Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Фердинанд фон Рихтхофен

Index Фердинанд фон Рихтхофен

Барон Фердинанд Паул Вилхелм фон Рихтхофен (Ferdinand Paul Wilhelm von Richthofen) е германски геолог и географ, изследовател на САЩ и Китай.

17 отношения: Път на коприната, Алфред Хетнер, Албрехт Пенк, Анастас Иширков, Николай Пържевалски, Свен Хедин, Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880), Хронологична таблица за откриване и изследване на Северна Америка (XIX в.), Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XIX в.), Циляншан, Вилхелм Сиверс, Велики географски открития, Густав Розе, Ерих фон Дригалски, Лобнор, 5 май, 6 октомври.

Път на коприната

Пътят на коприната и неговите разклонения Пътят на коприната е древна система от свързани и разклоняващи се пътища използвани главно за превозване на стоки, посредством кервани, пътуващи по суша и море.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Път на коприната · Виж повече »

Алфред Хетнер

Алфред Хетнер (Alfred Hettner) е германски изследовател и географ.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Алфред Хетнер · Виж повече »

Албрехт Пенк

Албрехт ФридрихКарл Пенк (Albrecht Friedrich Karl Penck) е германски географ и геолог.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Албрехт Пенк · Виж повече »

Анастас Иширков

Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Анастас Иширков · Виж повече »

Николай Пържевалски

Николай Михайлович Пържевалски (Николай Михайлович Пржевальский) е руски пътешественик, географ, изследовател на Централна Азия, генерал-майор.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Николай Пържевалски · Виж повече »

Свен Хедин

Свен Андерс Хедин (Sven Anders Hedin) е шведски пътешественик-изследовател, географ, топограф, фотограф.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Свен Хедин · Виж повече »

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880)

Няма описание.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880) · Виж повече »

Хронологична таблица за откриване и изследване на Северна Америка (XIX в.)

Няма описание.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Хронологична таблица за откриване и изследване на Северна Америка (XIX в.) · Виж повече »

Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XIX в.)

Няма описание.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XIX в.) · Виж повече »

Циляншан

Циляншан или хребет Рихтхофен (祁连山 – Qílián shān) е планински хребет в Западен Китай, в провинции Цинхай и Гансу, в северната част на планинската система Наншан.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Циляншан · Виж повече »

Вилхелм Сиверс

Вилхелм Сиверс (или Зиверс) (Wilhelm Sievers) е германски географ, геолог, пътешественик и изследовател на Кордилерите.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Вилхелм Сиверс · Виж повече »

Велики географски открития

договора от Тордесиляс Велики географски открития е понятие, с което се назовава дълъг процес по откриване и изследване на непознатите дотогава части от планетата от гледна точка на средновековните европейци.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Велики географски открития · Виж повече »

Густав Розе

Густав Розе (Gustav Rose) е виден немски кристалограф, геолог и минералог, професор в Берлинския университет.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Густав Розе · Виж повече »

Ерих фон Дригалски

ЕрихДагоберт фон Дригалски (Erich Dagobert von Drygalski) е германски географ, геофизик, полярен изследовател.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Ерих фон Дригалски · Виж повече »

Лобнор

Сателитна снимка на езерото Лобноро с форма на ухо (на снемката северът е наляво) Лобнор (също Лоп Нур, Луобубо и Ло пу по – всичките означаващи „Езерото Лоп“) (لوپنۇر; 台特马湖) са група безотточни, солени езера в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион). Обща площ около 3100 km². Езерото Лобнор е разположено в източната част на Таримската равнина, в пустинята Такламакан, на около 780 m н.в. Местоположението, размерите, очертанията и степента на соленост на езерото силно се променят, което е обусловено главно от изменението на количеството постъпваща в него вода и миграцията на устиевите участъци на двете подхранващи го реки Кончедаря и Тарим. През 9 – 10 век площта на Лобнор е достигала до 14 000 km, но ръстът на напояваните земи l басейните на Тарим и Кончедаря е способствал за намаляване на неговите размери, обем и контури. Максималната площ на съвременното езеро е около 3100 km², дължина над 100 km и средна дълбочина около 1 m. Около цялото езеро са разположени обширни тинести солончаци и блата, а по време на маловодни периоди цялото езеро се разпада на отделни водни басейна, които пресъхват ако сушата продължи по дълго и се покриват с дебела солена кора. От ноември до март Лобнор замръзва, а по-голямата му част замръзва до дъно. В отделни години, вследствие на миграцията на устиевите части на река Тарим, водите ѝ не достигат до езерото, отклоняват се на юг, и, сливайки се с река Черчен напълват езерото Карабуранкьол (Каракошун), което се намира на около 100 – 150 km югозападно от съвременния Лобнор. През 1876 г., когато видния руски географ и пътешественик Николай Пржевалски изследва и картира този район езерото Карабуранкьол е с много големи размери и той го приема за езерото Лобнор (в действителност по това време поради високото ниво на водите двете езера са били едно цяло). Изучаването на езерото е способствало за решаване на проблема с блуждаещите реки и езера в Централна Азия.

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и Лобнор · Виж повече »

5 май

5 май е 125-ият ден в годината според григорианския календар (126-и през високосна година).

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и 5 май · Виж повече »

6 октомври

6 октомври е 279-ият ден в годината според григорианския календар (280-и през високосна).

New!!: Фердинанд фон Рихтхофен и 6 октомври · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »