Съдържание
22 отношения: Коперникова революция, Притча за слепците, Планетариум, Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Атанасий Кирхер, Николай Коперник, Небесен глобус, Символи на планети, Физика, Хронология на установяването на хелиоцентричната теория, Хелиоцентричен модел, Хелиоцентризъм, Маниеризъм, История на християнството, Исак Нютон, Италия, Закони на Кеплер, Велики географски открития, Галилео Галилей, Гема Фризий, Джордано Бруно, Йохан Кеплер.
Коперникова революция
#виж Хелиоцентрична система.
Виж Хелиоцентрична система и Коперникова революция
Притча за слепците
„Притча за слепците“ (De parabel der blinden) е картина на фламандския художник Питер Брьогел Стария от 1568 г.
Виж Хелиоцентрична система и Притча за слепците
Планетариум
Планетариум е вид научно учреждение, построено основно за научни и забавни представления относно астрономията и нощното небе или за обучение по астрономическа навигация.
Виж Хелиоцентрична система и Планетариум
Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
Планетариумът на Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“ (ВВМУ) е най-големият на Балканския полуостров и е една от най-впечатляващите забележителности на град Варна.
Виж Хелиоцентрична система и Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
Атанасий Кирхер
Атанасий Кирхер (Athanasius Kircher) е германски йезуитски учен и енциклопедист, който публикува около 40 важни труда, от които най-известни са онези в областта на сравнителното религиознание, геологията и медицината.
Виж Хелиоцентрична система и Атанасий Кирхер
Николай Коперник
Николай Коперник (Nicolaus Copernicus Torinensis; Mikołaj Kopernik; Nikolaus Kopernikus) е полски математик и астроном от времето на Ренесанса, живял в провинция Кралска Прусия, част от територията на Кралство Полша, и писал главно на латински.
Виж Хелиоцентрична система и Николай Коперник
Небесен глобус
Небесен глобус от Амстердам; след 1621 г.; хартия, месинг, дъб и оцветено и светло оцветено дърво; диаметър на глобуса: 34 см Небесен глобус с часовников механизъм от Виена, 1579 г.; частично позлатени сребро, месинг и стомана; диаметър на земното кълбо: 14 см бразилския национален флаг Небесният глобус е модел, който показва видимите позиции на звездите в небето.
Виж Хелиоцентрична система и Небесен глобус
Символи на планети
Символ на планета или планетарен символ е графичен символ, използван в астрологията и астрономията за представяне на класическа планета (видима с невъоръжено око), включително Слънцето и Луната или една от съвременните планети.
Виж Хелиоцентрична система и Символи на планети
Физика
Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.
Виж Хелиоцентрична система и Физика
Хронология на установяването на хелиоцентричната теория
#виж Хелиоцентрична система.
Виж Хелиоцентрична система и Хронология на установяването на хелиоцентричната теория
Хелиоцентричен модел
#виж Хелиоцентрична система.
Виж Хелиоцентрична система и Хелиоцентричен модел
Хелиоцентризъм
#виж Хелиоцентрична система.
Виж Хелиоцентрична система и Хелиоцентризъм
Маниеризъм
В картината на Пармиджанино „Мадона с дългия врат“ (1534 – 40), Маниеризмът я представя с издължени пропорции, стилизирани пози и неопределена перспектива Маниеризмът е период в историята на изобразителното изкуство.
Виж Хелиоцентрична система и Маниеризъм
История на християнството
ΙΧΘΥϹ ΖΩΝΤΩΝ („риба на живите“), предшественик на символа Ихтис Историята на християнството се отнася до християнската религия, християнските страни и църквата с нейните различни деноминации, от I век до наши дни.
Виж Хелиоцентрична система и История на християнството
Исак Нютон
Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Виж Хелиоцентрична система и Исак Нютон
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Хелиоцентрична система и Италия
Закони на Кеплер
Първият закон. Вторият закон. Третият закон. Законите на Кеплер описват движението на планетите около Слънцето, на спътниците около планетите и изобщо движението на астрономически тела в гравитационното поле на по-масивно тяло.
Виж Хелиоцентрична система и Закони на Кеплер
Велики географски открития
договора от Тордесиляс Велики географски открития е понятие, с което се назовава дълъг процес по откриване и изследване на непознатите дотогава части от планетата от гледна точка на средновековните европейци.
Виж Хелиоцентрична система и Велики географски открития
Галилео Галилей
Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.
Виж Хелиоцентрична система и Галилео Галилей
Гема Фризий
Гема Фризий Рение (Jemme Reinerszoon; 8 декември 1508 г., Докьом Фризия – 25 май 1555 г., Льовен.) е холандски математик, лекар, картограф, философ, гравьор, майстор на астрономически инструменти и педагог Той създава един от най старите глобуси през 1536 г., усъвършенства редица инструменти на своето време, използвани в приложната математика, геодезията и навигацията.
Виж Хелиоцентрична система и Гема Фризий
Джордано Бруно
Джордано Бруно (Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монахдоминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената.
Виж Хелиоцентрична система и Джордано Бруно
Йохан Кеплер
Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.
Виж Хелиоцентрична система и Йохан Кеплер