Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Хатихумаюн

Index Хатихумаюн

Хатихумаюнът (Hatt-ı Hümayun, осман. тур.: اصلاحات خط همايونى‎, Islâhat Hatt-ı Hümâyûnu; съвр. тур.: Islâhat Fermânı) е султански ферман (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г.

Съдържание

  1. 42 отношения: Кукушка уния, Критско въстание (1866 – 1869), Католицизъм в България, Кирил VII Константинополски, Кирения, Пазарджик, Панчо Попмихов, Общини в България, Архитектура на католическите храмове в България, Абдул Меджид I, Александър Куртович, Ангария, Анджело Парси, Никополска епархия, Непорочно зачатие на Дева Мария (Ореш), Рождение на Блажена Дева Мария (Белене), Реформи на Махмуд II, Св. св. Константин и Елена (Велико Търново), Света Параскева (Медковец), Света Анна (Малчика), Свети Архангел Михаил (Раковски), Свети Архангел Михаил (Трънчовица), Свети Четиридесет мъченици (Сапарева баня), Свети Димитър (Костурени), Софийско-пловдивска епархия, Танзимат, Храмове в Пловдив, Хати Хумаюн, Хатихумаюн (1856), Херцеговински въстания (1852 – 1862), Цанко Дюстабанов, Мехмед Емин Али паша, История на Бургас, Ильо войвода, Иларион Макариополски, Български църковни общини в Македония, Българско възраждане, Бургас, Битолска българска община, Васил Левски, Гюлхански хатишериф, 18 февруари.

Кукушка уния

Кукушката уния обхваща две акции на българските първенци в града от 1859 и от 1874 година за сключване на уния с Рим, целящи придобиване на самостоятелен български владика в града.

Виж Хатихумаюн и Кукушка уния

Критско въстание (1866 – 1869)

Критското въстание от 1866 – 1869 година (Κρητική Επανάσταση) е най-кървавото и най-продължителното от въстанията на критските гърци срещу османското владичество през XIX век.

Виж Хатихумаюн и Критско въстание (1866 – 1869)

Католицизъм в България

Изглед от интериора на катедралата „Свети Павел от Кръста“ в Русе Католицизмът е четвъртото по численост (38 709) вероизповедание в България след православното християнство (4 091 780), исляма (638 708) и протестантството (евангелското християнство – 69 852).

Виж Хатихумаюн и Католицизъм в България

Кирил VII Константинополски

Кирил VII Константинополски (Κύριλλος Ζ΄) е гръцки православен духовник.

Виж Хатихумаюн и Кирил VII Константинополски

Кирения

Кирения (Κερύνεια; Girne) е град в северната част на Кипър, на територията на непризнатата Севернокипърска турска република.

Виж Хатихумаюн и Кирения

Пазарджик

Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик.

Виж Хатихумаюн и Пазарджик

Панчо Попмихов

Панчо Попмихов е български просветен деец от ранното Българско възраждане в Източна Македония.

Виж Хатихумаюн и Панчо Попмихов

Общини в България

Всичките 28 области в България са разделени на общо 265 общини.

Виж Хатихумаюн и Общини в България

Архитектура на католическите храмове в България

Архитектурата на сградите на католическите храмове и на другите католически институции по българските земи е под влиянието на еволюцията на църковното и гражданското строителство в Европа и въздействието на строителството на източноправославни храмове.

Виж Хатихумаюн и Архитектура на католическите храмове в България

Абдул Меджид I

Абдул Меджид I (عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel, Birinci Abdülmecid, I. Abdülmecid) е 31-вият султан на Османската империя от 2 юли 1839 до смъртта си на 25 юни 1861 година.

Виж Хатихумаюн и Абдул Меджид I

Александър Куртович

Доктор Александър Павлов Куртович или Зойрос паша (1841, Бейрут - 1917, Истанбул) е османски придворен лекар и учен от гръцко-български произход.

Виж Хатихумаюн и Александър Куртович

Ангария

Ангария (angaria; ἀγγαρεία) по етимология е заемка от средноперсийския ангарид – конен гончия, в смисъл на задължение на селяните в страните от Изтока да предоставят коне за държавните превози.

Виж Хатихумаюн и Ангария

Анджело Парси

Анджело Парси е никополски епископ през XIX в.

Виж Хатихумаюн и Анджело Парси

Никополска епархия

Никополска епархия (Dioecesis Nicopolitana) е диоцезна административна единица на Римокатолическата църква в България, обхващаща цяла Северна България и всички вярващи католици от римски латински обред, живеещи на територията ѝ.

Виж Хатихумаюн и Никополска епархия

Непорочно зачатие на Дева Мария (Ореш)

„Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария“ е християнска църква в село Ореш, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква.

Виж Хатихумаюн и Непорочно зачатие на Дева Мария (Ореш)

Рождение на Блажена Дева Мария (Белене)

„Рождество на Блажена Дева Мария“ е християнска църква в Белене, България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква.

Виж Хатихумаюн и Рождение на Блажена Дева Мария (Белене)

Реформи на Махмуд II

Реформите на Махмуд II или реформите в Османската империя през XIX век са всеобхватни и засягат цялата съществувала дотогава държавна организация.

Виж Хатихумаюн и Реформи на Махмуд II

Св. св. Константин и Елена (Велико Търново)

„Св.

Виж Хатихумаюн и Св. св. Константин и Елена (Велико Търново)

Света Параскева (Медковец)

„Света Параскева“ или „Света Петка“ е православна църква в монтанското село Медковец, България, част от Видинската епархия на Българската православна църква.

Виж Хатихумаюн и Света Параскева (Медковец)

Света Анна (Малчика)

„Света Анна“ е християнска църква в село Малчика, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква.

Виж Хатихумаюн и Света Анна (Малчика)

Свети Архангел Михаил (Раковски)

„Свети Архангел Михаил“ е християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква.

Виж Хатихумаюн и Свети Архангел Михаил (Раковски)

Свети Архангел Михаил (Трънчовица)

„Свети Архангел Михаил“ е християнска църква в село Трънчовица, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква.

Виж Хатихумаюн и Свети Архангел Михаил (Трънчовица)

Свети Четиридесет мъченици (Сапарева баня)

„Свети Четиридесет мъченици Севастийски“ е възрожденска българска църква в град Сапарева баня, област Кюстендил.

Виж Хатихумаюн и Свети Четиридесет мъченици (Сапарева баня)

Свети Димитър (Костурени)

„Свети Димитър“ (Ναός ΑγίουΔημητρίου) е възрожденска православна църква в мъгленското село Костурени (Ксифяни), Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия на Цариградската патриаршия.

Виж Хатихумаюн и Свети Димитър (Костурени)

Софийско-пловдивска епархия

Софийско-пловдивската епархия (Dioecesis Sophiæ et Philippopolis) е диоцезна административна единица на Римокатолическата църква в България, обхващаща цяла Южна България и всички вярващи католици от римски латински обред, живеещи на територията ѝ.

Виж Хатихумаюн и Софийско-пловдивска епархия

Танзимат

Танзимат (ا اللعنة على والدتك لتنظيمات; Реорганизация) e понятие, което се свързва с период на обществени реформи в Османската империя, започнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид I на 3 ноември 1839 г.

Виж Хатихумаюн и Танзимат

Храмове в Пловдив

Храмове в Пловдив имат всички религии.

Виж Хатихумаюн и Храмове в Пловдив

Хати Хумаюн

#пренасочване Хатихумаюн.

Виж Хатихумаюн и Хати Хумаюн

Хатихумаюн (1856)

#пренасочване Хатихумаюн.

Виж Хатихумаюн и Хатихумаюн (1856)

Херцеговински въстания (1852 – 1862)

Херцеговинските въстания от 1852-1862 година са въстания на православното население в източната част на стара Херцеговина (днес Западна Черна гора) срещу османското владичество.

Виж Хатихумаюн и Херцеговински въстания (1852 – 1862)

Цанко Дюстабанов

Цанко Христов Дюстабанов е български националреволюционер и участник в Априлското въстание през 1876.

Виж Хатихумаюн и Цанко Дюстабанов

Мехмед Емин Али паша

Мехмед Емин Али (Аали) паша (Mehmed Emin Âli Paşa; 1815 – 1871), известен също като Али паша и Мехмед Емин, е османски държавник и велик везир на Османската империя.

Виж Хатихумаюн и Мехмед Емин Али паша

История на Бургас

Тази статия е за историята на днешния град Бургас в България.

Виж Хатихумаюн и История на Бургас

Ильо войвода

Илия Марков Попгеоргиев, известен като Ильо войвода, Кара Илия, Дядо Ильо Малешевски или Малешевец, е български хайдутин и революционер.

Виж Хатихумаюн и Ильо войвода

Иларион Макариополски

Иларион Макариополски, роден като Стоян Стоянов Михайловски, е български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, водач на черковно-националната борба.

Виж Хатихумаюн и Иларион Макариополски

Български църковни общини в Македония

Мехомийската българска община Българските църковни общини в Македония са гражданско-църковно сдружения на българите екзархисти в областта.

Виж Хатихумаюн и Български църковни общини в Македония

Българско възраждане

Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.

Виж Хатихумаюн и Българско възраждане

Бургас

Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).

Виж Хатихумаюн и Бургас

Битолска българска община

Битолската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Битоля, Османската империя, съществувало от 1868 до 1913 г., когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Виж Хатихумаюн и Битолска българска община

Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български революционер и национален герой.

Виж Хатихумаюн и Васил Левски

Гюлхански хатишериф

Гюлханският хатишериф е султански указ (наречен още и първият акт на Танзимата), издаден от султан Абдул Меджид (1839-1861) и обнародван на 3 ноември 1839 г.

Виж Хатихумаюн и Гюлхански хатишериф

18 февруари

18 февруари е 49-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Хатихумаюн и 18 февруари