Съдържание
9 отношения: Олимпиодор от Тива, Флавия Юлия Констанция, Флавий Аеций, Маркианополска епархия, Вулфила, Вестготи, Готска азбука, Готи, Демофил I Константинополски.
Олимпиодор от Тива
Олимпиодорос от Тива (Olympiodoros von Theben, of Thebes, Олимпиодор, гръцки: Ὀλύμπιόδωρος) e източноримски историк от 5 век.
Виж Филосторгий и Олимпиодор от Тива
Флавия Юлия Констанция
Флавия Юлия Констанция (след 293 – 330 г.) е римска императрица.
Виж Филосторгий и Флавия Юлия Констанция
Флавий Аеций
Флавий Аеций (Flavius Aëtius) е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя, трикратен консул (432, 437 и 446 г.), удостоен от историците с епитета „последният римлянин“ (заедно с друг римски военачалник, Бонифаций).
Виж Филосторгий и Флавий Аеций
Маркианополска епархия
Маркианополската епархия (Ιερά Επισκοπή Μαρκιανουπόλεως) е историческа епархия на Вселенската (архиепископия) и титулярна епархия (епископия) на Българската патриаршия.
Виж Филосторгий и Маркианополска епархия
Вулфила
Вулфила (Vʊlfila / Wulfila), в източниците се среща също като Улфила или Урфила (Ουλφίλας, Ουρφίλας; Ulfila, Gulfila; * ок. 310/311; † 383), гот или половин гот, е първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език (виж Библията на Улфила).
Вестготи
Корона на вестготите (653 – 672), намерена в Испания. Национален археологически музей на Испания Вестготите, наричани също визиготи (Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi), което буквално означава западни готи, са един от двата клона на готите, наред с остготите, сиреч източните готи.
Готска азбука
Готската азбука е фонетична писменост, чието създаване се приписва на Вулфила, а самата писменост се използва изключително за изписване на древния готски език.
Виж Филосторгий и Готска азбука
Готи
Мисория на Теодосий I, изработен през 388 г. Готите (Gut-þiuda;; Gutar; Gothi; Γότθοι) са източногермански народ от Античността.
Демофил I Константинополски
Демофил или Димофил I Константинополски (Δημόφιλος, Димофилос, Demophilus, Демофилус) е християнски прелат от IV век, епископ на Бер от 40-те години на IV век до 370 година и ариански епископ на Константинопол от 370 г.