Съдържание
6 отношения: Австро-сръбска конвенция, Австро-Унгария, Анексия на Босна и Херцеговина, Франц Конрад фон Хьотцендорф, Херцеговинско въстание (пояснение), Херцеговинско-босненско въстание.
Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария и Сърбия в края на XIX век Конвенцията между Австро-Унгария и Сърбия от 1881 година е тайно политическо споразумение, с което австро-унгарското правителство гарантира подкрепата си за династията на Обреновичите и насърчава сръбското териториално разширение към Македония, за сметка на отказа на сръбския владетел Милан Обренович от претенции към Босна.
Виж Херцеговинско-босненско въстание (1882) и Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Херцеговинско-босненско въстание (1882) и Австро-Унгария
Анексия на Босна и Херцеговина
Анексията на Босна и Херцеговина от 1908 г., известна още като Босненската криза, означава присъединяването на двете области, дотогава формално част от Османската империя, към Австро-Унгария.
Виж Херцеговинско-босненско въстание (1882) и Анексия на Босна и Херцеговина
Франц Конрад фон Хьотцендорф
Франц Конрад фон Хьотцендорф (Franz Conrad von Hötzendorf) е австро-унгарски военачалник, фактически командващ войските на Двойната монархия по време на Първата световна война.
Виж Херцеговинско-босненско въстание (1882) и Франц Конрад фон Хьотцендорф
Херцеговинско въстание (пояснение)
Херцеговинско въстание може да се отнася за.
Виж Херцеговинско-босненско въстание (1882) и Херцеговинско въстание (пояснение)
Херцеговинско-босненско въстание
Херцеговинско-босненско въстание може да се отнася за.
Виж Херцеговинско-босненско въстание (1882) и Херцеговинско-босненско въстание