.
Виж Цезар (титла) и Страстната седмица
Средновековна сръбска аристокрация
В сръбската аристокрация, съставена от т.нар.
Виж Цезар (титла) и Средновековна сръбска аристокрация
Сатурнин Секунд Салуций
Сатурнин Секунд Салуций (Saturninius Secundus Salutius) е политик от Римската империя през 4 век.
Виж Цезар (титла) и Сатурнин Секунд Салуций
Салически франки
Салическите франки (Salfranken, Salische Franken, Salier, Westfranken) съществуват като самостоятелно частично племе на франките от IV век.
Виж Цезар (титла) и Салически франки
Салонин
Публий Лициний Корнелий Салонин Валериан (Publius Licinius Cornelius Saloninus Valerianus), по младия син на Галиен и Салонина, след смъртта на брат си бил удостоен с ранг цезар.
Солунско кралство
Солунското кралство (Thessaloniki) (1204–1224) е кръстоносна държава, основана през 1204 г.
Виж Цезар (титла) и Солунско кралство
Секст Фурний Публиан
Секст Фурний Публиан (Sextus Furnius Publianus) е римски управител на провинция Тракия (legatus Augusti pro praetore Thraciae) по времето на август Филип I Араб и августа Отацилия Севера през 244 – 245 г.
Виж Цезар (титла) и Секст Фурний Публиан
Тит Флавий Цезар
Тит Флавий Цезар (Titus Flavius Caesar; * 73, вероятно в Рим; † 82/83, Рим) е наследник на трона на император Домициан.
Виж Цезар (титла) и Тит Флавий Цезар
Тиберий II
Флавий Тиберий Константин (Flavius Tiberius Constantinus), също и Тиберий II Константин (540-14 август 582), е византийски император (578 – 582) от Юстиниановата династия.
Виж Цезар (титла) и Тиберий II
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Тела
Тела (Thela; Okla; † 493) е син на западно-римския офицер Одоакър, който царува от 476 до февруари 493 г.
Флавий Патриций
Флавий Юлий Патриций (Flavius Julius Patricius; Patriciolus; Πατρίκιος, † 471, Константинопол) е подимператор (цезар) на византийския император Лъв I от 469/ 470 до 471 г.
Виж Цезар (титла) и Флавий Патриций
Флавий Далмаций
Флавий Далмаций († 337), познат още като Далмаций Цензора, е цензор (333) и член на Константиновата династия, която управлява Римската империя в началото на 4 век.
Виж Цезар (титла) и Флавий Далмаций
Христофор (кесар)
Христофор (Christophoros, * ок. 753 в Константинопол, † след 812 в Афазия?) от Исаврийската династия е византийски принц и от 2 април 769 г.
Виж Цезар (титла) и Христофор (кесар)
Хортар
Хортар (Hortharius; Hortar, † 364) е крал на алеманите през 4 век.
Херений Етруск
Квинт Херений Етруск Месий Деций (Quintus Herennius Etruscus Messius Decius) е по-големият син и съимператор на Деций Траян, цезар (250 – 251); през 251 г.
Виж Цезар (титла) и Херений Етруск
Цар на българите
Цар на българите, до 1945 година Царь на българитѣ, е титлата на български владетели през Първото, Второто и Третото българско царство.
Виж Цезар (титла) и Цар на българите
Циле
Циле (Cillae) е пътна станция на римския Военен път (Виа Милитарис), намирала се в местността Калугерица, край северната част на днешното с.
Цезар (пояснение)
Цезар може да се отнася до.
Виж Цезар (титла) и Цезар (пояснение)
Цезаропапизъм
Цезаропапизъм е принципът и идеята, че в една държава цезарят или царят има по-голяма власт от папата.
Виж Цезар (титла) и Цезаропапизъм
Юлиан
Флавий Клавдий Юлиан (Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus) е римски император от 360 до 363 година.
Юлий Непот
Юлий Непот (Julius Nepos) е един от последните императори на Западната римска империя, управлявал от 474 до 475 г.
Виж Цезар (титла) и Юлий Непот
Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин)
Мария Комнина Порфирогенита (Maria Komnēnē, март 1152 в Константинопол – юли 1182) е византийска принцеса, най-голяма дъщеря и първо дете на император Мануил I Комнин и Берта фон Зулцбах.
Виж Цезар (титла) и Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин)
Марк (цезар)
Марк (Marcus, Μάρκος; † 476, Limnai, Кападокия) е син и съ-регент на източноримския анти-император Флавий Василиск от 475 до 476.
Виж Цезар (титла) и Марк (цезар)
Марк Аний Вер Цезар
Марк Аний Вер Цезар (Marcus Annius Verus Caesar; 162 – 10 септември 169 г.) е едно от тринадесетте деца на римския император Марк Аврелий и императрица Фаустина Млада.
Виж Цезар (титла) и Марк Аний Вер Цезар
Марк Юлий Гесий Марциан
Марк Юлий Гесий Марциан (Marcus Julius Gessius Marcianus) e сириец от 2 и 3 век, баща на римския император Александър Север.
Виж Цезар (титла) и Марк Юлий Гесий Марциан
Магнаура
Разположение на Магнаура – в сивата зона на Големия (Светия) дворец, вдясно най-горе Магнаура (Μαγναύρα; възможно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е дворец във Византийски Константинопол край Големия (Светия) дворец.
Максимиан
Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г.
Малеини
Малеини (Μαλεΐνος) – гръко-византийски аристократичен клан, засвидетелстван за първи път през IX век, който се издига до най-важните и могъщи представители на анатолйската поземлена аристокрация (динатите) през X век, излъчвайки редица висши генерали във византийската армия.
Мануил Маврозом
Мануил Комнин Маврозом (починал около 1230) е византийски благородник и военачалник, който след Четвъртия кръстоносен поход се опитва да основе независимо княжество във Фригия.
Виж Цезар (титла) и Мануил Маврозом
Михаил Тарханиот
Михаил Палеолог Тарханиот (Μιχαήλ Παλαιολόγος Ταρχανειώτης) е византийский аристократ и пълководец от втората половина на XIII век, участвал във войните на Византия против турците в Мала Азия и срещу Анжуйците на Балканите от 1278 г.
Виж Цезар (титла) и Михаил Тарханиот
Монархически и аристократични титли
Традиционните рангове сред европейските монарси и аристокрация произлизат от късната Античност и Средните векове.
Виж Цезар (титла) и Монархически и аристократични титли
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
Виж Цезар (титла) и Западна Римска империя
Балбин
Децим Целий Калвин Балбин (Decimus Caelius Calvinus Balbinus), римски император, управлявал заедно с Пупиен от 22 април до 29 юли 238 година.
Битка при Манцикерт
Битката при Манцикерт (Malazgirt Savaşı; Η μάχη τουΜαντζικέρτ) между Византийската империя и силите на селджукските турци, начело с Алп Арслан, се състои на 26 август 1071 г.
Виж Цезар (титла) и Битка при Манцикерт
Белведере на Клаусберг
310x310пкс 310x310пкс ''Белведере на Клаусберг'' се намира в северозападната част на парка Сансуси. Белведере на Клаусберг е белведере, построено на хълма Клаусберг през 1770–1772 г.
Виж Цезар (титла) и Белведере на Клаусберг
Василиск (цезар)
Василиск Младши (Βασιλίσκος), на монети: Лъв Цезар (Leo Caesar), е под-император през 476 – 477/478 г.
Виж Цезар (титла) и Василиск (цезар)
Варда
Варда Мамиконян (Bardas Mamikonian; † 21 април 866 г.) е регент от 856 г.
Варда Фока Стари
Варда Фока Стари (Βάρδας Φωκᾶς) е византийски военачалник от XX век, баща на византийския император Никифор II Фока (963 – 969).
Виж Цезар (титла) и Варда Фока Стари
Валериан II
Публий Лициний Корнелий Валериан Млади (Publius Licinius Cornelius Valerianus), познат като Валериан II е по-големият син на римския император Галиен и Августа Корнелия Салонина, получил титлата Цезар през есента 256 г., когато баща му и дядо му Валериан I се възкачили на престола.
Виж Цезар (титла) и Валериан II
Валентиниан Галат
Флавий Валентиниан Галат (Flavius Valentinianus Galates; Ουαλεντινιανός Γαλάτης, * 18 януари 366 г.; † 370 или 372 г., Цезарея, Кападокия, или Антиохия) е син на римския император Валент и неговата съпруга Албия Домника.
Виж Цезар (титла) и Валентиниан Галат
Вителий Младши
Авъл Вителий Германик Младши (Aulus Vitellius Germanicus junior; * 62/63; † декември 69, Рим) е син и престолонаследник на римския император Вителий.
Виж Цезар (титла) и Вителий Младши
Византийско-български договор (716)
Византийско-български мирен договор от 716 г.
Виж Цезар (титла) и Византийско-български договор (716)
Виктория (Галия)
Виктория също Витрувия (Victoria; Vitruvia) е императрица на Галската империя през 270/271 г.
Виж Цезар (титла) и Виктория (Галия)
Викторин
Марк Пиавоний Викторин (Marcus Piav(v)onius Victorinus) е император на отцепилата се Галска империя от 268 до 270 или 271, след краткото управление на Марк Аврелий Марий.
Викторин II
Викторин II Младши (Victorinus II.; Victorinus iunior; † 271, Агрипина), с пълно име Марк Пиавоний Викторин (Marcus Piav(v)onius Victorinus) е през 270/271 г.
Виж Цезар (титла) и Викторин II
Вестготи
Корона на вестготите (653 – 672), намерена в Испания. Национален археологически музей на Испания Вестготите, наричани също визиготи (Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi), което буквално означава западни готи, са един от двата клона на готите, наред с остготите, сиреч източните готи.
Веспасиан Младши
Веспасиан Младши с пълно име вероятно Тит Флавий Веспасиан (Vespasianus junior; Titus Flavius Vespasianus; * 88, вероятно в Рим; † след май 95) е осиновен син на римския император Домициан, който го определя за свой наследник.
Виж Цезар (титла) и Веспасиан Младши
Ветранион
Ветранион е римски император, издигнат от дунавските легиони за няколко месеца през 350.
Велик доместик
Велик доместик (μέγας δομέστικος, mégas doméstikos) е византийска военно звание – титла, предоставяна през XI – XV век на изпълняващия длъжността главнокомандващ на византийската армия, който по военно старшинство се е намирал непосредствено след византийския император.
Виж Цезар (титла) и Велик доместик
Галска империя
Аугсбургския олтар на победата на Постум от 11 септември 260 г. Галска империя (Imperium Galliarum) е модерното название на отделно царство, което съществува между 260 и 274 г.
Виж Цезар (титла) и Галска империя
Гала (съпруга на Юлий Констанций)
Гала (Galla; fl. през 325 г.) е римска благородничка от Константиновата династия.
Виж Цезар (титла) и Гала (съпруга на Юлий Констанций)
Готи
Мисория на Теодосий I, изработен през 388 г. Готите (Gut-þiuda;; Gutar; Gothi; Γότθοι) са източногермански народ от Античността.
Гордиан III
Марк Антоний Гордиан (Marcus Antonius Gordianus Pius), или Гордиан III е римски император, който управлява от 238 до 244.
Виж Цезар (титла) и Гордиан III
Година на шестимата императори
Годината на шестимата императори e 238 г.
Виж Цезар (титла) и Година на шестимата императори
Герман (цезар)
Герман Постум (Germanus; Germanus Postumus; гръцки: Γερμανός, * 551?; † 605 в Константинопол) e син на Матазуента и Герман.
Виж Цезар (титла) и Герман (цезар)
Герман (пояснение)
Герман може да се отнася за.
Виж Цезар (титла) и Герман (пояснение)
Далмаций
Флавий Далмаций († 337), познат още като Далмаций Цезар, е цезар (335 – 337) на Римската империя и член на Константиновата династия.
Дворец на Диоклециан
Дворецът на Диоклециан (Dioklecijanova palača) е построен от римския император Диоклециан на 6 километра югозападно от античния Салона (днешен Солин, Хърватия), заемайки днес половината от Стария град в Сплит.
Виж Цезар (титла) и Дворец на Диоклециан
Диадумениан
Марк Опелий Антонин Диадумениан (Marcus Opellius Antoninus Diadumenianus) или Диадумениан (Diadumenianus) е римски император, Цезар (217 – 218 г.), Август (218), син на Макрин (217 – 218 г.). Малко след възкачването си баща му Макрин споделил императорската титла със своя малолетен син, за да спечели симпатиите на войниците, сред които се говорело че Диадумениан се е появил на бял свят с родилна ципа около главата, което предвещавало, че един ден той ще дойде на трона, понеже ципата напомняла формата на императорски венец.
Виж Цезар (титла) и Диадумениан
Диоцез
Префектурите в Империята в началото на V век с Диоцезите и провинциите им Диоцез (dioikesis и dioecesis) е термин от древногръцки произход, с който за първи път в Римската империя се означават териториални единици, субект на административна подялба.
Домициан Младши
Домициан Младши или Тит Флавий Домициан (Domitianus junior; Titus Flavius Domitianus; * 90, вероятно в Рим; † след май 95) е през 95 г., заедно с по-големия си брат Веспасиан, осиновен син и вероятен наследник на трона на римския император Домициан.
Виж Цезар (титла) и Домициан Младши
Деспот (титла)
Деспот (despotēs, despotes, despot) е титла, въведена през 1163 г.
Виж Цезар (титла) и Деспот (титла)
Деценций
Магнус Деценций е римски узурпатор при император Констанций II.
Ерменерик (консул 465 г.)
Флавий Ерменерик или Херменерик (Flavius Herminericus; Ἐρμενἀριχος; Ἀρμενἐριχος) е военачалник и политик на Източната Римска империя през 5 век.
Виж Цезар (титла) и Ерменерик (консул 465 г.)
Евстатий Аргир (генерал при Лъв VI)
Евстатий Аргир (починал около 910 г.) е византийски аристократ и един от най-видните генерали при император Лъв VI Мъдри (управлявал 886 – 912).
Виж Цезар (титла) и Евстатий Аргир (генерал при Лъв VI)
Евдокия (съпруга на Константин V)
Евдокия (Eudokia) е третата съпруга на византийския император Константин V Копроним (упр. 741 – 775).
Виж Цезар (титла) и Евдокия (съпруга на Константин V)
Елия Зенона
Елия Зенона (Aelia Zenonis; † 476/477) е византийска императрица, съпруга на император Флавий Василиск.
Виж Цезар (титла) и Елия Зенона
Елиан (узурпатор)
Елиан (Aelianus) e вожд на селските багауди в Галия, узурпатор (285 – 286) през началото на управлението на Диоклециан.
Виж Цезар (титла) и Елиан (узурпатор)
Елпидий (узурпатор)
Печат на Елпидий Елпидий (Elpidios, Elpidius, † сл. 792/802) е византийски узурпатор, който се бунтува през 781 г.
Виж Цезар (титла) и Елпидий (узурпатор)
Елена (дъщеря на Константин Велики)
Елена или Флавия Елена (Helena; Flavia Helena; * 326; † 360) e дъщеря на Константин Велики (римски император 306 – 337).
Виж Цезар (титла) и Елена (дъщеря на Константин Велики)
Епархия Авита
Епархия Авита или Паладия (Eparchia Avita; Palladia?; * 397 г.; + пр. 435 г.) е първата съпруга на императора на Западната Римска империя Петроний Максим (упр. 455 г.) Произлиза от фамилията Авитии.
Виж Цезар (титла) и Епархия Авита
Лъв I Тракиец
Флавий Валерий Лъв (Flavius Valerius Leo), известен като Лъв I Тракиец (Λέων ο Θράξ), също още и като Лъв Бес или Лъв Велики, е византийски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година.
Виж Цезар (титла) и Лъв I Тракиец
Лъв II
Лъв II или Флавий Лъв Младши Август (Flavius Leo Iunior Augustus, Λέων Β′; * август/септември 467; † 17 ноември 474) e византийски император през 473 – 474 година (еднолично през 474 година).
Луций Цейоний Комод (консул 106 г.)
Луций Цейоний Комод (Lucius Ceionius Commodus) e сенатор и политик на Римската империя през края на 1 век и началото на 2 век.
Виж Цезар (титла) и Луций Цейоний Комод (консул 106 г.)
Луций Цейоний Комод (консул 78 г.)
Луций Цейоний Комод (Lucius Ceionius Commodus) e сенатор на Римската империя през 1 век.
Виж Цезар (титла) и Луций Цейоний Комод (консул 78 г.)
Йоан Дука (брат на Константин X Дука)
Йоан Дука (Ιωάννης Δούκας; Iōannēs Doukas; Johannes Dukas; † 12 май 1088) е византийски държавник и пълководец, по-малък брат на император Константин X Дука.
Виж Цезар (титла) и Йоан Дука (брат на Константин X Дука)
19 септември
19 септември е 262-рият ден в годината според григорианския календар (263-ти през високосна).
Виж Цезар (титла) и 19 септември
198
Римска империя.