Съдържание
27 отношения: I велико народно събрание, Константин Стоилов, Павел Поппетров - Патю Чорбаджи, Петко Каравелов, Акънджии, Ангел Ташикманов, Никифор Константинов, Никола Даскалов (кмет), Стенография, София, Търновска конституция (вестник), Тричко Батановски, Тодор Хаджистанчев, Тодор Мумджиев, Целокупна България (1879 – 1880), Марко Балабанов, История на София, История на българското книгопечатане, Иван Аксаков, Иван Войводов, Илия Цанов, Димитър Чуков, Димитър Икономов (Ботев четник), Димитър Буров, Евстатий Пелагонийски, 16 април, 3 април.
I велико народно събрание
Заседание на Народното събрание в Търново, гравюра, 1879 г. Сградата във Велико Търново, в която заседават Учредителното, I, III, IV и V велико народно събрание Първото велико народно събрание (съкратено І ВНС) е Велико народно събрание на Княжество България, което заседава в бившия турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г.
Виж Учредителното събрание и I велико народно събрание
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български държавник.
Виж Учредителното събрание и Константин Стоилов
Павел Поппетров - Патю Чорбаджи
Павел Попов (Поппетров) Пелович, известен като Патю Чорбаджи (1823, Видраре – 1893, Видраре), е български предприемач (ханджия, търговец, лихвар и пр.), спомоществовател и деец на българското националноосвободително движение, народен представител (в Учредителното събрание, I велико народно събрание, I обикновено народно събрание и II обикновено народно събрание), радетел за новия град Орхание (днес Ботевград).
Виж Учредителното събрание и Павел Поппетров - Патю Чорбаджи
Петко Каравелов
Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия.
Виж Учредителното събрание и Петко Каравелов
Акънджии
Акънджии в битка, миниатюра от 16 в. Акънджиите (akıncı, мн.ч. akıncılar) в ранната история на Османската империя са нередовни части от османската армия.
Виж Учредителното събрание и Акънджии
Ангел Ташикманов
Ангел М.
Виж Учредителното събрание и Ангел Ташикманов
Никифор Константинов
Никифор Константинов (Попконстантинов) – Мудрон е български политик, възрожденец, учител, общественик, книжовник, участник в местния революционен комитет, основан от Васил Левски.
Виж Учредителното събрание и Никифор Константинов
Никола Даскалов (кмет)
Никола Георгиев Даскалов е български политик, кмет на София през 1881 и 1887 – 1888 година.
Виж Учредителното събрание и Никола Даскалов (кмет)
Стенография
„Отче наш“, изписана на различни стенографски системи от 19 век. Стенографията (позната понякога още като краткопис) представлява специална система за постигане на значително ускоряване на писането посредством специфични знаци и правила.
Виж Учредителното събрание и Стенография
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Учредителното събрание и София
Търновска конституция (вестник)
„Търновска конституция“ е български обществено-политически вестник от края на XIX век.
Виж Учредителното събрание и Търновска конституция (вестник)
Тричко Батановски
Тричко Батановски е български земеделец, търговец и политик.
Виж Учредителното събрание и Тричко Батановски
Тодор Хаджистанчев
Тодор Хаджистанчев (Станчев, х. Станчев) е български книжовник, театрален деец и общественик.
Виж Учредителното събрание и Тодор Хаджистанчев
Тодор Мумджиев
Тодор Иванов Мумджиев е български просветен и обществен деец.
Виж Учредителното събрание и Тодор Мумджиев
Целокупна България (1879 – 1880)
„Целокупна България“ е български вестник, издаван два пъти седмично от 20 юни 1879 до 8 май 1880 година.
Виж Учредителното събрание и Целокупна България (1879 – 1880)
Марко Балабанов
Марко Димитриев Балабанов е български юрист и политик (от Консервативната партия, после от Прогресивнолибералната партия), първи външен министър на България (през 1879 и от 1883 до 1884 г.) и председател на XI обикновено народно събрание през 1901 г.
Виж Учредителното събрание и Марко Балабанов
История на София
Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
Виж Учредителното събрание и История на София
История на българското книгопечатане
Историята на българското книгопечатане датира от 1494 г., т.е.
Виж Учредителното събрание и История на българското книгопечатане
Иван Аксаков
Иван Сергеевич Аксаков е руски публицист, обществен деец, славянофил.
Виж Учредителното събрание и Иван Аксаков
Иван Войводов
Иван Стоянов Войводов е български учител, адвокат, обществен и читалищен деец и благодетел.
Виж Учредителното събрание и Иван Войводов
Илия Цанов
Илия Хаджитомакев Цанов е български политик, сред водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България.
Виж Учредителното събрание и Илия Цанов
Димитър Чуков
Димитър Николов Чуков, е български учител и политик, кмет на Дупница (1894 – 1896).
Виж Учредителното събрание и Димитър Чуков
Димитър Икономов (Ботев четник)
Димитър Христов Икономов е български революционер, участник в Ботевата чета, народен представител.
Виж Учредителното събрание и Димитър Икономов (Ботев четник)
Димитър Буров
Димитър Атанасов Буров е крупен български предприемач, банкер, застраховател и народен представител; баща на банкера Иван Буров и на политика и дипломат Атанас Буров.
Виж Учредителното събрание и Димитър Буров
Евстатий Пелагонийски
Евстатий е български духовник, управлявал Нишавската и Одринската епархия на Българската екзархия.
Виж Учредителното събрание и Евстатий Пелагонийски
16 април
16 април е 106-ият ден в годината според григорианския календар (107-и през високосна).
Виж Учредителното събрание и 16 април
3 април
3 април е 93-тият ден в годината според григорианския календар (94-ти през високосна).
Виж Учредителното събрание и 3 април