Съдържание
29 отношения: Кръстьо Гермов, Княз Александър I (площад в София), Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989, Партиен дом, Паметник на независимостта, Обявяване на независимостта на България, Антонин Колар, Анфилада, Национална художествена галерия, Никола Радев (офицер), Никола Лазаров, Рубин Димитров, София, Тодор Николов (опълченец), Фридрих Грюнангер, Филипови (осойски род), Цар на българите, Център на София, История на София, Борис III, Васил Левски, Градска градина (София), Дворци в България, Деветоавгустовски преврат, Ден на храбростта и празник на Българската армия, Евдокия Петева-Филова, Електроенергетика на България, Людмила Живкова, Йордан Севов.
Кръстьо Гермов
Кръстьо Гермов (Крсто Гермов), познат като Аргир, Шакир войвода или Сребрен Гермовски, е български революционер, мариовски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Царски дворец (София) и Кръстьо Гермов
Княз Александър I (площад в София)
„Княз Александър I“ е площад в централната част на София, наречен е на княз Александър I Български.
Виж Царски дворец (София) и Княз Александър I (площад в София)
Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989
Партийно-правителствените резиденции, използвани от властта в Царство България в периода след 9 септември 1944 г.
Виж Царски дворец (София) и Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989
Партиен дом
Партийният дом в София е главната сграда, седалището на ЦК на БКП през периода на Народна република България.
Виж Царски дворец (София) и Партиен дом
Паметник на независимостта
Паметникът на независимостта в София е открит на 22 септември 2007 г.
Виж Царски дворец (София) и Паметник на независимостта
Обявяване на независимостта на България
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново.
Виж Царски дворец (София) и Обявяване на независимостта на България
Антонин Колар
Вацлав Ко̀лар или Антонин Ко̀лар или Адолф Вацлав Ко̀лар (Václav Kolář) е чешки архитект, създател на първия градоустройствен план на София след Освобождението.
Виж Царски дворец (София) и Антонин Колар
Анфилада
Кан, Франция Останки от анфилада в Ком Омбо, Египет Анфиладата представлява подреждане на вратите, поставени в поредица съседни, последователно подредени архитектурни елементи така, че да създадат усещане за перспектива между различните сектори – при отворени врати да се вижда от първото до последното помещение.
Виж Царски дворец (София) и Анфилада
Национална художествена галерия
Националната художествена галерия е художествен музей в София.
Виж Царски дворец (София) и Национална художествена галерия
Никола Радев (офицер)
Доктор Никола Радев Чешмеджиев е български юрист, офицер, народен представител и общественик.
Виж Царски дворец (София) и Никола Радев (офицер)
Никола Лазаров
Никола Иванов Лазаров е български архитект, едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на България.
Виж Царски дворец (София) и Никола Лазаров
Рубин Димитров
Рубин Асен Димитров, познат още като Бичко, е български общественик, участник в акцията по спасяването на българските евреи.
Виж Царски дворец (София) и Рубин Димитров
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Царски дворец (София) и София
Тодор Николов (опълченец)
Тодор Николов е български опълченец.
Виж Царски дворец (София) и Тодор Николов (опълченец)
Фридрих Грюнангер
ФридрихГрюнангер (Friedrich Grünanger) e архитект от немско–трансилвански произход, живял и работил в България.
Виж Царски дворец (София) и Фридрих Грюнангер
Филипови (осойски род)
Филипови в Дебър, 1902 г. Фотограф Георги Кузманов Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско.
Виж Царски дворец (София) и Филипови (осойски род)
Цар на българите
Цар на българите, до 1945 година Царь на българитѣ, е титлата на български владетели през Първото, Второто и Третото българско царство.
Виж Царски дворец (София) и Цар на българите
Център на София
Центърът на София заема площ от приблизително 5 km2 и в план наподобява геометричната форма на неправилен кръг.
Виж Царски дворец (София) и Център на София
История на София
Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
Виж Царски дворец (София) и История на София
Борис III
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г.
Виж Царски дворец (София) и Борис III
Васил Левски
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български революционер и национален герой.
Виж Царски дворец (София) и Васил Левски
Градска градина (София)
Гледка от Градската градина Градската градина е най-старият парк в българската столица София, разположен в центъра на града пред бившия царски дворец.
Виж Царски дворец (София) и Градска градина (София)
Дворци в България
Списък на официалните резиденции на монарсите от Третото Българско Царство.
Виж Царски дворец (София) и Дворци в България
Деветоавгустовски преврат
Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор) Деветоавгустовският преврат е военен преврат в Княжество България от лятото на 1886 година.
Виж Царски дворец (София) и Деветоавгустовски преврат
Ден на храбростта и празник на Българската армия
Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.
Виж Царски дворец (София) и Ден на храбростта и празник на Българската армия
Евдокия Петева-Филова
Евдокия Василева Петева-Филова е българска етнографка и изкуствоведка.
Виж Царски дворец (София) и Евдокия Петева-Филова
Електроенергетика на България
Електроенергетиката на България е отрасъл в икономиката на България, включващ производството, преноса и разпределението на електрическа енергия.
Виж Царски дворец (София) и Електроенергетика на България
Людмила Живкова
Людмила Тодорова Живкова (1942 – 1981), наричана още „бялата птица на българската култура“, а в чуждестранната преса: „принцесата на българския комунизъм“ е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Мара Малеева, отговорна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до смъртта си.
Виж Царски дворец (София) и Людмила Живкова
Йордан Севов
Йордан Атанасов Севов е български архитект, съветник на Цар Борис III.
Виж Царски дворец (София) и Йордан Севов