Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Френска академия

Index Френска академия

Френската акаде́мия (Académie Française, произнася се Академѝ франсѐз) е научно учреждение във Франция, създадено с цел изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми.

Съдържание

  1. 90 отношения: Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор, Клод Леви-Строс, Книжовен език, Проспер Мериме, Пиер Нора, Пиер Жан Жорж Кабанис, Пиер Губер, Пиер Декс, Пиер Еманюел, Пол Вейн, Петкан или чистилището на Пасифика, Огюст Дозон, Астрономическа обсерватория на Софийския университет, Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, Академи франсез, Академия дела Круска, Алфред дьо Мюсе, Алфонс дьо Ламартин, Амин Маалуф, Амели Нотомб, Антоан Компаньон, Анри Поанкаре, Андре Гретри, Руска академия, Роже Кайоа, Роже Шартие, Романтизъм, Рене Жирар, Сид, Тъй рече Заратустра, Уилям Адолф Бугеро, Франсоа Фюре, Франсоа Гизо, Френска академия на науките, Френската академия, Френски институт, Филип Петен, Фернан Бродел, Феликс дьо Божур, Хорхе Луис Борхес, Цветан Тодоров, Чужди думи, Шарл Нодие, Шведска академия, Маргьорит Юрсенар, Мидийци, Милан Кундера, Жак Рюеф, Жак Босюе, Жак-Ив Кусто, ... Разширете индекс (40 Повече ▼) »

Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор

Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (Karl Thomas zu Löwenstein-Wertheim-Rochefort; * 7 март 1714, Аугсбург; † 6 юни 1789, Клайнхойбах) от странична линия на Вителсбахите, е от 1735 до 1789 г.

Виж Френска академия и Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор

Клод Леви-Строс

Клод Леви-Строс (Claude Lévi-Strauss) е френски антрополог и етнолог, оказал решаващо въздействие за формирането и развитието на теорията на структурализма и структурната антропология.

Виж Френска академия и Клод Леви-Строс

Книжовен език

Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.

Виж Френска академия и Книжовен език

Проспер Мериме

Проспер Мериме (Prosper Mérimée, 1803 – 1870) е френски драматург, историк, археолог и автор на литературни разкази (новели).

Виж Френска академия и Проспер Мериме

Пиер Нора

Пиер Нора (Pierre Nora) е френски историк, представител на Школата „Анали“, член на Френската академия (2001).

Виж Френска академия и Пиер Нора

Пиер Жан Жорж Кабанис

Пиер Жан Жорж Кабанис (Pierre Jean Georges Cabanis) (5 юни 1787 - 5 май 1808) е френски философ, лекар, предшественик на вулгарния материализъм.

Виж Френска академия и Пиер Жан Жорж Кабанис

Пиер Губер

Пиер Губер (Pierre Goubert) е френски историк, чиито изследвания са в областта на социалната история на Франция през XVII-XVIII век.

Виж Френска академия и Пиер Губер

Пиер Декс

Пиер Декс (Pierre Daix) е френски журналист, историк на изкуството, антифашист, политик, преводач и писател на произведения в жанра биография, драма и документалистика.

Виж Френска академия и Пиер Декс

Пиер Еманюел

Пиѐр Еманюѐл (Pierre Emmanuel) е френски поет и журналист.

Виж Френска академия и Пиер Еманюел

Пол Вейн

Пол Вейн (Paul-Marie Veyne) е френски историк, специалист по римска и европейска древност, дългогодишен университетски преподавател и почетен професор в Колеж дьо Франс.

Виж Френска академия и Пол Вейн

Петкан или чистилището на Пасифика

„Петкан или чистилището на Пасифика“ (Vendredi ou les Limbes du Pacifique) е роман на френския писател Мишел Турние, издаден през 1967 година.

Виж Френска академия и Петкан или чистилището на Пасифика

Огюст Дозон

Луи Огюст Анри Дозон (Louis Auguste Henri Dozon) е френски филолог, албанолог, преводач и дипломат, служил на Балканите през втората половина на XIX век.

Виж Френска академия и Огюст Дозон

Астрономическа обсерватория на Софийския университет

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св.

Виж Френска академия и Астрономическа обсерватория на Софийския университет

Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо

Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо (на френски: Armand Jean du Plessis de Richelieu) (9 септември 1585 – 4 декември 1642) е френски кардинал (от 1622) и държавник в епохата на Луи ХIІІ.

Виж Френска академия и Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо

Академи франсез

#виж Френска академия.

Виж Френска академия и Академи франсез

Академия дела Круска

Академия дела Круска, често само Круска (Crusca), е италианска институция (юридическо лице), която обединява учени и експерти по лингвистика и филология на италианския език.

Виж Френска академия и Академия дела Круска

Алфред дьо Мюсе

Алфрèд дьо Мюсè (Alfred Louis Charles de Musset-Pathay) е френски драматург, поет, романтик и новелист, член на Френската академия (1852).

Виж Френска академия и Алфред дьо Мюсе

Алфонс дьо Ламартин

Алфонс дьо Пра дьо Ламартин (Alphonse Marie Louis de Prat de Lamartine) е френски поет романтик, член на Френската академия и политик в годините на създаване на Втората френска република.

Виж Френска академия и Алфонс дьо Ламартин

Амин Маалуф

Амин Маалуф (أمين معلوف; Amin Maalouf) е ливанско-френски писател.

Виж Френска академия и Амин Маалуф

Амели Нотомб

Амели Нотомб (Amélie Nothomb) е белгийска писателка, която пише на френски.

Виж Френска академия и Амели Нотомб

Антоан Компаньон

Антоан Компаньон (Antoine Compagnon р. 20 юли 1950, Брюксел) e френски литературовед, професор в Колеж дьо Франс (2006).

Виж Френска академия и Антоан Компаньон

Анри Поанкаре

Жул Анри Поанкаре (Jules Henri Poincaré) е френски математик, физик, философ и теоретик на науката, един от най-значимите математици на 19 век.

Виж Френска академия и Анри Поанкаре

Андре Гретри

Родният дом на Гретри в Лиеж, днес негов музей. Андре-Ернест-Модест Гретри (André-Ernest-Modeste Grétry; 9 февруари 1741, Лиеж — 24 септември 1813, Монморанси) е френски композитор от белгийски произход.

Виж Френска академия и Андре Гретри

Руска академия

Руската академия (Российская академия) е научно учреждение създадено с цел изучаване на руския език и за литература.

Виж Френска академия и Руска академия

Роже Кайоа

Рожѐ Кайоа̀ (на френски Roger Caillois, роден на 3 март 1913 г. в Реймс, умира на 21 декември 1978 г. в Кремлен-Бисетър, край Париж) е френски писател, социолог и литературен критик.

Виж Френска академия и Роже Кайоа

Роже Шартие

Роже Шартие (Roger Chartier), роден на 9 декември 1945 г.

Виж Френска академия и Роже Шартие

Романтизъм

„Странник над море от мъгла“ (1818), Каспар Давид Фридрих„Смъртта на Сарданапал“ (1827) от Йожен Дьолакроа взима ориенталната си тема от пиеса на лорд Байрон. „Утро“ (1808), Филип Ото Рунге Романтизмът е интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще в културата и обществото, което се заражда от края на XVIII век в Европа и достига своя апогей в периода 1800 – 1850 г.

Виж Френска академия и Романтизъм

Рене Жирар

Рене Жирар (René Noël Théophile Girard) е френски културолог и литературен теоретик.

Виж Френска академия и Рене Жирар

Сид

„Сид“ (Le Cid) е сред най-известните трагикомедии на френския писател трагик Пиер Корней, написана през 1636 година.

Виж Френска академия и Сид

Тъй рече Заратустра

„Тъй рече Заратустра“ е философска поема и най-популярното произведение на германския философ ФридрихНицше.

Виж Френска академия и Тъй рече Заратустра

Уилям Адолф Бугеро

Уиля̀м Адо̀лф Бугеро̀ (William-Adolphe Bouguereau, 30 ноември 1825 – 19 август 1905) е френски живописец, представител на академизма и реализма.

Виж Френска академия и Уилям Адолф Бугеро

Франсоа Фюре

Франсоа Фюре (François Furet) е френски историк.

Виж Френска академия и Франсоа Фюре

Франсоа Гизо

Франсоа Пиер Гийом Гизо (François Pierre Guillaume Guizot) е френски политик и историк.

Виж Френска академия и Франсоа Гизо

Френска академия на науките

Посещение на крал Луи XIV в Академията през 1671 Френската академия на науките (Académie des sciences) е френско научно дружество, която е сред първите академии на науките.

Виж Френска академия и Френска академия на науките

Френската академия

#виж Френска академия.

Виж Френска академия и Френската академия

Френски институт

Френският институт (Institut de France) е основното официално научно учреждение на Франция, обединяващо 5 национални академии: Изглед към сградата на Френския институт от Моста на изкуствата.

Виж Френска академия и Френски институт

Филип Петен

Анри Филип Бенони Омер Петен (Henri Philippe Benoni Omer Pétain) е френски офицер – дивизионен генерал и маршал, политик – министър на отбраната и министър без портфейл, държавник – държавен глава на Френската държава.

Виж Френска академия и Филип Петен

Фернан Бродел

Фернан Пол Бродел (Fernand Paul Braudel) е френски историк, лидер на т.нар.

Виж Френска академия и Фернан Бродел

Феликс дьо Божур

Луи Огюст Фери, по-късно Феликс дьо Божур (Louis-Auguste Féris, Félix de Beaujour), е френски дипломат, политик и историк.

Виж Френска академия и Феликс дьо Божур

Хорхе Луис Борхес

Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo(audio)) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.

Виж Френска академия и Хорхе Луис Борхес

Цветан Тодоров

Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, семиотик, литературен теоретик, историк на философската мисъл и културолог от български произход.

Виж Френска академия и Цветан Тодоров

Чужди думи

Чуждите думи в даден език са думите, заети от чужди езици.

Виж Френска академия и Чужди думи

Шарл Нодие

Жан-Шарл-Еманюѐл Нодиѐ (Jean Charles Emmanuel Nodier) е влиятелен френски писател, поет, драматург, лексикограф и библиотекар, въвежда младото поколение романтически автори във фантастичното, готическата литература и вампирските истории.

Виж Френска академия и Шарл Нодие

Шведска академия

Шведската академия (Svenska Akademien) е една от Кралските шведски академии, основана от Густав III през 1786 г.

Виж Френска академия и Шведска академия

Маргьорит Юрсенар

Маргьорит дьо Крайенкур (Marguerite Cleenewerck de Crayencour) с литературен псевдоним Маргьорит Юрсенар (Marguerite Yourcenar) (7 юни 1903 г. – 17 декември 1987 г.) е френска писателка.

Виж Френска академия и Маргьорит Юрсенар

Мидийци

Държавата на мидийците около 600 г. пр.н.е. Мидийците (или още мадаи) са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран.

Виж Френска академия и Мидийци

Милан Кундера

Мѝлан Ку̀ндера (Milan Kundera) е чешки писател, който през 1975 г. емигрира във Франция. Автор е на книги както на чешки език, така и на френски език. Най-известни сред тяхса Шегата (1967), Книга за смеха и забравата (1979) и Непосилната лекота на битието (1984).

Виж Френска академия и Милан Кундера

Жак Рюеф

Жак Рюеф (Jacques Rueff) е френски икономист и финансист.

Виж Френска академия и Жак Рюеф

Жак Босюе

Жак-Бенин Босюе (Jacques-Bénigne Bossuet) (27 септември 1627 – 12 април 1704) е френски епископ, теолог и брилянтен оратор.

Виж Френска академия и Жак Босюе

Жак-Ив Кусто

Жак-Ив Кусто (Jacques-Yves Cousteau) е френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто.

Виж Френска академия и Жак-Ив Кусто

Жан Кокто

Клеман Йожен Жан Морис Кокто (Clément Eugène Jean Maurice Cocteau) е френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор.

Виж Френска академия и Жан Кокто

Жан Расин

Жан Расин (Jean Racine) е най-значимият френски трагедиограф от епохата на Зрелия класицизъм, един от тримата велики френски драматурзи на 17.

Виж Френска академия и Жан Расин

Жан Ростан

Жан Едмонд Сирюс Ростан (Jean Edmond Cyrus Rostand; 30 октомври 1894 г., Париж – 4 септември 1977 г., Вил д'Авре) е френски биолог и философ.

Виж Френска академия и Жан Ростан

Жан Старобински

Жан Старобински (Jean Starobinski) е швейцарски литературен критик и историк на идеите.

Виж Френска академия и Жан Старобински

Жан дьо Лафонтен

Жан дьо Лафонтèн (Jean de La Fontaine) е сред най-популярните баснописци в световната литература.

Виж Френска академия и Жан дьо Лафонтен

Жан Буре

Жан Буре (Jean Bouret) е френски журналист, критик на френското изкуство и писател на произведения в жанра биографичен роман.

Виж Френска академия и Жан Буре

Жан Делюмо

Жан Делюмо (Jean Delumeau) е френски историк, чиито изследвания са в областта на историята на християнството в епохата на Ренесанса.

Виж Френска академия и Жан Делюмо

Жан-Пиер Кларис дьо Флориан

Жан-Пиер Кларис дьо Флориан (Jean-Pierre Claris de Florian, роден на 6 март 1755 г. в Сов – починал на 13 септември 1794 г. в Со) е френски писател: драматург, романист, поет, баснописец, автор на приказки.

Виж Френска академия и Жан-Пиер Кларис дьо Флориан

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио (Jean-Marie Gustave Le Clézio) е маврицийско-френски писател.

Виж Френска академия и Жан-Мари Гюстав Льо Клезио

Жан-Жак Ампер

Жан-Жак Ампер (Jean-Jacques Ampère) е френски филолог и историк.

Виж Френска академия и Жан-Жак Ампер

Жорж Дюби

Жорж Дюби (Georges Duby) е френски историк, работил главно в областта на обществената и стопанска история на Средновековието.

Виж Френска академия и Жорж Дюби

Жорж Дюмезил

Жорж Дюмезил (Georges Dumézil) е френски компаративен филолог известен най-вече с анализа си на суверенитета и властта в протоиндоевропейската религия и общество.

Виж Френска академия и Жорж Дюмезил

Жозеф Кесел

Жозеф Кесел (Joseph Kessel) е френски писател.

Виж Френска академия и Жозеф Кесел

Жозеф Фурие

Жан Батист Жозеф Фурие (Jean Baptiste Joseph Fourier) е френски математик и физик.

Виж Френска академия и Жозеф Фурие

Жозеф Жофър

Жозеф Жак Сезер Жофър (Joseph Jacques Césaire Joffre) е френски маршал, автор на военния план на Франция през Първата световна война и победител в битката при Марна през септември 1914 г.

Виж Френска академия и Жозеф Жофър

Зороастризъм

Зороастризмът (آيين زرتشت, аине зертош), наричан още зороастрийство, маздеизъм и парсизъм, е една от най-древните съществуващи днес религии, „съчетаваща космогоничен дуализъм с есхатологичен монотеизъм по начин, уникален...

Виж Френска академия и Зороастризъм

Бруно Латур

Бруно Латур (Bruno Latour, 22 юни 1947, Бон, Бургундия, Франция) е френски изследовател на науката, философ и социолог.

Виж Френска академия и Бруно Латур

Барбара Касен

Барбара Касен (Laure Sylvie Barbara Cassin) е френски филолог и философ, активна участничка в множество международни проекти от тези области.

Виж Френска академия и Барбара Касен

Божествена красавица

„Божествена красавица“ (Belle du Seigneur) е роман на швейцарския писател Албер Коен, издаден в Париж през 1968 година.

Виж Френска академия и Божествена красавица

Безсмъртни (пояснение)

Безсмъртните може да се отнася за.

Виж Френска академия и Безсмъртни (пояснение)

Виктор Юго

Виктòр-Марѝ Югò (Victor-Marie Hugo) е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик.

Виж Френска академия и Виктор Юго

Виктор Берар

Викто̀р Бера̀р (Victor Bérard) е френски елинист, археолог, политик, дипломат и писател.

Виж Френска академия и Виктор Берар

Волтер

Франсоа-Мари Аруе (François-Marie Arouet), известен повече под псевдонима си Волтѐр (Voltaire), е френски писател и философ, символ на епохата на Просвещението.

Виж Френска академия и Волтер

Великолепният век

„Великолепният век“ (Muhteşem Yüzyıl) е турски сериал, който художествено пресъздава историята на най-дълго управлявалия османски султан Сюлейман Великолепни с наложницата Александра, дъщеря на православен украински свещеник.

Виж Френска академия и Великолепният век

Гастон Башлар

Гастон Башлар (Gaston Bachelard) е френски философ.

Виж Френска академия и Гастон Башлар

Гийом Дюбоа

Гийом Дюбоа (на френски Guillaume Dubois) е френски кардинал, заемал поста пръв министър по време на регентството на Филип ІІ д'Орлеан от 1715 до 1723 г.

Виж Френска академия и Гийом Дюбоа

Етиен Боно де Кондияк

Етиен Боно дьо Кондияк (Étienne Bonnot de Condillac) е френски философ и епистемолог от школата на сенсуалистите, правил изследвания в области като психологията и философията на ума.

Виж Френска академия и Етиен Боно де Кондияк

Едмон Ростан

Едмон Йожен Алексис Ростан (Edmond Eugène Alexis Rostand) е изтъкнат френски поет и драматург, автор на десетина пиеси, една от които – световноизвестната „Сирано дьо Бержерак“ (1897).

Виж Френска академия и Едмон Ростан

Ели Барнави

Ели Барнави (роден в Букурещ през 1946 г.) е израелски историк и бивш посланик на Израел в Париж.

Виж Френска академия и Ели Барнави

Енциклопедия

Многотомно китайско издание от 2007 година на Енциклопедия Британика Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област.

Виж Френска академия и Енциклопедия

Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите

„Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (Encyclopédie, ou dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers) е обща енциклопедия, публикувана във Франция между 1751 и 1772 г., с множество по-късни допълнения, преработени издания и преводи.

Виж Френска академия и Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите

Любомир Владикин

Любомир Николов Владикин (р. 3 септември 1891 – п. 22 май 1948) е български юрист, конституционалист и писател, син на Никола Владикин и племенник на митрополит Евстатий Пелагонийски.

Виж Френска академия и Любомир Владикин

Луи XIV

Луи XIV (Louis XIV), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.

Виж Френска академия и Луи XIV

Луи XV

Луи ХV (Louis XV) е крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г.

Виж Френска академия и Луи XV

Луи Пастьор

Луи Пастьор (Louis Pasteur) е френски химик и биолог, един от основоположниците на микробиологията, известен с откриването на принципите на ваксинацията, микробната ферментация и пастьоризацията.

Виж Френска академия и Луи Пастьор

Луи Франше д'Еспере

Маршал Луи Феликс Мари Франсоа Франше д'Еспере́ (Louis Félix Marie François Franchet d'Espèrey) е френски висш офицер, командвал силите на Антантата на Балканите в края на Първата световна война.

Виж Френска академия и Луи Франше д'Еспере

Леополд Седар Сенгор

Леопол Седар Сенгор (Léopold Sédar Senghor) е сенегалски и френски поет, писател и политик.

Виж Френска академия и Леополд Седар Сенгор

22 февруари

22 февруари е 53-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Френска академия и 22 февруари

7 януари

7 януари е 7-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Френска академия и 7 януари

7 март

7 март е 66-ият ден в годината според григорианския календар (67-и през високосна).

Виж Френска академия и 7 март

, Жан Кокто, Жан Расин, Жан Ростан, Жан Старобински, Жан дьо Лафонтен, Жан Буре, Жан Делюмо, Жан-Пиер Кларис дьо Флориан, Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, Жан-Жак Ампер, Жорж Дюби, Жорж Дюмезил, Жозеф Кесел, Жозеф Фурие, Жозеф Жофър, Зороастризъм, Бруно Латур, Барбара Касен, Божествена красавица, Безсмъртни (пояснение), Виктор Юго, Виктор Берар, Волтер, Великолепният век, Гастон Башлар, Гийом Дюбоа, Етиен Боно де Кондияк, Едмон Ростан, Ели Барнави, Енциклопедия, Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите, Любомир Владикин, Луи XIV, Луи XV, Луи Пастьор, Луи Франше д'Еспере, Леополд Седар Сенгор, 22 февруари, 7 януари, 7 март.