Съдържание
77 отношения: Кръстоносен поход, Кайруан, Кайро, Константин Даласин (дука на Антиохия), Първи кръстоносен поход, Панарабски цветове, Ортокиди, Орест Йерусалимски, Обсада на Антиохия (1097 – 1098), Обсада на Йерусалим, Обсада на Йерусалим (1099), Олифант (инструмент), Аюбиди, Арабски халифат, Арабско-византийски войни, Арка (Ливан), Абасидски халифат, Абасиди, Аглабиди, Ал-Азхар, Ал-Муктадир, Алжир, Амори I (Йерусалим), Нур ад-Дин Зенги, Национално знаме на Йордания, Низам ал-Мулк, Нормани, Развито средновековие, Разпространение на исляма, Ранно средновековие, Самуил, Симеон I, Сергий IV, Сеньория Ибелин, Трети кръстоносен поход, Тогрул I, Халаиб, Халифат, Хамданиди, Цитадела на Саладин, Яхия Антиохийски, Малик Шах I, Мануил I Комнин, Мдина, Михаил Вурц, Мохамед ал-Идриси, История на Египет, Исмаилизъм, Ибн Юнус, Зириди, ... Разширете индекс (27 Повече ▼) »
Кръстоносен поход
Кръстоносните походи са мащабни военни и религиозно-доктринални кампании през Средновековието, инициирани, подкрепяни и понякога ръководени от Римокатолическата църква.
Виж Фатимиди и Кръстоносен поход
Кайруан
Кайруа́н (القيروان, Al-Qayruān – Керванът), също Каирван, Керуан или Кайруан, е град в Северен Тунис, административен център на провинция Кайруан.
Кайро
Кайро (القاهرة) е столицата на Египет.
Виж Фатимиди и Кайро
Константин Даласин (дука на Антиохия)
Константин Даласин е виден византийски аристократ от първата половина на XI век.
Виж Фатимиди и Константин Даласин (дука на Антиохия)
Първи кръстоносен поход
Първият кръстоносен поход (1096 – 1099) е първият от поредица военни експедиции, подкрепяни и понякога инициирани от Римокатолическата църква през Средновековието.
Виж Фатимиди и Първи кръстоносен поход
Панарабски цветове
Знаме на арабското въстание Панарабските цветове са черно, бяло, зелено и червено, всеки от които идва от знамената на различни държави в арабската история.
Виж Фатимиди и Панарабски цветове
Ортокиди
Ортокидите (Artuklu) са огузка династия, управлявала в Джазира през 11 и 12 век.
Орест Йерусалимски
Орест (Ὀρέστης)) е православен патриархна Йерусалим (986 – 1006).
Виж Фатимиди и Орест Йерусалимски
Обсада на Антиохия (1097 – 1098)
Обсадата на Антиохия е един от най-важните епизоди от епопеята на Първия кръстоносен поход.
Виж Фатимиди и Обсада на Антиохия (1097 – 1098)
Обсада на Йерусалим
Обсада на Йерусалим може да се отнася за.
Виж Фатимиди и Обсада на Йерусалим
Обсада на Йерусалим (1099)
Обсадата на Йерусалим е битка от Първия кръстоносен поход, продължила от 7 юни до 15 юли 1099 година и завършила с превземането на град Йерусалим от кръстоносците.
Виж Фатимиди и Обсада на Йерусалим (1099)
Олифант (инструмент)
Олифант от Южна Италия, късния 11 век, Лувъра Олифантът ''Borradaile'', Южна Италия, 11 в., Британски музей Олифант с големи размери и бронзов обков, Музей на византийското изкуство Барелеф в църквата Св.
Виж Фатимиди и Олифант (инструмент)
Аюбиди
Династията Аюбиди (al-Ayyūbīyūn; на кюрдски Xanedana Eyûbîyan) е мюсюлманска династия с кюрдски произход, основана от военачалника Салахад-Дин (Саладин).
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Виж Фатимиди и Арабски халифат
Арабско-византийски войни
Арабско-византийските войни са серия военни конфликти в периода 7 – 12 век между Византия и Арабския халифат и неговите наследници.
Виж Фатимиди и Арабско-византийски войни
Арка (Ливан)
Арка (Arqa, в същност: Irqata, Arkite в Библията, на арабски: ‘Arqā (عرقا), също ‘Irqa) е село при Миниара в дистрикт Акар в Северен Ливан, наблизо до брега на морето и на 22 километра от Триполи.
Абасидски халифат
Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.
Виж Фатимиди и Абасидски халифат
Абасиди
Абасидите са арабска династия, която управлява Багдадския халифат от 750 до 1258 г.
Аглабиди
Паметник в Кайруан от Аглабидите Аглабидите е арабска династия, управляваща емирата Ифрикия в Северна Африка в периода 800 – 909 г.
Ал-Азхар
Ал-Азхар (جامعة الأزهر) е университет в Кайро, Египет. Свързан е с джамията „Ал-Азхар Кайро“. Известен е като най-стария университет в света (който продължава да съществува и до днес) като по този критерий си съперничи единствено с университета Карауин в Мароко.
Ал-Муктадир
Абу ал-Фадл Джафар ибн Ахмад ал-Мутадид (أبو الفضل جعفر بن أحمد المعتضد) (895 – 31 октомври 932), по-добре познат с тронното си име ал-Муктадир Биллах(المقتدر بالله, „Силен в Бога“), е абасидски халиф в Багдад от 908 до 932 г.
Алжир
Алжѝр (الجزائر – Ал-Джаза́ир), с официално название Алжирска народно-демократична република (الجمهورية الجزائرية الديمقراطية الشعبية – Ал-Джумхурѝя ал-Джазаирѝя ад-Димукратѝя аш-Шаабѝя), е държава в Северна Африка.
Виж Фатимиди и Алжир
Амори I (Йерусалим)
АмалрихI Йерусалимски или Алмерик I, Амори I (Amaury I de Jérusalem, Amalrich I, Aimery; * 1136, † 11 юли 1174, Йерусалим) от Дом дьо Шато-Ландон, е крал на Йерусалим от 1162 до 1174 г., граф на Яфа и Аскалон.
Виж Фатимиди и Амори I (Йерусалим)
Нур ад-Дин Зенги
Нур ад-Дин Махмуд Зенги (نور الدين محمود زنكي) е селджукски атабег на Алепо от 1146 г.
Виж Фатимиди и Нур ад-Дин Зенги
Национално знаме на Йордания
Националното знаме на Йордания е прието на 2 септември 1920 година.
Виж Фатимиди и Национално знаме на Йордания
Низам ал-Мулк
Абу Али ал-Хасан ал-Туси (на персийски: نظامالملک), наричан Низам ал-Мулк („Редът в държавата“), е ирански (персийски) държавник.
Нормани
Нормани, в превод „Северни хора“ (на франкски език: Northmanni; Normands; Nortmanni), са етническа група, създала се вследствие на контакта между викингите, заселили се в северните райони на днешна Франция и местното население.
Развито средновековие
Развитото средновековие е периодът на европейската история, който продължава от около 1000 до 1250 г.
Виж Фатимиди и Развито средновековие
Разпространение на исляма
По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.
Виж Фатимиди и Разпространение на исляма
Ранно средновековие
Ранното средновековие е период от човешката история и етап от Средновековната епоха, който е преход между Късната античност и Развитото средновековие.
Виж Фатимиди и Ранно средновековие
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Сергий IV
Папа Сергий IV (Sergius.PP.IV) роден Пиетро Букапорчи (Pietro Buccaporci); букв.Пиетро Свинската зурла)) е глава на Католическата църква, 143-тия папа в традиционното броене. Син на обущар, бързо се издига в църковната йерархия.
Сеньория Ибелин
Сеньория Ибелин (Signoria di Ibelin) е държава на кръстоносците, васална сеньория на Графство Яфа и Аскалон, което от своя страна е един от четирите главни васали на Йерусалимското кралство.
Виж Фатимиди и Сеньория Ибелин
Трети кръстоносен поход
Третият кръстоносен поход (1189 – 1192) е военна експедиция от края на XII век, в която вземат участие владетелите на трите най-могъщи държави на западното християнство (Англия, Франция и Свещената Римска империя).
Виж Фатимиди и Трети кръстоносен поход
Тогрул I
Тогрул бег е третият владетел от династия Селджукиди.
Халаиб
Халаиб (حلايب) е пристанищен град на брега на Червено море, административен център и най-голямо населено място в Халаибския триъгълник – спорна територия на границата между Египет и Судан.
Халифат
Халифатът (خلافة, хилāфа) е ислямска форма на теокрация като държавно управление, която отразява политическото единство и ръководство на мюсюлманския свят Ума'а.
Хамданиди
Хамданидските емирати в Мосул и Алепо и съседите им – Буиди, Фатимиди и Византия Хамданидите(Ḥamdānyūn) са арабска шиитска династия, управлявала Джазира (Северна Месопотамия, днес част от Турция, Сирия и Ирак) от края на IX век до 991 г.
Цитадела на Саладин
Цитаделата на Саладин през 19 век Цитаделата на Саладин през 2010 г. Цитаделата на Саладин в Кайро (قلعة صلاح الدين Qalaʿat Salāḥ ad-Dīn) е средновековно ислямско укрепление в Кайро, Египет.
Виж Фатимиди и Цитадела на Саладин
Яхия Антиохийски
Яхия Антиохийски (Яхия ибн Саид ал Антаки) е средновековен историк (умира към 1066 г.), по произход арабин от Египет, по вяра – християнин (мелкит).
Виж Фатимиди и Яхия Антиохийски
Малик Шах I
Велики Селджук, при смъртта на Малик ШахI през 1092 г. Селджукски емирства след Кръстоносния поход от 1096 – 1097 г. Джалал ад-ДавлахМалик ШахI е селджукски султан на Велики Селджук, управлявал през периода 1072 – 1092 г.
Мануил I Комнин
Мануил Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г.
Виж Фатимиди и Мануил I Комнин
Мдина
Мдина (на малтийски: Mdina) е старата столица на Малта.
Виж Фатимиди и Мдина
Михаил Вурц
Превземането на Антиохия на 28 октомври 969 г. от византийските сили на Михаил Вурц (показан стъпващ на стената), от летописа на Йоан Скилица Михаил Вурц (Μιχαήλ Βούρτζης, арабски: Miḥā’īl al-Burdjī; ок.
Мохамед ал-Идриси
Абу Абдула Мохамед Ал-Идриси Ал-Куртуби Ал-Хасани ас-Сабти, или само Ал-Идриси (1100 – 1165), е мюсюлмански андалуски географ, картограф и египтолог, живял в Палермо, Сицилия в двора на крал Рожер II.
Виж Фатимиди и Мохамед ал-Идриси
История на Египет
Египетската история започва още през палеолита, когато различни племена живеят по възвишенията и се прехранват с лов и риболов.
Виж Фатимиди и История на Египет
Исмаилизъм
Исмаилизъм (الإسماعيلية, اسماعیلیان) е група религиозни движения в шиитския клон на исляма, възникнали към края на VIII век.
Ибн Юнус
Ибн Юнус (ابن يونس, пълно име: Абу ал-Хасан Али ибн Абд ал-Рахман ибн Ахмад ибн Юнус ал-Садафи ал-Мисри) е значим средновековен арабски математик и астроном, роден и живял в Египет.
Зириди
Зиридското емирство, около 1000 г. сл. Хр. Династията на Зиридите (زيريون) е берберска сарацинска аристократична фамилия, управлявала емирство в Северна Африка през Средновековието.
Зенгиди
Зенги или Занги е сунитска мюсюлманска династия с огузки произход, която управлява части от Леванта и Джазира (Горна Месопотамия) и е васална на Велики Селджук в периода 1127 – 1250 г.
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Виж Фатимиди и Българо-византийски войни
Буиди
Буидска династия или Буиди (آل بویه Âl-e Buye), са династия от шиитски ирански везири с дейламитски произход, които управляват Абасидския халифат.
Виж Фатимиди и Буиди
Балдуин I (Йерусалим)
Балдуин (Бодуен) дьо Буйон (Baudouin de Boulogne) е граф на Вердюн, граф на Едеса в периода (1098 – 1100) и крал на Йерусалимското кралство (1100 – 1118).
Виж Фатимиди и Балдуин I (Йерусалим)
Битка при Аскалон
Битката при Аскалон се състои на 12 август 1099, малко след превземането на Ерусалим от Първия кръстоносен поход.
Виж Фатимиди и Битка при Аскалон
Битка при Сперхей
Битката при Сперхей (на гръцки: Μάχη τουΣπερχειού) се води по бреговете на едноименната река в областта Фтиотида, днешна Гърция, през 996 г.
Виж Фатимиди и Битка при Сперхей
Битка при Манцикерт
Битката при Манцикерт (Malazgirt Savaşı; Η μάχη τουΜαντζικέρτ) между Византийската империя и силите на селджукските турци, начело с Алп Арслан, се състои на 26 август 1071 г.
Виж Фатимиди и Битка при Манцикерт
Библиотека
Библиотека (от гр. βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други печатни издания и документи за обществено ползване.
Бербери
Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство.
Втори кръстоносен поход
Вторият кръстоносен поход (1147 – 1149) е военна експедиция, свикана през 1145 г.
Виж Фатимиди и Втори кръстоносен поход
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Виж Фатимиди и Василий II Българоубиец
Варда Фока Млади
Битката между Варда Фока и Варда Склир според Мадридския препис на Скилица Варда Фока Млади (Bardas Phokas) е византийски военачалник, спечелил ред успехи срещу арабите в Армения и Сирия, но най-известен с неуспешните си опити да завладее престола през 970 (срещу император Йоан I Цимисхий) и през 987 – 989 г.
Виж Фатимиди и Варда Фока Млади
Византийска реконкиста
Политическо състояние в Леванта през 1135 г. (виж кръстоносни държави) Византийската реконкиста се нарича периода между 780 – 1180 г., когато Византийската империя отвоюва от Абасидите и Фатимидите по-голяма част от тъй наречената от тяхВелика Сирия или по-точно Същинска Сирия с райони на съвременните Ирак, Палестина, Сирия, Анатолия и Южна Италия в цяла поредица от войни за надмощие в Източното Средиземноморие.
Виж Фатимиди и Византийска реконкиста
Византийско-грузински войни
Византийско-грузинските войни в края на X и първата половина на XI век са резултат от експанзията на Византийската империя в Кавказ и опитите ѝ да попречи на политическото консолидиране на грузинските земи.
Виж Фатимиди и Византийско-грузински войни
Война за Тунис
Войната за Тунис или Битката за Тунис е въоръжен конфликт за овладяване на територията на Тунис през 16 век между Испанската империя и Португалската империя, от една страна, и османските пирати и Османската империя, от друга страна.
Велики Селджук
Селджукската империя или Велики Селджук е тюрко-персийска сунитска мюсюлманска империя по време на Развитото средновековие, произхождаща от клон на племето Огуз.
Григорий Таронит
Григор II Багратуни или Григорий Таронит (Γρηγόριος Ταρωνίτης) е арменски принц и военачалник от втората половина на X век, служил в армията на византийския император Василий II срещу българския цар Самуил и положил началото на влиятелна аристократична фамилия във Византия.
Виж Фатимиди и Григорий Таронит
Годфроа дьо Буйон
Годфроа дьо Буйон (Godefroi de Bouillon) е френски и лотарингски благородник, един от водачите на Първия кръстоносен поход от 1096 година до смъртта си.
Виж Фатимиди и Годфроа дьо Буйон
Дука ал-Руми
Дука ал-Руми (буквално Дука римлянина, починал на 11 август 919 г.) е византийски грък на служба в Абасидския халифат, където е управител на Египет в периода 915 – 919 г.
Джида
Джѝда или диалектно Джѐда (جدّة – Джидда, Джедда; правопис по американската система BGN: Jiddah и Ǧiddah) е втория по големина град в Саудитска Арабия.
Виж Фатимиди и Джида
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Лъв Мелисин
Лъв Мелисин е византийски пълководец от знатния род на Мелисините, заемал значими длъжности при император Василий II Българоубиец – дука на Солун, доместик на западните схоли и дука на Антиохия, а с тяхи командни функции във войните срещу българи и араби през 70-те и 80-те години на X век.
Ламброн
Ламброн или Лампрон е крепост в Българската планина.
Йоан I Цимиски
Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.
Йерусалим
Йерусалим (ירושלים,; القدس) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг.
Йерусалимско кралство
Йерусалимското кралство е християнска държава, създадена след завладяването на Йерусалим през 1099 г.
Виж Фатимиди и Йерусалимско кралство
Йемен
Йемен (اليَمَن), официално Република Йемен (الجمهورية اليمنية), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив.
Виж Фатимиди и Йемен