Съдържание
20 отношения: Колицко, Обща хилендарска грамота на Стефан II Милутин и Стефан Душан, Антим I, Никанор Савич, Стефан II Милутин, Сфрагистика, Сава Радулов, Христо Цокев, Христо Димитров (иконописец), Макарий (печатар), Милутинова грамота за скита „Света Петка“ в Тморане, Милутинова грамота за градежа на морския пирг на Хилендар, Моисей Жаркович, Иларион Макариополски, Грамота на Вук Бранкович за скопския манастир „Свети Георги Бързи“, Душанова грамота за село Потолино, Душанова грамота за Карейската килия, Душанова грамота за метоха в Лужец, Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“, Дамаскин Габровски.
Колицко
Колицко (Колицко; Kolicko) е село в Северна Македония, в община Куманово.
Виж Хилендарския манастир и Колицко
Обща хилендарска грамота на Стефан II Милутин и Стефан Душан
Общата хилендарска грамота на сръбските крале Стефан II Милутин и Стефан Душан е средновековен документ от XIV век, съхраняван в архива на Хилендарския манастир под сигнатура АХС 141/143, свитък No.
Виж Хилендарския манастир и Обща хилендарска грамота на Стефан II Милутин и Стефан Душан
Антим I
Мавзолеят на екзархАнтим I във Видин Паметник на екзархАнтим I в София Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзархна самостоятелната Българска екзархия.
Виж Хилендарския манастир и Антим I
Никанор Савич
Никанор Савич (Никанор Савић) е сръбски православен архимандрит, игумен на Хилендарския от 1963 до 1990 година.
Виж Хилендарския манастир и Никанор Савич
Стефан II Милутин
Стефан Урош II Милутин е сръбски крал от династията Неманичи, управлявал от 1282 до 1321.
Виж Хилендарския манастир и Стефан II Милутин
Сфрагистика
Сфрагистиката (от гръцки: σφραγις – печат), известна още и като сигилография (sigillum – печат), е спомагателна историческа дисциплина, посветена на анализа на печатите, използвани за завършване на страници и удостоверяване (с/без подпис) на документи.
Виж Хилендарския манастир и Сфрагистика
Сава Радулов
Сава (Стойно) Илиев Радулов е български писател и просветен деец.
Виж Хилендарския манастир и Сава Радулов
Христо Цокев
Христо Иванов Цокев-Живописеца е първият художник – габровец със специално завършено образование.
Виж Хилендарския манастир и Христо Цокев
Христо Димитров (иконописец)
Христо Димитров, по прякор Доспейски, по името на родното село на зографа – с.
Виж Хилендарския манастир и Христо Димитров (иконописец)
Макарий (печатар)
Требник в палеотип, отпечатан от ЙеромонахМакарий (1508 г.) ЙеромонахМакарий е пионер на кирилското книгопечатане.
Виж Хилендарския манастир и Макарий (печатар)
Милутинова грамота за скита „Света Петка“ в Тморане
Грамотата на сръбския крал Стефан Урош II Милутин за скита „Света Петка“ (Повеља (Хрисовуља) краља Стефана Уроша II Милутина о келији Свете Петке у Тморанима) е дарствен хрисовул, издаден около 1300 г., с който сръбският крал възстановява властта на Хилендарския манастир върху монашеския скит „Св.
Виж Хилендарския манастир и Милутинова грамота за скита „Света Петка“ в Тморане
Милутинова грамота за градежа на морския пирг на Хилендар
Милутиновата грамота за градежа на морския пирг на Хилендар (Оснивачка повеља краља Милутина Хиландарском пиргу на мору), известна и като Първа грамота за пирга Хрусия, е дарствен хрисовул, издаден през 1302 или 1300 година на Хилендарския манастир от сръбския крал Стефан II Милутин, с който кралят дарява на манастира новоизградената на атонския бряг отбранителна кула (пирг) с храм Свети Спас (или Възнесение Христово).
Виж Хилендарския манастир и Милутинова грамота за градежа на морския пирг на Хилендар
Моисей Жаркович
Моисей Жаркович (Мојсије Жарковић) е сръбски православен духовник, архимандрит, игумен на Хилендарския манастир в периода 1992 – 2010 година.
Виж Хилендарския манастир и Моисей Жаркович
Иларион Макариополски
Иларион Макариополски, роден като Стоян Стоянов Михайловски, е български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, водач на черковно-националната борба.
Виж Хилендарския манастир и Иларион Макариополски
Грамота на Вук Бранкович за скопския манастир „Свети Георги Бързи“
Грамота на Вук Бранкович за манастира „Свети Георги Бързи“ е дарствена грамота, издадена през 1377 г.
Виж Хилендарския манастир и Грамота на Вук Бранкович за скопския манастир „Свети Георги Бързи“
Душанова грамота за село Потолино
Грамотата на цар Стефан Душан за селото Потилино(во) (Хрисовуља цара Стефана Душана Хиландару о селу Потолино) е дарствен хрисовул, издаден от сръбския цар Стефан Душан на Хилендарския манастир в периода януари-април 1348 г., с който сръбският цар потвърждава на Хилендарската обител правото да владее селото Потолино(во) (днес село Петелинос, Гърция), което е направено след интервенцията на царския братовчед Войхна.
Виж Хилендарския манастир и Душанова грамота за село Потолино
Душанова грамота за Карейската килия
Грамотата на цар Стефан Душан за Карейската килия е дарствен хрисовул на сръбския цар Стефан Душан, издаден в Прилеп през 1348 г., с който сръбският цар дарява на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ в Атон селото Косорики в Хвосненска област (днес в Република Косово) заедно с четири негови махали (заселки) по течението на река Дечанска Бистрица и доход от 100 венециански перпера, заделен от царския имот (наречен в грамотата къща).
Виж Хилендарския манастир и Душанова грамота за Карейската килия
Душанова грамота за метоха в Лужец
Грамотата на цар Стефан Душан за метоха в Лужец (Хрисовуља цара Стефана Душана за Хиландар о Лужачкој метохији) е дарствен хрисовул, издаден от сръбския цар Стефан Душан в Прилеп на 18 януари 1347 г., с който сръбският цар потвърждава правото на Хилендарския манастир да владее метоха в селото Лужец (днес село Мелисургос, Гърция) в североизточния дял на Халкидическия полуостров.
Виж Хилендарския манастир и Душанова грамота за метоха в Лужец
Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“
Грамотата на крал Стефан Душан за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“ (Повеља краља Стефана Душана охридској Цркви Богородице Перивлепте) е дарствена грамота, издадена от сръбския крал Стефан Душан около 1342 – 1345 г., с която кралят потвърждава владенията на охридската църква „Света Богородица Перивлепта“, направени от неговите предшественици – византийските императори, и намиращи се главно около Охридското езеро, освобождава я от всякакви държавни данъци и я поставя под пряката отговорност на съпругата си Елена и на епископ Григорий Деволски.
Виж Хилендарския манастир и Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“
Дамаскин Габровски
Св.