Съдържание
34 отношения: Киш, Клинописно писмо, Контрафорс, Пергамски музей, Отбранителна стена, Ашурбанипал, Архитектура, Ану, Набонид, Саргон Велики, Списък на царете на Шумер и Акад, Списък на божества от шумеро-акадската митология, Табличка от Киш, Хронология на промените в околната среда, Хелен Кайзер, Шумер, Ме, Месопотамия, История на изкуството, Ищар, Инана, Бронзова епоха, Битка при Урук, Гърленски храм-кладенец, Гутеи, Град, Гилгамеш, Думузи, Елам, Епос за Гилгамеш, Лагаш, Ламасу, 3 хилядолетие пр.н.е., 4 хилядолетие пр.н.е..
Киш
приморската страна. Киш е древен шумерски град в Месопотамия, чието местоположение е на 18 км североизточно от Вавилон.
Виж Урук и Киш
Клинописно писмо
Клинописното писмо или – както по-често се нарича за краткост – клинописът е първата система от писмени знаци (редом с египетските йероглифи), която е била в състояние да предава еднозначно езиково съдържание.
Контрафорс
аркбутани между сградите Контрафорсът е архитектурна конструкция, изградена срещу или стърчаща от стена, служеща за поддържане или укрепване на стената.
Пергамски музей
Пергамският музей (Pergamonmuseum) или музей Пергамон, се намира се в центъра на Берлин и като част на известния архитектурен ансамбъл Музеен остров е внесен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Отбранителна стена
Отбранителните стени на търновската крепост Царевец Отбранителната стена, или градски стени за градове, е съоръжение за защита на селища и райони от потенциални нападатели.
Ашурбанипал
Ашурбанипал (Aššur-bāni-apli, „Ашур е създател на наследника“) е владетел на Древна Асирия от династията на Саргонидите в периода на Новоасирийско царство.
Архитектура
С изграждането на купола на „Санта Мария дел Фиоре“ Филипо Брунелески преобразява не само катедралата и силуета на Флоренция, но и обществената роля и статус на архитекта.
Ану
Ан (от шумерски: небе) или Ану (акадски) е небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската.
Виж Урук и Ану
Набонид
Набонид е последният владетел на Нововавилонското царство, управлявал от 556 пр.н.е. – 539 пр.н.е. По произход арамеец, Набонид се стреми да обедини арамейските племена за борба с персите.
Виж Урук и Набонид
Саргон Велики
Саргон Акадски или Саргон Велики (Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“) е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е.
Списък на царете на Шумер и Акад
Списък на царете на Шумер.
Виж Урук и Списък на царете на Шумер и Акад
Списък на божества от шумеро-акадската митология
В списъкъка са включени различни богове, демони и герои, а също локации и абстрактни понятия от шумеро-акадската митология.
Виж Урук и Списък на божества от шумеро-акадската митология
Табличка от Киш
Табличката от Киш (датирана около 3500 г. пр.н.е.) - лице и гръб Табличка от Киш – Пясъчникова табличка, намерена при разкопки на Тел ал-Ухаймира в провинция Бабил, Ирак, където се е намирал шумерския град Киш.
Хронология на промените в околната среда
Хронология на влиянието на промените в околната среда върху човешката история, както и на влиянието на човека върху околната среда.
Виж Урук и Хронология на промените в околната среда
Хелен Кайзер
Хелен Кайзер (Helen Keiser) е швейцарска художничка, фотограф и писателка на произведения в жанра пътепис.
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Виж Урук и Шумер
Ме
В шумерската митология ме (шумерски, /me/ или /mi/) или ŋe (/ŋе/) или парсу (акадски) са законите и правилата на боговете, божествени, тайнствени сили, даващи основата на онези социални институции, религиозни практики, технологии, поведения и човешки състояния, които правят цивилизацията възможна, каквито представи са имали шумерите за нея.
Виж Урук и Ме
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
История на изкуството
История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед.
Виж Урук и История на изкуството
Ищар
Ищар-Инана Възстановка на храма на Ищар с храмов инвентар и статуетки на молещи се. Ашур, ок. 2400 г. пр. н. е., Музей Пергамон, Берлин Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин.
Виж Урук и Ищар
Инана
Инана (Inanna, също Нинана, вероятна етимология – „владетелка на ветровете“) е шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера.
Виж Урук и Инана
Бронзова епоха
Разпространение на металургията в Мала Азия и Европа – по-тъмните зони са с по-ранна металургия Бронзовата епоха е исторически период, характеризиращ се с използването на бронза, а в някои региони и с протописменост, както и с първите прояви на градска цивилизация.
Битка при Урук
Битката при Урук е една от решаващите битки, с които Саргон Велики успява да подчини Шумер.
Гърленски храм-кладенец
Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България).
Виж Урук и Гърленски храм-кладенец
Гутеи
Гу̀теиКолектив.
Виж Урук и Гутеи
Град
Париж Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селотоGoodall, B. (1987) The Penguin Dictionary of Human Geography.
Виж Урук и Град
Гилгамеш
Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен герой.
Виж Урук и Гилгамеш
Думузи
Думузи (от шумерски – „истински син“), Дуузу (акадски), Таммуз (във Вавилон) е шумеро-акадски бог-пастир и бог на вегетацията.
Виж Урук и Думузи
Елам
Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.
Виж Урук и Елам
Епос за Гилгамеш
Фрагмент от акадска плочка с описание на Потопа в Епоса за Гилгамеш Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни.
Лагаш
Древня Месопотамия Лагаш е шумерски град, който е основан преди 3000 г.
Виж Урук и Лагаш
Ламасу
Лама, защитно крилато божество, шумерски период Исин-Ларса (2000 – 1800 г. пр. н.е.) Ламасу, сирийски неоасирийски период, ок. 721 – 705 г. пр. н.е. Ламасу, още Алад, Лама или Ламма (клинопис: 𒀭𒆗; dlammař; по-късно lamassu; понякога наричан lamassus), е асирийско защитно божество – низше божество или демон с охранителни функции.
Виж Урук и Ламасу
3 хилядолетие пр.н.е.
Третото хилядолетие обхваща периода от началото на 3000 пр.н.е. до края на 2001 пр.н.е.
Виж Урук и 3 хилядолетие пр.н.е.
4 хилядолетие пр.н.е.
Четвъртото хилядолетие обхваща периода от началото на 4000 пр.н.е.
Виж Урук и 4 хилядолетие пр.н.е.