Съдържание
368 отношения: III велико народно събрание, IV велико народно събрание, IX обикновено народно събрание, V велико народно събрание, V обикновено народно събрание, VI обикновено народно събрание, VII обикновено народно събрание, VIII обикновено народно събрание, X обикновено народно събрание, XI обикновено народно събрание, XII обикновено народно събрание, XIII обикновено народно събрание, XIV обикновено народно събрание, XV обикновено народно събрание, Кубрат Сакскобургготски, Кукушани, Кръст на светиите Кирил и Методий (католически орден), Кръстьо Кръстев, Кралска градина (Прага), Кричим (дворец), Кардам Сакскобургготски, Карл I (Австро-Унгария), Карл Софрониус Филип фон Вартенслебен, Карл Фридрих фон Вартенслебен и Флодроф, Карлово, Кабиюк, Калиграфия, Калина Сакскобургготска, Кирил Преславски, Кирил Сакскобургготски, Кирил Христов, Кирил Ботев, Климент Спространов, Клотилда фон Саксония-Кобург и Гота, Клементина Бурбон-Орлеанска, Княгиня Мария-Луиза (булевард в Пловдив), Княгиня Мария-Луиза (булевард в София), Княжество България, Княжеска градина, Коста Паница, Коста Тодоров, Кочан, Кобург, Първа пехотна софийска дивизия, Първи конен полк, Правителство на Константин Стоилов 1, Правителство на Константин Стоилов 2, Правителство на Константин Стоилов 3, Правителство на Петър Гудев, Правителство на Петко Каравелов 4, ... Разширете индекс (318 Повече ▼) »
III велико народно събрание
Представителите в III ВНС. Източник: ДА „Архиви“ Третото велико народно събрание (III ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново от 19 октомври 1886 г.
Виж Фердинанд I и III велико народно събрание
IV велико народно събрание
Представителите в IV ВНС. Източник: ДА „Архиви“ Четвъртото велико народно събрание е велико народно събрание, заседавало в Търново от 3 до 17 май 1893 и разпуснато, след като му изтича мандатът.
Виж Фердинанд I и IV велико народно събрание
IX обикновено народно събрание
Деветото обикновено народно събрание (IX ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 1 декември 1896 до 19 декември 1898, брой народни представители – 159.
Виж Фердинанд I и IX обикновено народно събрание
V велико народно събрание
Депутати от Петото ВНС, Търново, 1911 г. Фото Иван Карастоянов Парад за откриването на V ВНС в Търново, Източник: ДА „Архиви“ Петото велико народно събрание (V ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново от 9 юни до 9 юли 1911, брой народни представители – 414.
Виж Фердинанд I и V велико народно събрание
V обикновено народно събрание
Петото обикновено народно събрание (V ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1887 г.
Виж Фердинанд I и V обикновено народно събрание
VI обикновено народно събрание
Шестото обикновено народно събрание (VI ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1890 до 15 декември 1892, брой народни представители – 276.
Виж Фердинанд I и VI обикновено народно събрание
VII обикновено народно събрание
Седмото обикновено народно събрание (VII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври до 21 декември 1893, брой народни представители – 145.
Виж Фердинанд I и VII обикновено народно събрание
VIII обикновено народно събрание
Осмото обикновено народно събрание (VIII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1894 до 4 февруари 1896, брой народни представители – 149.
Виж Фердинанд I и VIII обикновено народно събрание
X обикновено народно събрание
Десетото обикновено народно събрание (X ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 16 май 1899 до 29 ноември 1900, брой народни представители – 169.
Виж Фердинанд I и X обикновено народно събрание
XI обикновено народно събрание
Тържествено откриване на XI ОНС, 1901 г. Единадесетото обикновено народно събрание (XI ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 февруари и 23 декември 1901, брой народни представители – 166.
Виж Фердинанд I и XI обикновено народно събрание
XII обикновено народно събрание
Дванадесетото обикновено народно събрание (XII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 април 1902 и 31 март 1903, брой народни представители – 188.
Виж Фердинанд I и XII обикновено народно събрание
XIII обикновено народно събрание
Тринадесетото обикновено народно събрание (XIII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 2 ноември 1903 и 22 декември 1907, брой народни представители – 189.
Виж Фердинанд I и XIII обикновено народно събрание
XIV обикновено народно събрание
Тодор Кръстев, министърът на войната генерал Данаил Николаев и министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев. От дясно на царя е капитан Никола Куртоклиев, 1908 г.
Виж Фердинанд I и XIV обикновено народно събрание
XV обикновено народно събрание
Петнадесетото обикновено народно събрание (XV ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало в сградата на Народното събрание в София от 15 октомври 1911 и закрито на 23 юли 1913, в резултат на неуспешната политика при Балканските войни и предизвиканата от тяхПърва национална катастрофа.
Виж Фердинанд I и XV обикновено народно събрание
Кубрат Сакскобургготски
Д-р Кубрат Сакскобургготски или Кубрат Панагюрски (Kubrat de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kubrat de Bulgaria) е български княз и испански лекар хирург, трети син на цар Симеон II и съпругата му царица Маргарита.
Виж Фердинанд I и Кубрат Сакскобургготски
Кукушани
Кукушани (Κιλκισιώτες, килкисиотес) са жителите на град Кукуш, на гръцки Килкис, Егейска Македония, Гърция.
Кръст на светиите Кирил и Методий (католически орден)
„Кръстът на светиите Кирил и Методий“ е орден на Католическата църква в България, връчван между 1906 и 1916 г.
Виж Фердинанд I и Кръст на светиите Кирил и Методий (католически орден)
Кръстьо Кръстев
Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“.
Виж Фердинанд I и Кръстьо Кръстев
Кралска градина (Прага)
Кралската градина Кралската градина се намира в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в квартал Храдчани в Прага.
Виж Фердинанд I и Кралска градина (Прага)
Кричим (дворец)
Дворецът „Кричим“ е българска царска ловна извънградска резиденция североизточно от с.
Виж Фердинанд I и Кричим (дворец)
Кардам Сакскобургготски
Кардам Сакскобургготски или Кардам Търновски (Kardam de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kardam de Bulgaria) е български княз и испански икономист, първороден син на цар Симеон II и царица Маргарита.
Виж Фердинанд I и Кардам Сакскобургготски
Карл I (Австро-Унгария)
Карл I, пълно име Карл I Франц Йозеф (Karl I Franz Josef; * 17 август 1887; † 21 април 1922) е австрийски император (1916 – 1918), крал на Бохемия (1916 – 1918) като Карл III (Karel III) и крал на Унгария (1916 – 1918, де юре 1916 – 1920) като Карой IV (IV.).
Виж Фердинанд I и Карл I (Австро-Унгария)
Карл Софрониус Филип фон Вартенслебен
Карл Софрониус Филип фон Вартенслебен (Karl Sophronius Philipp von Wartensleben und Flodroff; * 21 септември 1680 в Касел; † 7 октомври 1751 в дворец „Кастеел Дорт“, близо до Девентер, Нидерландия) е граф от стария пруски благороднически род фон Вартенслебен и Флодроф, саксонски кабинет-министър и полски министър.
Виж Фердинанд I и Карл Софрониус Филип фон Вартенслебен
Карл Фридрих фон Вартенслебен и Флодроф
Карл Фридрихфон Вартенслебен и Флодроф (Carl Friedrich Graf von Wartensleben und Flodroff; * 16 април 1710; † декември 1745) е граф от стария пруски благороднически род фон Вартенслебен и Флодроф и холандски генерал.
Виж Фердинанд I и Карл Фридрих фон Вартенслебен и Флодроф
Карлово
Карлово е град в Южна централна България, разположен в южното подножие на Стара планина – Област Пловдив.
Кабиюк
Кабиюк Подрастващи мъжки кончета от различни породи Крави от рядката порода Българско сиво говедо Държавно предприятие „Кабиюк“ в село Коньовец, община Шумен е научно-приложно звено на Селскостопанската академия със статут и на национален историко-археологически резерват.
Калиграфия
Урок по калиграфия, японска гравюра от XVIII век Калиграфията (κάλλος – „добър“ и γραφω – „пиша“) е изкуството на красивото писане, краснопис.
Калина Сакскобургготска
Калина Сакскобургготска (Kalina de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kalina de Bulgaria) е българска княгиня, пето дете и единствена дъщеря на последния български цар (1943 – 1946) и министър-председател (2001 – 2005) на България Симеон II и царица Маргарита.
Виж Фердинанд I и Калина Сакскобургготска
Кирил Преславски
Кирил (Кирил ХайнрихФранц Лудвиг Антон Карл Филип), официално – Негово Царско Височество Кирил, ''княз'' Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.), е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда.
Виж Фердинанд I и Кирил Преславски
Кирил Сакскобургготски
Кирил Сакскобургготски или Кирил Преславски (Kyril de Sajonia-Coburgo, Kyril de Bulgaria; Kyril Saxe-Coburg) е български княз и испано-британски финансист и икономист, втори син на последния български цар (1943 – 1946) и министър-председател на България (2001 – 2005) Симеон II и на царица Маргарита.
Виж Фердинанд I и Кирил Сакскобургготски
Кирил Христов
Кирил Генчев Христов е български поет, белетрист, драматург и преводач.
Виж Фердинанд I и Кирил Христов
Кирил Ботев
Братя Ботеви: Христо (отгоре), Стефан, Боян и Кирил (отдолу, от ляво надясно), 1876 г. Домът на Иванка Ботева и сина ѝ Кирил на ул. „Шипка“ в София Паметната плоча на дома му в София Кирил Ботев Петков е български офицер (генерал-лейтенант) и държавен деец.
Климент Спространов
Климент Ангелов Спространов е български народен представител, масон, учител, дарител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Фердинанд I и Климент Спространов
Клотилда фон Саксония-Кобург и Гота
Мария Аделхайд Амалия Клотилда фон Саксония-Кобург и Гота (Marie Adelheid Amalie Clotilde von Sachsen-Coburg und Gotha; * 8 юли 1846, Ньой сюр Сен, Франция; † 3 юни 1927, Alcsút, Унгария) е принцеса от рода Сакс-Кобург и Гота-Кохари, католическа странична линия на Сакс-Кобург и Гота, и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия.
Виж Фердинанд I и Клотилда фон Саксония-Кобург и Гота
Клементина Бурбон-Орлеанска
Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (Мари-Клементина-Леополдина-Каролина-Клотилда, херцогиня Саксонска, родена принцеса д'Орлеан) е майката на българския княз, а по-късно цар Фердинанд I.
Виж Фердинанд I и Клементина Бурбон-Орлеанска
Княгиня Мария-Луиза (булевард в Пловдив)
„Княгиня Мария-Луиза“ е булевард в централната част на Пловдив.
Виж Фердинанд I и Княгиня Мария-Луиза (булевард в Пловдив)
Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)
„Княгиня Мария-Луиза“, наричан за кратко „Мария-Луиза“, е централен булевард в София.
Виж Фердинанд I и Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
Виж Фердинанд I и Княжество България
Княжеска градина
Княжеската градина е парк в центъра на град София, България.
Виж Фердинанд I и Княжеска градина
Коста Паница
Костадин (Коста) Атанасов Паница е български офицер, майор, участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877 – 1878) и опълченец-поборник.
Виж Фердинанд I и Коста Паница
Коста Тодоров
Коста Василев Тодоров е български революционер, дипломат, политик и журналист.
Виж Фердинанд I и Коста Тодоров
Кочан
Ко̀чан (старо паралелно име: Ко̀чен) е село в Югозападна България.
Кобург
250px Замъкът Кобург Двореца Eренбург от ХVІв – неоготически вид след преустройството в ХІХв. Кобург (Coburg) е град на германската провинция Бавария.
Първа пехотна софийска дивизия
Първи полк по време на Първата световна война, 1915 г. Първа пехотна софийска дивизия, наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия е българска военна част.
Виж Фердинанд I и Първа пехотна софийска дивизия
Първи конен полк
Първи конен полк е създаден с указ № 234 от 20 декември 1883 г.
Виж Фердинанд I и Първи конен полк
Правителство на Константин Стоилов 1
Първото правителство на Константин Стоилов е четиринадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 29 юни 1887 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Константин Стоилов 1
Правителство на Константин Стоилов 2
Второто правителство на Константин Стоилов е шестнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 4 от 19 май 1894 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Константин Стоилов 2
Правителство на Константин Стоилов 3
Третото правителство на Константин Стоилов е седемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Константин Стоилов 3
Правителство на Петър Гудев
Правителството на Петър Гудев е двадесет и деветото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 9 от 3 март 1907 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Петър Гудев
Правителство на Петко Каравелов 4
Четвъртото правителството на Петко Каравелов е двадесет и второ правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 февруари 1901 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Петко Каравелов 4
Правителство на Александър Малинов 1
Цар Фердинанд I и членове на кабинета в Търново при провъзгласяването на независимостта Първото правителство на Александър Малинов е тридесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 16 януари 1908 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Александър Малинов 1
Правителство на Александър Малинов 2
Второто правителство на Александър Малинов е тридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 7 от 5 септември 1910 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Александър Малинов 2
Правителство на Александър Малинов 3 и 4
Третото и четвъртото правителство на Александър Малинов са тридесет и шесто и тридесет и седмо правителство на Царство България, назначени с Укази № 4 и № 11 от 21 юни 1918 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Александър Малинов 3 и 4
Правителство на Рачо Петров 1
Първото правителство на Рачо Петров е двадесет и първо правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 12 януари 1901 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Рачо Петров 1
Правителство на Рачо Петров 2
Второто правителство на Рачо Петров е двадесет и шесто правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 6 май 1903 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Рачо Петров 2
Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
Първото, второто и третото правителство на Стоян Данев са двадесет и трето, двадестет и четвъртото и двадесет и петото правителство на Княжество България, назначени с Укази № 16, № 9 и № 3 от 22 декември 1901 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
Правителство на Стоян Данев 4
Четвъртото правителство на Стоян Данев е тридесет и трето правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 от 1 юни 1913 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Стоян Данев 4
Правителство на Стефан Стамболов
Правителството на Стефан Стамболов е петнадесетото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 август 1887 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Стефан Стамболов
Правителство на Тодор Иванчов 1
Първото правителство на Тодор Иванчов е деветнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 11 от 1 октомври 1899 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Тодор Иванчов 1
Правителство на Тодор Иванчов 2
Второто правителство на Тодор Иванчов е двадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 11 от 27 ноември 1900 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Тодор Иванчов 2
Правителство на Иван Гешов
Правителството на Иван Евстратиев Гешов е тридесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 5 от 16 март 1911 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Иван Гешов
Правителство на Васил Радославов 1
Първото правителство на Радославов е тринадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 16 август 1886 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Васил Радославов 1
Правителство на Васил Радославов 2
Второто правителство на Васил Радославов е тридесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 10 от 4 юли 1913 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Васил Радославов 2
Правителство на Васил Радославов 3
Третото правителство на Васил Радославов е тридесет и пето правителство на Царство България, назначено с Указ № 26 от 23 декември 1913 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Васил Радославов 3
Правителство на Димитър Петков
Правителството на Димитър Петков е двадесет и седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 5 от 23 октомври 1906 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Димитър Петков
Правителство на Димитър Станчов
Правителството на Димитър Станчов е двадесет и осмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 27 февруари 1907 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Димитър Станчов
Правителство на Димитър Греков
Правителството на Димитър Греков е осемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 19 януари 1899 г.
Виж Фердинанд I и Правителство на Димитър Греков
Пристанище Бургас
Пристанище Бургас е основното пристанище в град Бургас, България.
Виж Фердинанд I и Пристанище Бургас
Предрумънски топоними в Северна Добруджа
Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.
Виж Фердинанд I и Предрумънски топоними в Северна Добруджа
Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989
Партийно-правителствените резиденции, използвани от властта в Царство България в периода след 9 септември 1944 г.
Виж Фердинанд I и Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989
Парламентарни избори в България (1887)
Парламентарните избори в България през 1887 година са редовни парламентарни избори, проведени на 9 октомври 1887 г.
Виж Фердинанд I и Парламентарни избори в България (1887)
Павел Груев
Павел Симеонов Груев е юрист, сътрудник на царете Фердинанд I и Борис III.
Паметник на Васил Левски (Карлово)
Паметникът на Васил Левски се намира на площад „Васил Левски“ в Карлово, между църквите „Св. Никола“ и „Успение Богородично“.
Виж Фердинанд I и Паметник на Васил Левски (Карлово)
Панчарево
Панчарѐво, погрешно изписвано като Панчерево, е квартал в югоизточната част на София, Западна България, област София, административен център на район „Панчарево“ на Столичната община.
Панайот Бърнев
Панайот Вичев Бърнев е български офицер (генерал-лейтенант), началник на 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война.
Виж Фердинанд I и Панайот Бърнев
Пиърс О'Махони
Пиърс Чарлз де Лейси О'Махони (Pierce Charles de Lacy O'Mahony) е ирландски благородник и протестант националист, филантроп и виден българофил.
Виж Фердинанд I и Пиърс О'Махони
Пиринска гъшарка
Пиринска гъшарка или Фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii) е многогодишно тревисто растение от семейство кръстоцветни, български ендемит.
Виж Фердинанд I и Пиринска гъшарка
Подялба на Македония
Разделянето на Македония на зони на влияние и по-късната Подялба на областта е геополитически план за разрешаването на македонския въпрос от страна на Сърбия, Гърция и България, осъществен в 1913 година.
Виж Фердинанд I и Подялба на Македония
Попово
По̀пово е град в Североизточна България.
Петър Райчев
Пѐтър Ра̀йчев Георгѝев е български оперен певец, режисьор и музикален педагог, професор.
Виж Фердинанд I и Петър Райчев
Петър Стоянович
Петър Иванов Стоянович е български историк, доктор на историческите науки, професор в Института за исторически изследвания на БАН (бивш преподавател в Софийския и Шуменския университет), журналист, политик, министър на културата в 92-рото правителство.
Виж Фердинанд I и Петър Стоянович
Петър Мусевич
Петър Тодоров Мусевич-Бориков е български общественик и книжар, деец на Българското възраждане в Македония.
Виж Фердинанд I и Петър Мусевич
Петър Ганчев
Петър Ганчев е български офицер, генерал-майор.
Виж Фердинанд I и Петър Ганчев
Петко Каравелов
Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия.
Виж Фердинанд I и Петко Каравелов
Пендара
Пендара (диал. пендар) е народното название на монета, имаща различни функции.
Осемнадесети пехотен етърски полк
Осемнадесети пехотен етърски полк е български полк.
Виж Фердинанд I и Осемнадесети пехотен етърски полк
Отношения между България и САЩ
Българо-американските отношения водят своето начало официално от 1903 г.
Виж Фердинанд I и Отношения между България и САЩ
Ото фон Хабсбург
Ото фон Хабсбург е бивш глава на рода на Хабсбург-Лотарингите (Habsburg-Lothringen), най-голям син на последния монархна Австро-Унгария (австрийски император Карл I и унгарски крал Карой IV) и Цита Бурбон-Пармска.
Виж Фердинанд I и Ото фон Хабсбург
Орнитология
Орнитологията (от гр.: ὄρνιθος /орнитос/ — птица) е дял от зоологията, който изучава птиците – тяхната анатомия, физиология, поведение, систематика и прочее.
Обединена Македония
Държавни граници в Македония 1914 – 1999. Възпоменание на гроба на Тодор Александров. Обединена Македония (Обединета Македонија) е иредентистка македонистка концепция, чиято цел е обединението на географската област Македония в една държава, с главен град Солун, днес в Гърция.
Виж Фердинанд I и Обединена Македония
Аязмото
Обозначителна табела Аязмото през 30-те години на XX век, Източник ДАА Парк „Митрополит Методий Кусев“ (по-често наричан Аязмото) е парк в Стара Загора.
Атанас Раздолов
Атанас Раздолов, известен като Дядо Раздолчо и А.
Виж Фердинанд I и Атанас Раздолов
Атанас Тинтеров
Атанас Видулов Тинтеров е български математик, толстоист.
Виж Фердинанд I и Атанас Тинтеров
Абдикация
Абдикация (abdicatio) или абдикиране е акт на доброволен отказ от заеман официален пост, особено отказването на владетел от трона.
Август фон Сакс-Кобург-Гота
Принц Август фон Сакс-Кобург и Гота Клементина Орлеанска, ок. 1846 Август фон Сакс-Кобург и Гота, принц Кохари (August Ludwig Viktor von Sachsen-Coburg und Gotha; * 13 юни 1818 във Виена; † 26 юли 1881 в двореца Ебентал, Долна Австрия) е германски принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари, клон на династията Сакс-Кобург и Гота, и кралски генерал-майор на Саксония.
Виж Фердинанд I и Август фон Сакс-Кобург-Гота
Августа Мария Луиза Баварска
Августа Мария Луиза Баварска (Auguste Maria Luise Prinzessin von Bayern; Августа; * 28 април 1875, Мюнхен; † 25 юни 1964, Регенсбург) от династията на Вителсбахите, е баварска принцеса, по-съпруг - ерцхерцогиня на Австрия от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотарингия.
Виж Фердинанд I и Августа Мария Луиза Баварска
Аз-буки
Национално издателство „Аз-буки“ към Министерството на образованието и науката функционира съгласно чл.
Албрехт фон Вюртемберг
Албрехт фон Вюртемберг с пълното име Албрехт Мария Александер Филип Йозеф фон Вюртемберг (Albrecht Maria Alexander Philipp Joseph Herzog von Württemberg; * 23 декември 1865, Виена; † 29 октомври 1939, Алтсхаузен) е херцог на Вюртемберг и глава на фамилията Вюртемберг (1921 – 1939).
Виж Фердинанд I и Албрехт фон Вюртемберг
Албрехт-Ойген фон Вюртемберг
Албрехт-Ойген херцог фон Вюртемберг (Albrecht Eugen Maria Philipp Carl Joseph Fortunatus Herzog von Württemberg; * 8 януари 1895, Щутгарт; † 24 юни 1954, Швебиш Гмюнд) е принц от Вюртемберг и германски офицер.
Виж Фердинанд I и Албрехт-Ойген фон Вюртемберг
Алберт фон Турн и Таксис (1867–1952)
Алберт (Албрехт) Мария Йозеф Максимилиан Ламорал фон Турн и Таксис (Albert (Albrecht) Maria Joseph Maximilian Lamoral 8.Fürst von Thurn und Taxis; * 8 май 1867, Регенсбург; † 22 януари 1952, Регенсбург) е от 26 юни 1867 г.
Виж Фердинанд I и Алберт фон Турн и Таксис (1867–1952)
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Фердинанд I и Александър I Български
Александър III (Русия)
Александър III Александрович (Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов.
Виж Фердинанд I и Александър III (Русия)
Александър Кисьов
Александър Николов Кисьов е български офицер (генерал от кавалерията).
Виж Фердинанд I и Александър Кисьов
Александър Малинов
Александър Павлов Малинов е виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия.
Виж Фердинанд I и Александър Малинов
Александър Божинов
Александър Николов Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията.
Виж Фердинанд I и Александър Божинов
Антони Пьотровски
Анто̀ни А̀дам Пьотро̀вски, среща се и вариант Пиотровски (Antoni Adam Piotrowski) е полски художник, живописец и илюстратор, повлиян от реализма и романтизма.
Виж Фердинанд I и Антони Пьотровски
Андрей Ляпчев
Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Македония.
Виж Фердинанд I и Андрей Ляпчев
Научна експедиция в Македония и Поморавието
Научната експедиция в Македония и Поморавието е проект на Главния щаб на Българската армия.
Виж Фердинанд I и Научна експедиция в Македония и Поморавието
Наум Тюфекчиев
Наум А.
Виж Фердинанд I и Наум Тюфекчиев
Национален археологически институт с музей
Националният археологически институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН).
Виж Фердинанд I и Национален археологически институт с музей
Национален военен университет
Националният военен университет „Васил Левски“ е военно висше училище с 2 факултета в градовете Велико Търново и Шумен, България.
Виж Фердинанд I и Национален военен университет
Национален музей на транспорта
Националният музей на транспорта се намира в Русе, на брега на река Дунав, и е единствен по рода си в цялата страна.
Виж Фердинанд I и Национален музей на транспорта
Народен театър „Иван Вазов“
Народен театър „Иван Вазов“ е национален културен институт в областта на театралното изкуство в град София.
Виж Фердинанд I и Народен театър „Иван Вазов“
Надежда (княгиня)
Княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска (Надежда Клементина Мария Пия Мажелла) (30 януари 1899 – 15 февруари 1958) е последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, която починала при раждането ѝ.
Виж Фердинанд I и Надежда (княгиня)
Никифор Никифоров
Никифор Петров Никифоров е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 6-и пехотен полк през Сръбско-българската война, военен министър в периода (1911 – 1913), включително по време на Балканската война (1912 – 1913).
Виж Фердинанд I и Никифор Никифоров
Никола Куртоклиев
Снимка от откриване на заседание на 14 Обикновено Народното събрание. Тронно слово на цар Фердинанд I Български. От дясно на царя е капитан Никола Куртоклиев, 1909 г. Никола Ганчев Куртоклиев е български генерал и висш служител, достигнал до ръководител на администрацията в Двореца на българския цар Борис III в периода 1919 – 1934 година.
Виж Фердинанд I и Никола Куртоклиев
Никола Попов (политик)
Никола Христов Попов е български юрист, учител и политик, общински съветник и народен представител, кмет на Варна в периода 1927 – 1930 година, издигнат от партията Демократически сговор.
Виж Фердинанд I и Никола Попов (политик)
Никола Стоянов
Никола Стоянов Митов е български икономист и финансист.
Виж Фердинанд I и Никола Стоянов
Никола Иванов (генерал)
Никола Иванов Иванов е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894 – 1896 година и министър на войната (1896 – 1899).
Виж Фердинанд I и Никола Иванов (генерал)
Никола Жеков
Никола Тодоров Жеков (1865 – 1949) е министър на войната на България (1915).
Виж Фердинанд I и Никола Жеков
Никола Генев
Никола Генев Колчев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Фердинанд I и Никола Генев
Николай Набоков
Николай Александрович Набоков е руски офицер, капитан от източнорумелийската милиция, след Съединението на Източна Румелия и Княжество България заговорник и бунтовник срещу властите в Княжеството.
Виж Фердинанд I и Николай Набоков
Рачо Петров
Рачо Петров Стоянов (род. Радуш Петров Стоянов) е български офицер (генерал от пехотата) и политик.
Ради Иванов
Ради Иванов е български националреволюционер.
Радко Димитриев
Радко Русков Димитриев е български офицер, генерал-лейтенант.
Виж Фердинанд I и Радко Димитриев
Робер дьо Бурбулон
Граф Робер дьо Бурбулон (Robert de Bourboulon) е френски благородник, личен секретар на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, а по-късно шамбелан, церемониалмайстор и маршал на двора (до 1904 г.).
Виж Фердинанд I и Робер дьо Бурбулон
Рождество Богородично (Велико Търново)
„Рождество Богородично“ е православен храм във Велико Търново, катедрална църква на Великотърновската епархия на Българската патриаршия.
Виж Фердинанд I и Рождество Богородично (Велико Търново)
Ройс млада линия
Княжеството Ройс млада линия (Fürstentum Reuß jüngere Linie) е малка държава през 1848 – 1918 г.
Виж Фердинанд I и Ройс млада линия
Ройс-Кьостриц
Ройс-Кьостриц (Reuß-Köstritz) е името на владение, един Paragium, което съществува от 1692 до 1918 г.
Виж Фердинанд I и Ройс-Кьостриц
Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)
Регентският съвет на Княжество България е създаден след абдикацията на княз Александър I. Съществува от 26 август 1886 до 2 август 1887 г.
Виж Фердинанд I и Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887)
Регенти на България
В историята на монархията в България регенти на български владетели управляват страната от името на недееспособен монархпоради малолетието му или до избирането на нов монарх.
Виж Фердинанд I и Регенти на България
Резидентен град
Резидентен град е градски център, който е седалище (резиденция) на монархили княз.
Виж Фердинанд I и Резидентен град
Станимир Станимиров
Станимир Попстефанов Станимиров е най-изявеният и най-известен представител на габровския род Станимирови.
Виж Фердинанд I и Станимир Станимиров
Стилиян Ковачев
Булаир. Стилиян Георгиев Ковачев е български офицер (генерал от пехотата).
Виж Фердинанд I и Стилиян Ковачев
Стоян Никифоров
Стоян Христов Никифоров е български политик.
Виж Фердинанд I и Стоян Никифоров
Стоян Чомаков
Стоян Иванов Чомаков е български лекар хирург, общественик и политик.
Виж Фердинанд I и Стоян Чомаков
Стоян Михайловски
Стоян Николов Михайловски е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Фердинанд I и Стоян Михайловски
Стефан Чапрашиков
Доклад от и. д. началника на сръбския Генерален щаб до коменданта на Моравската дивизионна област за съмнителната обиколка на българския пратеник Чапрашиков покрай железопътната линия за Пирот тъкмо в момента на военните пратки, Ниш, 13 септември 1915 г.
Виж Фердинанд I и Стефан Чапрашиков
Саръгьол (дворец)
Дворецът „Саръгьол“ е обширна дървена сграда, използвана като ловна хижа от царете на Третото българско царство.
Виж Фердинанд I и Саръгьол (дворец)
Сава Савов
Ген. Сава Савов Сава Панайотов Савов е български офицер (генерал от пехотата) и политик, военен министър в края на Първата световна война.
Сава Муткуров
Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София Гробът на генерал-майор Сава Муткуров Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов.
Виж Фердинанд I и Сава Муткуров
Сакскобургготски
Сакскобургготски e български владетелски род от Третото българско царство.
Виж Фердинанд I и Сакскобургготски
Салих паша Сиврия
Салихпаша Сиврията е помак, видна фигура в Пашмаклийско в края на XIX – началото на XX век.
Виж Фердинанд I и Салих паша Сиврия
Св. св. Кирил и Методий (орден)
„Св.
Виж Фердинанд I и Св. св. Кирил и Методий (орден)
Свети Александър (орден)
Орденът „Св.
Виж Фердинанд I и Свети Александър (орден)
Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)
„Свети Четиридесет мъченици“ е българска православна църква, известен паметник на Търновската художествена школа.
Виж Фердинанд I и Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)
Светослав Миларов-Сапунов
Светослав Николов Миларов-Сапунов е български писател, историк и публицист.
Виж Фердинанд I и Светослав Миларов-Сапунов
Ситняково
Ситняково е жилищна сграда в Западна България, близо до курорта Боровец в Рила.
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Симеон Сакскобургготски
Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, с официална титла Негово Величество Симеон II, цар на българите, или накратко Симеон Втори) е цар на българите в периода 1943 – 1946 г.
Виж Фердинанд I и Симеон Сакскобургготски
Скръбна Божия Майка (Царев брод)
„Скръбна Божия Майка“ е християнска църква във Царев брод, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква.
Виж Фердинанд I и Скръбна Божия Майка (Царев брод)
Служба „Военна информация“
Служба „Военна информация“, съкратено СВИ, е специална служба в България за водене на военно разузнаване.
Виж Фердинанд I и Служба „Военна информация“
Софийска синагога
Софийската синагога се намира в центъра на София, на ул.
Виж Фердинанд I и Софийска синагога
Софийска Света гора
Софийската (Mала) Света гора или Средецка Мала Света гора е средновековен комплекс от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини в епохата на Второто българско царство в периода 1185 – 1417 г.
Виж Фердинанд I и Софийска Света гора
Софийска духовна семинария
Софийската духовна семинария „Св.
Виж Фердинанд I и Софийска духовна семинария
Сопица
Сопица е село в Западна България.
Седемнадесети пехотен доростолски полк
Освещаване на бойните знамена при Чаталджанските позиции. Офицери и войници от полка. Офицери и войници от полка. На заден план е лагерът им. Празнуващи офицери и войници от полка Офицери и войници от полка.
Виж Фердинанд I и Седемнадесети пехотен доростолски полк
Тридесет и трети пехотен свищовски полк
Тридесет и трети пехотен свищовски полк е български пехотен полк, през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Фердинанд I и Тридесет и трети пехотен свищовски полк
Тридесет и четвърти пехотен троянски полк
Тридесет и четвърти пехотен троянски полк е български пехотен полк, формиран през 1904 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Фердинанд I и Тридесет и четвърти пехотен троянски полк
Тридесет и втори пехотен загорски полк
Тридесет и втори пехотен загорски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Фердинанд I и Тридесет и втори пехотен загорски полк
Тридесет и първи пехотен варненски полк
Тридесет и първи пехотен силистренски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Фердинанд I и Тридесет и първи пехотен варненски полк
Тридесети пехотен шейновски полк
Тридесети пехотен шейновски полк е български полк.
Виж Фердинанд I и Тридесети пехотен шейновски полк
Трета армия
Трета армия е българска военна част, формирана принципно за действие в североизточно направление, Добруджанския военен театър и защита при нападение от Румъния, но взима активно участие и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
Тадеуш Айдукевич
Тадѐуш Айдукѐвич (Tadeusz Ajdukiewicz; 1852 – 9 януари 1916 г.) е полски живописец и дворцов художник на австрийската императорска фамилия.
Виж Фердинанд I и Тадеуш Айдукевич
Тодор Страшимиров
Тодор Тодоров Страшимиров е политик от Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно – от Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), а от 1920 година – от Българската комунистическа партия.
Виж Фердинанд I и Тодор Страшимиров
Тереза Кристина Бурбон-Двете Сицилии
Тереза Кристина Бурбон-Двете Сицилии (Teresa Cristina di Borbone-Due Sicilie; Teresa Cristina) е принцеса на Двете Сицилии и императрица на Бразилия като съпруга на император Педру II.
Виж Фердинанд I и Тереза Кристина Бурбон-Двете Сицилии
Теодор Херцел
Теодор Херцел (Theodor Herzl; Herzl Tivadar; בנימין זאב הרצל, Бенямин бен Зеев) е журналист и писател от еврейски произход, роден в Австро-Унгария.
Виж Фердинанд I и Теодор Херцел
Убийство на Стефан Стамболов
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, при който на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 година е смъртно ранен бившият министър-председател и водач на опозицията в България от група македонски дейци.
Виж Фердинанд I и Убийство на Стефан Стамболов
Убийство на Георги Вълкович
Убийството на Георги Вълкович е атентат, извършен на 24 февруари (12 февруари стар стил) 1892 г.
Виж Фердинанд I и Убийство на Георги Вълкович
Унгарски поход (1527 – 1528)
Унгарският поход е опит на Хабсбургите за завладяване на територията на бившето кралство Унгария, след злополучната за унгарците битка при Мохач (1526).
Виж Фердинанд I и Унгарски поход (1527 – 1528)
Университетска криза (1907)
Университетската криза от 1907 година е политическа криза в България, предизвикана от посегателството на княз Фердинанд и стамболовистите срещу автономията на Софийския университет.
Виж Фердинанд I и Университетска криза (1907)
Франц Конрад фон Хьотцендорф
Франц Конрад фон Хьотцендорф (Franz Conrad von Hötzendorf) е австро-унгарски военачалник, фактически командващ войските на Двойната монархия по време на Първата световна война.
Виж Фердинанд I и Франц Конрад фон Хьотцендорф
Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йосиф I (Franz Joseph I; Ferenc József I) е император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия, както и Велик херцог на Краков от 1848 до смъртта си през 1916.
Виж Фердинанд I и Франц Йосиф (Австрия)
Фридрих Грюнангер
ФридрихГрюнангер (Friedrich Grünanger) e архитект от немско–трансилвански произход, живял и работил в България.
Виж Фердинанд I и Фридрих Грюнангер
Филателия
Филателия означава систематично събиране и изследване на пощенски марки и документи.
Флигел-адютант
Флигел-адютантът (Flügeladjutant) е висш, щабен офицер, който е пръв адютант на монарх(главнокомандващ).
Виж Фердинанд I и Флигел-адютант
Фердинанд II (Португалия)
Фердинанд Август Франц Антон фон Сак-Гобург-Гота и Кохари (Ferdinand August Franz Anton von Sachsen-Coburg und Kohary; Fernando II de Portugal; * 29 октомври 1816 във Виена; † 15 декември 1885 в Лисабон) е германски принц на Саксония-Кобург-Заалфелд и jure uxoris крал на Португалия под името Фернанду II, съпруг и съуправител на португалската кралица Мария II от сключването на брака им 1836 г.
Виж Фердинанд I и Фердинанд II (Португалия)
Фердинанд Филип Сакскобургготски
Принц Филип фон Саксония-Кобург и Гота и съпругата му принцеса Луиза Фердинанд Филип Мария Август Рафаел фон Саксония-Кобург и Гота (Ferdinand PHILIPP Maria August Raphael von Sachsen-Coburg und Gotha; * 28 март 1844 в Париж; † 3 юли 1921 в Кобург) е принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари, клон на династията Сакс-Кобург и Гота.
Виж Фердинанд I и Фердинанд Филип Сакскобургготски
Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд
Фердинанд Георг Август фон Саксония-Кобург-Заалфелд (Ferdinand Georg August von Sachsen-Coburg-Saalfeld; * 28 март 1785, Кобург; † 27 август 1851, Виена) е принц, херцог на Саксония-Кобург-Заалфелд и генерал на кавалерията на австрийска служба.
Виж Фердинанд I и Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд
Фердинандова пеперуда
Фердинандовата пеперуда (Allancastria cerisyi, Zerynthia cerisy) е вид дневна пеперуда от семейство Лястовичи опашки (Papilionidae).
Виж Фердинанд I и Фердинандова пеперуда
Хуан II Кастилски
Хуан II Кастилски (Juan II de Castilla; * 6 март 1405, Торо; † 20 юли 1454, Валядолид) e крал на Кастилия и Леон от 1406 до 1454 г.
Виж Фердинанд I и Хуан II Кастилски
Христо Караманджуков
Христо Иванов Караманджуков с псевдоним Горчо Смитков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник.
Виж Фердинанд I и Христо Караманджуков
Христо Калфов
Христо Димов Калфов е български офицер и политик.
Виж Фердинанд I и Христо Калфов
Христо Смирненски
Христо Димитров Измирлиев с псевдоним Христо Смирненски е български поет и журналист.
Виж Фердинанд I и Христо Смирненски
Харитон Генадиев
Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.
Виж Фердинанд I и Харитон Генадиев
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Хайнрих IV Ройс-Кьостриц
ХайнрихIV Ройс цу Кьостриц (Heinrich IV Reuß-Köstritz; * 26 април 1821, Дрезден; † 25 юли 1894, дворец Ернстбрун, Долна Австрия) от княжеския род Ройс, е княз от Ройс-Кьостриц (1878 – 1894) и кралски пруски генерал на кавалерията.
Виж Фердинанд I и Хайнрих IV Ройс-Кьостриц
Хайнрих IX (Ройс-Кьостриц)
Дворец Кьостриц ХайнрихIX фон Ройс-Кьостриц (Heinrich IX von Reuß-Köstritz; * 15 септември 1711 в Кьостриц; † 16 септември 1780 в Берлин) е граф на Ройс-Кьостриц от „средния клон“ (1748 – 1780).
Виж Фердинанд I и Хайнрих IX (Ройс-Кьостриц)
Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц
ХайнрихLXIII Ройс-Кьостриц (Heinrich LXIII Fürst Reuss-Schleiz-Köstritz; * 18 юни 1786, Берлин; † 27 септември 1841, Щонсдорф, Йеленогорски окръг, Югозападна Полша) от род Дом Ройс, е принц/княз на Ройс-Кьостриц, политик, член на „Първата камера на племенното събрание“ в Кралство Саксония.
Виж Фердинанд I и Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц
Хайнрих LXVII (Ройс млада линия)
ХайнрихLXVII Ройс (Heinrich LXVII Fürst Reuß jüngere Linie; * 20 октомври 1789, Шлайц; † 11 юли 1867, Гера) е управляващ княз на княжеството Ройс млада линия (1854 – 1867), граф и господар на Плауен, господар на Грайц, Кранихфелд, Гера, Шлайц и Лобенщайн.
Виж Фердинанд I и Хайнрих LXVII (Ройс млада линия)
Хайнрих VII Ройс-Кьостриц
ХайнрихVII Ройс-Кьостриц (Heinrich VII Reuss zu Köstritz; * 14 юли 1825 в Клипхаузен в Саксония; † 2 май 1906 в Требшен/Тшебехов в Любушко войводство) от род Ройс (младата линия) е принц на Ройс-Кьостриц и пруски генерал и дипломат.
Виж Фердинанд I и Хайнрих VII Ройс-Кьостриц
Хайнрих XII Ройс-Кьостриц
ХайнрихXII Ройс-Кьостриц (Heinrich XII, Prinz Reuss-Köstritz; * 8 март 1829, Дрезден; † 15 август 1866, Бад Либенщайн, Тюрингия) от род Дом Ройс, е принц на Ройс-Кьостриц, господар на Щонсдорф в Йеленогорски окръг, Югозападна Полша.
Виж Фердинанд I и Хайнрих XII Ройс-Кьостриц
Хайнрих XIII (Ройс-Грайц)
ХайнрихXIII Ройс-Грайц (Heinrich XIII Fürst Reuss-Greiz; * 16 февруари 1747, „Горен дворец“ в Грайц; † 29 януари 1817, Грайц) от „старата линия“ на Дом Ройс е от 1800 г.
Виж Фердинанд I и Хайнрих XIII (Ройс-Грайц)
Хайнрих XIII Ройс-Кьостриц
ХайнрихXIII Ройс-Кьостриц (Heinrich XIII. * 18 септември 1830 в Клипхаузен в Саксония; † 3 януари 1897 в Башков в Полша) от род Дом Ройс е принц на Ройс-Кьостриц, господар на Башков (в област Познан), пруски генерал на кавалерията и член на „Пруския Херенхауз“.
Виж Фердинанд I и Хайнрих XIII Ройс-Кьостриц
Хайнрих XIX (Ройс-Грайц)
ХайнрихXIX Ройс-Грайц (Heinrich XIX, Fürst Reuss-Greiz; * 1 март 1790, Офенбах; † 31 октомври 1836, Грайц) от „старата линия“ на Ройс, е княз на Ройс-Грайц (1817 – 1836), граф и господар на Плауен, господар на Грайц, Кранихфелд, Гера, Шлайц и Лобенщайн (1817 – 1836).
Виж Фердинанд I и Хайнрих XIX (Ройс-Грайц)
Хайнрих XLIV Ройс-Кьостриц
Замъкът в Тшебехов ХайнрихXLIV фон Ройс-Кьостриц (Heinrich XLIV von Reuß-Köstritz; * 20 април 1753 в Берлин; † 3 юли 1832 в Требшен/Тшебехов) от род Дом Ройс е принц/княз от младата линия на Ройс-Кьостриц.
Виж Фердинанд I и Хайнрих XLIV Ройс-Кьостриц
Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц
ХайнрихXXIV Ройс-Кьостриц (Heinrich XXIV Fürst Reuss zu Köstritz; Heinrich XXIV.; * 8 декември 1855, Требшен, Бранденбург; † 2 октомври 1910, Ернстбрун, Долна Австрия) от младата линия на княжеския род Ройс, е принц и княз от Ройс-Кьостриц и композитор.
Виж Фердинанд I и Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц
Химн на Негово Величество Царя
„Боже, Царя ни пази“ или „Химн на Негово Величество Царя“ е дворцов химн на Царство България в периода 1908 – 1944 г.
Виж Фердинанд I и Химн на Негово Величество Царя
Цар Освободител (паметник)
Паметникът на Царя Освободител Паметникът на Царя Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е сред най-внушителните паметници в София.
Виж Фердинанд I и Цар Освободител (паметник)
Цар на българите
Цар на българите, до 1945 година Царь на българитѣ, е титлата на български владетели през Първото, Второто и Третото българско царство.
Виж Фердинанд I и Цар на българите
Царство България
Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.
Виж Фердинанд I и Царство България
Царска Бистрица
„Царска Бистрица“ е дворец на владетелите от Третото българско царство.
Виж Фердинанд I и Царска Бистрица
Царски дворец (София)
Бившият Княжески/царски дворец и настоящ комплекс от национални музеи в София се намира на площад „Княз Александър I“ № 1 в центъра на столицата на България.
Виж Фердинанд I и Царски дворец (София)
Цариградски революционен комитет
Цариградският революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е основан от Димитър Ляпов в османската столица Цариград през 1894 година.
Виж Фердинанд I и Цариградски революционен комитет
Чаталджанско примирие
Представителите на воюващите страни при сключването на Първото Чаталджанско примирие Чаталджанските примирия са двете договорености в Балканската война за спиране на военните действия – първата от 20 ноември 1912 г.
Виж Фердинанд I и Чаталджанско примирие
Чарлс Нобъл
Чарлс (Чарлз) Райдър Нобъл (Charles Rider Noble) е британски режисьор и оператор от началото на XX век, симпатизант на македонското освободително движение.
Четвърти артилерийски полк
Четвърти артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Фердинанд I и Четвърти артилерийски полк
Четиринадесети пехотен македонски полк
Четиринадесети пехотен македонски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).
Виж Фердинанд I и Четиринадесети пехотен македонски полк
Четническа акция на Македонския комитет
Четническата акция е организирано от Македонския комитет въоръжено нахлуване на чети от България в намиращата се под османска власт Македония през юни – август 1895 година, с което се цели да се предизвика всеобщо въстание в областта и да се привлече вниманието на Великите сили към неизпълнените член 23 и 62 от Берлинския договор, обещаващи реформи в Европейска Турция.
Виж Фердинанд I и Четническа акция на Македонския комитет
Червен кръст (медал)
Медалът „Червен кръст“ е учреден с указ от цар Фердинанд I на 15 февруари 1918 г.
Виж Фердинанд I и Червен кръст (медал)
Школа за запасни офицери
Школата за запасни офицери е вид военно училище в България за обучение и подготовка на офицери от запаса (резерв) на въоръжените сили на държавата.
Виж Фердинанд I и Школа за запасни офицери
Шести пехотен търновски полк
Шести пехотен търновски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.
Виж Фердинанд I и Шести пехотен търновски полк
Янко Драганов
Янко Драганов Драганов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, участник във войните за национално обединение.
Виж Фердинанд I и Янко Драганов
Яне Сандански
Манифест Яне Иванов Сандански е български революционер, живял в края на XIX и началото на XX век, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, сред най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи.
Виж Фердинанд I и Яне Сандански
Маршал
Маршал е висше военно звание.
Маргарета Клементина Австрийска
Маргарета Клементина Мария Австрийска (Margarethe Klementine Maria Erzherzogin von Österreich; Habsburg–Toscanai Margit Klementina Mária főhercegnő; * 6 юли 1870, Алкзут (Алшутдобоз), Австро-Унгария; † 2 май 1955, Регенсбург) е австрийска ерцхерцогиня от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотаринги и чрез женитба княгиня на Турн и Таксис (1890 – 1952).
Виж Фердинанд I и Маргарета Клементина Австрийска
Мария фон Саксония-Алтенбург (1845–1930)
Принцеса Мария фон Саксония-Алтенбург Принцеса Мария фон Саксония-Алтенбург Мария Гаспарина Амалия Антоанета Каролина Шарлота Елизабет Луиза фон Саксония-Алтенбург (Marie Gasparine Amalie Antoinette Karoline Elisabeth Luise; * 28 юни 1845 в Мюнхен; † 5 юли 1930 в дворец-резиденцията в Зондерсхаузен) от род Ернестини е принцеса от Саксония-Алтенбург и чрез женитба княгиня на Шварцбург-Зондерсхаузен (1880 – 1909).
Виж Фердинанд I и Мария фон Саксония-Алтенбург (1845–1930)
Мария Доротея Вюртембергска
Мария Доротея Луиза Вилхелмина Каролина Вюртембергска (Maria Dorothea Prinzessin von Württemberg (Maria Dorothea Luise Wilhelmine Karoline von Württemberg; * 1 ноември 1797, Карлсруе (днес Покой), Силезия; † 30 март 1855, Будапеща, Унгария) е принцеса от Кралство Вюртемберг и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия и палатинка на Унгария.
Виж Фердинанд I и Мария Доротея Вюртембергска
Мария Луиза Българска
Княгиня Мария Луиза или Мария Луиза Борисова Сакскобургготска (* 13 януари 1933, София, Царство България) е българска княгиня и княгиня фон Кохари.
Виж Фердинанд I и Мария Луиза Българска
Мария-Мерседес Бурбон-Орлеанска
Мария де лас Мерседес Бурбон-Орлеанска е френска принцеса, испанска инфанта и кралица на Испания – първа съпруга на испанския крал Алфонсо XII.
Виж Фердинанд I и Мария-Мерседес Бурбон-Орлеанска
Македонска имиграция в България
Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.
Виж Фердинанд I и Македонска имиграция в България
Македоно-одринско опълчение
Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Фердинанд I и Македоно-одринско опълчение
Мис Стоун (афера)
Участниците в аферата „Мис Стоун“ - Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев Аферата „Мис Стоун“ е отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун и на нейната другарка Катерина Цилка от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев в 1901 - 1902 година.
Виж Фердинанд I и Мис Стоун (афера)
Михаил Савов
Михаил Попов Савов е български офицер (генерал-лейтенант), два пъти е военен министър (1891 – 1894 и 1903 – 1907), помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни.
Виж Фердинанд I и Михаил Савов
Михаил Димитров
Михаил Димитров Дафинкичев е български учен, психолог, философ и литературен историк, академик на Българската академия на науките.
Виж Фердинанд I и Михаил Димитров
Милан Манолев
Милан Мицов Манолев (Манолов) е български анархист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Фердинанд I и Милан Манолев
Милан Генов
Милан и Катерина Генови Милан Арсов Генов е български фармацевт, станал жертва на сръбския режим във Вардарска Македония.
Млада България (1895 – 1896)
„Млада България“ с подзаглавие Независим демократически вестник е български вестник, издаван в София от Димитър Ризов (редактор-стопанин) от 1895 до 1896 година.
Виж Фердинанд I и Млада България (1895 – 1896)
Младотурска революция
Младотурската революция е държавен преврат в Османската империя през юли 1908 г.
Виж Фердинанд I и Младотурска революция
Мобилизация на българската армия в 1915
Мобилизация на българската армия в 1915 година е мобилизация на българските войскови съединения в периода 11 – 30 септември 1915 година.
Виж Фердинанд I и Мобилизация на българската армия в 1915
Монтана
Монта̀на е областен град в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана.
Медал „25 години от Априлското въстание“
Медал „25 години от Априлското въстание“ е български възпоменателен медал учереден с княжески рескрипт на княз Фердинанд I на 19 април 1901 г.
Виж Фердинанд I и Медал „25 години от Априлското въстание“
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Фердинанд I и Междусъюзническа война
Международен панаир Пловдив
„Международен панаир Пловдив“ АД е изложбен център в град Пловдив, най-големият в България по закрита изложбена площ.
Виж Фердинанд I и Международен панаир Пловдив
Искрец
Искрец е село в Западна България, Софийска област, Община Своге.
Иван Строгов
Иван Димитров Строгов е български политически и обществен деец, дългогодишен адвокат в Кюстендил и София.
Виж Фердинанд I и Иван Строгов
Иван Цончев
Иван Стефанов Цончев е български опълченец, офицер, генерал-майор, герой от Сръбско българската война, революционер, водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Иван Цеков (депутат)
Иван Цеков Тодоров е български политик, депутат в III велико народно събрание в Свищов (1886–1887 г.), кмет на Кутловица през периода (1883–1886 г.).
Виж Фердинанд I и Иван Цеков (депутат)
Иван Икилюлев
Иван Икилюлев е български терорист и деец на македоно-одринското освободително движение.
Виж Фердинанд I и Иван Икилюлев
Иван Буреш
Иван Йосифов Буреш (27 декември 1885 – 8 август 1980) е български зоолог, ентомолог, академик и дългогодишен директор на Института по зоология към БАН.
Иван Багрянов
Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-о правителство (1944).
Виж Фердинанд I и Иван Багрянов
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Виж Фердинанд I и Източна Румелия
Избори в България
Избори в България са всички избори в България, на които чрез пряко гласуване на национално ниво се избират: парламентът (Народно събрание), президентът и представителите в Европейския парламент.
Виж Фердинанд I и Избори в България
Железопътна линия Царева ливада – Габрово
Железопътна линия 42 е електрифицирана и неудвоена железопътна линия в централна България, свързваща Габрово с жп линия 4 (Подкова, общ. Кирково, обл. Кърджали – Русе) в Царева ливада.
Виж Фердинанд I и Железопътна линия Царева ливада – Габрово
Железен кръст
Железният кръст (Eisernes Kreuz, ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г.
Виж Фердинанд I и Железен кръст
За храброст
Геоглиф на ордена за „За храброст“ с мечове „За храброст“ е висш български орден, даван в Княжество България, Царство България и Република България.
За военна заслуга
„За военна заслуга“ заедно с ордените „За гражданска заслуга“ и „Мадарски конник“ е третият по старшинство в наградната система на Република България.
Виж Фердинанд I и За военна заслуга
За гражданска заслуга
Орденът „За гражданска заслуга“, заедно с ордените „За военна заслуга“ и „Мадарски конник“ е третият по старшинство в наградната система на Република България.
Виж Фердинанд I и За гражданска заслуга
За заслуга
„За заслуга“ е висш български орден, учреден на 5 април 1883 година от княз Александър I Батенберг по случай рождения му ден.
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов, роден като Джендо Стоянов Джедев, е български революционер, политик, журналист и писател.
Виж Фердинанд I и Захарий Стоянов
Заговор на Коста Паница
Заговорът на Коста Паница е неуспешен и зле организиран опит за военен преврат в Княжество България, извършен под ръководството на военния съдия майор Коста Паница през януари 1890 година.
Виж Фердинанд I и Заговор на Коста Паница
Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО
Задграничното представителство е организационен институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и по-късно на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Фердинанд I и Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО
Знамена на Върховния македоно-одрински комитет
Знамената на Върховния македоно-одрински комитет са ушивани в периода на съществуване на организацията между 1895 и 1905 година.
Виж Фердинанд I и Знамена на Върховния македоно-одрински комитет
Българска телеграфна агенция
Българската телеграфна агенция (съкратено БТА) е националната информационна агенция на Република България и наред с БНТ и БНР е сред държавните медии под обществен контрол.
Виж Фердинанд I и Българска телеграфна агенция
Българска армия
Българска армия или българска войска е името, с което традиционно са известни въоръжените сили на Княжество България (1878 – 1908), Царство България (1908 – 1947), Народна република България (1946 – 1990) и Република България (след 1991).
Виж Фердинанд I и Българска армия
Българска криза
Княжество България и Източна Румелия през 1882 г. Съединението Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море.
Виж Фердинанд I и Българска криза
Български търговски агентства в Османската империя
Прием в българското консулство в Битоля през февруари 1910 година по случай рождения ден на цар Фердинанд I Рапорт от военния секретар към Българското търговско агентство в Цариград поручик Симеон Мишайков до началника на Щаба на армията относно прехвърлянето на 3000 критяни във вътрешността на Македония за действие срещу българските чети, 17 март 1906 година Георги Кожухаров, търговски агент в Сяр, Солун, Битоля, Одрин Българските търговски агентства, а от 1909 година – консулства, са дипломатическите представителства на България в Османската империя в периода от 1897 до 1916 г.
Виж Фердинанд I и Български търговски агентства в Османската империя
Български захарни фабрики и рафинерии
Захарната фабрика, ок. 1900 г. Захарната фабрика, 2002 г. „Български захарни фабрики и рафинерии“ (Sucreries Raffineries Bulgares) е белгийска компания, която развива основната си дейност в България от 1897 до 1916 г.
Виж Фердинанд I и Български захарни фабрики и рафинерии
България в Първата световна война
Безспорната и спорната български зони в Македония по българо-сръбския договор от 29 февруари 1912 г. ''България с нас!'' Пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили България – военни граници през Първата световна война България – административно деление с новоосвободените земи през Първата световна война Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България в Първата световна война.
Виж Фердинанд I и България в Първата световна война
Българо-сръбско споразумение (1897)
Българо-сръбското споразумение от 19 февруари 1897 година е договореност между България и Сърбия да се въздържат от действия в Европейска Турция без предварителни консултации и да работят заедно за националните си интереси чрез развитие на църковното и училищното дело в османските владения.
Виж Фердинанд I и Българо-сръбско споразумение (1897)
Бъндерица (хижа)
Хижа Бъндерица е хижа в Северен Пирин, разположена на левия бряг на река Бъндерица на 1810 м надморска височина.
Виж Фердинанд I и Бъндерица (хижа)
Бурбони
Бурбоните са династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия.
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Фердинанд I и Балканска война
Балканската война 1912-1913 (филм)
„Балканската война 1912 – 1913“ е български документален филм, съставен от пет части, сниман по време на Балканската война.
Виж Фердинанд I и Балканската война 1912-1913 (филм)
Балкански театър (Първа световна война)
Балканския театър на военни действия е един от театрите, на които се водят бойни действия през Първата световна война, обхващащ Балканския полуостров.
Виж Фердинанд I и Балкански театър (Първа световна война)
Битка при Яребична
Битката при Яребична е битка през Първата световна война, състояла се на 29 май-31 май 1918 г.
Виж Фердинанд I и Битка при Яребична
Боянска църква
Боянската църква „Св.
Виж Фердинанд I и Боянска църква
Борис III
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г.
Борис Проевски
Борис Ташков Проевски (Пройовски) е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Фердинанд I и Борис Проевски
Борис Сарафов
Борис Петров Сарафов е български военен и революционер, войвода и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Фердинанд I и Борис Сарафов
Борис Сакскобургготски
Борис Сакскобургготски или Борис Търновски (Boris Sajonia-Coburgo-Gotha – статия на сайта „www.elmundo.es“ от 12 април 2015 г.) е български княз, първороден син на княз Кардам и внук на цар Симеон II.
Виж Фердинанд I и Борис Сакскобургготски
Бобов дол
Бо̀бов дол е град в Западна България и се намира в Кюстендилска област.
Бернхард Курциус
Бернхард Курциус (Bernhard Kurzius) е придворен ловец в свитата на княз/цар Фердинанд I и директор на Софийския зоопарк, от 1896 до 1931 година.
Виж Фердинанд I и Бернхард Курциус
Бернард
Бернард е собствено име и фамилия, както и наименование.
Втора армия
Втора българска армия е българска военна част – полева армия формирана за действие в южно направление, Беломорския военен театър и защита при нападение от Гърция, но участва и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
Врана (дворец)
Дворецът „Врана“ (наричан през времето на социализма Враня) е царски дворец с парк в покрайнините на София, където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си.
Виж Фердинанд I и Врана (дворец)
Васил Кутинчев
Васил Иванов Кутинчев е български офицер, генерал от пехотата, заемал редица висши военни длъжности и участвал в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 – 1918).
Виж Фердинанд I и Васил Кутинчев
Васил Карагьозов
Васил Николов Карагьозов (14 юни 1856 – 31 март 1938), известен в последните си години като схимонахВениамин, e български фабрикант, политик (народен представител), почетен вицеконсул на Германия в Габрово, учител, схимонахв Зографския манастир, изтъкнат общественик и дарител.
Виж Фердинанд I и Васил Карагьозов
Васил Радославов
Васил Христов Радославов е български политик и държавник, народен представител.
Виж Фердинанд I и Васил Радославов
Васил Мулетаров
Васил Христов Мулетаров е български политик, деец на Българската комунистическа партия.
Виж Фердинанд I и Васил Мулетаров
Валдемар Датски
Валдемар Датски (1858 – 1939) е датски принц, свързан с най-новата история на България.
Виж Фердинанд I и Валдемар Датски
Виктория Ангелова-Винарова
Виктория Ангелова-Винарова е третата архитектка в България (след Маркова и Досева).
Виж Фердинанд I и Виктория Ангелова-Винарова
Викентий Попанастасов
Обесването на Викентий Попанастасов и Христо Сантов, 14 юли 1915 година Викентий Попанастасов или Попатанасов с псевдоним Владо е български просветен деец, анархист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Фердинанд I и Викентий Попанастасов
Вилхелм II
Вилхелм II, с пълно име ФридрихВилхелм Виктор Алберт Пруски (Friedrich Wilhelm Viktor Albrecht von Preußen; * 27 януари 1859; † 4 юни 1941) е последният германски кайзер и крал на Прусия, управлявал Германската империя от 15 юни 1888 до 9 ноември 1918 г.
Виенчани
Виенчани са жителите на град Виена, столицата на Австрия.
Военна академия „Георги Раковски“
Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в София е първото висше военно училище в България.
Виж Фердинанд I и Военна академия „Георги Раковски“
Военно-географска служба
Военно-географската служба е военно формирование от въоръжените сили извън състава на Българската армия, структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Виж Фердинанд I и Военно-географска служба
Военноморски сили на България
Флаг на командващия на Българските военноморски сили Военноморски сили на България са един от трите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия, наред с Военновъздушните сили и Сухопътните войски.
Виж Фердинанд I и Военноморски сили на България
Военен съюз (България)
Военният съюз, наричан също Военна лига, е организация на действащи и запасни офицери в Царство България, която играе важна роля в политическия живот между двете световни войни.
Виж Фердинанд I и Военен съюз (България)
Вечерна поща (1901 – 1914)
„Вечерна поща“ е информационен всекидневник от началото на ХХ век, излизал в София.
Виж Фердинанд I и Вечерна поща (1901 – 1914)
Ведрина
Ведрина е село в Североизточна България.
Велизар Пеев (фабрика)
---- Български царски шоколадови бонбони Пеев – Виенски тип 1941 г. Шоколадова фабрика „Велизар Пеев“ в София е първата българска шоколадова фабрика и първата на Балканския полуостров.
Виж Фердинанд I и Велизар Пеев (фабрика)
Велико народно събрание
Великото народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България.
Виж Фердинанд I и Велико народно събрание
Григор Бояджийски
Григор Митов Бояджиев или Бояджийски е български адвокат, политически и обществен деец.
Виж Фердинанд I и Григор Бояджийски
Главен управител на Източна Румелия
Главният управител (генерал-губернаторът) ръководи изпълнителната власт в Източна Румелия като представител на сюзерена на областта – османския султан.
Виж Фердинанд I и Главен управител на Източна Румелия
Горноджумайско въстание
Горноджумайското, наричано в миналото и Джумайското въстание или Джумайско-Петричкото въстание, е организиран от Върховния македоно-одрински комитет въоръжен бунт на българите от Североизточна Македония против османското владичество, състоял се през септември - ноември 1902 година.
Виж Фердинанд I и Горноджумайско въстание
Герман
Герман е село в Западна България.
Германски манастир
Манастирската църква – изглед откъм олтара Стенописи от манастирската църква Гѐрманският манастир „Св. Иван Рилски“ е български православен манастир.
Виж Фердинанд I и Германски манастир
Германци в България
Германци в България или немци в България са малцинствена етническа група в България.
Виж Фердинанд I и Германци в България
Генерална конференция по мерки и теглилки
Генералната конференция по мерки и теглилки (Conférence générale des poids et mesures, CGPM) е орган, създаден от дипломатическия договор Конвенция за метъра (Convention du Mètre) с цел да организира и координира работата по поддържане на международната метрична система SI в съответствие с развитието на науката и технологиите.
Виж Фердинанд I и Генерална конференция по мерки и теглилки
Георги Агура
Георги Василев Агура е български офицер (генерал-лейтенант).
Виж Фердинанд I и Георги Агура
Георги Машев
Георги Петков Машев е карикатурист и художник, илюстрирал диаболични и мистични сюжети и теми.
Виж Фердинанд I и Георги Машев
Георги Живков
Георги Атанасов Живков (1844 – 6 май 1899) е български революционер и политик от Народнолибералната партия.
Виж Фердинанд I и Георги Живков
Георги Димитров (историк)
Георги Георгиев Димитров е български учител, книжар, общественик.
Виж Фердинанд I и Георги Димитров (историк)
Георги Дерманчев
Георги Василев Дерманчев е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Фердинанд I и Георги Дерманчев
Държавна девическа гимназия „Мария-Луиза“
Варненският археологически музей. Третата сграда на гимназия, в която по-късно се помещава училище за глухонеми. Държавната девическа гимназия „Мария-Луиза“ е закрито училище, функционирало във Варна от 1898 до 1954 г.
Виж Фердинанд I и Държавна девическа гимназия „Мария-Луиза“
Държавна лотария
Държавна лотария (също Държавна парично-предметна лотария) в България е лотария, гарантирана от държавата.
Виж Фердинанд I и Държавна лотария
Данаил Николаев
Данаил Цонев Николаев е български офицер, генерал от пехотата.
Виж Фердинанд I и Данаил Николаев
Двадесет и седми пехотен чепински полк
Двадесет и седми чепински полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Фердинанд I и Двадесет и седми пехотен чепински полк
Двадесет и девети пехотен ямболски полк
Двадесет и девети пехотен ямболски полк е български полк.
Виж Фердинанд I и Двадесет и девети пехотен ямболски полк
Двадесет и осми пехотен стремски полк
Двадесет и осми пехотен стремски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Виж Фердинанд I и Двадесет и осми пехотен стремски полк
Двадесет и пети пехотен драгомански полк
Двадесет и пети пехотен драгомански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.
Виж Фердинанд I и Двадесет и пети пехотен драгомански полк
Двадесети пехотен добруджански полк
Двадесети пехотен добруджански на Н.Ц.В.
Виж Фердинанд I и Двадесети пехотен добруджански полк
Диабазис
Диабазиз – Атира Разположение на Диабазис: крепостта Атира до Мраморно море Събраната в Диабазис ромейска армия полага клетва преди нашествието в България в 917 г.
Димитър Петков
Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия.
Виж Фердинанд I и Димитър Петков
Димитър Русейски
Димитър Георгиев Русейски или Росейски е български фотограф.
Виж Фердинанд I и Димитър Русейски
Димитър Раев
Димитър Раев Недялков е кмет на Търново от 1925 до 1928 година и областен управител на Скопие в периода на българското управление между 1941 и 1944 година.
Виж Фердинанд I и Димитър Раев
Димитър Станчов
Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907).
Виж Фердинанд I и Димитър Станчов
Димитър Македонски (Скребатно)
Димитър Димов Праматарски, по известен като Димитър Димов Македонски, както и с прякора си Папашата, е български просветен деец и революционер, участник в националноосвободителното движение преди 1878 година, кмет на София в 1878 година.
Виж Фердинанд I и Димитър Македонски (Скребатно)
Димитър Греков
Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.
Виж Фердинанд I и Димитър Греков
Димитър Йосифов (стенограф)
Димитър Константинов Йосифов е български стенограф и преподавател, тясно свързан с възникването и разпространението на стенографията в България.
Виж Фердинанд I и Димитър Йосифов (стенограф)
Добри Ганчев
Добри Ганчев е български просветен деец, общественик и мемоарист.
Виж Фердинанд I и Добри Ганчев
Докторска градина
Паметникът на загиналите медици, известен като ''Докторския паметник'' Докторската градина е парк в София между улиците „Оборище“ и „Шипка“.
Виж Фердинанд I и Докторска градина
Деветоавгустовски преврат
Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор) Деветоавгустовският преврат е военен преврат в Княжество България от лятото на 1886 година.
Виж Фердинанд I и Деветоавгустовски преврат
Делчо Илчев
Делчо Събев Илчев е български учен ентомолог и учител.
Демократическа партия
Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те.
Виж Фердинанд I и Демократическа партия
Ден на храбростта и празник на Българската армия
Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.
Виж Фердинанд I и Ден на храбростта и празник на Българската армия
Денонсиране на Ньойския договор
Вилхелм Кайтел приема символично на същото място във вагона, където е сключено Компиенското примирие, Шарл Хюнтцингер за ревизията Вагонът от 1918 г. заминава за военния музей в Берлин На 23 юли 1940 г., след като неочаквано за Третия Райхи Царство България Мусолини започва Балканска кампания, по покана на Адолф Хитлер генерал Никола Жеков (главнокомандващ Българската армия през Първата световна война) посещава Западния фронт от Първата и Втората световна война.
Виж Фердинанд I и Денонсиране на Ньойския договор
Ернст Гюнтер фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург
Ернст Гюнтер фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург (Ernst Günther, Herzog von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Augustenburg; * 11 август 1863, Долциг; † 22 февруари 1921, Пшемкув/Примкенау, Силезия) от странична линия на Олденбургите, е херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург (14 януари 1880 – 22 февруари 1921), пруски генерал на кавалерията (16 юни 1913, почетно звание).
Виж Фердинанд I и Ернст Гюнтер фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург
Евдокия Българска
Княгиня Евдокия Българска, херцогиня Саксонска (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил и зълва на царица Йоанна Савойска.
Виж Фердинанд I и Евдокия Българска
Евксиноград
Дворецът „Евксиноград“ се намира на малък провлак от северната страна на Приморския парк на Варна.
Елеонора Българска
Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц (Eleonore Caroline Gasparine Louise Prinzessin Reuß zu Köstritz) е принцеса на Ройс (постарому Райс или Райска), а като втората съпруга (1908 – 1917) на българския монархФердинанд I става българска княгиня и скоро след това българска царица.
Виж Фердинанд I и Елеонора Българска
Емануил Попдимитров
Емануил Попдимитров Попзахариев е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик.
Виж Фердинанд I и Емануил Попдимитров
Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Принц Лудвиг Август и фамилия, 1867 Лудвиг Август Мари Еудес фон Саксония-Кобург и Гота (Ludwig August Marie Eudes Prinz von Sachsen-Coburg und Gotha; * 9 август 1845 в дворец Йо, Франция; † 14 септември 1907 в Карлсбад/Карлови Вари, Чехия) е принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари на Саксония-Кобург и Гота и императорски бразилски адмирал.
Виж Фердинанд I и Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Лудвиг Гастон фон Саксония-Кобург и Гота
Лудвиг Гастон фон Саксония-Кобург и Гота и съпругата му Матилда Баварска, 1900 Лудвиг Гастон и съпругата му Матилда със син им Антониус, ок. 1901 Лудвиг Гастон Клеменс Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага фон Саксония-Кобург и Гота (Ludwig Gaston Klemens Maria Michael Gabriel Raphael Gonzaga Prinz von Sachsen-Coburg und Gotha, Herzog von Sachsen; * 15 септември 1870 в дворец Ебентал, Долна Австрия; † 23 януари 1942 в Инсбрук) е принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари на Саксония-Кобург и Гота и херцог на Саксония, австрийски офицер и зет на крал Лудвиг III Баварски.
Виж Фердинанд I и Лудвиг Гастон фон Саксония-Кобург и Гота
Луи-Филип
Луи-Филип (Louis-Philippe) е последният крал на Франция, управлявал от 1830 до 1848 година.
Луиза Ройс цу Грайц
Луиза Каролина Ройс цу Грайц (Luise Caroline Reuß zu Greiz; * 3 декември 1822, Грайц; † 28 май 1875, Ернстбрун, Австрия) е принцеса от старата линия от княжеския род Дом Ройс в Ройс-Грайц и чрез женитби принцеса на Саксония-Алтенбург и на Ройс-Кьостриц.
Виж Фердинанд I и Луиза Ройс цу Грайц
Луиза Бурбон-Орлеанска
Луиза Бурбон-Орлеанска е френска принцеса и кралица на Белгия – втора съпруга на белгийския крал Леополд I.
Виж Фердинанд I и Луиза Бурбон-Орлеанска
Лична уния
Личната уния е политически съюз на два или повече субекта, които в международно отношение се смятат за отделни държави, но поради установен закон споделят един и същ държавен глава.
Либерец
Либерец, поглед от телевизионната кула Либерец (Liberec) е град в Северна Чехия, център на Либерецкия край.
Летище Божурище
Летище Божурище е закрито бивше летище и някогашен главен авиоцентър на България – военно, гражданско и спортно летище, с аеропланно училище и аеропланна фабрика.
Виж Фердинанд I и Летище Божурище
Лейбгвардейски конен полк
Лейбгвардейски конен полк (Лейбгвардейски на Н.В. конен полк) е български кавалерийски полк взел участие в Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Фердинанд I и Лейбгвардейски конен полк
Леополд II (Белгия)
Леополд II (Leopold II), с пълно име Луи Филип Мари Виктор, е втори крал на белгийците, наследил баща си през 1865 и останал крал до смъртта си през 1909.
Виж Фердинанд I и Леополд II (Белгия)
Йосиф Ангелов
Йосиф Ангелов е български офицер, (майор), участник във Сръбско-българската война (1885).
Виж Фердинанд I и Йосиф Ангелов
Йохан Щраус (син)
Краля на валса оживен в „Щатпарк“, Виена в съседство до Курсалон Хюбнер Йохан Баптист Щраус (син) (Johann Baptist Strauß (Sohn)) е известен композитор, цигулар и диригент от Виена, Австрия, където много паметници са посветени на него.
Виж Фердинанд I и Йохан Щраус (син)
Йозеф Карл Лудвиг Австрийски
Йозеф Карл Лудвиг Австрийски (Joseph Karl Ludwig von Österreich; * 2 март 1833, Пресбург; † 13 юни 1905, Фиуме) е ерцхерцог на Австрия от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотаринги.
Виж Фердинанд I и Йозеф Карл Лудвиг Австрийски
Йозеф Август Австрийски
Йозеф Август Виктор Клеменс Мария Австрийски (Joseph August Viktor Clemens Maria Erzherzog von Österreich; * 9 август 1872, Алксут, Унгария; † 6 юли 1962, Райн близо до Щраубинг) е ерцхерцог на Австрия от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотаринги и последният австрийски палатин на Унгария (1905 – 1918), регент на Унгария (1918 и 1919), последният австрийски фелдмаршал на Австрийската войска през Първата световна война.
Виж Фердинанд I и Йозеф Август Австрийски
Йозеф Антон Йохан Австрийски
Йозеф Антон Йохан Баптист Австрийски (Joseph Anton Johann Baptist von Österreich; * 9 март 1776, Флоренция; † 13 януари 1847, Офен, днес частта Буда на Будапеща) е ерцхерцог на Австрия от династията Хабсбург-Лотаринги.
Виж Фердинанд I и Йозеф Антон Йохан Австрийски
Йонко Вапцаров
Иван (Йонко) Николов Проданичин, известен като Вапцаров или Вапцара, както и с псевдонима Белоречки, е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Фердинанд I и Йонко Вапцаров
10 септември
10 септември е 253-тият ден в годината според григорианския календар (254-ти през високосна).
Виж Фердинанд I и 10 септември
12 януари
12 януари е 12-ият ден в годината според григорианския календар.
15 февруари
15 февруари е 46-ият ден в годината според григорианския календар.
16 януари
16 януари е 16-ият ден в годината според григорианския календар.
17 септември
17 септември е 260-ият ден в годината според григорианския календар (261-ви през високосна година).
Виж Фердинанд I и 17 септември
2 август
2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна).
2 март
2 март е 61-вият ден в годината според григорианския календар (62-ри през високосна година).
21 януари
21 януари е 21-вият ден в годината според григорианския календар.
23 септември
23 септември е 266-ият ден в годината според григорианския календар (267-и през високосна).
Виж Фердинанд I и 23 септември
24 септември
24 септември е 267-ият ден в годината според григорианския календар (268-и през високосна).
Виж Фердинанд I и 24 септември
26 февруари
26 февруари е 57-ият ден в годината според григорианския календар.
28 февруари
28 февруари е 59-ият ден в годината според григорианския календар.
29 юли
29 юли е 210-ият ден в годината според григорианския календар (211-ви през високосна година).
29 октомври
29 октомври е 302-рият ден в годината според григорианския календар (303-ти през високосна).
3 ноември
3 ноември е 307-ият ден в годината според григорианския календар (308-и през високосна).
3 октомври
3 октомври е 276-ият ден в годината според григорианския календар (277-и през високосна).
4 юни
4 юни е 155-ият ден в годината според григорианския календар (156-и през високосна).
5 февруари
5 февруари е 36-ият ден в годината според григорианския календар.
8 април
8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).
, Правителство на Александър Малинов 1, Правителство на Александър Малинов 2, Правителство на Александър Малинов 3 и 4, Правителство на Рачо Петров 1, Правителство на Рачо Петров 2, Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3, Правителство на Стоян Данев 4, Правителство на Стефан Стамболов, Правителство на Тодор Иванчов 1, Правителство на Тодор Иванчов 2, Правителство на Иван Гешов, Правителство на Васил Радославов 1, Правителство на Васил Радославов 2, Правителство на Васил Радославов 3, Правителство на Димитър Петков, Правителство на Димитър Станчов, Правителство на Димитър Греков, Пристанище Бургас, Предрумънски топоними в Северна Добруджа, Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989, Парламентарни избори в България (1887), Павел Груев, Паметник на Васил Левски (Карлово), Панчарево, Панайот Бърнев, Пиърс О'Махони, Пиринска гъшарка, Подялба на Македония, Попово, Петър Райчев, Петър Стоянович, Петър Мусевич, Петър Ганчев, Петко Каравелов, Пендара, Осемнадесети пехотен етърски полк, Отношения между България и САЩ, Ото фон Хабсбург, Орнитология, Обединена Македония, Аязмото, Атанас Раздолов, Атанас Тинтеров, Абдикация, Август фон Сакс-Кобург-Гота, Августа Мария Луиза Баварска, Аз-буки, Албрехт фон Вюртемберг, Албрехт-Ойген фон Вюртемберг, Алберт фон Турн и Таксис (1867–1952), Александър I Български, Александър III (Русия), Александър Кисьов, Александър Малинов, Александър Божинов, Антони Пьотровски, Андрей Ляпчев, Научна експедиция в Македония и Поморавието, Наум Тюфекчиев, Национален археологически институт с музей, Национален военен университет, Национален музей на транспорта, Народен театър „Иван Вазов“, Надежда (княгиня), Никифор Никифоров, Никола Куртоклиев, Никола Попов (политик), Никола Стоянов, Никола Иванов (генерал), Никола Жеков, Никола Генев, Николай Набоков, Рачо Петров, Ради Иванов, Радко Димитриев, Робер дьо Бурбулон, Рождество Богородично (Велико Търново), Ройс млада линия, Ройс-Кьостриц, Регентски съвет на Княжество България (1886 – 1887), Регенти на България, Резидентен град, Станимир Станимиров, Стилиян Ковачев, Стоян Никифоров, Стоян Чомаков, Стоян Михайловски, Стефан Чапрашиков, Саръгьол (дворец), Сава Савов, Сава Муткуров, Сакскобургготски, Салих паша Сиврия, Св. св. Кирил и Методий (орден), Свети Александър (орден), Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново), Светослав Миларов-Сапунов, Ситняково, Силистра, Симеон Сакскобургготски, Скръбна Божия Майка (Царев брод), Служба „Военна информация“, Софийска синагога, Софийска Света гора, Софийска духовна семинария, Сопица, Седемнадесети пехотен доростолски полк, Тридесет и трети пехотен свищовски полк, Тридесет и четвърти пехотен троянски полк, Тридесет и втори пехотен загорски полк, Тридесет и първи пехотен варненски полк, Тридесети пехотен шейновски полк, Трета армия, Тадеуш Айдукевич, Тодор Страшимиров, Тереза Кристина Бурбон-Двете Сицилии, Теодор Херцел, Убийство на Стефан Стамболов, Убийство на Георги Вълкович, Унгарски поход (1527 – 1528), Университетска криза (1907), Франц Конрад фон Хьотцендорф, Франц Йосиф (Австрия), Фридрих Грюнангер, Филателия, Флигел-адютант, Фердинанд II (Португалия), Фердинанд Филип Сакскобургготски, Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд, Фердинандова пеперуда, Хуан II Кастилски, Христо Караманджуков, Христо Калфов, Христо Смирненски, Харитон Генадиев, Хабсбурги, Хайнрих IV Ройс-Кьостриц, Хайнрих IX (Ройс-Кьостриц), Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц, Хайнрих LXVII (Ройс млада линия), Хайнрих VII Ройс-Кьостриц, Хайнрих XII Ройс-Кьостриц, Хайнрих XIII (Ройс-Грайц), Хайнрих XIII Ройс-Кьостриц, Хайнрих XIX (Ройс-Грайц), Хайнрих XLIV Ройс-Кьостриц, Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц, Химн на Негово Величество Царя, Цар Освободител (паметник), Цар на българите, Царство България, Царска Бистрица, Царски дворец (София), Цариградски революционен комитет, Чаталджанско примирие, Чарлс Нобъл, Четвърти артилерийски полк, Четиринадесети пехотен македонски полк, Четническа акция на Македонския комитет, Червен кръст (медал), Школа за запасни офицери, Шести пехотен търновски полк, Янко Драганов, Яне Сандански, Маршал, Маргарета Клементина Австрийска, Мария фон Саксония-Алтенбург (1845–1930), Мария Доротея Вюртембергска, Мария Луиза Българска, Мария-Мерседес Бурбон-Орлеанска, Македонска имиграция в България, Македоно-одринско опълчение, Мис Стоун (афера), Михаил Савов, Михаил Димитров, Милан Манолев, Милан Генов, Млада България (1895 – 1896), Младотурска революция, Мобилизация на българската армия в 1915, Монтана, Медал „25 години от Априлското въстание“, Междусъюзническа война, Международен панаир Пловдив, Искрец, Иван Строгов, Иван Цончев, Иван Цеков (депутат), Иван Икилюлев, Иван Буреш, Иван Багрянов, Източна Румелия, Избори в България, Железопътна линия Царева ливада – Габрово, Железен кръст, За храброст, За военна заслуга, За гражданска заслуга, За заслуга, Захарий Стоянов, Заговор на Коста Паница, Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО, Знамена на Върховния македоно-одрински комитет, Българска телеграфна агенция, Българска армия, Българска криза, Български търговски агентства в Османската империя, Български захарни фабрики и рафинерии, България в Първата световна война, Българо-сръбско споразумение (1897), Бъндерица (хижа), Бурбони, Балканска война, Балканската война 1912-1913 (филм), Балкански театър (Първа световна война), Битка при Яребична, Боянска църква, Борис III, Борис Проевски, Борис Сарафов, Борис Сакскобургготски, Бобов дол, Бернхард Курциус, Бернард, Втора армия, Врана (дворец), Васил Кутинчев, Васил Карагьозов, Васил Радославов, Васил Мулетаров, Валдемар Датски, Виктория Ангелова-Винарова, Викентий Попанастасов, Вилхелм II, Виенчани, Военна академия „Георги Раковски“, Военно-географска служба, Военноморски сили на България, Военен съюз (България), Вечерна поща (1901 – 1914), Ведрина, Велизар Пеев (фабрика), Велико народно събрание, Григор Бояджийски, Главен управител на Източна Румелия, Горноджумайско въстание, Герман, Германски манастир, Германци в България, Генерална конференция по мерки и теглилки, Георги Агура, Георги Машев, Георги Живков, Георги Димитров (историк), Георги Дерманчев, Държавна девическа гимназия „Мария-Луиза“, Държавна лотария, Данаил Николаев, Двадесет и седми пехотен чепински полк, Двадесет и девети пехотен ямболски полк, Двадесет и осми пехотен стремски полк, Двадесет и пети пехотен драгомански полк, Двадесети пехотен добруджански полк, Диабазис, Димитър Петков, Димитър Русейски, Димитър Раев, Димитър Станчов, Димитър Македонски (Скребатно), Димитър Греков, Димитър Йосифов (стенограф), Добри Ганчев, Докторска градина, Деветоавгустовски преврат, Делчо Илчев, Демократическа партия, Ден на храбростта и празник на Българската армия, Денонсиране на Ньойския договор, Ернст Гюнтер фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург, Евдокия Българска, Евксиноград, Елеонора Българска, Емануил Попдимитров, Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота, Лудвиг Гастон фон Саксония-Кобург и Гота, Луи-Филип, Луиза Ройс цу Грайц, Луиза Бурбон-Орлеанска, Лична уния, Либерец, Летище Божурище, Лейбгвардейски конен полк, Леополд II (Белгия), Йосиф Ангелов, Йохан Щраус (син), Йозеф Карл Лудвиг Австрийски, Йозеф Август Австрийски, Йозеф Антон Йохан Австрийски, Йонко Вапцаров, 10 септември, 12 януари, 15 февруари, 16 януари, 17 септември, 2 август, 2 март, 21 януари, 23 септември, 24 септември, 26 февруари, 28 февруари, 29 юли, 29 октомври, 3 ноември, 3 октомври, 4 юни, 5 февруари, 8 април.