Съдържание
49 отношения: Кукушка уния, Кривопаланечка българска община, Косинец, Първи църковно-народен събор, Православна църква, Прилепска българска община, Поместен събор, Охридска българска община, Асеновград, Атанас Павлов, Свети Стефан (Цариград), Синесий Скопски, Скопска българска община, Сливенска епархия, Солунска българска община, Списък на бомбардирани сгради в София, Северна Добруджа, Тулча, Успение Богородично (Пловдив), Ферман, Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878), Хаджи Евтимий, Миллет, Методий Кусев, Мехмед Емин Али паша, Мелнишка българска община, История на Българската православна църква, Иванчо Хаджипенчович, Българска схизма, Българска екзархия, Български църковни общини в Македония, Български милет, Борба за българска църковна независимост, Бобища, Вельо Милошев, Велешка българска община, Гаврил Кръстевич, Генадий Велешки, Дионисий II Доростолски, Доростолска епархия, Добруджа, Дебърско-Кичевска епархия, Евстатий Пелагонийски, Екзархийски ферман, Елисавета Шапкарева, Емборска българска община, Ловчанска епархия, 1870, 27 февруари.
Кукушка уния
Кукушката уния обхваща две акции на българските първенци в града от 1859 и от 1874 година за сключване на уния с Рим, целящи придобиване на самостоятелен български владика в града.
Виж Ферман за Българската екзархия и Кукушка уния
Кривопаланечка българска община
Паланечката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в град Крива паланка.
Виж Ферман за Българската екзархия и Кривопаланечка българска община
Косинец
Ко̀синец или рядко книжовно Кòстенец (Ιεροπηγή, Йеропиги, до 1927 година Κοστενέτσι или Κωστενέτσι, Костенеци; Kostineci) е село в Република Гърция, дем Костур (Кастория), област Западна Македония.
Виж Ферман за Българската екзархия и Косинец
Първи църковно-народен събор
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград.
Виж Ферман за Българската екзархия и Първи църковно-народен събор
Православна църква
Православната църква, наричана още Източноправославна църква, е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.
Виж Ферман за Българската екзархия и Православна църква
Прилепска българска община
Прилепската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Прилеп, Османската империя, съществувало от 1825 до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
Виж Ферман за Българската екзархия и Прилепска българска община
Поместен събор
Поместен църковен събор (също и ча́стен, т.е. по частен случай, а не всеобщ универсален, светски, т.е. вселенски; τοπικός σύνοδος) е събрание на предстоятелите, често с участието на упълномощени представители на поместна църква.
Виж Ферман за Българската екзархия и Поместен събор
Охридска българска община
Охридската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Охрид, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
Виж Ферман за Българската екзархия и Охридска българска община
Асеновград
Асѐновград е град в Южна България.
Виж Ферман за Българската екзархия и Асеновград
Атанас Павлов
Век“, Цариград, брой 40, 12 октомври 1874 г. Атанас Павлов, известен като поп Ташо, е български свещеник и деец на българското възраждане в Мелнишко.
Виж Ферман за Българската екзархия и Атанас Павлов
Свети Стефан (Цариград)
„Свети Стефан“ (Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи.
Виж Ферман за Българската екзархия и Свети Стефан (Цариград)
Синесий Скопски
Синесий е висш български православен духовник, охридски (1884 - 1891) и скопски митрополит (1896 - 1909) на Българската екзархия, борец за църковна независимост.
Виж Ферман за Българската екзархия и Синесий Скопски
Скопска българска община
Скопската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Скопие, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
Виж Ферман за Българската екзархия и Скопска българска община
Сливенска епархия
Сливенската епархия е епархия на Българска православна църква със седалище в град Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Елхово, Котел и Малко Търново.
Виж Ферман за Българската екзархия и Сливенска епархия
Солунска българска община
Солунската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Солун, Османската империя, съществувало от 1862 до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.
Виж Ферман за Българската екзархия и Солунска българска община
Списък на бомбардирани сгради в София
Народно събрание. Източник: ДА „Архиви“ Училище „Свети Седмочисленици“. Източник: ДА „Архиви“ Институтът за народно здраве. Източник: ДА „Архиви“ Александровска болница.
Виж Ферман за Българската екзархия и Списък на бомбардирани сгради в София
Северна Добруджа
Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.
Виж Ферман за Българската екзархия и Северна Добруджа
Тулча
Тулча (Tulcea, старо наименование Тулица) е град в Източна Румъния, административен център на окръг Тулча, Северна Добруджа.
Виж Ферман за Българската екзархия и Тулча
Успение Богородично (Пловдив)
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е православна църква в Стария град на Пловдив, катедрален храм на Пловдивската епархия на Българската православна църква.
Виж Ферман за Българската екзархия и Успение Богородично (Пловдив)
Ферман
Султанският ферман за учредяване на Българската екзархия Ферманът е официален дοкумент, декрет, указ, упълномощаване на суверена (владетеля) в някои исторически ислямски страни като Османската империя, Империята на Великите Моголи и Иран при шахРеза Пахлави.
Виж Ферман за Българската екзархия и Ферман
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Хаджи Евтимий
Хаджи Евтимий е български духовник, игумен на Гложенския манастир през XIX век, лечител, хирург и националреволюционер.
Виж Ферман за Българската екзархия и Хаджи Евтимий
Миллет
Миллет или милиет (ملت - millet, millet; ملة – миллях) е обществена форма на социално разделение по религиозен (и етнорелигиозен) признак в мюсюлманските държави, обхващаща група хора, изповядващи обща вяра и имащи автономни административни учреждения (съдилища, училища, болници и др.), разположени в специално обособени квартали в градовете и махали в селата.
Виж Ферман за Българската екзархия и Миллет
Методий Кусев
Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година.
Виж Ферман за Българската екзархия и Методий Кусев
Мехмед Емин Али паша
Мехмед Емин Али (Аали) паша (Mehmed Emin Âli Paşa; 1815 – 1871), известен също като Али паша и Мехмед Емин, е османски държавник и велик везир на Османската империя.
Виж Ферман за Българската екзархия и Мехмед Емин Али паша
Мелнишка българска община
Мелнишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти, създадено в XIX век в град Мелник, тогава в Османската империя.
Виж Ферман за Българската екзархия и Мелнишка българска община
История на Българската православна църква
Историята на Българската православна църква обхваща историята на всички просъществували православни религиозни институции, обединяваща православните българи в страната и извън нея от покръстването до наши дни.
Виж Ферман за Българската екзархия и История на Българската православна църква
Иванчо Хаджипенчович
Иванчо Величков Хаджипенчович е османски и български държавник, търговец.
Виж Ферман за Българската екзархия и Иванчо Хаджипенчович
Българска схизма
Схизмата на Българската православна църква е отлъчване на Българската екзархия от Православен събор, свикан от Вселенската патриаршия, извършено на 16 септември 1872 година.
Виж Ферман за Българската екзархия и Българска схизма
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Ферман за Българската екзархия и Българска екзархия
Български църковни общини в Македония
Мехомийската българска община Българските църковни общини в Македония са гражданско-църковно сдружения на българите екзархисти в областта.
Виж Ферман за Българската екзархия и Български църковни общини в Македония
Български милет
Етнографска карта на Балканите от френския изследовател Гийом Лежан (1861). Българите са отбелязани със светлозелен цвят. Граници на Българската екзархия в периода 1870 – 1912 г.
Виж Ферман за Българската екзархия и Български милет
Борба за българска църковна независимост
Султански ферман за учредяване на Българската екзархя Борбата за българска църковна независимост е исторически период от Българското възраждане, в който се засилва стремежът на българите в Османската империя да възстановят самостоятелната Българска православна църква.
Виж Ферман за Българската екзархия и Борба за българска църковна независимост
Бобища
Бо̀бища (рядко Бо̀бище, в местния говор Бо̀бишча, Βέργα, Верга, до 1926 година Μπόμπιστα, Бобиста, Μπόεμπιτσα, Боебиста) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
Виж Ферман за Българската екзархия и Бобища
Вельо Милошев
Описание на Милошев във вестник „Източно време“, 26 януари 1874 г., година VІ, брой 3, стр. 3 - 4. Вельо (Велю) Милошев Младенов, известен като РесенчетоТемелски, Христо.
Виж Ферман за Българската екзархия и Вельо Милошев
Велешка българска община
Любица Кюпева от Велешкото българско училище, 25 юни 1891 година Велешката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти във Велес, Османската империя, съществувало от средата на XVIII век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
Виж Ферман за Българската екзархия и Велешка българска община
Гаврил Кръстевич
Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата.
Виж Ферман за Българската екзархия и Гаврил Кръстевич
Генадий Велешки
Генадий Велешки и Дебърски е висш български духовник, дебърски и велешки митрополит, борец за самостоятелна българска църква.
Виж Ферман за Българската екзархия и Генадий Велешки
Дионисий II Доростолски
Дионисий (Διονύσιος, Дионисиос) е гръцки духовник, епископ на Веселенската патриаршия.
Виж Ферман за Българската екзархия и Дионисий II Доростолски
Доростолска епархия
Доростолската епархия на Българската православна църква е със седалище в Силистра и архиерейски наместничества в Силистра, Тервел и Дулово.
Виж Ферман за Българската екзархия и Доростолска епархия
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Виж Ферман за Българската екзархия и Добруджа
Дебърско-Кичевска епархия
Дебърско-Кичевската епархия (Дебарско-кичевска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в западната централна част на Северна Македония.
Виж Ферман за Българската екзархия и Дебърско-Кичевска епархия
Евстатий Пелагонийски
Евстатий е български духовник, управлявал Нишавската и Одринската епархия на Българската екзархия.
Виж Ферман за Българската екзархия и Евстатий Пелагонийски
Екзархийски ферман
#виж Ферман за Българската екзархия.
Виж Ферман за Българската екзархия и Екзархийски ферман
Елисавета Шапкарева
Елисавета Димитрова Миладинова – Шапкарева е българска просветна деятелка от Македония.
Виж Ферман за Българската екзархия и Елисавета Шапкарева
Емборска българска община
Емборската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в голямото кайлярско село Емборе, Южна Македония.
Виж Ферман за Българската екзархия и Емборска българска община
Ловчанска епархия
Ловчанска епархия е епархия в България, със седалище в град Ловеч и архиерейски наместничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян.
Виж Ферман за Българската екзархия и Ловчанска епархия
1870
Бруклинският мост.
Виж Ферман за Българската екзархия и 1870
27 февруари
27 февруари е 58-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Ферман за Българската екзархия и 27 февруари