Съдържание
44 отношения: Кастелан, Карл Фридрих фон Юлих-Клеве-Берг, Пфалц-Цвайбрюкен, Провинции на Италия, Обединение на Германия (1871), Атинско херцогство, Аварска марка, Антоанета Лотарингска, Анхалт, Савойско херцогство, Саксония-Витенберг, София фон Мекленбург (1557–1631), Списък на териториите в Свещената Римска империя, Списък на владетелите на Монпансие, Фридрих Лудвиг фон Ден, Фердинанд I (Неапол), Хуго (Елзас), Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала, Херцогство Щирия, Херцогство Модена и Реджо, Херцогство Монферат, Херцогство Мерания, Херцогство Бавария-Щраубинг, Херцогство Бавария-Инголщат, Херцогство Вестфалия, Херцогство Гуастала, Мекленбург, Буркард фон дер Остен, Бонкомпани, Вилхелм (Берг-Равенсберг), Владетели на Люксембург, Верде Висконти, Гилес IV фон Родемахерн-Засенхайм, Герхард (Юлих-Берг), Герхард I Фламенс, Герхард фон дер Остен, Герхард VI (Холщайн-Рендсбург), Държавно устройство на Германия, Ерстал, Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808), Ландсбергски договор, Йохан I фон Родемахерн, Йохан фон Бранденбург-Кюстрин, Йохан Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг).
Кастелан
Кастелан е титла, използвана в Средновековна Европа за назначен служител – управител на замък и околните му територии, наричани „кастеланство“.
Карл Фридрих фон Юлих-Клеве-Берг
Карл Фридрихфон Юлих-Клеве-Берг (Karl Friedrich von Jülich-Kleve-Berg, * 28 април 1555 в Клеве, † 9 февруари 1575 в Рим) е наследствен принц на херцогствата Юлих-Клеве-Берг и на графствата Марк и Равенсберг.
Виж Херцогство и Карл Фридрих фон Юлих-Клеве-Берг
Пфалц-Цвайбрюкен
Герб на Пфалц-Цвайбрюкен от 1720 г. Херцогство Пфалц-Цвайбрюкен, наричано също Княжество Пфалц-Цвайбрюкен и Пфалцграфство Пфалц-Цвайбрюкен (Herzogtum Pfalz-Zweibrücken, Fürstentum Pfalz-Zweibrücken, Pfalzgrafschaft Pfalz-Zweibrücken), е имперско княжество (reichsunmittelbares Fürstentum) на Свещената Римска империя с резиденция Цвайбрюкен.
Виж Херцогство и Пфалц-Цвайбрюкен
Провинции на Италия
Провинция в Италия е административно-териториална единица, чиято територия е по-малка от регионалната и по-голяма от общинската, и която се състои от повече общини.
Виж Херцогство и Провинции на Италия
Обединение на Германия (1871)
Обединението на Германия от 1871 г. е създаването на обща германска национална държава под управлението на пруския крал Вилхелм I с канцлер Ото фон Бисмарк – най-напред на т.нар.
Виж Херцогство и Обединение на Германия (1871)
Атинско херцогство
Атинското херцогство е кръстоносна държава, създадена по време на Четвъртия кръстоносен поход след превземането на Константинопол на територията на Атика и Беотия в днешна Гърция.
Виж Херцогство и Атинско херцогство
Аварска марка
Аварската марка или Авария (Awarenmark, Avaria) е създадена от франкския крал Карл Велики след похода му през 791 – 796 г.
Виж Херцогство и Аварска марка
Антоанета Лотарингска
Антоанета Лотарингска (Antoinette de Lorraine; Antonie von Lothringen, Antoniette) е принцеса от Лотарингия и чрез женитба херцогиня на херцогствата Юлих-Клеве-Берг и графиня на Марк и Равенсберг.
Виж Херцогство и Антоанета Лотарингска
Анхалт
Анхалт (Fürstenthum Anhalt) е държава от Германския райх(Deutsches Reich), регион в Средна Германия и днес принадлежи към провинция Саксония-Анхалт.
Савойско херцогство
Савойското херцогство (Ducatus Sabaudiae; Ducato di Savoia; Duché de Savoie) е създадено през 1416 г.
Виж Херцогство и Савойско херцогство
Саксония-Витенберг
Саксония-Витенберг (Sachsen-Wittenberg) е била историческа територия на Свещената Римска империя.
Виж Херцогство и Саксония-Витенберг
София фон Мекленбург (1557–1631)
София фон Мекленбург-Гюстров (Sophie zu Mecklenburg-Güstrow) от Дом Мекленбург е принцеса от Мекленбург-Гюстров и чрез женитба кралица на Дания и Норвегия (1572 – 1588).
Виж Херцогство и София фон Мекленбург (1557–1631)
Списък на териториите в Свещената Римска империя
Списъкът на териториите в Свещената Римска империя съдържа териториите, които са влизали в нея.
Виж Херцогство и Списък на териториите в Свещената Римска империя
Списък на владетелите на Монпансие
Карта на съвременното графство Монпансие. Егперс е столицата, Шаптюза е главната крепост. Сеньория Монпансие, после Княжество Монпансие (Principauté de Montpensier), е бивше феодално княжество в северната част на Оверн, Франция.
Виж Херцогство и Списък на владетелите на Монпансие
Фридрих Лудвиг фон Ден
ФридрихЛудвиг фон Ден (Friedrich Ludwig von Dehn; * 7 септември 1697; † 2 юли 1771, Лудвигсбург, Шлезвиг-Холщайн) е граф и датски дипломат.
Виж Херцогство и Фридрих Лудвиг фон Ден
Фердинанд I (Неапол)
Фердинанд I, наричан Феранте, (Ferdinando d'Aragona, Ferrante I, Don Ferrando, Don Ferrante; * 2 юни 1424, Валенсия; † 25 януари 1494, Неапол) е крал на Неапол от 1458 г.
Виж Херцогство и Фердинанд I (Неапол)
Хуго (Елзас)
Хуго (Hugo, Hugues * пр. 863, † сл. 895, манастир Прюм) е единственият син на краля на Лотарингия Лотар II и Валдрада.
Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала
Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала (Ducato di Parma, Piacenza e Guastalla) е италианска държава преди обединението, съществувала от 1545 до 1859 г., с пауза от 1808 до 1814 г., когато е анексирана към Първата френска империя и трансформирана в департамент.
Виж Херцогство и Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала
Херцогство Щирия
Херцогство Щирия (Herzogtum Steiermark; Vojvodina Štajerska; Stájer Hercegség) е територия в Свещената Римска империя и Хабсбургската монархия в днешна Щирия, Австрия от 1180 до 1918 г.
Виж Херцогство и Херцогство Щирия
Херцогство Модена и Реджо
Херцогство Модена и Реджо (Ducato di Modena e Reggio; Ducatus Mutinae et Regii) е държава на Свещената Римска империя (до 1806) в Северозападна Италия, съществувала от 1452 до 1796 и от 1814 до 1859 г.
Виж Херцогство и Херцогство Модена и Реджо
Херцогство Монферат
Херцогството Монферат (Ducato di Monferrato) е територия, херцогство на Свещената Римска империя в Пиемонт, намиращо се между Торино и Генуа в Италия.
Виж Херцогство и Херцогство Монферат
Херцогство Мерания
Херцогството Мерания (Herzogtum Meranien) е територия на Свещената Римска империя от 1153.
Виж Херцогство и Херцогство Мерания
Херцогство Бавария-Щраубинг
Херцогство Бавария-Щраубинг или Бавария-Щраубинг-Холандия, Щраубинг-Холандия (Teilherzogtum Bayern-Straubing, Niederbayern-Straubing-Holland, Niederbayern-Straubing, Bayern-Straubing-Holland) обхваща територията на днешна Долна Бавария и нидерландските графства Хенегау, Холандия, Зеландия и Фризия.
Виж Херцогство и Херцогство Бавария-Щраубинг
Херцогство Бавария-Инголщат
Херцогство Бавария-Инголщат (Bayern-Ingolstadt, Oberbayern-Ingolstadt) е през 1392 – 1447 г.
Виж Херцогство и Херцогство Бавария-Инголщат
Херцогство Вестфалия
Херцогството Вестфалия (Herzogtum Westfalen) е територия на Свещената Римска империя и до 1803 г.
Виж Херцогство и Херцогство Вестфалия
Херцогство Гуастала
Херцогство Гуастала (Ducato di Guastalla) е стара италианска държава, някогашна малка територия в Северна Италия.
Виж Херцогство и Херцогство Гуастала
Мекленбург
Мекленбург (Mecklenburg, на мекленбургски: Mękelborg) е исторически регион в северната част на Германия.
Буркард фон дер Остен
Буркард фон дер Остен ’Млади’ (Burkard von der Osten, 'der Junge'; * пр. 1254; † сл. 1317) е рицар, благородник от стария род фон дер Остен от Херцогство Померания, княжески унтер /под-фогт на Щралзунд.
Виж Херцогство и Буркард фон дер Остен
Бонкомпани
Бонкомпани (Boncompagni) е благородническа фамилия от Асизи.
Вилхелм (Берг-Равенсберг)
Вилхелм фон Берг (Wilhelm von Berg, * 1382, † 22 ноември 1428) е като Вилхелм II граф на Равенсберг и управлява като княз-епископ Вилхелм княжеското епископство Падерборн (1402 – 1414).
Виж Херцогство и Вилхелм (Берг-Равенсберг)
Владетели на Люксембург
Герб на Великото херцогство Люксембург Списък на владетелите на Люксембург Люксембург е до 1795 г.
Виж Херцогство и Владетели на Люксембург
Верде Висконти
Верде (Виридис) Висконти (Verde Visconti; Viridis Visconti, * (ок.) 1352 в Милано, Синьория Милано, † пр. 11 март 1414 в Стична, днешна Словения) от рода Висконти е принцеса от Милано и чрез женитба херцогиня на Австрия.
Виж Херцогство и Верде Висконти
Гилес IV фон Родемахерн-Засенхайм
Замъкът Засенхайм Гилес IV фон Родемахерн-Засенхайм (Gilles IV Herr von Rodemachern, Sassenheim; † сл. 1381) е рицар, губернатор на Херцогство Люксембург, господар на Родемахерн (в Гранд Ест), Ричемонт, Шасепиер и Засенхайм (Санем в Люксембург).
Виж Херцогство и Гилес IV фон Родемахерн-Засенхайм
Герхард (Юлих-Берг)
Герхард фон Юлих-Берг (Gerhard von Jülich-Berg, * ок. 1416/1417; † 19 август 1475 в замък Люлсдорф, Нидеркасел) е от 1428 г.
Виж Херцогство и Герхард (Юлих-Берг)
Герхард I Фламенс
Герб на графовете на Васенберг/графовете на Гелдерн в ''Armorial Gelre'', ок. 1380 Замъкът Васенберг (19 век) Герхард Фламенс фон Антойнг (Gerhard Flamens; Gerardus von Antoing; Gerardus flamens; * ок.
Виж Херцогство и Герхард I Фламенс
Герхард фон дер Остен
Герхард фон дер Остен (Gerhard von der Osten; Gerus/Gerardus ab Osta; † сл. 1236) е рицар, първият известен благородник от стария род фон дер Остен от Херцогство Померания.
Виж Херцогство и Герхард фон дер Остен
Герхард VI (Холщайн-Рендсбург)
Герхард VI (Gerhard VI; * 1367, † 4 август 1404) е херцог на Шлезвиг-Холщайн (1386 – 1404) и граф на Холщайн-Рендсбург (1403 – 1404).
Виж Херцогство и Герхард VI (Холщайн-Рендсбург)
Държавно устройство на Германия
Федерална република Германия, накратко ФРГ или Германия, е създадена на 24 май 1949 г.
Виж Херцогство и Държавно устройство на Германия
Ерстал
Ерстал (Herstal) е община в Източна Белгия, провинция Лиеж на регион Валония.
Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808)
Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (Luise von Sachsen-Gotha-Altenburg; * 9 март 1756, Рода, Херцогство Саксония-Гота-Алтенбург, Тюрингия; † 1 януари 1808, дворец Лудвигслуст, Лудвигслуст, Мекленбург-Предна Померания) от рода на Ернестински Ветини, е принцеса от херцогство Саксония-Гота-Алтенбург и чрез женитба херцогиня на Мекленбург-Шверин (1785 – 1808).
Виж Херцогство и Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808)
Ландсбергски договор
Ландсбергският договор, наричан Втората подялба на Бавария, (Landsberger Vertrag, Zweite bayerische Landesteilung) е сключен на 12 септември 1349 г.
Виж Херцогство и Ландсбергски договор
Йохан I фон Родемахерн
Йохан I фон Родемахерн (Johann I von Rodemachern; † 1360) е господар на Родемахерн, Хесперинген, Райхерсберг, Фенч и Шасепиере в Лотарингия, Гранд Ест.
Виж Херцогство и Йохан I фон Родемахерн
Йохан фон Бранденбург-Кюстрин
Йохан фон Бранденбург-Кюстрин (Johann von Brandenburg-Küstrin, Hans von Küstrin; * 3 август 1513, † 13 януари 1571), наричан също Ханс фон Кюстрин, от рода Хоенцолерн, е единственият маркграф на Маркграфство Бранденбург-Кюстрин от 1535 до 1571 г.
Виж Херцогство и Йохан фон Бранденбург-Кюстрин
Йохан Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг)
Йохан Вилхелм фон Юлих-Клеве-Берг (Johann Wilhelm von Jülich-Kleve-Berg; * 29 май 1562, † 25 март 1609) е епископ на Мюнстер от 1574 до 1585 г.
Виж Херцогство и Йохан Вилхелм (Юлих-Клеве-Берг)