Съдържание
65 отношения: Къзълбаши, Кухистан, Караханиди, Керманшах (остан), Път на коприната, Пайкенд, Персийско-османска война (1623 – 1639), Асад ибн Абдаллах ал-Касри, Афганистан, Ахмад Шах Дурани, Арабски халифат, Ария (сатрапия), Абу Муслим, Абас I Велики, Абасидски халифат, Абдаллах ал-Мамун, Абивард, Авицена, Али Хаменеи, Алп Арслан, Национални съкровища на Иран, Нишапур, Низам ал-Мулк, Рудаки, Равен, Сазът: Ключ към сърцето, Саманиди, Сирия, Туркмено-Хорасански планини, Таджикистан, Тан, Тимур, Тимуриди, Тиемо фон Залцбург, Тогрул I, Теке, Фараби, Фарид ад-Дин Аттар, Фирдоуси, Хаджи Бекташ Вели, Хаплогрупа G2c, Хорасански път, Хормазд I, Хоросан, Хорезъм, Шафран, Яздегерд II, Якуби, Ялда, История на Турция, ... Разширете индекс (15 Повече ▼) »
Къзълбаши
Къзълбашите са близка до шиитите етно-религиозна група, основната част от общността на алевиите в Турция и България.
Кухистан
Кухистан (قهستان) е историческа област в Централна Азия, на територията на днешните държави Иран и Афганистан.
Караханиди
Караханидите са тюркска династия, управлявала в Централна Азия между 840 и 1212.
Керманшах (остан)
Керманшах(کرمانشاه) е един от 31 остана на Иран.
Виж Хорасан и Керманшах (остан)
Път на коприната
Пътят на коприната и неговите разклонения Пътят на коприната е древна система от свързани и разклоняващи се пътища използвани главно за превозване на стоки, посредством кервани, пътуващи по суша и море.
Виж Хорасан и Път на коприната
Пайкенд
Пайкенд (Байканд) е древен град в Азия, разположен на 40 километра западно от Бухара в днешен Узбекистан.
Персийско-османска война (1623 – 1639)
Персийско-османската война от 1623-1639 е война между Османската империя и Персия, двете най-големи сили в Близкия изток, за контрола над Месопотамия.
Виж Хорасан и Персийско-османска война (1623 – 1639)
Асад ибн Абдаллах ал-Касри
Асад ибн Абдаллахал-Касри (أسد بن عبد الله القسري) е арабски военачалник.
Виж Хорасан и Асад ибн Абдаллах ал-Касри
Афганистан
Афганистан (افغانستان; افغانستان), официално Ислямско емирство Афганистан (на пущу: د افغانستان اسلامي امارت) е държава в Централна Азия без излаз на море.
Ахмад Шах Дурани
Ахмад ШахДурани (احمد شاه دراني) е основател на Дуранийската империя и основоположник на съвременната държава Афганистан.
Виж Хорасан и Ахмад Шах Дурани
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Ария (сатрапия)
Ария (Ἀρ(ε)ία Ar(e)ia.; Aria, на староперсийски: Haraiva) е историческа територия в Централна Азия; отговаря на днешната афганистанска провинция Херат.
Абу Муслим
Абу Муслим Абд ал-Рахман ибн Муслим Хорасани (أبو مسلمعبد الرحمن بن مسلمالخراساني) e абасидски военачалник.
Абас I Велики
Абас I (شاه عباس بزرگ), наричан Велики, е шахна Иран от 1587 до 1629 година.
Абасидски халифат
Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.
Виж Хорасан и Абасидски халифат
Абдаллах ал-Мамун
Ал-Мамун (Al-Maʾmūn, с пълно име: Abū l-ʿAbbās ʿAbdallāh al-Maʾmūn ibn Hārūn ar-Raschīd, арабски أبو العباس عبد الله المأمون بن هارون الرشيد; Abū l-ʿAbbās ʿAbd Allāh al-Maʾmūn b. Hārūn ar-Rašīd; * септември 786 в Багдад; † 9 август 833 в ал-Будандюн) е седмият халиф (813 – 833) на абасидите.
Виж Хорасан и Абдаллах ал-Мамун
Абивард
Абивард е исторически град в Хорасан, разположен на днешната територия на Туркменистан.
Авицена
Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалахибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина (ابو علی الحسين بن عبد الله بن سينا), известен и с латинизираната форма на името си – Авицена, е согдийски лекар, философ, естествоизпитател, поет и музикант, сред най-значимите фигури на Ислямския златен век.
Али Хаменеи
Сеид Али Хосейни Хаменеи (سید علی حسینی خامنه ای Сайѐд Алѝ Хосейнѝ Хаменеѝ) е ирански духовник и настоящ върховен водач на Иран.
Алп Арслан
Мохамед бен Дауд, наричан Алп Арслан (от тюркски „Смел лъв“), е вторият селджукски султан и правнук на Селджук, основателя на династията.
Национални съкровища на Иран
Тиарата Нур-ал-Айн „Национални съкровища на Иран“ (جواهرات ملی ایران) е музейна колекция, съхранявана в трезора на Централната банка на Иран.
Виж Хорасан и Национални съкровища на Иран
Нишапур
Нишапур (на фарси نیشابور) е град в Североизточен Иран, провинция Хорасан.
Низам ал-Мулк
Абу Али ал-Хасан ал-Туси (на персийски: نظام‌الملک), наричан Низам ал-Мулк („Редът в държавата“), е ирански (персийски) държавник.
Рудаки
Абу АбдаллахДжафар ибн Мухамад-Рудаки (ابوعبدالله جعفر بن محمد رودکی), роден между 858 до 860 г.
Виж Хорасан и Рудаки
Равен
Равен е село в Южна България.
Виж Хорасан и Равен
Сазът: Ключ към сърцето
Сазът: Ключ към сърцето (Saz: The Key of Trust) е германско-турски документален филм от 2018 г.
Виж Хорасан и Сазът: Ключ към сърцето
Саманиди
Саманиди (سامانیان) са ислямска иранска династия от периода (819 – 999 г.), известна с културни и просветителски начинания.
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Виж Хорасан и Сирия
Туркмено-Хорасански планини
Туркмено-Хорасанските планини (Туркмено-Хорасанские горы) е планинска система, част от Алпо-Хималайската планинска система, разположена предимно на територията на Североизточен Иран (историко-географската област Хорасан) и по-малка част в Южен Туркменистан.
Виж Хорасан и Туркмено-Хорасански планини
Таджикистан
Република Таджикистан (Ҷумҳурии Тоҷикистон; جمهوری تاجیکستان) е високопланинска държава в Средна Азия, без излаз на море.
Тан
Тан (на китайски 唐朝) е династия императори, управлявала Китай между 618 и 907.
Виж Хорасан и Тан
Тимур
Тимур (от чагатайски: Temür през персийско-арабската форма تیمور – Teymūr, означаващо желязо; 8 април 1336 – между 17 и 19 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия.
Виж Хорасан и Тимур
Тимуриди
Тимуридската империя (تیموریان, Timuriyān), самоназоваваща се Гуркани (گورکانیان, Gurkāniyān) или накратко тимуриди, е персизирана тюрко-монголска империя на територията на днешните Иран, Афганистан, Ирак, Кавказ и значителни части от Централна Азия, Мала Азия, Индия и Пакистан, която към началото на 15 век достига до размери от 4,5 милиона кв.
Тиемо фон Залцбург
Тиемо фон Залцбург (Thiemo von Salzburg, Diemo, Ditmar, Tyemo, Theodemar; * ок. 1040, Бавария; † 28 септември 1101 или 1102, Аскалон, Палестина) от рода на графовете на Формбах, е архиепископ на Залцбург (1090 – 1098).
Виж Хорасан и Тиемо фон Залцбург
Тогрул I
Тогрул бег е третият владетел от династия Селджукиди.
Теке
Теке или текия (takiyya - осланям се, получавам подкрепа, tekke) или завиет (زاوية, зауия) е мюсюлманска суфистка монашеска обител, в която централното място се заема от седмоъгълна гробница (обикновено символична) на алиански светец, наречена тюрбе.
Виж Хорасан и Теке
Фараби
Абу Насър Мухаммад ибн Мухаммад ал-Фараби (ابو نصر محمد بن محمد فارابی) е ирански философ, юрист и учен.
Виж Хорасан и Фараби
Фарид ад-Дин Аттар
Мавзолеят на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран Фарид ад-дин Мухаммад ибн Ибрахим Аттар (فریدالدین عطار; още – Фаридадин, Фаридуддин) (ок. 1142 – 1220) е персийски поет и суфистки теоретик, един от тримата „Велики суфии“.
Виж Хорасан и Фарид ад-Дин Аттар
Фирдоуси
Фирдоуси/Фирдауси или Хаким Абу'л-Касим Фердоуси Туски (още Абулкасем, ابوالقاسمفردوسی توسی) (940 – 1020) е един от най-именитите и велики поети на Персия, известен с прозвището „Омир персийски“.
Хаджи Бекташ Вели
Хаджи Бекташ Вели (? - 1270/1271) е суфист от Хорасан, епоним на суфийското братство Бекташи.
Виж Хорасан и Хаджи Бекташ Вели
Хаплогрупа G2c
Хаплогрупата G2c (G5) е Y-хромозомна хаплогрупа и се определя от наличието на мутацията M377.
Хорасански път
Хорасанския път през Средновековието е стратегически търговски път, по който се движат кервани между Багдад, столицата на Абасидите и североизточната провинция Хорасан, а от там – към страните от Средна Азия и Китай.
Хормазд I
Хормазд I или Ормизд I (Ōhrmazd, Hormizd), също и Ормизд Ардашир, е трети владетел от Сасанидската династия на Персия.
Хоросан
Тухли, скрепени с хоросан Хоросанът е вид спояващо вещество, получаващо се чрез смесване на пясък, гасена вар и вода.
Хорезъм
Хорезъм, също Хорезмия, е историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море на територията на днешен Каракалпакстан, платото Уст Юрт и до североизточните брегове на Каспийско море.
Шафран
Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae).
Виж Хорасан и Шафран
Яздегерд II
Яздегерд II (Йездигерд II) е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Якуби
Якуби (Абул-Аббас Ахмед ибн Якуб) е арабски историк, географ и пътешественик.
Виж Хорасан и Якуби
Ялда
Ялда (یلدا) или Шаб-е Ялда (شب یلدا – нощта на Ялда) е древен ирански празник, чиято традиция продължава до днес.
Виж Хорасан и Ялда
История на Турция
Териториална експанзия на Османската империя Република Турция е наследник на Османската империя, създадена след падането на султан Мехмед VI от новото републиканско събрание на Турция през 1922 година.
Виж Хорасан и История на Турция
История на Узбекистан
Местоположение на Узбекистан днес Историята на Централна Азия, Великата степ и Узбекистан съдържа серия от събития, свързани с миграция на народи, разцвет и упадък на империи.
Виж Хорасан и История на Узбекистан
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Виж Хорасан и Иран
Ирански езици
Иранските езици са индоевропейски езици и принадлежат към индо-иранската езикова група.
Ибн Батута
Абу АбдалахМохамед ибн Абдалахал-Лавати ат-Танджи ибн Батута (محمد بن عبد الله بن محمد الطنجي), по-известен като Ибн Батута (ابن بطوطة) е арабски учен и пътешественик, известен със своите записки на пътешествията си „Rihla“ („Пътешествие“ на арабски език).
Бахрам II
Бахрам II е пети владетел от Сасанидската династия на Персия.
Багдад
Багдад (بغداد, //) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад.
Виж Хорасан и Багдад
Балаш
Балаш е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Виж Хорасан и Балаш
Бирджанд
Бирджанд (بیرجند) е град в Иран, център на провинция Южен Хорасан.
Бекташи
Бекташите са последователи на ислямския религиозен орден бекташия, основан в края на 13 век и действал главно в Османската империя.
Густав Раде
Густав Фердинанд Рихард Раде (Gustav Ferdinand Richard Radde; Густав Иванович Радде) е германски зоолог и ботаник, изследовател на Сибир и Кавказ, работил дълги години в Русия.
Грузинци в Иран
Иранските грузинци (ირანის ქართველები) са етнически грузинци, живеещи на територията на съвременен Иран.
Газали
Абу Хамид Мухаммад ал-Газали (на арабски: أبو حامد محمد بن محمد الغزالي, DMG Abū Ḥāmid Muḥammad bin Muḥammad al-Ġazālī; също al-Gazzali, Algazel; Abu Hamid Muhammad ibn Muhammad al-Ghazali; * 1058 в Тус при Мешхед, провинция Разави Хорасан, днес Иран; † 19 декември 1111) е ирански философ, теолог и суфийски мистик, известен с критиката си на рационалната философия.
Виж Хорасан и Газали
Джами
Абдурахман Нурадин ибн Ахмад Джами (نورالدّین عبد الرّحمن جامی; още – Нур ал-Дин Абд ал-Рахман Джами) (18 август 1414 — 19 ноември 1492) е виден суфийски теоретик и най-видният персийски поет на 15 век.
Виж Хорасан и Джами
Ефталити
Ефталитите, или бели хуни, са степен народ от групата на хионитите, завладял през 5 – 6 век обширна територия от Тарим и Согдиана до Пенджаб.
Лаки (език)
Лаки е ирански диалект, смятан за част от южнокюрдския език.